.
- Публикувана: 26 окт. 2016, 20:00 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2016, 23:17 ч.
Искам да кажа ... (93)
Ние с моята майка не се караме, с изключение на един и единствен път, когато беше дошла за малко да гледа децата, че аз бях в командировка. Мъжът ми се прибрал от работа, влязъл вкъщи, но помислил, че е сбъркал етажа, защото апартаментът никак не приличал на нашия. После забелязал, че все пак нашите мебели са там, но всичко били прередено по тертипа на майка, а тя самата много доволно му казала "ела да видиш колко хубаво стана, така е много по-удобно". Вечерта като се чухме, той ми снесе тази новина, като едва сдържаше беса в себе си (казвала съм, той е много възпитан човек). Аз казах "дай ми я" и за пръв и единствен път се скарах с нея. Обикновено тя ми се кара, а аз се опитвамда й обясня, че и аз имам право на мнение. Но това е вече много рядко.
Тя се е родила на днешния ден, моята майка. В едно хубаво слънчево утро на един далечен 29 октомври в едно далечно село в най-далечния край на родната география баба ми очаквала петото си дете. Майка се родила много бързо и лесно - баба била в тоалетната, усетила, че бебето тръгва и, слава богу, успяла да го хване в престилката си. Бързо го внесла в къщата, оправила го много набързо и започнала да се вслушва в себе си, защото усетила, че нещо не е наред - появили се много силни болки, тя започнала да вика и етървите, с които живеели в една къща, притичали на помощ. Станало ясно, че има още едно бебе, обаче не иска да излезе. Баба се мъчила в страшни болки до вечерта, повиканата местна баба-специалистка в израждането също не могла да помогне - бебето било обърнато наопаки и точно, когато баба вече си мислела, че ще умре, вуйчо ми благоволил да се появи на света наопаки, с дупето напред. (И така си живее и до днес, във всяка ситуация влиза наопаки, пък после може и да се обърне, както трябва.) За начина, по който са се появили на света той има две версии, в зависимост от настроението си. Първата е, че понеже майка била много любопитна още преди да се пръкне на белия свят, бързала да види какво е навън, та затова се е родила първа. Другата е, че той, като по-умен, я изблъскал навън да се поразшири малко и да поостане сам в топлото уютно местенце, пък и тя първа да провери как е, той да не се мине. В действителност майка наистина е много любопитна, а също и пъргава и бърза, понякога даже прекалено избързва. А той пък наистина е зиморничав и много-много не обича да си разваля комфорта.
Според традицията сутрин баба къпела двете бебета, повивала ги и ги оставяла в люлките и после през деня им обръщала внимание само колкото да ги нахрани - имала на главата си куп домакинска работа и още 4 деца, а дядо отсъствал, той бил на гурбет. Мъжете от селото тръгвали всяка пролет на гурбет из всички краища на родината и се прибирали за Бъдни вечер. На 40-тия ден, пак според традицията, баба разповила бебетата и ги оставила малко да поритат, преди да ги изкъпе. И тук се оказала изненадана - едното бебе, майка ми, ритало само с едното краче, а другото стояло високо вдигнато и право като пръчица. Изтръпнала, баба заразглеждала крачето и с почуда установила, че няма колянце, а ходилцата и на двете крачета са извити навътре като сърпчета. При по-подробно разглеждане тя видяла, че всъщнот липсва капачето на коляното, а при още по-подробно - че всъщност капачето е там, но е точно на обратната страна и по тази причина крачето не може да се сгъне. Баба се ошашкала и извикала етървите. След дълго умуване, едната казала на баба, че е по-добре да не кърми детето, да го остави да умре. "Какво ще го правиш това сакато детенце, как ще се оправя като порасне? Имаш пет други деца, имаш си и момиченце, остани го това да си иде по живо, по здраво, не го мъчи, клетото." Баба нищо не казала. Започнала тайно да изцежда мляко, слагала го в едно шишенце с едно парцалче, прекарано през тапата, слагала бебето в по-високата люлка и прикрепяла шишенцето така, че бебето да си смуче от него, без да се вижда. Правела това, за да не дразни етървите и да си мислят, че не го храни. А на дядо написала писмо, че са се родили две бебета, че едното се е случило сакато и че са й предложили да го умори, като не му дава да суче. Дядо й написал отговор в смисъл, че те като си родят дете, могат да решават какво да се прави с него, а това си е наше и ние ще си го гледаме. А аз като си дойда, ще се оправя с тях. Баба се успокоила и зачакала дядо. Обаче новината се разчула, обиколила цялото село и даже някои съседни и до баба стигнала вест, че в съседно село на 7 км има знахарка, която казала баба да дойде с бебето, да се види може ли да му се помогне. Обаче вече е средата на декември, никакъв транспорт няма и баба тръгва пеш, придружена и окуражена от 16 годишната дъщеря на починалия дядов брат, която била много привързана към баба и много харесвала розовобузестото бебе с весели очи. Двете вървяли дълго, сменяли се, когато едната се измори да носи бебето, го давала на другата.
