Здравейте,
Имам няколко въпроса.
Имам син на почти 8г , а аз съм почти на 26г , преди няколко месеца майка му ми съобщи, че се връща в Австралия със съпруга си , другият си син и нашият син, при което аз взех мерки, започнахме да се съдим и аз спечелих, не вярвах но опитах, направих го защото не мога да позволя да не виждам сина си, но мисля че не осъзнах какво правя. Сега той живее с мен, те още не са заминали, тя го взима през уикенда, а аз буквално ставам всяка сутрин в 5-6, за да разхождам кучето, да правя закуски, да го водя на училище, защото тук (Англия) децата до 12г трябва да имат придружител, отделно го взимам от училище, водя го на футбол, плуване , пиано и всички хиляди неща, нямам време за абсолютно нищо, преди да бъде само с мен, го виждах всеки ден, но след всичките му уроци и уикендите беше при мен и някак си не го усещах толкова трудно, но сега е изключително трудно.
Разделих се с приятелката си наскоро, което ме убива много, липсва ми, но тя е на 23 не мога да я карам да се занимава с детето ми , да се съобразява и тн, затова не се боря.
Не знам дали трябва да й позволя да го вземе в Австралия или да се върне да живее с нея?
Ще стане ли по-лесно?
Ще мога ли да имам нормална връзка?
Имам няколко въпроса.
Имам син на почти 8г , а аз съм почти на 26г , преди няколко месеца майка му ми съобщи, че се връща в Австралия със съпруга си , другият си син и нашият син, при което аз взех мерки, започнахме да се съдим и аз спечелих, не вярвах но опитах, направих го защото не мога да позволя да не виждам сина си, но мисля че не осъзнах какво правя. Сега той живее с мен, те още не са заминали, тя го взима през уикенда, а аз буквално ставам всяка сутрин в 5-6, за да разхождам кучето, да правя закуски, да го водя на училище, защото тук (Англия) децата до 12г трябва да имат придружител, отделно го взимам от училище, водя го на футбол, плуване , пиано и всички хиляди неща, нямам време за абсолютно нищо, преди да бъде само с мен, го виждах всеки ден, но след всичките му уроци и уикендите беше при мен и някак си не го усещах толкова трудно, но сега е изключително трудно.
Разделих се с приятелката си наскоро, което ме убива много, липсва ми, но тя е на 23 не мога да я карам да се занимава с детето ми , да се съобразява и тн, затова не се боря.
Не знам дали трябва да й позволя да го вземе в Австралия или да се върне да живее с нея?
Ще стане ли по-лесно?
Ще мога ли да имам нормална връзка?
