Лотария "Зелена карта" 2018

Мяуче, били сте изтеглени, заминали сте, но после сте се отказали и сте се върнали?... И сега пак ще пробвате? Не искам да ти чупя хатъра, но какви късметлии трябва да сте, че да Ви огрее втори път... Не го казвам с лошо! Желая късмет на всички!

благодаря и аз за споделеното!

Пупи БЛАГОДАРЯ ТИ за отговора.
Как са настроени в училището учителите децата?Ти доволна ли си плюсове минуси...?

На Пупитка мисля, че детето е малко. Колкото по-малки, толкова по-лесна адаптацията. Имам жив пример.
Познати на познати дойдоха това лято. Помолиха ни за помощ в началото, правим каквото можем.
Децата са момиче на 9 и младеж на 16, девойката свикна много бързо, докато баткото има проблеми, няма приятели, страда по всичко, оставено в България и така.
Щеше да бъде добре да са в едно училище с дъщеря ми, но за сега това не е възможно.
Като цяло учителите и в двете училища са добронамерени, аз ходих са записвам децата и са готови да помагат, свикнали са с чужденци, но няма ESL класове ( English as Second Lenguge), на места има и такива.
 Към малката беше добавен assistant teacher, който се движи с нея и помага за всичко.
Децата и отношението им е друга тема.

Това с децата и отношението е тема, която и аз съм се чудила. Чувала съм много истории как като видят родителите, че детето е чужденче и не позволяват на децата си да играе с него. Това не за Америка, а за Европа, но би било интересно мнението на живущи там, дали наблюдават и те нещо от сорта на дискриминация.

Лично аз, не съм се сблъсквала с подобен момент, но пък дъщеря ми беше на годинка, когато дойдохме, сега е на 16.
Не съм сигурна, че някога публично съм чувала други майки (американки) да  дават подобни инструкции.
Тук районирането е много строго и училище в хубав квартал е посещавано от деца, чиито родители могат да си позволят да живеят там, ако разбираш какво имам предвид.

Между самите деца вече е друго, има популярни деца, заедно с техните сателити, има и bullying и т.н.
Това, което мога да споделя е, че новите деца се приобщават или по-скоро, приемат по-бързо, ако спортуват или поне това е споделяла дъщеря ми.
А тук, искат ли децата да спортуват, възможностите са безкрайни.

Много важен момент е, ако детето по някакъв начин се окаже тормозено, да сподели с родителите, за да може проблема да се адресира, колкото се може по-скоро.

Тук негативно отношение не сме срещали, по-скоро такова има към латиносите. Много комплименти получаваме за езика, уважават фактът, че го говорим и се учудват като им кажем, че сме от 9 месеца тук. Детето го записахме почти веднага на градина, в която по случайност имаше и българче. За съжаление то ходеше само 3 дни седмично до обяд, а нашата беше по цял ден. Беше много отчаяна в началото - постоянно казваше как не ги разбира. Учителките проявиха голямо разбиране и дори бяхме им написали няколко фрази на български като ходи ми се до тоалетна, гладна съм и т.н. За няма и два месеца така дръпна с езика, спря да се оплаква, започна да съставя сложни изречения напълно правилни, дори като си играеше сама с куклите, разговорите им бяха на английски. Лятото си изкара на градинка, понеже нямаше кой да я гледа и до края на лятото вече беше готова, дори произношението няма нищо общо с нашето  . Срам, не срам - изобщо не сме се занимавали с ученето на езика с нея по простата причина, че нямахме време. Определено по-малките деца нямат проблеми с усвояването и това не би трябвало да притеснява никого. Сега вече е в училище и няма никакви проблеми - пише, говори, общува си с децата. Дори със съседското момченце, което е българче и е на нейната възраст си говорят на английски, ама пък ние им правим забележка. Искам да си говори български, понеже ние сме си българи и това си ни е езика. Нямаме ESL класове тук, училището е на първо място по рейтинг и е най-доброто в района. Добре направихме според мен, че рано рано я записахме на градина. По паркове и градинки веднага си намира приятелчета за игра, майките са съвсем ок, няма негативно отношение.

Според мен зависи какво е чужденчето точно  Подобни ситуации са възможни навсякъде, но те са по-скоро изключения, а не практика, поне в Европа и в Америка. Смятам, че където общността е по- multi kulti, изолиране на дете от друга етническа или културна среда, не се наблюдава.

За САЩ това, което съм мяркала като публикации, е че например, майки - представителки на висшата  класа могат да имат изолиращо отношение към детенце от по - нискосъстоятелно семейство и на публична площадка тези дами да не позволяват на своето дете да играе с "по-бедното" . Но тук изолирането не е на етническа, а на социална основа.