Знахарката разгледала бебето, затоплила един голям котел с вода и нахвърляла вътре разни треви. След това охладила водата и започнала да къпе бебето - внимателно масажирала крачето, а после и ходилцата, много дълго и с много леки движения. Накрая натиснала капачето с рязко движение и то си дошло на мястото. След това показала на баба как да прави и тя тези масажи, казала й че ще трябва да отдели повече време на това бебе, ако иска да го излекува, защото крачето трябва да заякне, иначе капачето може да се върне на старото място. Дала на баба торбата с билките, указания за отварите и ги изпратила. По обратния път баба и племенницата летяли от радост щастие. Баба изпълнила стриктно всички напътствия и колянцето се заздравило, а сърповидните стъпалца след два месеца се изправили и станали чудесни крачета. Баба казваше, че на всичките си деца е целувала дупетата и крачетата, но колкото целувки са видели мамините крачета, другите не са и сънували толкова.
Тя се е родила на днешния ден, моята майка. В едно хубаво слънчево утро на един далечен 29 октомври в едно далечно село в най-далечния край на родната география баба ми очаквала петото си дете. Майка се родила много бързо и лесно - баба била в тоалетната, усетила, че бебето тръгва и, слава богу, успяла да го хване в престилката си. Бързо го внесла в къщата, оправила го много набързо и започнала да се вслушва в себе си, защото усетила, че нещо не е наред - появили се много силни болки, тя започнала да вика и етървите, с които живеели в една къща, притичали на помощ. Станало ясно, че има още едно бебе, обаче не иска да излезе. Баба се мъчила в страшни болки до вечерта, повиканата местна баба-специалистка в израждането също не могла да помогне - бебето било обърнато наопаки и точно, когато баба вече си мислела, че ще умре, вуйчо ми благоволил да се появи на света наопаки, с дупето напред. (И така си живее и до днес, във всяка ситуация влиза наопаки, пък после може и да се обърне, както трябва.) За начина, по който са се появили на света той има две версии, в зависимост от настроението си. Първата е, че понеже майка била много любопитна още преди да се пръкне на белия свят, бързала да види какво е навън, та затова се е родила първа. Другата е, че той, като по-умен, я изблъскал навън да се поразшири малко и да поостане сам в топлото уютно местенце, пък и тя първа да провери как е, той да не се мине. В действителност майка наистина е много любопитна, а също и пъргава и бърза, понякога даже прекалено избързва. А той пък наистина е зиморничав и много-много не обича да си разваля комфорта.
