Здравейте
Ще съм благодарен за всеки съвет който ми напишете. Става дума за сложните взаймоотношения между мен и собствената ми майка за която съм направил толкова много
и която в момента страни от нас (от мен и от приятелката ми), вече като независима жена е готова да игнорира и мен защото съм я "разочаровал толкова много пъти"
Историята е следната - аз съм вече доста пораснал на 30г., от малък баща ми почина, а преди това се бяха развели с майка ми поради агресията която той прилагаше
към нея. Реално майка ми ме отгледа, къде с помощта на свекъра и свекървата където ходех през ваканцийте. Съответно за човек само с една майка може да си представите
как по характер в началото бях като нея (сърдех се на приятелите си, мрънках, и т.н.) все неща нетипични за един мъж.
А със самата ми майка вечно правех компромиси, нали тя носеше парите вкъщи съответно тя командваше.
С времето обаче си разменихме местата,аз започнах да уча висше, имахме проблем с парите и съответно започнах и да работя. Слава богу случих на работа и можех и да й помагам
с пари. Майка ми загуби работата си преди 10 години и реално от тогава аз й пращах пари ежемесечно. Разбира се тогава тя взе да ме слуша малко повече - не за всичко
но вече определено ставаше ли дума за мен имах пълната си свобода и нямаше как да ми се бърка.
Заради проблемите в семейството ми и заради това че съм едно дете, без баща имах си свойте проблеми с комуникацията и бях прекалено скромен и без никакво самочувствие - като майка ми.
Гаджета не бях имал над месец а тези който имах се брояха на едната ми ръка - просто незнаех как да комуникирам с жените, нито пък да ги съблазнявам защото от малък съм останал с впечатление че
жените любов не обичат да правят - защото майка ми не изпитваше удоволствие от това да си намери друг приятел и даа прави люнбов, и да се радва на живота.
С времето прогледнах че това не е точно така и слава богу преди 2 години срещнах жената която е до мен и която ме приема и обича.Майка ми няма приятелки - просто на всички им се е разсърдила, тя е човек
който е краен песимист, и все си мисли че някой я говори. Като се запознаха с приятелката ми в началото си говореха но поради асоциалното си поведение майка ми просто незнае как да се държи с непознати
и беше въпрос на време да се разсърди и на приятелката ми и да се обтегнат отношенията им. Това се й случи, тогава с помощта на една баба която все още й беше приятелка се опитах да вразумя майка ми и неколкократно
и казах че може да се сърди на който си иска само да не е на приятелката ми и нейните родители - катоцяло за глупости се беше разсърдила.
За жалост майка ми взе да си мисли че с нейната приятелка - бабата която помолих да ми съдейства сме се били наговорили против нея и й се разсърди - сложи я в графата врагове.
А от скоро майка ми успя да се пенсинира като разбира се й помагах и в документи и в информация абе във всичко и от тогава реално вече не й се налага да взима пари от мен а да се издържа с пенсията.Преди като я карах
да гледа за работа все ми викаше че неможе това нито онова - въобще всяко ново нещо я плашеше, и й беше по-лесно да е на мойте ръце макар да не искаше. Аз съответно какво да правя изпълнявах си дълга, неможех да отделя за кола, нито за друго но гледах да отделя пари за нея за да има за най-необходимото.
Разбира се и аз съм я разочаровал както всички други нейни хора около нея, но заради факта че я издържам и че съм й син комуникираше с мен и някак поне театрално го преглъщаше.
От както обаче взе пенсията започна да се държи като малко дете и да несе съобразява с мен и с приятелката ми - не искала да я вижда, да не ни била пречела, не иска посмъртно да допира пак до мене, не иска да дойде на гости дори в квартирата ни,
а като се опитам поне да й кажа нещо което би било от полза напук не чува. Последното което ме раздразни каза че по-скоро от чужд човек би взела пари от колкото от мен. Как толкова бързо забрави какво съм направил за нея просто незнам
Моята мечта е да имам семейство и деца, да ходим до майка ми с тях, както и до родителите на бъдещата ми жена. Да се уважават всички но с характера на майка ми това е невъзможно.
Тя просто не иска нито да се среща с приятелката ми нито с родителите й, а с мен ..... зависи дори не съм сигурен дали ще се зарадва. Не сме се виждали от както й дадоха пенсия и може и това да влиае също защото явно си мисли че съм й голям враг и двамата с прияятелката ми не сме й приятни.
Като цяло съм чувствителен, смисъл от малък се опитвам да й угодя, от малък отнасях все за нешо вина че съм виновен дори да не е точно така. А имам чувство че майка ми не се разбира кога с приказките си ме разочарова и засяга от нейните разбирания.
