Преместването в самостоятелна стая – откога, как?

  • 25 613
  • 266
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: X
И моето не заспива нито в кошарата, нито в която и да е стая. Бутаме в количката до откат.
После като я преместим вече й е все тая в коя стая се намира, защото спи. Много е просто.
Също така спи много леко и се буди от всичко (точно от преглъщане на слюнка, както казваш) и това е още един плюс да спи сама, защото не й пречи никой и не я събужда. иначе трябваше да се държим като умрели като влезем в спалнята когато спи Laughing

Моето пък горкото би трябвало да е нещастна явно щом не го гушкам нощем, а си спи необезпокоявано е леглото...

# 196
  • Мнения: X
Калина, много се радвам да видя, че има и други майки, които отглеждат децата си нормално и не са се вманиачили на тема контрол до степен да се смятат за изключително необходими като присъствие, докато детето им спи. Повечето майки тук сами създават проблема и после се чудят как да го разрешат. Държат ги в леглата си с налудничавата идея, че бебето трябва да спи на сантиметър от майка си, на 4 метра в съседната стая вече не става newsm78 И след няколко години следват месеци психическа подготовка на това дете да се отдели, то са специални методи, тонове енергия в тази посока, вместо да я насочат за развитието и обучението на детето за живота, изграждането на умения и други... те прекарват това ценно време и хабят тази енергия, за да стигнат до етап, който би трябвало отдавна да са постигнали без никакъв проблем и замисляне.

Нещо по-лошо - като свикнеш детето да заспива на твоето присъствие, то израства с тази идея и след 2-3 години вече му е невъзможно да заспи без теб, тоест направил си го зависимо и то за нещо важно - спането, което се случва всеки ден и е жизнено необходимо. Неспособността да заспи без майка си изключва много възможности за това дете, да не говорим, че подпомага абнормално психическо развитие в посока лабилна емоционалност. Всякакъв вариант на зависимост, който развиеш у детето си (и то само за собственото си его - за да се чувстваш по-необходим, отколкото си), е пречка за нормалното му развитие и дава сочни резултати в по-късна възраст, когато се очаква детето отдавна да е на определено ниво на зрелост и психическо развитие.

Обобщено, тук в темите номерът не е да дадеш работещ метод за каквото и да било, а да изразиш съчувствие към майките, които не само не са направили нищо, за да помогнат на децата си, а нарочно ги спъват в развитието им, за да се чувстват необходими до последно за неща, за които не са необходими дори на новородено бебе (като спането на сантиметър от него).

Съгласна съм. Но както би трябвало да си разбрала ние имаме кротки, послушни и спящи деца (то в чуждата къща всички са такива  Mr. Green) и никакви майки не сме. Нямаме никакъв принос във възпитанието на детето. Всъщност "модерните" норми може пък да изискват такова нещо като възпитание изобщо да не съществува, знам ли... Rolling Eyes чак толкова либерализъм би ми дошъл в повече...

Сега очаквам да ми се каже как съм си изтормозила горкото дете да спи сам самичко изоставено в другата стая без да има кой да погледне Naughty

# 197
  • Мнения: 67
 Калина незнам защо скачаш и май за теб е болна тема- това което казахме беше отправено към Афтършок, защото тя ни убеждаваше как нейното е най правилното, а нашето грешно! Въпреки че мисля че и ти имаш проблем с това че ти заспива само в количката. Моето заспива на всякъде и когато е много изморен го разнасям и преобличам без да ме усети даже, спи при мен понеже се буди по 3-4 пъти през ноща да яде и за да не ставам през 2 часа. Ако е само 1 може би няма да ми прави впечатление но 2те са с малка разлика и да стана няколко пъти през ноща и после да ме вдигне голямата в 7....

AfterShock по компетентно мнение от твоето до сега не бях чувала признавам  Peace  Хич няма да си правя труда да ти обяснявам гледай си детето както смяташ за най добре (всички правим так) само не натрапвай своето мнение за единствено и най- правилно, не всички деца са еднакви!

# 198
  • Мнения: 477
Съгласна съм. Но както би трябвало да си разбрала ние имаме кротки, послушни и спящи деца (то в чуждата къща всички са такива  Mr. Green) и никакви майки не сме. Нямаме никакъв принос във възпитанието на детето. Всъщност "модерните" норми може пък да изискват такова нещо като възпитание изобщо да не съществува, знам ли... Rolling Eyes чак толкова либерализъм би ми дошъл в повече...