Пупитка, вследствие на твоя коментар "Много комплименти получаваме за езика, уважават фактът, че го говорим и се учудват като им кажем, че сме от 9 месеца тук" ми стана любопитно дали имате някакви наблюдения до каква степен американците говорят чуди езици (тези, които не са емигранти ).

Установеното мнение, което всички знаем е, че езиците не са силната страна на американците, но предполагам, че в училище се учи задължитено чужд език и ми е интересно до каква степен го усвояват или отива в забвение след гимназия/колеж.

Езици се учат в училище, ако децата имат афинитет, учат допълнително, ако ли не, остават със спомените, че нещо са учили, но нищо не са научили.

Според мен не може са се обобщава и да се говори за американците, като цяло. Голямо значение има къде живее човек, какво работи и с какви хора комуникира. В квадратните щати, според мен, хората не говорят много-много чужди езици, на източния и западния бряг е поразлично. Най-разпространени пак според мен, са испански, полски, руски, китайски, като говорим за хора, на които английски е роден.

Не е по темата, но за какви чужди езици става въпрос?  Много хора говорят испански на някакво ниво, дори и да не са обвързани с латино етноса, например в мед. сферата е почти задължително, ако ще и да си в квадратен щат.

Разни по-екзотични езици като арабски, китайски и прочие са разпространени в съответните общности, както и руски.  Тях ги има и по бреговете, и по flyover states.  Включва и имигранти, и хора, родени тук дори след няколко поколения (напр. френски/креол или иврит).



Винаги ми е била интересна широко-разпространената представа в България, че в Америка хората чужди езици не говорят (или че са трагедия по математика).  Не знам точно от къде произлиза, но за толкова години в Америка просто не мога да се съглася с това, най-малкото е безумно да се обобщава.  На който му трябва език поради някаква причина или му е интересно, го учи и толкова.  Напоследък имам наблюдения, че е модерно да се учи японски и в училище, и в университета.

Благодаря за отговорите Daylily и eleonora.mar. Стана ми интересно до каква степен стереотипът за невладеенето на чужди езици от американците е валиден, тъй като ми се стори странно, че на тях им е странно, че за 9 месеца някой може да напредне до определено добро ниво с език  . Иначе, да, не може да се обобщава.

Относно езиците и тяхното научаване асоциацията ми по-скоро бе свързана с нашата система на езикови гимназии - най-широко разпространените европ. езици, учени изключително разширено и интензивно.

Ами не знам откъде идва този стереотип и съответно не мога да го коментирам.  Всеки има право да намира за странно каквото си реши.  В България едно време завърших немска гимназия и дори взех шпрахдиплом, но много години по-късно почти едно изречение не мога да вържа, така че не знам на тази система какъв й е смисълът ако човек не ползва езика след това. Езикът е средство, а не цел, според мен.  Не е критерий някой колко е умен или успял, особено пък в САЩ.

Имай предвид и че Америка не е Европа.  Най-разпространен на двата американски континента е испанският така или иначе (с немалка преднина...).  Друга особеност конкретно на САЩ е, че всеки малко или много е имигрант или произлиза от семейство, което е дошло някога от някъде си (или съвкупност от няколко държави), съответно всеки си носи своето културно и езиково наследство.  Естествено, няколко поколения по-късно е възможно да се загуби езикът, примери за това са имигрантите от Италия или Полша да речем, а да не говорим, че и някои деца на български имигранти, едва първо поколение родени в Америка, не говорят български.  Други имигранти примерно от Мексико или Азия много държат да пазят езиците си през поколенията.  Единствено индианците са неимигранти, така да се каже, но там не знам как стоят нещата с езиците.  Аз имам само един близък индианец, той обаче говори шведски и е живял десетина години в Швеция, жена му е шведка, така че не знам дали той точно е адекватен пример от тяхната общност.

Моля
Има нещо друго, свързано с американците и нас, които сме дошли и идваме от нейде си.
Дори и човек да говори малко или грешно английски, хората масово са добронамерени, позитивно настроени и оценяват усилията да се научи и говори английски, казват "О, говориш английски много добре. Браво", независимо дали това е така или не.
Действа доста отпускащо и стимулиращо.

Хаха, те малко по навик го казват Любимия ми тип разговор:

Аз: Hi!
Събеседник: Oh you speak English very well!


Джийзъс =)

Но да, американците учат основно испански в училище, понякога френски... ама колко ги говорят е съвсем друга тема. Много по-лесно е да не знаеш езици, когато където и да отидеш, все ще се намери някой, който говори родния ти език

По-добре така, отколкото да ти се подиграват на произношението.
Девойката, която споменах по-горе сподели, че в училище (България), когато произнасяла думи грешно, децата и се присмивали. В началото, тук видяхме зор, докато се престраши да проговори и ползва, това което знае.