Тя все още неможе да ми се довери явно (ако трябва да ремонтирам нещо в апартамента ни понеже се води на нея и трябва задължително нейното удобрение иначче става скандал), с времето и лекарствата й се увеличиха и кой знае колко странични ефекти имат за да се държи все по-гадно и по-гадно.
Хиляди пъти съм си казвал да не й звъня повече поне месец, просто да не показвам че ми пука за нея токувиж взела да се очовечи но просто до момента немога, само тя ми остана, намалих си обажданията до нея от 2-3 на ден до 2 на седмица но все пак съм по-спокоен като я чуя да каже дали е добре.
Просто се чудя как ще се разбирам за напред с нея, как тя ще се впише в новото ми семейство, мога ли с нещо да помогна за да се приспособи и да е един нормален човек и приятна баба която да се радва на внучета, и да се вслушва в съветите ми а не да се дразни от тях.
Как да не приемам толкова на вътре думите й когато тя ме разочарова мислейки прекалено егоистично само за нея си, сякаш както тя каза "вече ме е предала на приятелката ми" и с това задълженията й са до тук. Има предубеждения че свекървите трябва да са лоши и опакови, че бъдещата свекърва(майка ми) с бъдещата ми жена(приятелката ми) не могат да се разбират
Дори за сватбата като я питали родителите на приятелката ми дали няма да се включи с някой лев тя им казала че пари няма и че както ние младоженците решим така да си я направим и ако решим да я поканим ОК ако не пак ОК било за нея, тоест тя се има за тази сватба като за гост а не за бъдеща свекърва.
Гледам я как с годините самотата и характера й съвсем се влошават и се чудя просто как най-добре да се приспособя към характера на майка ми защото очевидно вече като е на възраст абсурд да успея да я променя: да стане оптимист, да се радва на щастието ми, и на внуците си, и да се раадва на живота но ако някой вижда макар и малък лъч надежда или подход ще съм благодарен ако сподели
А като питам по телефона не ми дава смислено обяснение защо се държи така, или с недомлъвки и бърза да ми затвори телефона - явно по телефон на тази тема немога да комуникирам.
Все пак гледам да съм оптимист знам че майка ми не е от най-добрите но за мое щастие не е и от най-лошите. Понякога може да се говори с нея нормално но определено ми се ще ако можех да си подобря малко отношенията с нея защото усещам че ми влиаят и като ме е раздразнила с поредната глупост или затваряне на телефона определено не ми става добре.
Поздрави
Ще съм благодарен за всеки съвет който ми напишете. Става дума за сложните взаймоотношения между мен и собствената ми майка за която съм направил толкова много
и която в момента страни от нас (от мен и от приятелката ми), вече като независима жена е готова да игнорира и мен защото съм я "разочаровал толкова много пъти"
Историята е следната - аз съм вече доста пораснал на 30г., от малък баща ми почина, а преди това се бяха развели с майка ми поради агресията която той прилагаше
към нея. Реално майка ми ме отгледа, къде с помощта на свекъра и свекървата където ходех през ваканцийте. Съответно за човек само с една майка може да си представите
как по характер в началото бях като нея (сърдех се на приятелите си, мрънках, и т.н.) все неща нетипични за един мъж.
А със самата ми майка вечно правех компромиси, нали тя носеше парите вкъщи съответно тя командваше.
С времето обаче си разменихме местата,аз започнах да уча висше, имахме проблем с парите и съответно започнах и да работя. Слава богу случих на работа и можех и да й помагам
с пари. Майка ми загуби работата си преди 10 години и реално от тогава аз й пращах пари ежемесечно. Разбира се тогава тя взе да ме слуша малко повече - не за всичко
но вече определено ставаше ли дума за мен имах пълната си свобода и нямаше как да ми се бърка.
Заради проблемите в семейството ми и заради това че съм едно дете, без баща имах си свойте проблеми с комуникацията и бях прекалено скромен и без никакво самочувствие - като майка ми.
Гаджета не бях имал над месец а тези който имах се брояха на едната ми ръка - просто незнаех как да комуникирам с жените, нито пък да ги съблазнявам защото от малък съм останал с впечатление че
жените любов не обичат да правят - защото майка ми не изпитваше удоволствие от това да си намери друг приятел и даа прави люнбов, и да се радва на живота.
С времето прогледнах че това не е точно така и слава богу преди 2 години срещнах жената която е до мен и която ме приема и обича.Майка ми няма приятелки - просто на всички им се е разсърдила, тя е човек
който е краен песимист, и все си мисли че някой я говори. Като се запознаха с приятелката ми в началото си говореха но поради асоциалното си поведение майка ми просто незнае как да се държи с непознати
и беше въпрос на време да се разсърди и на приятелката ми и да се обтегнат отношенията им. Това се й случи, тогава с помощта на една баба която все още й беше приятелка се опитах да вразумя майка ми и неколкократно
и казах че може да се сърди на който си иска само да не е на приятелката ми и нейните родители - катоцяло за глупости се беше разсърдила.
