Отношения между майка и син

Не си усетила иронията ми! Какво да кажа, за мен авторът е от хората, които са все онеправдани и все някой им е виновен.

Ужасно, ужасно, стана ми жал за жената. 4 пъти споменава авторът пенсията ѝ, още няколко пъти за пари говори и все свърза парите с право на командване. Не знам колко дълго ще го топли споменът за парите, дадени от тъстовете за сватбата, но след това няма да се изненадам, ако пусне тема за жена си колко много е направил за нея, че я е издържал, докато е в майчинство, и тя, когато е започнала да работи отново, е поискала право на глас. Личи си, че с нежелание е подпомагал майка си с някаква дребна сума, щом сега пенсията ѝ се вижда предостатъчна, и как с яд си мисли какво е можел да си купи вместо да я подпомага, а жената явно е усещала отношението. Без да се сети, че тази жена 20 години го е гледала преди това и жилище му е осигурила, което можеше да отдава под наем и въобще да не се нуждае авторът да я подпомага. Върхът на нахалството е да не се сети, че тази жена няма как да даде пари за сватбата и едва ли не да я обвинява за това.

А и пие силни лекарства жената от години, явно не е добре със здравето - ако не е родила доста късно, ми изглежда млада за пенсионер с неинвалидна пенсия.

Ужасни са и обвиненията, че майка, която се е посветила на отглеждането на детето си, няма интензивен любовен живот и по някакъв начин пречи и на сина си да има. Жената иска просто да я оставиш на мира, поне за известно време - достатъчно време ти е посветила, защо я тормозиш да ѝ звъниш по 2-3 пъти на ден и се напъваш толкова да изразява шумна радост за теб, за снахата и за Нероден Петко.

Здравейте
Искам да направя едно уточнение - аз тази тема не съм я пуснал да се жалвам за пари или да съм искал от нея пари за сватбата ни, нито пък да ми връща нещо, разбрахме се с приятелката ми сами да си съберем парите и да не намесваме родителите си. Но наистина нейните родители защо са я питали немога да кажа - неуместно е действително, аз не съм искал нищо от тях също.
Гледната ми точка беше че изглежда че на майка ми и е все едно дали ще дойде или няма да дойде на сватбата на собствения си син което за мен показва колко държи на мен.
Знам какво е направила за мен като малък затова и аз правя каквото мога за нея и не съм я оставил въпреки че много други хора я оставиха. Нито съм я лъгал нито подвеждал докато немога да кажа същото за нея накрая защото понякога я усещам как се изсхитрява. Просто доверието по между ни е поразклатено. И както казват повечето който са ме разбрали, ще се отдръпна, ще й дам въздух, ще гледам все пак да й се обаждам от време на време и ще се съсредоточа към бъдещото ми семейство. А дано раждането на внуче да я зарадва и да намеря общ език с нея поне до някъде.
Благодаря за гледните ви точки

А ти защо изобщо живееш с идеята, че майка ти има да ти връща нещо - като я гледаш 20 години финансово, десетина годинки и физически, като ѝ предоставиш да живее в твое жилище, тогава ще сте наравно. В момента ти си ѝ длъжник.

Значи приятелката ти е казала пред теб как родителите ѝ са питали майка ти колко пари ще даде за сватбата???   Ти не обясни ли на приятелката си, че най-малкото живеете в жилище на майка ти и тя, дори и да имаше възможност за плащане на голяма сума за сватбата, само този факт е достатъчен жест от нейна страна. А тя очевидно няма финансова възможност. Толкова ли не е наясно приятелката ти с възможностите на майка ти и с факта, че живеете в нейно жилище?

Държи на теб, как не, с такива заплахи може да те управлява не само докато тя е жива, а и след това. Не е случайно онова, което ти писах, не е случайно и, че не съм на мнението на останалите в темата. Много е типично онова, което разказваш. Пак казвам, потърси помощ вместо да се терзаеш, да съсипеш своя и живот и този на близките си. Един свестен психиатър ще ти обясни в каква ситуация си расъл и защо ти се случват тези неща сега. Кураж!

Не, не означава това. Означава, че е била поставена до стената и не е пожелала да падне на колене пред наказателния взвод и да моли за пощада.
пак те питам - ти какво очакваше да каже? ще си продам жилището и ще живея под балкона, за а дам някой лев за сватбата му, че да имам право да бъда поканена? Или ... какво?

А поговори ли с любимата =- да поговори тя с нейните си родители за това кое е редно и кое - не?

Не мога да си представя колко нахални хора могат да поискат пари за сватба от човек, който е осигурил цял апартамент. 

Освен това сериозно - непонятни са ми хора, които очакват родителите им да им плащат каквото и да е по сватбата. Като нямаш пари - няма да правиш патардии с 1000 човека, а ще си събереш най-близките и ще го отпразнувате скромно.
Когато тръгна да се омъжвам, смятам че е редно да почерпя майка ми и да вижда сватбата ми като празник, а не като дълг, за който да спестява пари. Въобще тая традиция родителите да плащат за жененето на децата си ми е една от най-гнусните и омразните в цялата ни държава, и е супер нелогична. Възрастни хора да плащат за лиготиите на здрави, прави, работоспособни хора. 

Ами виж, ако могат и искат - лошо няма. Дори е чудесно - веселбата е за всички и всички получават точно това, което са очаквали и желали. Но ако не могат или не искат - което и да е от двете... е неморално да бъдат подканяни.

Само аз ли прочетох в първи пост, че той и приятелката му живеят на квартира, а майка му - в апартамента си? Така и трябва, само че защо десет поста вече му обясняват как горката майка му е предоставила апартамент и се е заточила на село?

