Съпруги на военнослужещи - 20

Честит празник на всички празнуващи в темата! Да са живи и здрави! Весел празник!

Живи и здрави да са Никито, именниците на Фло, банкерите и моряците и всички празнуващи днес

Честит имен ден на Никито,на именниците на Фло и на всички празнуващи днес.Съжалявам,че немога да ви почерпя виртуално,но от телефона ми е мисия невъзможна,а за компютъра вече нямам сили.Цял ден приготовления(торта,риба,салати)обикаляне по магазини(за да обуем най накрая милото) и накрая гости,а сега блажено в леглото.Обещавам да се реванширам тези дни и да ви почерпя,че на 3 ММ порасна с още една година,а днес малката имен ден.От цялата ми каша в главата забравих да ви се похваля,че в петък ще ходя да говоря с началника на другото ВФ,вчера ми се обадиха(бях се отчаяла вече).А сега да ви се оплача от малката ми госпожица,не иска да вкуси риба нищо,че е именичка.В нашата къща рядко влиза риба,но днес специално съм си играла да я приготвям понеже си мислех,че може да не харесва тази от кухнята,но не тотално отказа.Похвалих ви се,оплаках се сега ви  и се отдавам на заслужена почивка.Лека нощ.

Добро утро

Да ви се оплача и искам и съвет-умря ни едното папагалче,Джули е много привързана към тях и сега незнам как да й кажа.Дали да й кажа че съм го изпуснала и е избягало или да й кажа истината,не ми се иска да я разстройвам,но като види че едното го няма трябва да й кажа къде е

Добро утро! Димитрова май стана дежурна по кафето, ама нали си имаш будилниче. За папагалчето, мн жалко, но живот - смъртта е неизбежна. Моето мнение е да кажеш истината, ще намериш по меки думи, ще кажеш че е на небето или нещо подобно. На мен като малка все ми казваха, че "котката" ни се е омъжила някъде надалеч и затова я няма, но не мисля че трябваше да ме лъжат. Аз казвам на децата си за смъртта на хора и животни, само че имам надежда за задгробен живот. Например, обясних на малката щерка, когато баба ми (нейна прабаба) почина, че е на небето и ни гледа и закриля оттам. Това, може би също е лъжа, но ми се иска да е така, нещо като мита за дядо Коледа.
Джули, много хубава новина - за новата служба. Пък малката ти дъщеря може и да прояде риба след време, вкусовете и предпочитанията към храна се менят постоянно (при някой деца). Моята малката щерка не яде никакво месо (само домашна луканка и някой видове купена), риба също не вкусва (колкото и да ми се иска). Голямата ми прояде риба чак като тийнеиджър, тя също не е почитател на месото (изключвам луканка и пилешки хапки със сусам).

Добро утро. Вчера не успях да се включа. Традиционно при нас декември е доста натоварен, а в дните преди и около Коледа направо е лудница.
Да поздравя на патерица всички, които имаха празник вчера. Да са живи, здрави и обичани.

dimitrova8002, моята щерка беше на възрастта на твоята, когато се наложи да заведем кученцето ни на ветеринар, за да го приспи. Вече беше старо, едва ходеше, абе голяма мъка. Казахме на детето, че кучето е било болно, че сме го завели в болницата за кучета и че лекарите не са могли да го спасят. Обаче за папагал все ми се струва по-удачно да кажеш, че е отлетял и сигурно са го прибрали в някоя друга къща, щам не се е върнал.

За яденето на риба - juli0976, какви са тези риби в детската кухня?  Едно време нямаше такива работи. Като не иска да яде риба сега, нека е така. След време пак й предложи, може пък и да се реши да опита.

патенце,  за теб и бонбончо /Калоянчо/.

Лек ден на всички. Отивам да си заработя заплатата. 