За жалост майка ми взе да си мисли че с нейната приятелка - бабата която помолих да ми съдейства сме се били наговорили против нея и й се разсърди - сложи я в графата врагове.
А от скоро майка ми успя да се пенсинира като разбира се й помагах и в документи и в информация абе във всичко и от тогава реално вече не й се налага да взима пари от мен а да се издържа с пенсията.Преди като я карах
да гледа за работа все ми викаше че неможе това нито онова - въобще всяко ново нещо я плашеше, и й беше по-лесно да е на мойте ръце макар да не искаше. Аз съответно какво да правя изпълнявах си дълга, неможех да отделя за кола, нито за друго но гледах да отделя пари за нея за да има за най-необходимото.
Разбира се и аз съм я разочаровал както всички други нейни хора около нея, но заради факта че я издържам и че съм й син комуникираше с мен и някак поне театрално го преглъщаше.
От както обаче взе пенсията започна да се държи като малко дете и да несе съобразява с мен и с приятелката ми - не искала да я вижда, да не ни била пречела, не иска посмъртно да допира пак до мене, не иска да дойде на гости дори в квартирата ни,
а като се опитам поне да й кажа нещо което би било от полза напук не чува. Последното което ме раздразни каза че по-скоро от чужд човек би взела пари от колкото от мен. Как толкова бързо забрави какво съм направил за нея просто незнам
Моята мечта е да имам семейство и деца, да ходим до майка ми с тях, както и до родителите на бъдещата ми жена. Да се уважават всички но с характера на майка ми това е невъзможно.
Тя просто не иска нито да се среща с приятелката ми нито с родителите й, а с мен ..... зависи дори не съм сигурен дали ще се зарадва. Не сме се виждали от както й дадоха пенсия и може и това да влиае също защото явно си мисли че съм й голям враг и двамата с прияятелката ми не сме й приятни.
Като цяло съм чувствителен, смисъл от малък се опитвам да й угодя, от малък отнасях все за нешо вина че съм виновен дори да не е точно така. А имам чувство че майка ми не се разбира кога с приказките си ме разочарова и засяга от нейните разбирания.
Тя все още неможе да ми се довери явно (ако трябва да ремонтирам нещо в апартамента ни понеже се води на нея и трябва задължително нейното удобрение иначче става скандал), с времето и лекарствата й се увеличиха и кой знае колко странични ефекти имат за да се държи все по-гадно и по-гадно.
Хиляди пъти съм си казвал да не й звъня повече поне месец, просто да не показвам че ми пука за нея токувиж взела да се очовечи но просто до момента немога, само тя ми остана, намалих си обажданията до нея от 2-3 на ден до 2 на седмица но все пак съм по-спокоен като я чуя да каже дали е добре.
Просто се чудя как ще се разбирам за напред с нея, как тя ще се впише в новото ми семейство, мога ли с нещо да помогна за да се приспособи и да е един нормален човек и приятна баба която да се радва на внучета, и да се вслушва в съветите ми а не да се дразни от тях.
Как да не приемам толкова на вътре думите й когато тя ме разочарова мислейки прекалено егоистично само за нея си, сякаш както тя каза "вече ме е предала на приятелката ми" и с това задълженията й са до тук. Има предубеждения че свекървите трябва да са лоши и опакови, че бъдещата свекърва(майка ми) с бъдещата ми жена(приятелката ми) не могат да се разбират
Дори за сватбата като я питали родителите на приятелката ми дали няма да се включи с някой лев тя им казала че пари няма и че както ние младоженците решим така да си я направим и ако решим да я поканим ОК ако не пак ОК било за нея, тоест тя се има за тази сватба като за гост а не за бъдеща свекърва.
Гледам я как с годините самотата и характера й съвсем се влошават и се чудя просто как най-добре да се приспособя към характера на майка ми защото очевидно вече като е на възраст абсурд да успея да я променя: да стане оптимист, да се радва на щастието ми, и на внуците си, и да се раадва на живота но ако някой вижда макар и малък лъч надежда или подход ще съм благодарен ако сподели
А като питам по телефона не ми дава смислено обяснение защо се държи така, или с недомлъвки и бърза да ми затвори телефона - явно по телефон на тази тема немога да комуникирам.
Все пак гледам да съм оптимист знам че майка ми не е от най-добрите но за мое щастие не е и от най-лошите. Понякога може да се говори с нея нормално но определено ми се ще ако можех да си подобря малко отношенията с нея защото усещам че ми влиаят и като ме е раздразнила с поредната глупост или затваряне на телефона определено не ми става добре.
Поздрави
