Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 28

  • 112 779
  • 770
  •   1
Отговори
# 690
  • Мнения: 7 433
''  Екатерина, защо да не потърсите психолог (който да има опит с аутисти и деца с разстройства в развитието), докато чакате часа при психиатъра? ''
 Благодаря ще го направя ,а къде има във Варна ако  може някои да ми препоръча .Мислех ,че психолозите  се занимават само със семейни проблеми .

   Това ако не е и семеен проблем Simple Smile
   А сериозно.... Ето ви един контакт. Успех!   Hug
   http://detskipsiholog.blogspot.bg/p/blog-page.html

# 691
  • Мнения: 180
Здравейте ,
педиатърката ми се съмнява ,че синът ми има аутизъм .Детето ми е на 1 г и 5 месеца роден е недоносен в 33 г.с. При последният преглед малкия имаше слаб очен контакт ,но и много му се спеше .Сега го гледам ,че ме гледа в очите ,но и не задържа много погледа си .Има и специфични двигателни маниеризми - много тупа всичко ,пляска с ръце и с пръсти и усуква тялото си .Освен това не посочва предмети с пръст .И създава впечатлението ,че не чува .Обръща се на име ,но след 3-4 път повтаряне .
 Обича да се гушка .Играе според мен нормално - бута количките,храни плюшените играчки ,строи кули от кубчета ,обича дрънкалки ,танцува , драска с пастел .Търси ме дори в тоалетната .Харесва деца и им се радва .Харесва и животни.Обича книжки с картинки и проследва с поглед като му показвам .От скоро
Маха за 'чао'.Посочва с пръст само пъпчето като го попитам ''Къде е пъпчето''.Казва само ''мама'' и то като е гладен ,жаден или му се спи и то само при тези ситуации т.е. рядко .Издава само някакви звуци само ууууу,ааа ,,,
Много съм уплашена .
След месец педиатърката ни праща на психиатър .Ще се побъркам до тогава .
Бих ви препоръчала да се видите с невролог и психолог. Вашата педиатърка би трябвало да е наясно, че децата родени преждевременно се очаква да се изравнят с другите около 2рата годинка. Но задължително невролог и то не заради аутизъм, ами защото детенце е недоносено. Пък и той е реално на 1г 3 м нали? Мисля че е супер напред с някои дейностти.

# 692
  • Мнения: 328

_re_ge  Благодаря  за насоките
 Селма ще звънна още днес след 16:00 пише дано ни приеме по рано
snowflakely ходим на невролог на всеки 3-4 месеца и имаме записан час за април .Той до сега проследяваше моторното развитие както и как да развиваме грубата и финна моторика .Нямал е дефицити по отношение на моторика ..
Благодаря на всички ...

# 693
  • София
  • Мнения: 16 697
Snowflakely, това за наваксването на недоносени до 2рата година сигурно ли е?
Моите са почти на 3 и още не са наваксали, а са родени в 35та седмица.

# 694
  • Мнения: 180
Не се изразих правилно-преди втората година не може да има очакване недоносеното бебе да отговаря на нормите на развитие като на родените след 37ма седмица.

# 695
  • Мнения: 328
Ще дойдат на преглед вкъщи ,че било по добре в среда да се гледа детето  това при психоложката .
Отидохме на невролог по рано при д-р Райков .Пак му гледа моториката бил много добре  .
При психиатър сме при Д-р Милена Топалова .Там не знам кога ще ни приеме .
Очния контакт пак не е като при другите деца поглежда ме за секунди само и то изпод очи и със страничното на окото,но има дни дето си гледа нормално .Аз ли бъркам нещо къде греша или в какво съм сгрешила .

# 696
  • Мнения: 632
Здравейте, ние вече полудяваме от звуците, тананиканията, викането,  и тем подобни. В началото си викахме така започва проговарянето, като 1 годишните деца със звуци, но при нас вече се точи това чудо 2 години, говора така и не се разви и след спирането на Депакин това дете пощуря, малкато думи тотално изчезнаха. 

Последна редакция: нд, 26 мар 2017, 17:09 от beo

# 697
  • Мнения: 7 433
....Аз ли бъркам нещо къде греша или в какво съм сгрешила .
  Много тревога и съмнения се усещат във вас, Екатерина.
  Изчакайте мнението на психолога. Вярвам, ще ви подскаже нещо не само относно неговото състояние, но и относно вас си - как да подходите към себе си в тази ситуация. (Ако не, питайте вие самата). Вашите чувства и емоции са от голямо значение.
  И най-добрият и най-любящият родител може да стане причината на някакво страдание у детето, без да иска и да знае за това. Но същият родител може да стане и причината (двигателят) за това да помогне на детето, ако разбере по-добре:
 и ситуацията с детето,
 и себе си в нея.

   Имате моята подкрепа!  Hug

# 698
  • Мнения: 2 165
Здравейте, мами!
Хриси напоследък често се разстройва от темата за смъртта.Обяснихме, че дядо Петър /дядото на съпруга ми/ е починал и не може да го видим повече.Започна да разпитва дали ние ще умрем и й казах, че това е много далече, чак когато стана на 90.Дай Боже всекиму такъв дълъг живот, ама едва ли ще доживея толкова...Обаче това не сработи.Казах й, че е много малка и сега е време да мисли за игри, домашни и т.н.
След това ми сподели, че не иска да умира, защото щяла да се превърне в зомби.Обясних, че това са измислици и няма да се превърне в зомби.Когато хората умират стават звездички и гледат децата си през прозорчето.
Сега намерих и тази статия:
Как да обясним на детето какво е смъртта?
Кога Вашите деца осъзнаха смъртта и как я обяснихте без да се разстройват?
Миналата година бяхме на погребение на чичо ми, но само в къщата.Не сме ходили да гледа как се погребват и мисля, че тогава изобщо не разбра какво се е случило, защото никога не бе виждала чичо ми преди това.