Според традицията сутрин баба къпела двете бебета, повивала ги и ги оставяла в люлките и после през деня им обръщала внимание само колкото да ги нахрани - имала на главата си куп домакинска работа и още 4 деца, а дядо отсъствал, той бил на гурбет. Мъжете от селото тръгвали всяка пролет на гурбет из всички краища на родината и се прибирали за Бъдни вечер. На 40-тия ден, пак според традицията, баба разповила бебетата и ги оставила малко да поритат, преди да ги изкъпе. И тук се оказала изненадана - едното бебе, майка ми, ритало само с едното краче, а другото стояло високо вдигнато и право като пръчица. Изтръпнала, баба заразглеждала крачето и с почуда установила, че няма колянце, а ходилцата и на двете крачета са извити навътре като сърпчета. При по-подробно разглеждане тя видяла, че всъщнот липсва капачето на коляното, а при още по-подробно - че всъщност капачето е там, но е точно на обратната страна и по тази причина крачето не може да се сгъне. Баба се ошашкала и извикала етървите. След дълго умуване, едната казала на баба, че е по-добре да не кърми детето, да го остави да умре. "Какво ще го правиш това сакато детенце, как ще се оправя като порасне? Имаш пет други деца, имаш си и момиченце, остани го това да си иде по живо, по здраво, не го мъчи, клетото." Баба нищо не казала. Започнала тайно да изцежда мляко, слагала го в едно шишенце с едно парцалче, прекарано през тапата, слагала бебето в по-високата люлка и прикрепяла шишенцето така, че бебето да си смуче от него, без да се вижда. Правела това, за да не дразни етървите и да си мислят, че не го храни. А на дядо написала писмо, че са се родили две бебета, че едното се е случило сакато и че са й предложили да го умори, като не му дава да суче. Дядо й написал отговор в смисъл, че те като си родят дете, могат да решават какво да се прави с него, а това си е наше и ние ще си го гледаме. А аз като си дойда, ще се оправя с тях. Баба се успокоила и зачакала дядо. Обаче новината се разчула, обиколила цялото село и даже някои съседни и до баба стигнала вест, че в съседно село на 7 км има знахарка, която казала баба да дойде с бебето, да се види може ли да му се помогне. Обаче вече е средата на декември, никакъв транспорт няма и баба тръгва пеш, придружена и окуражена от 16 годишната дъщеря на починалия дядов брат, която била много привързана към баба и много харесвала розовобузестото бебе с весели очи. Двете вървяли дълго, сменяли се, когато едната се измори да носи бебето, го давала на другата.
Знахарката разгледала бебето, затоплила един голям котел с вода и нахвърляла вътре разни треви. След това охладила водата и започнала да къпе бебето - внимателно масажирала крачето, а после и ходилцата, много дълго и с много леки движения. Накрая натиснала капачето с рязко движение и то си дошло на мястото. След това показала на баба как да прави и тя тези масажи, казала й че ще трябва да отдели повече време на това бебе, ако иска да го излекува, защото крачето трябва да заякне, иначе капачето може да се върне на старото място. Дала на баба торбата с билките, указания за отварите и ги изпратила. По обратния път баба и племенницата летяли от радост щастие. Баба изпълнила стриктно всички напътствия и колянцето се заздравило, а сърповидните стъпалца след два месеца се изправили и станали чудесни крачета. Баба казваше, че на всичките си деца е целувала дупетата и крачетата, но колкото целувки са видели мамините крачета, другите не са и сънували толкова.
Ох, Светалчо! 
Прекрасна история! Да ти е жива и здрава майчицата и още дълги години да ви радва! 
С моята майка в момента сме в добри отношения, но това е защото се виждаме и чуваме рядко.
Има неща, които никога няма да ѝ простя, но все пак ми е майка, уважавам я и се старая да помагам с каквото мога. Тя също много ми помага, не мога да си кривя душата. А с дъщеря ми се държи страхотно, тя също много я обича и съм спокойна винаги, когато ѝ я оставя.
Прекрасна история! Да ти е жива и здрава майчицата и още дълги години да ви радва! С моята майка в момента сме в добри отношения, но това е защото се виждаме и чуваме рядко.
Има неща, които никога няма да ѝ простя, но все пак ми е майка, уважавам я и се старая да помагам с каквото мога. Тя също много ми помага, не мога да си кривя душата. А с дъщеря ми се държи страхотно, тя също много я обича и съм спокойна винаги, когато ѝ я оставя. 
