Безсилието на днешните учители

Това с игнорирането няма да помогне. Правят го, защото са уморени и имат неизразходена енергия; искат да им се обърне внимание и се опитват да го привлекат по всякакъв начин. Дори и да е негативен резултатът, целта е постигната - привлекли са вниманието на учителя и са "станали герои" в очите на съучениците си.
- Помоли ги да останат след занималня и си поговорете насаме - защо го правят, какво очакват, какво им тежи? Ако са силни ученици, които са напред с материала, домашното е направено още в час или пък изостават и не могат да се справят все ще скучаят и ще саботират работата на класа. Ако си наясно с нивото им давай им индивидуална работа - задачи за напреднали или по-лесни, с които могат да се справят и след това ги хвали и окуражавай. Важното е да напипаш слабото място на тартора и да го спечелиш. Хареса ли те веднъж ще ти е пръв помощник.
- Покани училищния психолог да наблюдава и след това да коментира и даде препоръки ( на четири очи ) как да подходиш към тях.
- След училище им дай време за физическа активност т.н час "спорт и отдих" нека да се разтоварят, да са физически активни.
- На тази възраст най-бързо ще те приемат, ако се включиш в игрите им - топка, ластик, въже, "Отваряй, Галю, порти" - важното е  да се забавляват с останалите и да изразходват енергия, след това сериозната работа, а след нея награда - игра на телефона, приказка, филмче ...
- И по време на самоподготовка им устройва игри и състезания - кой чете най-изразително; четене до грешка - първият започва да чете, останалите следят текста, като допусне грешка следващият продължава, вземи малка топка, желателно мека, раздели ги на отбори, хвърляш топката към някого, задаваш въпрос, казваш дума, която да преведе (по чужд език), ако се затруднява, отговаря някой от отбора. При правилен отговор - точка за отбора, ако не могат да отговорят даваш думата на друг и той носи точка за своя отбор. Така хем ги препитваш какво са научили, хем играете, хем се забавлявате.
- Изненадай ги, още са деца, играта ги вълнува и искат да се забавляват. Стани една от тях, бъди им не само учител, но и приятел. И въведи строго правило - първо сериозната работа без лиготии и туткане, след това наградата - удоволствието от играта. Докато играят се сближавате, но и играейки продължават да учат.
 Откажеш ли се ти, даваш погрешен сигнал - щом ми е трудно бягам, а не упорствам. Така са постигнали целта си, били са по-силни. Все още не съобразяват, че тебе и да те няма ще има друг и те пак ще са на занималня.

Barbed
Избрала си най не оценената професия, не си хаби нервите,силиците и живота, напусни и никога повече не работи като учител. Казва ти го дете на двама учители. Днешното поколение- повечето нямат никакво уважение към училищната институция,държат се арогантно,просташки и не признават авторитети.. /Да не ме нападнете сега,има и свестни и разумни деца,но са малко.../
 Днес тези трима са ти проблем,но после и други ще има...,резултата ще е изхабена нервна система само до няколко години,после и не дай се боже и здравословни проблеми...
Замисли се една продавачка без образование в голяма верига хранителни магазини взима заплата колкото учител с над 20 години стаж.. Само,че продавачката не отговаря за толкова много животи и не хаби толкова нерви... Струва ли си?! Млада си още, ориентирай се към нещо друго!
Успех!!

До голяма степен си права, с изключение на тезата, че по твое време е било същото. По твое време не е имало делегирани бюджето, заради които учителите да не смеят да изпуснат дори най-миризливото леке, само заради парите от субсидията, които вървят с него.

По мое време непослушанието се изразяваше в шепнене на другарчето и системно неносене на учебници и тетрадки, тичане по коридорите в междучасието, такива неща. Никой не си е позволявал да се разхожда из класната стая в часа, да пуска музика, а да пребърка чантата на учител, дори не мога да си го помисля. Нещата са ескалирали. Майка ми е учителка, но тя е бая зла и строга учителка (в най-милия смисъл). Тя повече се оплаква от нагли родители, които спорят за оценките на децата си 

Вчера,взимайки малката от училище/2 клас е и свършват по-рано/станах неволен слушател на разговор между 2 жени.След това разбрах че е родител и учителка по литература.Учителката писала 4 и майката спори с нея.Няма да преразказвам всичко,но майката завърши с думите" А бе Вие не разбирате ли ,че на него български не му трябва-ние имаме заведения,трябва му да смята"
Направо бях потресена.А и много се чудих като не му трябва български,какво значение има дали има 4 или 6.

