Финансова зависимост и динамика в семейството

Е, това е твое мнение.
П.С - никой от нас не пуши редовно. Чашата у дома и пурета/пура - са си символ на отпускане след успешен ден.

Така е, но вероятно е още млада. Аз също съм се лутала много в живота си, докато намеря някакъв баланс (и сега като го имам, ми е скучно, та се чудя в какво да се забъркам ... но това си е моята лудост, да не си мешаме диагнозите  ).

Та да, много е важно за мен да се съхраня като жена, да си давам време за себе си, да си давам почивка, да си намирам стимули и вдъхновение. Но работата не ми пречи на това, напротив, допълва го. Единствените моменти, в които работата ми е пречела, са или когато е била неподходяща (и съм я сменяла); или когато отглеждах сина си сама и се налагаше да работя повече и много силно се усещаше дисбаланса във времето за него. Но това са извънредни обстоятелства.

За малко да се просълзя от Сабинеска - кога стана управител, кога се наработи, па и се умори вече от работа...

Иначе, сериозно, от моите наблюдения и преживявания - доста е уморително например да се учи нещо сериозно като редовен студент и да се работи едновременно, но тогава хората са млади, издръжливи, успяват, макар че в такава възраст никой не ги прави управители на фирми, ако не са в семейния бизнес.  Даже направо се чувстваш отпочинал и с някакво изобилие от време, когато приключиш или прекъснеш с ученето и ти остане само работата, не тръгваш да работиш по 4 часа на ден, чакайки някой да ти бута джобни в ръцете, за да имаш време да се лакираш.

По другия въпрос, за мен си е въпрос на характер. Има жени (и мъже), които винаги ще се чувстват притеснени, ако нямат собствени доходи и са зависими в този аспект от някой друг и за такива хора си е мъчение и натоварващо, ако се наложи да разчитат на някой друг за неопределено време. Все се притесняват от нещата, които биха могли да се случат и т.н. Де факто, не им действа отпочиващо, разкрасяващо и успокояващо подобно положение. Хората, които си я имат склонността някой друг да ги издържа, не се притесняват, напротив, разцъфтяват, не се хвърлят в черни размисли какво може да стане. Те по-неуспешно се справят сами, но пък много по-успешно от първите умеят да искат от другите. Това си е характер и не е задължително от мъж да искаш, ако имаш тази склонност, и от родители, и от роднини можеш да си намериш оправдания да го правиш.

   кукумицинка, отново брилянтен анализ.

Това е ключа от палатката - кое им е по-лесно, кое им се отдава по-добре.

Подкрепям напълно. Но... ти си си хубава по природа, та при теб е друго. Някои жени, наистина имат нужда да се гласят, че иначе...лошо.  

Мерси. Но грешиш -  отвъд масовите стандарти за хубост съм и без грим съм абсолютен маймун.. та не е там ключето..)

Да бе да, виждала съм те на снимка. Много си си хубава и без грим. Маймун била, дрънци. В излъчването е ключето, знам.

Да де. .) 

Дааааммм. Доста шеметно развитие.

Аз чак ѝ завидях  Искам такъв режим като нейния.

Била съм зависима изцяло от мъжа си. Имаше периоди, в които не работех, но успях да се дипломирам през това време.
Сега ми се иска да не работя, или да работя нещо неангажиращо, но в същото време осъзнавам, че няма да се справим само с една заплата.
Да му се не знае и мъжа....не изкарва достатъчно, за да си клатя аз краката

И каква е причината да не си го наритала още ?

Хилещото се човече не пояснява ли иронията!

Смешно ви е , но съм със 6 години+ трудов стаж.. На въпроса кога съм се наработила това
Кога станах управител? - Когато ме нае американец и му хареса как се справям
Кога се уморих от работа? - След като започнах да страдам от нередовен и неспокоен сън

И все пак - не това е въпроса ми , но няколко от другите коментари ми дадоха добри насоки , за което им благодаря