Искам да кажа ... (92)

Ами, има дотолкова, доколкото, ако почнеш на 38 трябва да ги направиш породени, за да приключиш що годе навреме.
Даун, голям, голям, колко да е голям, мисля, че е 4 години разликата между моя най-голям и твоя

Времето за дете е въпрос на усещане, не толкова на биологична възраст. Е, има си биологични и някакви морални граници, но като цяло стечението на обстоятелствата е това, което ни прави готови за дете или не. Поне в моя живот е било така.

Белинда, ти имаш и среден  . Аз много исках повече деца, но не се получи по ред причини и сега вече не мога да си представя да се грижа за бебе отново.

Захир, аз така бях със този https://fragrances.bg/narciso-rodriguez-narciso-edp-90ml-for-wom … n-without-package
Отидох пръснах и докато си тръгнах исках да го имам. Прибрах се, искам го, моят е. На другия ден вече съм се въоръжила с пари, излизам на обяд отивам да си го купя, пръскам си - ми не е този, онзи беше друг. Така и не си го купих

На 38 съм. Винаги съм искала едно дете. Мъжът ми имаше желание за 2. Аз не исках да чувам. Последната година-две си мисля, защо съм пропуснала момента. Пусти страх. Припадах и на ехографа, голяма съм паника като видя доктори Винаги съм приемала жените с повече от едно дете за МНОГО смели
Интересното е, че и синът ми иска да има братче или сестриче. Той вероятно ще го приема като домашен любимец, едва ли осъзнава какво е.

Как ме разсмяхте с "крастава Гена"  (кой беше)...пу-пу, пепел му на устата  .
Хич пък,ако се смятам за възрастна  ....а и все едни дечурля ми се лепят  ,айде да не са дечурля,ама 30-ина годишни  . Тенденцията е млад мъж с по-опитна  жена  .Моя приятелка,след 2 неуспешни брака,3 деца,сега има връзка с един младок на 29, а тя е на 40  .Много ме радва...особено,когато моят мъж (46) се опитва да ме изкара възрастна (37)   .Ама като се яви някой млад бате Здравко да ме обикаля и му увисва носът  .
Давам си сметка,че не ми се занимава с бременеене,раждане и т.н.Загубила съм си търпението към малки деца.  .Поне,за сега. А и подхождам все по-егоистично към себе си и времето си  .Синковецът е по-голям егоист и от мен, не иска да дели наследството  сребролюбецът. Ако родя ще е заради себе си,ама надали  .

Захир, ти си само за постановката "Животът е прекрасен", ако не си я гледала отиди  Първата част е много яка, втората не толкова, но си заслужава като цяло.

Повече не искам да се занимавам с бебета аз. Тъкмо и малката вече се очовечи,почти на 7 е, напълно самостоятелна, макар и лигла.
Перспективата за безсънни нощи, висящо на циците ми бебе, памперси, приучване на гърне и пр., и пр. галимации направо ме плаши вече. Минах си по реда! Виж, за раждането като раждане- раждам веднага. Ама да не бременея и да не го гледам 
Сестра ми много иска второ, ама какво чака и тя не знае. Ха това, ха онова, а времето лети! Синът им е почти на 10, а за мен това си е "нездравословна" разлика вече.

Аз си изгледах сериите, изпих всичката вода вкъщи, но ми светна малко. Ей, стара съм за подобни изпълнения, знам си аз, ама като му е хубаво на душата на човек, не мисли за махмурлук  Сега ще се насиля да отлепя от дивана и да метна едни ребърца във фурната. По случайност имам и карфиол, та познайте дали няма да спретна и едно пюре!

Поемам риска да бъда форумно анатемосана и обявена за неинтелектуалка, но аз не обичам театър. Последната постановка, на която бях, така прехвалената "Секс, наркотици и рок енд рол" ме принуди да си изляза от залата..не успях да издържа на това "изкуство". Мър-че, синтезирай накратко, ако ти се занимава, защо смяташ, че е за мен?  