Сега очаквам да ми се каже как съм си изтормозила горкото дете да спи сам самичко изоставено в другата стая без да има кой да погледне Naughty

Прочете ли какво написа Есенна роса? Проблемът им не е изцяло, че децата е нормално да спят сами, проблемът им е, че трябва да са на въпреки на моето мнение Laughing И понеже твоето мнение съвпада с моето... го отнасяш и ти. Другият им проблем е, че са неспособни да накарат децата си да направят каквото и да било и родителите, които са способни, го отнасят. Как може... ние да можем, а те не.

А за кротките деца, моите не са "кротки", но преди време по този повод бях написала следното, което е образно казано: "Преди много години бях натрупала вече опит със стотици деца, дадох съвет и ми отговориха, че нищо не разбирам и като родя дете, тогава да се изказвам. След време родих дете, дадох същия съвет, и ми отговориха, че такова дете ми се е паднало, нищо не разбирам, като родя второ, ще ми види сметката, та тогава да се изказвам. Родих второ, дадох същия съвет, казаха ми, че и второто просто такова ми се е паднало... и нищо не разбирам, съветът ми не струва Joy " И изводът е, че колкото и опит да имаш, колкото и добре да си разбрала как работи детската психика и как се процедира за всеки един проблем, и колкото и бързо и ефективно да можеш да го решиш... и да им го смелиш и да им го подадеш сдъвкано и изплюто - те няма да могат да го осмислят и възприемат, камо ли приложат. Затова децата им са такива. Те не са такива от раждането. Те са били направени такива в първите 1-2 години от грешките на родителите си. Оттам всичко прогресира геометрично и им е невъзможно да видят началото. Една грешна стъпка, едно поддаване не където трябва, и детето си е направило извода светкавично, и оттам иди му обяснявай, че правилата уж са други.

# 199
  • Мнения: 4 711
Хаха, последното нещо, което мога да кажа за детето си е че е кротко  Laughing

Не знаех, че темата е само за деца, които спят при родители си и НЕ МОГАТ да бъдат преместени в друга стая. Ако е така е трябвало да се уточни, за да не пиша, щом съм преместила без проблем детето си  Rolling Eyes Разбирам, че явно това ви е болна тема щом скачате като ужилени, но никъде не съм писала, кога детето трябва да бъде преместено и че родилите, които не са го направили са лоши. Изобщо с нищо не съм ви нападнала, написах как е било при нас. Въпросът "как" ми се стори странен, защото нямам какво да отгоря АЗ на него, просто го направих. Детето ми спи, да. Буди се през нощта понякога и отиваме при него ако трябва...
Ето че, както казваш буди се понякога. А при мен поне, говорим за дете, което на 11м се будеше по 8-10 пъти на нощ, всяка нощ. Както съм писала, сега е на 3,3г, и от 3 месеца, нещата са по-спокойни, не че не ставам всяка нощ, пак ставам ВСЯКА нощ, но само по 2, до 3 пъти. Снощи например ставах 2 пъти. Няма пропуск, ето за такива неща си говорим. Дали ако детето ти става по 10 пъти на нощ, всяка нощ, щеше да решиш да го местиш в друга стая? Ето за това си говорим. Детето ти е кротко, имаме предвид нощно време, не се оплаквай, че заспива в количката, защото щом успяваш да го преместиш в леглото, без да трепне е не се буди през по-малко от час, значи наистина не знаеш за какво става въпрос. Знаеш ли какво е да си мечтаеш да се съмне, за да свърши този ужас? Не. Е аз много добре знам. И не, не е до научаване, въпреки твърденията на афтършок, коя майка може да научи бебето си, да се буди през 40мин? За целта трябва тя вечери наред да го буди през 40мин, е не съм го правила. Коя майка не иска да се наспива, и да не припада от умора?

# 200
  • Мнения: X
Есенна роса, кое да ми е болна тема на мен? Че детето ми си спи в детската стая ли? Мда, много ме "боли" от това  Laughing Аз не скачам просто отговорих на зададения, в темата въпрос, и няколко човека ми скочиха да ми обясняват какво ми било детето, как аз съм нямала никаква заслуга за възпитанието му и как съм си мисля, че съм майка най - най. Върни се да прочетеш.

Мен не ме интересува къде спят чуждите деца. Ако ще и до абитуриентския бал да спят до майка си, все ми е тая, нали не са ми в къщата. Прочети ми пак първият пост по темата и виж обидих ли някого затова къде спи детето му, квалифицирах ли родителите по някакъв начин и т.н. и тогава пак да си говорим.