Ние с моята майка не се караме, с изключение на един и единствен път, когато беше дошла за малко да гледа децата, че аз бях в командировка. Мъжът ми се прибрал от работа, влязъл вкъщи, но помислил, че е сбъркал етажа, защото апартаментът никак не приличал на нашия. После забелязал, че все пак нашите мебели са там, но всичко били прередено по тертипа на майка, а тя самата много доволно му казала "ела да видиш колко хубаво стана, така е много по-удобно". Вечерта като се чухме, той ми снесе тази новина, като едва сдържаше беса в себе си (казвала съм, той е много възпитан човек). Аз казах "дай ми я" и за пръв и единствен път се скарах с нея. Обикновено тя ми се кара, а аз се опитвамда й обясня, че и аз имам право на мнение. Но това е вече много рядко.
Тя се е родила на днешния ден, моята майка. В едно хубаво слънчево утро на един далечен 29 октомври в едно далечно село в най-далечния край на родната география баба ми очаквала петото си дете. Майка се родила много бързо и лесно - баба била в тоалетната, усетила, че бебето тръгва и, слава богу, успяла да го хване в престилката си. Бързо го внесла в къщата, оправила го много набързо и започнала да се вслушва в себе си, защото усетила, че нещо не е наред - появили се много силни болки, тя започнала да вика и етървите, с които живеели в една къща, притичали на помощ. Станало ясно, че има още едно бебе, обаче не иска да излезе. Баба се мъчила в страшни болки до вечерта, повиканата местна баба-специалистка в израждането също не могла да помогне - бебето било обърнато наопаки и точно, когато баба вече си мислела, че ще умре, вуйчо ми благоволил да се появи на света наопаки, с дупето напред. (И така си живее и до днес, във всяка ситуация влиза наопаки, пък после може и да се обърне, както трябва.) За начина, по който са се появили на света той има две версии, в зависимост от настроението си. Първата е, че понеже майка била много любопитна още преди да се пръкне на белия свят, бързала да види какво е навън, та затова се е родила първа. Другата е, че той, като по-умен, я изблъскал навън да се поразшири малко и да поостане сам в топлото уютно местенце, пък и тя първа да провери как е, той да не се мине. В действителност майка наистина е много любопитна, а също и пъргава и бърза, понякога даже прекалено избързва. А той пък наистина е зиморничав и много-много не обича да си разваля комфорта.
Според традицията сутрин баба къпела двете бебета, повивала ги и ги оставяла в люлките и после през деня им обръщала внимание само колкото да ги нахрани - имала на главата си куп домакинска работа и още 4 деца, а дядо отсъствал, той бил на гурбет. Мъжете от селото тръгвали всяка пролет на гурбет из всички краища на родината и се прибирали за Бъдни вечер. На 40-тия ден, пак според традицията, баба разповила бебетата и ги оставила малко да поритат, преди да ги изкъпе. И тук се оказала изненадана - едното бебе, майка ми, ритало само с едното краче, а другото стояло високо вдигнато и право като пръчица. Изтръпнала, баба заразглеждала крачето и с почуда установила, че няма колянце, а ходилцата и на двете крачета са извити навътре като сърпчета. При по-подробно разглеждане тя видяла, че всъщнот липсва капачето на коляното, а при още по-подробно - че всъщност капачето е там, но е точно на обратната страна и по тази причина крачето не може да се сгъне. Баба се ошашкала и извикала етървите. След дълго умуване, едната казала на баба, че е по-добре да не кърми детето, да го остави да умре. "Какво ще го правиш това сакато детенце, как ще се оправя като порасне? Имаш пет други деца, имаш си и момиченце, остани го това да си иде по живо, по здраво, не го мъчи, клетото." Баба нищо не казала. Започнала тайно да изцежда мляко, слагала го в едно шишенце с едно парцалче, прекарано през тапата, слагала бебето в по-високата люлка и прикрепяла шишенцето така, че бебето да си смуче от него, без да се вижда. Правела това, за да не дразни етървите и да си мислят, че не го храни. А на дядо написала писмо, че са се родили две бебета, че едното се е случило сакато и че са й предложили да го умори, като не му дава да суче. Дядо й написал отговор в смисъл, че те като си родят дете, могат да решават какво да се прави с него, а това си е наше и ние ще си го гледаме. А аз като си дойда, ще се оправя с тях. Баба се успокоила и зачакала дядо. Обаче новината се разчула, обиколила цялото село и даже някои съседни и до баба стигнала вест, че в съседно село на 7 км има знахарка, която казала баба да дойде с бебето, да се види може ли да му се помогне. Обаче вече е средата на декември, никакъв транспорт няма и баба тръгва пеш, придружена и окуражена от 16 годишната дъщеря на починалия дядов брат, която била много привързана към баба и много харесвала розовобузестото бебе с весели очи. Двете вървяли дълго, сменяли се, когато едната се измори да носи бебето, го давала на другата.