Ето ме и мен. Май ще ми хареса да съм в отбора на поспаланките.
Снощи изкарахме весело. Събра се компанията, похапнахме, попийнахме, посмяхме се. Накрая направих хранителни торбички и разпратих гостите. Днес няма да готвя. Сядам с плетката и за фон-руска музика , но преди това, малко на раздумка с вас

ДИМИТРОВА, супер кафенце си ни спретнала. На времето и при нас така се случи. Умра Наполеон, остана Жозефина, Казах, че е излетял. Децата го приеха съвсем нормално. След време "излетя" и другото папагалче. Мисля, че Джули е малка и още ѝ е рано за срещи с такива истини. Има кога...
Благодаря на Лунно цвете, Мъничето и Джули за поздравленията.
ДЖУЛИ, да ви е жива и здрава дъщеричката. Може пък и да се научи да яде риба. Може ли така? Живеете до къщата на рибите А за добрата новина се радвам. Хайде дано се подредят нещата така, както за теб ще е най-добре. От нас-стиснати палчета
Една голяяяяяма прегръдка за всички вас, мои мили военни момичета

А Жосефина лесно ли прие липсата на Наполеон,защото четох че не можели да живеят сами без пртньор и се чудя дали да купя друго мъжко папагалче.Притеснявам се сега да не умре и женското

Една селянка се явява пред строя  
Всякакви видове месо са разфасовани опаковани и прибрани за малкия динозавър Всички сериали са наваксани и изгледани
Много сте писали после ще ви наваксвам. Тука два дни беше лято едно слънце грее  
Обаче днеска си е студ та си стоим на топличко
Мъниче много готин календар Заминава в ценно-тъпанарската папка  
Честито на патерица на именниците  

Тръстика, тръстика ама колко може да издържи човек само да тръстичи.....вчера толкова бях скапана , пък на всичкото отгоре днес зверски се успах и всички закъсняхме сутринта....ужас...как ще я карам до празниците не знам.
Иначе нямам никакъв опит с домашните любимци и лошите новини за тях. Имаме само риби и  честно казано никой (освен мен) не преживява тежко ако някоя умре...
Честит имен ден на патерици на всички именници....!!!
Хубав и слънчев ден ви желая и ви прегръщам....

ДАНИТИ, намирай време да си почиваш. Все пак не сме от желязо, всеки от майка е роден, всеки душа носи. Разпределяй домашните задачи. Не може да отговаряш за всичко ти. Не знам как е във вашето семейство, но с трима мъже не е лесно. Баткото ви е голям, включвай и малкия да помага. Напр. да изхвърлят боклука, да подреждат приборите за хранене, да си разтребват стаята, да си оправят леглата. Е, в началото няма да е както ти би се справила, но все е помощ. Ако имате магазин наблизо може да възлагаш дребни покупки.Предполагам, че ТМ е зает, ама чак пък толкова, че да не може да измие чиниите, да напазарува за седмицата, или да пусне прахосмукачката...В нашето семейство винаги е работел принципът-заедно работим, заедно почиваме. Едно време, когато започнах да работя и в частен кабинет, и все още и в поликлиниката, ММ ми е гладил престилките и нагръдниците, а аз лягах да си почина. Тогава все още беше в армията, беше с чин полковник, ама това в никакъв случай не му е уронило авторитета. Напротив, това скрепява семейството. Виждаш, че не си сама, че имаш рамо, на което да се опреш. Децата също се учат на труд, учат се да поемат отговорности. Кому е приятно да гледа една уморена жена и майка, навъсена и изнервена? Дано да съм ти била полезна. Гушкам те, Данити Пази се миличка.

Момичета, а как вие разпределяте домашните задължения? Споделяйки, си сверяваме часовниците, виждаме къде имаме пропуски и намираме изход...

Един музикален подрав , само за жени...

Липсваше ми ЛЕЙДИ, а добре си си дошла

ДИМИТРОВА, тогава все още не знаехме, че трябва да вземем другарче на Жозефина, та скоро след това последва Наполеон...