AfterShock, проблемът им е, че щом техните деца не могат да спят сами, значи трябва и другите да не могат.  Naughty
Просто заглавието на темата трябва да се смени и да стане ясно, че целта й е съчувствие за майките, чийто деца не спят сами и да се самоубеждават взаимно колко добре е това и ако случайно се появи някоя майка, чието дете спи в друга стая да я нападнем и изядем с парцелите от яд  Sunglasses

# 201
  • Мнения: X
Scarlet~, къде съм казала, че щом АЗ съм преместила моето дете на 11 месеца в друга стая, значи трябва ВСЯКО дете да бъде преместено тогава? Къде съм казала, че няма деца, които се будят по - често?Споделих моя опит по въпроса и не очаквах, че ще разпаля толкова страстите... Кой кого нападна всъщност?

И да, аз имам проблем, че детето ми заспива само и единствено в количката. Така е. Но ако някоя майка напише: "Аз моето само докато го оставя в кошарата и е заспало", без да ме засяга мен конкретно, няма да тръгна да й обяснявам за каква се мисли, да я нападам и т.н. Да, това, че детето ми заспива само по този начин си е мой проблем (да, проблем е!), който аз трябва си реша. Точно както и това, че някои деца не могат да спят сами е проблем за техните родители, който те трябва да си решат.
Разбира се ако някой не го смята за проблем, може да не го променя, негова си работа  Peace

# 202
  • Мнения: 477
Ето че, както казваш буди се понякога. А при мен поне, говорим за дете, което на 11м се будеше по 8-10 пъти на нощ, всяка нощ. Както съм писала, сега е на 3,3г, и от 3 месеца, нещата са по-спокойни, не че не ставам всяка нощ, пак ставам ВСЯКА нощ, но само по 2, до 3 пъти. Снощи например ставах 2 пъти. Няма пропуск, ето за такива неща си говорим. Дали ако детето ти става по 10 пъти на нощ, всяка нощ, щеше да решиш да го местиш в друга стая? Ето за това си говорим. Детето ти е кротко, имаме предвид нощно време, не се оплаквай, че заспива в количката, защото щом успяваш да го преместиш в леглото, без да трепне е не се буди през по-малко от час, значи наистина не знаеш за какво става въпрос. Знаеш ли какво е да си мечтаеш да се съмне, за да свърши този ужас? Не. Е аз много добре знам. И не, не е до научаване, въпреки твърденията на афтършок, коя майка може да научи бебето си, да се буди през 40мин? За целта трябва тя вечери наред да го буди през 40мин, е не съм го правила. Коя майка не иска да се наспива, и да не припада от умора?
Защо трябва при всяко будене на дете над 1 годинка да се отива при него? newsm78 Ок, буди се по 20 пъти на нощ, може да си заспи само отново, освен ако не си го научила да не заспива без твоето присъствие, което сама си си навлякла като проблем и няма връзка с това дали нормално дете без изкривени от родителите си мислене и очаквания може да заспи след събуждане.

Ако всяка нощ по 20 пъти се буди с рев, има няколко тънки момента. Първо, можеш да го оставиш да пореве 10 минути и да се унесе отново. Не всеки рев означава, че трябва да пристигнеш. Детето вероятно е сънувало нещо лошо, ще се успокои и ще заспи пак. Твоето присъствие не е задължително. Ако то става и идва при теб, значи си го научила, че може, и така ще ти идва както след по-страшните сънища, така и от лиготия. 90% ще е от лиготия и ти няма да разпознаваш, както сега не разпознаваш.
Другият момент е... какво се случва в живота на това дете, че сънува кошмари по 20 пъти на нощ?! Това е изключително ненормално и говори за сериозни проблеми в семейството или градината - някъде в живота на това дете то се травмира достатъчно силно, за да не може да спи нормално. Какво правите??

Колкото до последния ти въпрос - ти и още много други подсъзнателно не искате да се наспивате и да не припадате от умора, защото се чувствате необходими и важни, като ставате по 20 пъти на нощ. Явно през деня детето проявява повече от желаната самостоятелност и независимост, и не ви стига количеството нужда, което то има от вас.

Scarlet~, къде съм казала, че щом АЗ съм преместила моето дете на 11 месеца в друга стая, значи трябва ВСЯКО дете да бъде преместено тогава?
Това го казах аз. И е така, не е нормално детето да спи в едно легло с родителите си. А понеже ти си на почти същото мнение като мен по глобалния въпрос, решиха, че и ти го твърдиш. Елементарно мислене имат, но пак не винаги е лесно да му се хване логиката.