Аман от майки  

Майката на един съученик на сина ми, която е бивша учителка по математика беше направила едно картонче на сина си с таблицата за умножение. Синът й учудващо за мен е доста зле по математика. На контролното класната му беше взела картончето и майката вдигна скандал до небесата как може да му се вземе това картонче - той само щял да си поглежда и да си помага - не било нищо кой знае какво  

Отделно се кара няколко пъти с класната за това, че били правили контролно по даден предмет без да е предупредила децата - даже при директорката отиде да се оплаче за това

Чета и се ужасявам  при мисълта, че след една годиан детето ми ще е 1ви клас. Казвам го не заради учителите а заради децата при коото ще попадне ..... Не доумявам, как е възможно да има толкова безхаберни родители. На времето когато бях дете ме беше страх да не гъкна, че госпожата ще се оплаче на родителите ми и тогава тежко ми .... А сега учениците имат подкрепата на родителите си и не хаят за нищо. А в случая най - лошото е, че дори да се оплачете, ще ви кажат, че нямате подход / говория за директорката../ Според мен не трябва да се отказвате, все пак сте завършили и практикувате това което искате / предполагам/ Трябва да има някакъв начин да се оправят нещата. Ако направите разгозговор с родителите опитахте ли? Или и те също са толкова заинтересовани колкот децата?
Направо когато чета или гледам по телевизията за такива и подобни ситуации полудявам 

Не съм учител, детето ми е малко още. Но ще си позволя да  изразя мнението си.
Според мен, това от което имате нужда, е похвали и одобрение на макар незначимите добри прояви на непослушника. Поощряването на доброто държание, чрез малки, лесни задачи и хвалене при справяне, би могло да ви е от полза. За всяка добре изпълнена задача давайте малка награда - отметка с химикал на ръката, стикерче, някакви фигурки изрязани от цветна хартия. Ако е позволено, може в занималнята да включите занимание за изработване на индивидуални картони за колекциониране на фигурките и след това при добри прояви да давате самите фигурки като награди. Ще трябва да похарчите малко средства, но може да ви е от полза да вземете нещата в свои ръце. Ако родителите са съгласни, веднъж седмично може да правите викторина с няколко дребни награди - лакомство или мъничка джунджурийка, като вие избирате участниците. Покажете на детето, че го разбирате "знам, че не ти се стои тук, че искаш да играеш, че искаш да се прибереш", после предложете сделка "но, ако ми дадеш 20 минути спокойствие, ще позволя след това да поиграете на...", пазарете се, децата го обичат, за да се чувстват печеливши, когато са сключили изгодна сделка "ок, 20 минути са много, нека да са 18", изпълнете прецизно условията на сделката, поощрете пакостника, че и той е спазил условията, или поне е опитал. Ако не е успял, похвалете го за опита. Пробвайте да му делегирате отговорности - да раздаде материали, да донесе тебешир, да преброява присъстващите, да проверява за бележници или нещо, от което има нужда. Хвалете го, че се е справил. Дайте му опция да избира с кое занимание да започнете. Във всеки час може да избирате едно дете за игра, което да открие ваша умишлено глупава грешка. Намерете начин да му покажете на този малкия, че е умен, че знае, че може, ласкайте го, карайте го да се почувства умен, можещ, силен. Така може да го спечелите на своя страна и да ви съдейства. Искат се усилия и постоянство. Правете всички неща с някаква периодичност, за да се вълнуват децата от очакваното събитие, подклаждайте ги с това, което ги очаква.

Също, покрепям мнението на мама ру

Ето днешна случка в училището на майка ми,за пореден път ученик от нейния клас ,буйства в часовете,отговаря,псува, държи се агресивно. Обади се на майка му по телефона,да дойде в училище,защото всички учители се оплакват от сина и,да се вземат мерки, а майката се разкрещява по телефона,че синът и е добро дете, кой щял да и плати пътните и след това една камара псувни...
И какво правите в такъв случай,като родителите са простаци и се държат по-зле от децата си??!?!?!?!
Няма оправия, учител да не си!!!!

Изцяло подкрепям това мнение.
Някои учители могат да въвеждат ред, други - не. Не става само с доброта и молби. Трябва да се почувстват по-стегнати децата, малко повече строгост е необходима.
Проблемът, обаче, е двустранен. Масово се отглеждат напълно неконтролируеми лекета, които имат пълната подкрепа на родителите си. Не се ли възпита у дома уважение и респект към учителя, нищо не е в състояние да озапти децата.
И на мен не ми го побира умът, как едно дете ще бърка в чантата на учителката да си вземе телефона?!! Това е напълно изтървано дете, без никакви морални задръжки.
Съвети не мога да дам, не съм учителка, мога само да съчувствам на авторката на темата, защото положението изглежда сериозно. Търсете подкрепата на родителите и дано да са свестни и имат някакъв авторитет пред децата си. 

