Преместването в самостоятелна стая – откога, как?

И да ги направят способни на социален живот, самостоятелни и независими, способни на емпатия и чувства, и много други неща, които не се постигат с разглезване или ставане по 20 пъти на нощ.

Чета ти поста и се чудя. Детето ти не знае ли, че може да поиска вода и без да реве? Да се изпикае без да реве? Не може ли да дойде до леглото ти и да поиска нормално да й дадеш нещо? И каква е тая вода през нощта? Някой някога й е предложил вода и тя сега е решила, че трябва всяка нощ? (родителска грешка)

Всяко дете може да заспи без чуждо присъствие, което е равно на "да се приспи само". Всяко дете може. Не всеки родител обаче иска. Обясних защо.

За какво? Не всеки рев означава, че трябва да се ходи при детето.

Колкото до другия ти коментар, появата на дете не следва да е повече проблем, отколкото удоволствие и за двете страни. Когато стане повече проблем, някъде бъркаш. Това да не спиш с години (не ти конкретно, говоря по принцип) е голям проблем и не е нормално. Дори като сте в една стая, трябва да ти е ясно, че пронизителния писък е от кошмар и едно "Няма, няма, шшш, няма" без дори да отвориш очи, успокоява детето и то пак ще си заспи. А вие си ги учите да идват в леглата ви или да очакват гушкане при всяко събуждане (и да реват, ако не бъдат гушнати до 2 секунди) и после се чудите защо са лабилни като пораснат и защо с години не спите.

Ами ти продължавай да обсъждаш с нея защо не иска да спи в леглото си, вместо да я сложиш да спи там и да очакваш от нея точно това - да спи там, и да не допускаш дори опит да спи другаде. И ще се появят още страхове - от чудовища, от джуджета, от оживяващи играчки, продължавай да коментираш с нея и виж докъде ще го докарате. До твоето легло.

С дребния факт, че ако "гладния" даде детето си на "сития" за един месец, от 30 дни, това дете ще става по нощите и ще реве само първите 2, докато разбере, че това не се прави и не води до нищо.

А не си ли ти майката и не решаваш ли ти къде ще спи детето ти?
Още една грешка на родител. Обсъждане с детето къде ще спи, вместо да го оставиш да приеме, че се спи на определено място без обсъждания и без да го поставяш на въпрос. И без драма, съответно. Вредно е за детето да взима решения, които касаят здравето му, тялото му (съня включително), то не разбира кое до какво ще доведе. Пита се за друг тип неща - какви бонбони искаш, кой букет цветя харесваш повече да подарим на леля Пенка, искаш ли да играем на кукли... А не къде ще спиш, какво ще ядеш, ще ходиш ли на градина Това не е възрастен, който знае какво решава, а дете, което още дълго време няма да има представа какво и защо става. Решенията, които родителят взима, създават основа на мисленето на детето, за да може след време то да знае кое е нормално, и на тази база да решава къде и колко да свие от нормалното.

Моята  дъщеря също няма страх от тъмното, но аз лично се благодаря, че тя още не се е усетила, че като се събуди може да стане сама от леглото. Не че сме й го забранявали, но по принцип ние сме от ранно ставащите и обикновено с баща й сме си изпили кафетата вече, когато тя се събужда. И си се търкаля в леглото, говори си на куклата или на някоя плюшена играчка, пее си песнички и чака някой от нас да мине да провери дали е будна и да става. Ще се усети някой ден де ама още не е. Което за мен е голямо спокойствие, знам я къде е и знам, че няма да мръдне.

Jesus, къде си? Липсваш на темата 

не искам да се намесвам в спора, всеки има мнение и гледа децата си както реши, важно е да са живи и здрави. ще споделя моя опит по темата, синът ми е на почти 2, спеше при мен на спалнята само първите 2 месеца, докато минат коликите, будеше се по 3-4-5 пъти, хранили сме се, къде с кърма къде с АМ. в деня когато коликите спряха веднага беше преместен в кошарата и от тогава спи само там. вземала съм го няколко пъти и винаги с причина, ставала съм отново когато е трябвало, но той от бебе си е самостоятелен и сам реши кога да спре да се буди, намали храненето и буденето и на 5 месеца вече спеше до 6-7 часа непробудно, когато се будеше вечер просто си лежах и той след 10-15мин, сам заспиваше. още откакто спря да се буди вечер сам заспива, давам шишето с мляко, угасвам лампата и излизам и след 20 мин е заспал и до сега заспива така. имах намерение още преди да направи 2 да го отделя, но сме в ремонт и няма къде, привърженик съм на идеята че детето трябва да има самостоятелност. не казвам че когато има нужда (което не е постоянно) не трябва да съм до него. напролет ще направим стаята му и ще го преместим първо ще е плавно, за да свикне, защото не знам как ще реагира. той няма проблем да спи без мен, но тогава ще е малко по-голям, а и май месец ще се роди второто и малко ще е трудно.
 И  само да поясня, аз съм спала до 20г при майка ми и мисля че нямам психични отклонения, просто имахме малък апартамент и нямаше място за детска стая, но определено, ако можех да избирам винаги съм искала стая.     
гледайте децата да са щастливи, но не да ви се качват на главата, всичко да е умерено, като учител съм се нагледала на глезени и вечно изискващи от родителите деца и родители, които по всякакъв начин "осакатяват" грубо казано децата си като не им дават да са самостоятелни- не се цапай, не тичай, не прави това, защото и т.н 