# 203
  • Мнения: 4 711
Е как какво го правим, бием го по цял ден, наказваме го в ъгъла, и то затова после ни го връща, като реве през нощта  ooooh! Ти май не приемаш, че не заспива не след 10мин рев, ами и след цял час, затова съм си решила проблема, като вместо да будуваме по цяла нощ, ставам веднага, виждам какво иска, давам там вода, пишка й се, да я завия или каквото е там, и заспива веднага след това. Ставаше по 10 пъти, докато й никнеха зъбите, което при нас продължи до 3 годишна възраст. Чудя ви се с тези разсъждения за какво са им родителите на тези деца, щом не може за нещо толкова елементарно, като сънуват кошмари например, да разчитат на тях, трябвало сами да се успокояват, да си реват там, важното е да не нарушат съня на родителя ooooh!  Само за да им осигурят покрив над главата и храна на масата ли?

# 204
  • Мнения: 2 047
Децата се будят, защото преминават през по-чести фази на бавен и бърз сън и по-трудно от възрастните преминават от една в друга фаза- разбуждат се и не могат да се приспят сами (освен ако не са научени да се приспиват с рев). Тази физиологична особеност е имала огромна роля в еволюциата и е спомогнала за оцеляването на вида ни. Ако детето, разбуждайки се, усети присъствието на майка си, твърде вероятно е да продължи да спи без нито то, нито тя да се събудят.
Между другото, навремето като са спели и деца и възрастни в една стая, явно всички са били с тежки психични травми отклонения, следствие от липсата на възпитание  Laughing

Ей ги от Уницеф- и те не разбират нищо от възпитание...https://www.youtube.com/watch?v=SDLtynmlOBY

# 205
  • София
  • Мнения: 2 666
От дни се опитвам да не пиша в тази тема, но днес не издържах. От бебе дъщеря ми спи много малко. Първите месеци по около 8 часа на денонощие. В количката пищеше и почти не съм я извеждала с идеята, че там ще заспи. Спим в една стая. Първо, защото исках да я кърмя, второ защото имахме само една стая  Wink В посредствие се преместихме в по-голямо жилище. Детето растеше, продължаваше да бъде ревливо да растат зъбчета и нямахме никакво желание да я местим в друга стая. Защо? при положение, че някой трябваше непрекъснато да ходи до нейната стая.  Сега е на почти три и още е при нас. Все по-често казва, че иска да заспива в нейното легло и там си остава до сутринта. Явно става по-голяма и самостоятелна и в един момент ще поиска да спи в отделна стая. От нас се иска да сме търпеливи и да помним, че раждаме деца, за да се грижим за тях, а не да поставяме себе си и собствения си комфорт на първо място.
На моята приятелка детето спи от първия ден само в собствена стая и няма да забравя в каква паника изпадна тя когато синът й (на почти две години) една лятна нощ се беше събудил за първи път и то, за да пие вода. На другият ден тя се обади на всички да разкаже колко тежка нощ е изкарала.

# 206
  • Мнения: 4 711
Все по-често казва, че иска да заспива в нейното легло и там си остава до сутринта.
На думи това го слушам от време на време, но като дойде време за действие и до там, почва се как я е страх от тъмното, не може да заспи сама, малка е и т.н. При вас как е, казва че иска и си ляга там ли?

# 207
  • Мнения: 75 456
. Знаеш ли какво е да си мечтаеш да се съмне, за да свърши този ужас? Не. Е аз много добре знам. И

Много добре те разбирам. С облекчение чаках сутринта Tired

Ясно е, че допирни точки няма как да се намерят между двата лагера, така че писането е безпредметно. Сития на гладният не вярва е много мъдра и вярна приказка Peace

# 208
  • Мнения: 4 711
Явно не сме се разбрали, темата отиде към въпрос "Как да преместя 3 годишно в собствена стая, не новородено, което откакто се е родило спи по цяла нощ." Моля да пишат само такива с опит по темата. Дали пък да не пусна нова тема  newsm78

# 209
  • София
  • Мнения: 2 666
Все по-често казва, че иска да заспива в нейното легло и там си остава до сутринта.
На думи това го слушам от време на време, но като дойде време за действие и до там, почва се как я е страх от тъмното, не може да заспи сама, малка е и т.н. При вас как е, казва че иска и си ляга там ли?

Всяка вечер я питам къде ще спи в нейното или на голямото легло (спалнята). Ако каже нейното, а това се случва горе долу през вечер отива и ляга там, но ако каже, че иска при нас казвам ок. Не искам по никакъв начин да я насилвам. Аз също я питам дали може да спя в нейното легло и тя казва "Неее, не може". Прави ми впечатление, че започна да има чувство за собственост и не дава никой да ляга в нейното легло. Но местенето в отделна стая съм го оставила за пролетта. През зимата искам да ми е пред погледа. Отделно от това няма страх от тъмното и не ми се мисли, че може да стане и да тръгне из апартамента.

Общи условия

Активация на акаунт