# 699
  • Мнения: 1 934
n_alex76, смъртта е много деликатна тема при децата. Аз моето никога не съм го водила на погребение и не бих причинила това на едно дете, особено пък с аутизъм. Не бих обсъждала смъртта с деца - не е наложително.

# 700
  • с.Николово, обл. Русе
  • Мнения: 709
Преди година и половина дядо ми почина и ходихме за погребението, но и двете ми деца не го видяха - нито вкъщи, нито на гробището. Непрекъснато бяха с баща си, макар че се наложи да ме чакат на гробищата, тъй като трябваше веднага да си тръгнем за Русе. Обясних само, че дядо е станал звездичка. Аутистичното ми дете известно време беше тревожно, сякаш усещаше че има нещо, но тъй като е невербално не можах да разбера дали е осъзната загубата. Малкият ми син, който е на 6 год., обаче от известно време ми задава такива въпроси - кой ще се грижи за тях като умрем, мъчно ли ми е за моят дядо .... Опитвам се да му обясня, но явно не се чувства сигурен в себе си и затова отказва да повярва че няма да сме вечно с него, което си е нормална реакция за едно дете. А относно зомбитата и другите идиотски герой от филмчетата - ограничавам го да гледа тези детски, тъй като се е стигало до будене нощем от кошмари.
Благодаря за статията ще се възползвам от наученото от нея по темата.

# 701
  • Пловдив
  • Мнения: 1 411
   Когато беше малък синът ми, някъде на 5-6 години си спомням, че проведохме следния разговор:
         - Мамо, когато вие с татко отидете на небето, какво ще стане с двете коли?
         - Едната ще остане за теб, другата за сестра ти.
         - А, добре ние ще им платим застраховките. #Crazy
Много се бях шашнала тогава, че очевидно ние не сме му приоритет, но после си спомних, че бяха ходили с баща му да оправят някакви документи и явно това му е било много по-интересно.
     Преди около две години почина моят баща, случи се вечерта, ние сме в Германия и аз буквално след 3 часа бях на летището. Летях  сама, не му казах точно защо се прибирам, не знаех как ще реагира и предпочетох да си спестим допълнителен стрес. Когато се върнах говорихме спокойно, аз вече бях в състояние да мисля адекватно. Говорих стандартните неща, че е небето, че е звездичка, че ни гледа отгоре, то и аз си го вярвам, че е така Praynig. Сега, когато се прибираме в България, той сам винаги изявява желание да дойде с мен на гробищата, няма страх, държи се съвсем адекватно.  За това пък сестра му, която е на 18 години и си е съвсем нормален млад човек мълчи, чак стиска устни и никога не е поискала да дойде с нас. А тя обожаваше дядо си. Явно има някаква дълбока болка вътре в себе си, която още не е преодоляла, няма да я насилвам, когато е готова ще отиде.

# 702
  • Мнения: 411
И аз могада кажа​ че откакто баща ми почина миналата година преди рождения ден на сина ми,аз бях в шок... Малкия все търсеше дядо си в другите стаи, въпреки че не говори сякаш знаеше че го няма. Тогава рязко върна назад. Сега сякаш всичко трябва да го започнем отначало може би защото тогава не се занимавах чак толкова с малкия заради шока който преживявах... Толкова съжалявам сега и се обвинявам че малкия направи тази стъпка назад заради мен 😞

# 703
  • Пловдив
  • Мнения: 20 611
И аз не обичам да ходя на гробища, като по-скоро са ми неприятни този тип семейни ритуали, а не самите гробища, те сами по себе си не ми действат зле.
Погребенията също са ми много потискащи.  Embarassed

Колкото до децата... и за мен беше гадно и някак неудобно преживяване, когато починеше близък (баба ми или някои по-далечни роднини). Не исках да се повдига темата и помня как няколко дни след смъртта на баба ми, била съм на 5 години, майка ми ме спря преди излизане навън и попита какво ще кажа, ако в махалата ме попитат какво прави баба ми (сеедно бабичките в махалата не се информират една от друга, но да речем), а аз се чудех как да избягам, навеждах очи и мънках.
За тъжно - не знам, неприятно и неудобно е като че ли точната дума, макар че към 4-5-годишна възраст децата вече знаят, че смъртта е завинаги. Истински тъжното идва в по-голяма възраст като че ли, дядо ми (на 11) след това го сънувах - не често, но се е случвало - и съжалявах, че не е жив.

# 704
  • Мнения: 76
Може би е добре да се вкара идеята за прераждането и, че слизайки на земята не помним нищо, и затова не можем да обясним подробно кое как се случва?! На нас с брат ми това ни обясняваше мама и не искаше да ни води на погребения, макр че аз проявявах желание.

Потвърдиха ми, че аз и брат ми сме аспергери...

Общи условия

Активация на акаунт