А вайкането колко са лоши днешните деца го намирам за напълно безполезно. Винаги е имало хулиганчета, както и безхаберни родители. Проблемът е вечен, както и тормозът в училищата, зле организираното образование, тежките раници, бездарните учебници. Важното е да не спираме да се опитваме да правим най-доброто за децата си. 

Според мен ти по никакъв начин не можеш да промениш тези вече пораснали деца. Родителите осакатяват децата си, превръщат ги в разглезени, невъзпитани и безхаберни същества и после ги хвърлят в училище, нека учителите се оправят както намерят за добре.
Ти като педагог, може би, докато си кажеш две думи с един родител и ти става ясно, какво представлява той и защо детето му ти проваля редовно часовете.
Това е положението-духовно бедни и безхаберни родители, децата няма как да бъдат по-различни.
Честно казано, ако съм на твое място ще напусна и ще си потърся друга работа, но не и като учител.

Така е. Но факт, че си ги кътаха, по разни други причини, например, че лекето е син на колежка или на някой големец. Та и шамари въртяха на учители, и публични обиди и погаждане на номера се преглъщаха смирено в тези случаи.

Проблемът, който аз виждам е, че нещата се изпускат в първите класове, а едно е да кротнеш дете на 7-8, и съвсем друго да се бориш с мъж на 17-18.
Даже още от градината. Имахме лошия късмет да се сменят често учителките на нашата група, 9 общо за 4-те години там. И видях разликата. Как най-дивите деца влязоха в час точно за 1 седмица, а преди това 2 г. дивяха и не съм предполагала, че е възможно.
И в никакъв случай не говорим за насилие, всъщност точно обратното.

Подкрепям НСЧ и Врабчо, като родител имам дългогодишен опит с различни преподаватели и възпитатели, отделно че и аз съм учителско чадо 
Не си лош човек, но изобщо не можеш да се справиш. Потърси опитни колеги, психолога и помощник директор начален етап. Тази ситуация е кофти и за теб, и за децата. Няма какво да те е срам да потърсиш помощ.
На теб ти е трудно на новата работа, децата пък преминават през труден етап от живота си. Ми това е живота, в ежедневието не е като на теория в университета. Сигурна съм, че и родителите на останалите деца са забелязали, че атмосферата в занималнята хич не е добра. Ако чакаш, ще получиш и оплаквания срещу теб Изобщо не ми се коментира, че явно нещата са много по-изтървани, отколкото пишеш, щом има и ритане на раници.
Ето практическо предложение: Нашата възпитателка в занималнята има разписани часове като в клас, но отделя значително време на отдих и игра. Телефоните са събрани от сутрин до вечер и им се връщат само на обяд по време на отдиха и обяда. Така се процедира от две години и е мир и спокойствие. 

Проблемът е съвсем актуален и искам да следя темата.

Може би една кутия за телефони ще свърши работа. Декорирана и надписана и всички да си слагат в нея телефоните преди часа и да си ги вземат, когато си тръгват. По закон учениците могат да се гонят и да се наказват при подобно поведение, но системата на делегираните бюджети не позволява това. Както казва един директор "Всяка душичка - паричка" . Ако разговорът с родителите няма ефект, едва ли може да се направи много в случая. Ако е възможно през часовете за занимания по интереси да се спечели внимание и одобрение, може би това ще даде отражение и на учебната дейност. В тези часове, даже и да се излезе от темата на разпределението не е фатално, а ако децата сами предложат с какво ще се занимавате, може да наклони везните в твоя полза.

Съгласна съм, че и преди имаше по-палави деца, но това, което е днес в българското училище в резултат на делегираните бюджети е крайно нетърпимо и обществото не си дава ясна сметка до колко е сериозен проблема. Едно време при мисълта, че ще ти намалят поведението, изпадаш в ужас, а сега ... На никой не му пука. Ама защо да му пука - в началните класове по закон децата минават, независимо дали знаят или не. Редовно не се пишат отсъствия, че детето ще отиде в друго училище. По същата причина се минават и класове без знания. Учителите са поставени на колене. Политика на ръководството. /"Всеки ученик е приход, а всеки учител - разход. Помислете си добре!" - това е цитиран директор./ За съжаление. Масово в българските училища.

Ами борете се с/у практиката в тези училища.
Детето ми учи в обикновено държавно, но подобни неща с отсъствия и подобни не мога да си представя.
В предния клас имаше и изгонено дете заради проблем с дисциплината и агресия.