Просто в живота ми досега съм искала много неща. И всичко, което съм искала истински някога, е идвало при мен. Но никога тогава, когато съм се тръшкала за него. Винаги от дистанцията на времето съм осъзнавала, че ако го бях получила преди, а не в точния  момент, нямаше да го оценя по същия начин. Научих се нищо да не искам на всяка цена. За всичко има време.
В този ред на мисли имам един любим цитат от моя наистина любима книга, която трябва да препрочета, Време разделно:

"Той нямаше път, но беше открил, че човешките пътища не водят доникъде. Важното беше, че върви. Той имаше крачката. Остана гол......и почувства,че живее! Какво струваше всичко друго? Имаше мига.... Да живееш...значи да имаш и да нямаш....И ДА НЕ ПОИСКАШ ДА ИМАШ! Беше разбрал- щом нищо не можеш да задържиш, не бива да посягаш!"

Захир, аз обожавам театър, ходех всяка седмица на театър. След като гледах Секс, наркотици и рокендрол, ми трябваха 2 години, за да стъпя отново в театъра. Така че всичко зависи от това, какво гледаш, а не къде.

Гена, аз бях... признавам си без бой 

Аз исках малка разлика . Ако беше станало всичко по план щеше да им е 1г и 9 м. Голямата вече е на 4 и  тепърва да се занимавам малки бебета..... много щях да се замисля. Пък така, докато разберем какво си причинихме с моят мъж и малкото се очовечи. Онзи ден ги водихме на плажа.Двамата пихме кафе,заедно, на една маса. Децата си играеха до нас в пясъка. Еххххх....... 

Нека и не забравяме, че пиесата се играе от поне 20 години, та явно се е изчерпала от към смисъл. Аз много в харесвах.

Исках да съм млад родител и на 23 бях изпаднала в дупка, че нямам евентуална половинка дори. Малко след това се срещнахме, 2 години след това ни беше сватбата, а година и половина почти по-късно се роди първото ни дете. Исках да съм възможно най-млад родител. До 30 години си бях дала срок да съм с две и стига толкова. Мина ми желанието за бебе, по-скоро малкото лято ми попари желанията. Трудно бебе е, взима ми силиците ииии с нетърпение чакам да се очовечи, за да се почувствам човек и аз.
Жената на единия ми братовчед стана мама за първи път на 39 след един неуспешен брак. Много жизнена и енергична е, спортува активно, наживяла се, начетена и приятен събеседник. Тя има по-голямо търпение от мен спрямо децата, а нейните са бандити големи. А като се съберат 4-та братовчеди е като война. Много се обичат, играят всички дружно (и четиримата са през година и 3-4 месеца, хехе), но на мен понякога ми идват ту мач.
Исках да поздравя Акаша за решението за голяма, семейна сбирка. Вярвам, че ще си изкарате чудесно. Винаги съм мечтала за голямо и сплотено семейство, но за съжаление аз съм едно дете, а семейството на съпруга ми е всичко друго, но не и сполотено. Единият му брат дори не дойде на сватбата ни. Преди все подхвърлях на свекър ми да си направим семеен пикник някъде около Бачковския манастир или пък около Екопътека Бяла река, но братята нямат желание и изгубих надежда, че ще се видим заедно на едно място. Единият ми девер беше много против да влизам в семейството, предвид любовната връзка, която имах с др член на семейството, но се примири де. Сега се отзовава за дребни услуги (онзи, най-любимият ), ние връщаме жестовете, когато можем и него го чувствам най-близък роднина от семейството на съпруга ми.
Стана време да прибирам каката от градина. До после.

Аз приключиха с децата!  Имам две любими съфорумки, които само ме подкокоросват за второ ама не им се давам!

А на мен за пръв път тази година на рождения ми ден никой не ми пожела 'айде сега и едно момиченце'..

В България вече не е екзотика нито 'възрастни'майки, нито многодетни. Хората си влязоха в някакви релси след бурните и мрачни преходни години и си планират все по-мъдро.

Грешки стават. Мхм. Че колко са две? И не ме ядосвай, че ще те прокълна с две активни близначета. Аз когото съм проклела го е стигнало.

Бела, не се заричай, аз така, като теб бях категорична, че не ща да чуя. После към 30 без малко, какво ми стана не знам- всички аларми, системи и био часовници се раззвъняха с "Искам бебе" С голям зор забременях и пак съм готова да мина през всички гадости, за да я има Овиколепната:)))