Бояна, напълно споделям мнението ти

Не знам какъв съвет да дам на автора, според мен само специалист може да му помогне да разплете това кълбо от емоции във взаимоотношенията.

За кое й е длъжен, че го е родила по нейно желание ли?

Ами,Вълшебница,то е типично. Една чела не чела и другите по подразбиране карат.Та чак и психически повреден го изкараха/все едно всички останали  са ОК /
Аз незнам защо хората/според писанията тук/си раждат и гледат деца,за да им са длъжни след време. Да имаш дете си е съзнателно и лично решение и отговорност и никой не ти е длъжен след време. Майката сама е решила дали да се откаже от неща,които явно не са и били чак толкова важни или били/няма значение/,защото решението си го е взела сама. Авторът няма вина за това. Предполагам,че родителите на приятелката са от поколение,за което е въпрос на чест да "направиш"сватбата на "децата". За това и са питали майка му дали ще се включи.Лошо няма-питали са-разбрали са.
Авторе,предлагам ти да спреш да четеш тук,да се чуваш редовно с майка си,за да знаеш,че е добре. Ако имаш да говориш нещо с нея,ходи лично и не използвай посредници. И я остави да живее,както и харесва,просто и помагай,ако има нужда.

Нормално - намърдал си се сред прости хора, майка ти предпочита да ги избегне.

Според мен майката, че има своите грешки в безспорно. Живяла е не лек живот, но авторът няма никаква вина за това.
Обаче, ако съм на негово място, по - скоро бих попитала бъдещата му жена от къде на къде нейните родители ще питат майка му ще се включи ли с пари в сватбата и не е ли това нещо, което те двамата трябва по отделно да обсъдят със своите родители, вместо да разсъждавам, че майка искала да се чувства просто като гост на сватбата, а не като свекърва.

И ако престане да се опитва на всяка цена да впише майка си в новото си семейство, според мен в бъдеще го очакват и по - малко проблеми с жена му.

Предполагам жената го обича по свой си начин

Аз пак се върнах и прочетох, че един път казва "квартирата ни", един път - "апартамента ни" (който се водил на името на майката). Не знам, аз за апартамента на майка ми не казвам "апартамента ни", след като не живея там и съм възрастен човек със собствен живот и нямам никаква, дори и частична собственост върху това жилище. Ако наистина "апартамента ни" не е жилище, в което живее той, отново се усеща едно прекалено вмешателство от негова страна.

Много хора има отгледани само от майките си, не всички са като автора. Струва ми се, че правите неговата грешка - за всичките му характеропатии я изкарвате нея виновна. Възможно е и напълно вероятно тя да му е повлияла да израсне такъв, заедно с липсата на бащина фигура, ама пък наистина време е вече да се отдели от полата на мама и да поеме отговорност за собствените си грешки и дефекти. То и тя може да е станала "такава" (макар да не съм сигурна каква е точно) благодарение на родителите си.

Когато тя носи парите, той "прави компромиси", когато той дава пари - тя "театралничи". Възприема факта, че ѝ е давал пари, когато е имала нужда, като право да я командва тя да живее по неговия начин и даже да решава какво тя може да чувства. Да, но тя е възрастен човек. Той нормалното държане на родител към малко дете или подрастващ, при което родителят взима за доброто на детето важните житейски решения, го възприема като командване.

 Разбира се, че гледам да се поставя на мястото и на двамата, все пак някаква емпатия проявявам, но на мястото на автора така и не успявам. Напълно нормално ми се вижда поведението на майката, че след като не харесва някого, гледа да ограничи контактите с него. Тя не е поставяла някакви ултиматуми на автора да прекрати връзката с приятелката, просто не иска прекалено интимно общуване с нея. А той какво прави - кара близка приятелка на майката, зад гърба ѝ един вид, да я убеждава да я харесала и да бъдели по-близки, не му е достатъчно просто да не пречи. Ами, извинете - вие как бихте реагирали, ако някой тръгне да ви дава подобен наклон? И въобще, откъде-накъде той толкова си вре гагата в личния живот на майката, че чак знае колко приятелки има (аз не знам колко са всичките приятелки на майка ми) и прави предположения за интимния ѝ живот, които може да нямат нищо общо с истината?

Обажда ѝ се по 2-3 пъти на ден ежедневно - това си е тормоз и напълно ненужно. Особено ако, както подозирам, той не я пита за живота ѝ, а вероятно я натоварва с приказки как трябвало да се радва за него и семейното му щастие. Сякаш, ако тя не изрази бурна радост, той не може да е щастлив. Нищо чудно, че на жената ѝ е писнало и е започнала да не му вдига. Нас тук ни занимава, дето не сме никакви, с някакви неродени внуци, които споменава неколкократно, представям си с каква императивност изисква майката отсега да се радва за тях в ежедневните разговори.

Питат я ще дадяла ли пари за сватбата. Напълно нормално е реагирала, може би по най-правилния начин. Аз може би ще се възмутя пред подобни нахални хора и далеч по-остро бих се изказала. А тя е казала, че и да не я поканят, за нея е ОК, и да я поканят, също е ОК - демек, ако решението дали да я поканят, е обвързано с така нахално едва ли не изисканата парична помощ, тя им съобщава, че няма възможност да даде подобна помощ и им дава зелена светлина, че няма да се разсърди и да прави панаири, ако заради факта, че не е дала пари, не получи покана.

Няма как да се поставям на мястото на единия или другия, нито да анализирам поведението им - това е за дискусия със специалист, какъвто аз не съм.