Преместването в самостоятелна стая – откога, как?

Къде е тая норма, дай да я видим.

Ето това е истината.

На 11 месеца я преместихме в детската стая. Какво значи как?
Детето заспиваше (и още заспива) в количката и после я местим в кошарата. Просто сложихме кошарата в детската и след като заспа я преместихме там, а не в спалнята както досега 

Детето ТИ заспива и има дълбок сън явно.  Други деца нямат спокоен сън, или изобщо не спят в кошара, та затова се задава явно въпросът "Как"

Тета няма нужда да им обясняваш, няма да те разберат  Стигнах до извода че някой потребителки тук не осъзнават  какви късметлийки са с кротки спящи деца (като мен с 1вото) докато не им се роди 2 което да им скъси съня с 70%.... а ако са и с малка разлика още по тежко.
Не само не съм отделила сина в стаята си, ами на 10м спи при мен на спалнята  Линчувайте ме ако искате 

Ситият на гладния не вярва  !

А ако и двете им са кротко спящи, никога не приемат, че не те са направили нещо по въпроса, напротив мислят си, че те са майки най-най.

Хаха, последното нещо, което мога да кажа за детето си е че е кротко 

Не знаех, че темата е само за деца, които спят при родители си и НЕ МОГАТ да бъдат преместени в друга стая. Ако е така е трябвало да се уточни, за да не пиша, щом съм преместила без проблем детето си  Разбирам, че явно това ви е болна тема щом скачате като ужилени, но никъде не съм писала, кога детето трябва да бъде преместено и че родилите, които не са го направили са лоши. Изобщо с нищо не съм ви нападнала, написах как е било при нас. Въпросът "как" ми се стори странен, защото нямам какво да отгоря АЗ на него, просто го направих. Детето ми спи, да. Буди се през нощта понякога и отиваме при него ако трябва...

Е, няма нужда от толкова злоба. Пък и съм си мислела, че съм майка най - най 
Добре, никой нищо не е направил по който й да е въпрос. Само вие сте майки най - най с непослушните деца  (и моето е от тях, ама явно излиза, че лъжа). Айде спокойно само, дишайте!

Не виждам връзка между послушанието на детето и спането в отделна стая.
Въздържайте се от обидни квалификации, против правилата на форума са и не говорят добре за автора си.

Това към мен ли? Къде ми е обидната квалификация?
Връзката и аз не я виждам, но тук се опитват да ме убедят, че има такава.

Калина, "скочиха" ти потребителките, защото изглеждаше, че им се присмиваш на въпроса как да преместят детето. Потребителката задала първа въпроса е задала и уточняващи такива в първия пост, който явно не си си направила труда да прочетеш. И да, когато детето спи дълбоко, можеш да го преместиш и не се буди с писъци, защото не те намира през нощта, е много лесно да го оставиш да спи където и да е. Да, и ти имаш проблем, това че детето заспива само в количката, но никой не ти размаха пръст или да ти се присмее за това, че не си го "научила" да заспива в леглото си.

Ок, очевидно е, че това е болезнена тема за вас и не можете и не искате да приемате, че има деца, които лесно и безпроблемно се отделят в собствена стая. Затова и скачате на всеки пост и решавате, че някой ви се присмива   явно ви е по - лесно да мислите, че всички деца спят с родителите си до 13 години. Ами не е така!

Що се отнася до това на мен някой да ми се присмивал, не ми е никакъв проблем, аз нямам комплекси за това как си приспивам детето, че да се обиждам!

И много ми е интересно след като детски психолози и специалисти препоръчват като най - подходяща възраст за отделяне на детето между 6 - 8 месеца, как очаквате да няма проблем? Затова въпроса "как" е странен, да. Защото ако се опитваш да го отделиш на 5 години, много ясно, че ще трябва да измисляш специален начин, като го направиш на 8 месеца на детето му е абсолютно все тая къде спи!

Моето дете също винаги ако се събуди през нощта реве. Независимо дали е в спалнята или в детската. Просто в единия случай ставам и отивам до кошарата, а в другия до детската стая. т.е. ако някой има проблем това съм аз (че се разкарвам), а не детето. Него го интересува като се събуди и разплаче мама да дойде, все му е тая аз откъде точно ще се появя  
Но..нищо живеете си с мисълта, че вашият начин за отглеждане на деца е еднствения правилен и продължавайте да скачате срещу всеки, който е на друго мнение.

Нищо не си разбрала от това, което се опитахме да кажем...

Твоето се буди нощем, но има такива, които не заспиват изобщо в кошара или отделна стая. Моето като бебе само да преглътнех слюнка нощем, и ме чуваше и се будеше...

Комплекс аз нямам, само щастливо дете, които съм гушкала до откат като бебешор и като по-голям

Калина, много се радвам да видя, че има и други майки, които отглеждат децата си нормално и не са се вманиачили на тема контрол до степен да се смятат за изключително необходими като присъствие, докато детето им спи. Повечето майки тук сами създават проблема и после се чудят как да го разрешат. Държат ги в леглата си с налудничавата идея, че бебето трябва да спи на сантиметър от майка си, на 4 метра в съседната стая вече не става И след няколко години следват месеци психическа подготовка на това дете да се отдели, то са специални методи, тонове енергия в тази посока, вместо да я насочат за развитието и обучението на детето за живота, изграждането на умения и други... те прекарват това ценно време и хабят тази енергия, за да стигнат до етап, който би трябвало отдавна да са постигнали без никакъв проблем и замисляне.

Нещо по-лошо - като свикнеш детето да заспива на твоето присъствие, то израства с тази идея и след 2-3 години вече му е невъзможно да заспи без теб, тоест направил си го зависимо и то за нещо важно - спането, което се случва всеки ден и е жизнено необходимо. Неспособността да заспи без майка си изключва много възможности за това дете, да не говорим, че подпомага абнормално психическо развитие в посока лабилна емоционалност. Всякакъв вариант на зависимост, който развиеш у детето си (и то само за собственото си его - за да се чувстваш по-необходим, отколкото си), е пречка за нормалното му развитие и дава сочни резултати в по-късна възраст, когато се очаква детето отдавна да е на определено ниво на зрелост и психическо развитие.

Обобщено, тук в темите номерът не е да дадеш работещ метод за каквото и да било, а да изразиш съчувствие към майките, които не само не са направили нищо, за да помогнат на децата си, а нарочно ги спъват в развитието им, за да се чувстват необходими до последно за неща, за които не са необходими дори на новородено бебе (като спането на сантиметър от него).