 

ПП плета и си мисля. Никак не е лесно да съвместяваме толкова много задължения, да носим по много дини под една мишница-да сме майки, съпруги, любовници ( на мъжете си, разбира се), домакини, с всичките разновидности-готвачки, перачки, гладачки, чистачки, да помагаме в уроците, да наглеждаме родителите си, да тръстичим и на тръстиката...Спасението е само едно-разпределение на домашните задължения. Без уговорки, без напомняне. Всеки да си знае ангажиментите и за какво отговаря! Иначе става страшно! Умора, преумора, паднал имунитет, стрес, депресия и неминуемо на вратата ви ще почукат болестите...Е, питам аз: Кому е нужно това? Вземайте се в ръце овреме и не се товарете с това, което могат да свършат и останалите членове на семейството. Мъжете по-рядко да полягат на дивана с дистанционното, децата да намалят игрите на таблета. Всичко е въпрос на организация!!!

Моята майка ми е разказвала, че като били в Ямбол и баща ми е бил Командир на Ямболската дивизия, се наложило веднъж да ѝ помогне, да изчисти една купичка ориз. Ами помогнал ѝ е, ама заключил вратата, та да не дойде някой колега и да го завари как чисти ориз... не е знаел и колко струва хляба. Скоро след това мама се разболя, тръгна по болници и санаториуми, та се наложи татко и прането да простира, и ред други домакински дейности да научи. Наложи се и аз много от рано да започна да се уча да готвя, да пазарувам, да разпределям парите на семейството. Братчето ми се специализира в забърсването на пода, миенето на чинии и прозорци. Какво да се прави? Нуждата учи...

Сега вече трябва да се готвя за моята тръстика. Няма да скачам, а направо политам

Явявам се да доложа как са разпределени задачите у нас. Ами няма ясно разпределение. Щом има нещо да се прави се прави от свободния в момента - пускане/ разтоварване на миялна, пералня, сушилня, прахосмукачка. Като бях бременна и банята/тоалетната миеше даже ММ. Сега по-рядко го прави това. Готви е силно казано, но или прави сандвичи/ яйца или поръчва пица, от което малкия е на върха. Сега напоследък даже ходим направо на пицарията като на ресторант и малкия го приема като голяма награда и се старае с ножа и обноските. Та става две в едно. Та така и мама е човек 
Скачам в тръстиката. Още малко остана до края на работния ден .

Фло, чудесна песен! Една от любимите ми!
По отношение на "женската работа" в къщи. Моята майка ни отгледа сами и всичко вършеше сама, без значение мъжка или женска работа.Научи и нас да работим всичко. Когато създадох семейство се наложи да живеем сами, далече от родителите ни. Без да съм го карала, ММ се включваше във всичко. Пазаруване, събуждане нощем, хранене на децата...
Аз продължих да уча, той се научи да пуска пералня. Шегуваха се със съседа ни, че преди да излязат да простират слагат по една забрадка. Засега ММ не може да готви, но има време! Едва сега си давам сметка колко и е било трудно на майка ми. Сега аз отговарям за домашните, за училището, играя ролята на лошото ченге в къщи. Не бих казала, че една жена не може да се справи сама с много неща, но задълженията и отговорностите в едно семейство трябва да се споделят!
Свекърва ми има трима синове и деверите ми също помагат много на съпругите си.А свекърва ми понякога се ядосва! Защото някога на нея и е било трудно. Често ми споделя, че сега мъжете не се срамуват да помагат. Както е било преди години.
 А дядо ми и баба ми също си помагаха много. Дядо нарязваше продуктите, баба готвеше. Но пък баба работеше всичко наравно с него - на нивата и на двора.
Иска ми се да науча и децата си, че няма срамна работа.
 