Не знам защо се приема, че ако бебетата и малките деца спят при родителите си, следователно ще са там до пубертета ( най-рано).
Афтършок, ако намекваш, че работиш с деца хич не е за хвалба. Част от работата ти е да можеш да общуваш с родители, а хич не ти се получава. Да не говорим, че едва ли си отделяла/ кърмила и възпитавала повече от две деца.
Пак питам кои са тези психолози и специалисти, които препоръчват отделяне на бебето на 8-9 месеца? Начи като си пишете глупостите, барем дайте източниците.
Калина, да кажеш на някой, че е злобен е обидно, не смяташ ли? Ти си първата с подобен коментар в темата, колкото и да се пенявиш. Нямам проблем да си спя с децата, даже напротив. Оплаквам се единствено, че бебето се буди много и става рано. Ама бебешка му работа и това ще мине. А напролет, живот и здраве ще правя детска стая и отделям баткото   .

Преди да родя, и аз си бях решила, че вечер ще бутам шишето с млякото и ще излизам от стаята.
Като родих обаче, реших да кърмя...та не става, съгласете се, да му бутна гърдата и да изляза от стаята, нали?
Много, много е индивидуално и съм почти песимист, че има универсално решение.

естествено, че е индивидуално, ако имах възможност да продължа да кърмя , което щеше да е супер, сигурно и аз нямаше да го оставям сам, но бих направила всичко възможно да не свиква да е с мен постоянно. признавам, че понякога ми се иска да ме търси както други деца търсят майка си и реват, но моето не е от тях, даже на ясла като ходи не реве за мен, това не значи че като съм около него не се вре все в мен моето дете е песен, нищо че понякога е инатливо и прави пакости. пожелавам на всички като моето. децата са различни и затова методите са различни успех на всички

Това е много вярно, но малко родители го осъзнават. Същото е и с неволните изречения: "Искаш ли сега да отидем един къде си и да направим еди какво си?", родителите ги казват без да се замислят и дори и да нямат намерение да оставят решението на детето, то остава с такова впечатление, че може да взима важни решения.
Обаче AfterShock, не мисля, че има нужда да обясняваш, защото като гледам смисъл няма да има никакъв.

А авторката е написала, че детето й си спи спокойно и не се буди през нощта, така че не виждам къде е драмата. Хората, които не могат да си преместят децата наистина биха могли да си направят тема, в която да си се оплакват, жалват и обясняват кви са лоши тия майки дето си зарязват децата да спят сами

Lаdу Stаrdust, точно ти си тази, която обижда. За "моите глупости" никакви източници нямам намерение да ти давам (всъщност за каквото и да е), на който му трябва информация да си мръдне малко пръстите и да си я намери сам, ако - не да продължава да плюе, че е по - лесно.

То се вижда кой чете и кой не. Ама да цитираш нещо, което НЕ Е ВЯРНО и да го приписваш на виден специалист и психолог???? за мен е неистина (или глупост, както си избереш). Естествено, че няма да го цитираш, защото никой ВИДЕН не го е написал.
Аз също съм на мнение, че децата трябва да се питат само определени неща, но мисля, че всеки родител трябва да реши какви да са те. Това, че М си пита детето къде ще спи си е нейна работа, защото на М може да й е приятно да спи с дъщеря си. Не го намирам за невъзпитателно, даже обратното. И не виждам как на базата на 2 изречения прочетени във форум, си позволявате да квалифицирате някой като лошо родител? Това успокоява ли ви, извисява ви в собствените очи ли? Доста, доста тесногръдо  !

Да, всеки родител си решава, но дете не се пита за неща, от които зависят живота и здравето му, защото родителя е този, който трябва да взима тези решения. Например, не се пита какво ще яде и т.н. наистина няма смисъл да обяснявам.

А ти на каква база твърдиш, че това което съм написала не е вярно? Дай ми ти източник, който твърди, че това е ранна възраст детето да бъде преместено?

Интересно как яденето застрашава живота на детето? Ако го питаш - таратор ли искаш или супа - как точно ще го затраша? Абе кой нормален човек пита дете за животозастрашаващи неща?
В темата бяха посочени 2 източника, които препоръчват децата да спят при родителите си, ама кой да чете  . Аз довод в обратното, който да е в полза на детето не прочетох.

Яденето е пряко свързано със здравето (не застрашава директно живота в конкретния момент). Ако го питаш дали иска таратор или супа - няма проблем. Даваш му възможност да избира между 2 неща, които ТИ си определил. А не го питаш просто какво иска да яде, щото може да поиска торта   т.е. границите ги определя родителя.

Така не се пита и :"къде ще спиш?", ясно къде мястото за спане.

След като в темата са посочени източници препоръчващи децата да спят при родителите си, къде е всъщност драмата? И защо изобщо има тема за отделянето на децата в друга стая, след като най - доброто за тях е  да спят при родителите си? Що някой драпа да ги отделя тогава?

П.С нямам никакво намерение да ровя назад темата и да търся кой какви източници е посочвал, но предполагам, че в тях става дума за най - ранна детска възраст. Едва ли се препоръчва децата да спят с родителите си n на брой години, въпреки че то вече всеки луд може всичко да "препоръча".

В темата говорим за бебета и малки деца, мисля отдавна го изяснихме.

"Малки деца" е разтегливо понятие. Имах предвид, че едва ли някой нормален ще препоръча дете да спи до 5 години при родителите си. Не че не може разбира се и че е нещо кой знае какво, ама чак пък да е препоръчително...