Ние също си поделяме всичко,ММ и готви и чисти и пере и с децата се занимава и пазарува,но когато се оженихме не беше така.Отне ми доста време да го науча,защото аз идвам от семейство където задълженията се поделят,ноооо при него не е така-майка му всичко прави и буквално е слугиня,баща му не стига че не пипва домакинска работа,ами и ако например вечерят я кара да стане да му напълни вода.
В началото,първите 4-5 месеца живеехме при тях и от тогава съм черната овца,защото няколко пъти баща му се опита да ме вдигне от масата да му донеса нещо ,а аз му казах ако бърза да си го вземе,а ако не бърза,когато ставам за нещо ще му донеса.
Според мен всичко е както сама си възпиташ мъжа-ако го научиш да ти помага,така ще е,ако го научиш да му слугуваш-винаги ще слугуваш

Е, как ще пропусна аз щекотливата тема за разпределението на задълженията вкъщи

Ами, какво да кажа, Dimitrova8002, не е само до възпитание, а и до това самият мъж каква визия има за семейството си - при нас например аз също харесвам партньорския модел (още повече във времена, когато баби и дядовци много по-малко помагат за деца и пр., просто се работи до късна възраст, нямат време, сили и пр., не че няма изключения, но в общия случай е така, в моето семейство също), но мъжът ми не. Предполагам, че при него влияние има това, че баща му е бил полковник, съответно постоянно на работа, много командировки, почти никакво време и ангажимент към семейството, на практика свекърва ми е отгледала децата, НО лятото е ходела в СССР с децата за цялото лято, а зимата нейната майка е идвала в България да помага (за ужас на зет си, ама не е имало накъде ). А и в допълнение свекърва ми и сестра й са имали късмета да се омъжат за българи (те са рускини), при това в съседни софийски квартали и съответно са си помагали много за всичко. Т.е. при това положение (а и предвид факта, че свекър ми е бил на важна и отговорна длъжност, имал е по-голям принос от свекървата, тя е била учителка), това неравномерно разпределение на семейните ангажименти е било ОК. При нас обаче се получава така, че мъжът ми е непреклонен и той няма никакви ангажименти вкъщи (освен да къпе децата чат-пат и да ги разхожда, но второто вече е по-скоро за негово удоволствие) - откакто са се родили децата, съм ги гледала реално само аз. Както се оплаквах на руското парти , единствено и само аз съм ги гледала нощем, когато те са будували, водила съм ги по лекари и пр. Върхът беше, когато аз оставах често с две болни деца по цяла седмица затворена вкъщи през зимата, а той всеки ден беше дежурен до 9 часа вечер и макар че е изморен от работа, все пак беше успял да си почине от лудницата вкъщи в службата. Е, редовно си идваше, заварваше както винаги сложена вечеря, но аз мълчах - просто от преумора - тогава обожаваше да се кара, че съм била нацупена. Мъжка му работа

Иначе за ежедневните дейности вкъщи, пазарувам основно аз, ежедневно, той - за разнообразие понякога. Готвене - предимно аз, всеки ден, той само по поводи. Чистене - той не е включвал прахосмукачка от сто години. Ясно е, че той работи повече (като часове, моята работа е не по-малко трудна, но е по-малко като продължителност на ден), има по-голям принос в бюджета в момента, но аз не мисля, че единственото му задължение е да ходи на работа, а когато е вкъщи да виси на компютърните игри и да се забавлява на разни смешни клипчета, обаче иди му го обясни на него. Затова и съм на мнение, че не е въпрос само на "възпитание", а и на това доколко самият мъж е склонен да приеме партньорския модел и е гъвкав към промяна, ако обстоятелствата в семейството го налагат. С две думи - носете си на ръце мъжете, златни са Да завърша позитивно - той и моят си има редица качества, но просто не са в това отношение. Но при все позитивите му, неведнъж съм му казвала директно и съвсем с основание, че друга едва ли би го изтърпяла

Дописвам: И все пак, докато писах се замислих, че може би трябва да уточня, че и аз явно в някаква степен клоня към партньорски модел, но готвенето и чистенето да са за мен. Просто обичам да създавам уют вкъщи и да сготвя нещо вкусно - лицето на мъж, доволен от вкусната вечеря, е много удовлетворяващо Но не бих имала против да ми се помага повече с децата, пазаруването, воденето по лекари и разни допълнителни занимания на децата. В следващия живот