Знахарката разгледала бебето, затоплила един голям котел с вода и нахвърляла вътре разни треви. След това охладила водата и започнала да къпе бебето - внимателно масажирала крачето, а после и ходилцата, много дълго и с много леки движения. Накрая натиснала капачето с рязко движение и то си дошло на мястото. След това показала на баба как да прави и тя тези масажи, казала й че ще трябва да отдели повече време на това бебе, ако иска да го излекува, защото крачето трябва да заякне, иначе капачето може да се върне на старото място. Дала на баба торбата с билките, указания за отварите и ги изпратила. По обратния път баба и племенницата летяли от радост щастие. Баба изпълнила стриктно всички напътствия и колянцето се заздравило, а сърповидните стъпалца след два месеца се изправили и станали чудесни крачета. Баба казваше, че на всичките си деца е целувала дупетата и крачетата, но колкото целувки са видели мамините крачета, другите не са и сънували толкова.
Тя се е родила на днешния ден, моята майка. В едно хубаво слънчево утро на един далечен 29 октомври в едно далечно село в най-далечния край на родната география баба ми очаквала петото си дете. Майка се родила много бързо и лесно - баба била в тоалетната, усетила, че бебето тръгва и, слава богу, успяла да го хване в престилката си. Бързо го внесла в къщата, оправила го много набързо и започнала да се вслушва в себе си, защото усетила, че нещо не е наред - появили се много силни болки, тя започнала да вика и етървите, с които живеели в една къща, притичали на помощ. Станало ясно, че има още едно бебе, обаче не иска да излезе. Баба се мъчила в страшни болки до вечерта, повиканата местна баба-специалистка в израждането също не могла да помогне - бебето било обърнато наопаки и точно, когато баба вече си мислела, че ще умре, вуйчо ми благоволил да се появи на света наопаки, с дупето напред. (И така си живее и до днес, във всяка ситуация влиза наопаки, пък после може и да се обърне, както трябва.) За начина, по който са се появили на света той има две версии, в зависимост от настроението си. Първата е, че понеже майка била много любопитна още преди да се пръкне на белия свят, бързала да види какво е навън, та затова се е родила първа. Другата е, че той, като по-умен, я изблъскал навън да се поразшири малко и да поостане сам в топлото уютно местенце, пък и тя първа да провери как е, той да не се мине. В действителност майка наистина е много любопитна, а също и пъргава и бърза, понякога даже прекалено избързва. А той пък наистина е зиморничав и много-много не обича да си разваля комфорта.
Според традицията сутрин баба къпела двете бебета, повивала ги и ги оставяла в люлките и после през деня им обръщала внимание само колкото да ги нахрани - имала на главата си куп домакинска работа и още 4 деца, а дядо отсъствал, той бил на гурбет. Мъжете от селото тръгвали всяка пролет на гурбет из всички краища на родината и се прибирали за Бъдни вечер. На 40-тия ден, пак според традицията, баба разповила бебетата и ги оставила малко да поритат, преди да ги изкъпе. И тук се оказала изненадана - едното бебе, майка ми, ритало само с едното краче, а другото стояло високо вдигнато и право като пръчица. Изтръпнала, баба заразглеждала крачето и с почуда установила, че няма колянце, а ходилцата и на двете крачета са извити навътре като сърпчета. При по-подробно разглеждане тя видяла, че всъщнот липсва капачето на коляното, а при още по-подробно - че всъщност капачето е там, но е точно на обратната страна и по тази причина крачето не може да се сгъне. Баба се ошашкала и извикала етървите. След дълго умуване, едната казала на баба, че е по-добре да не кърми детето, да го остави да умре. "Какво ще го правиш това сакато детенце, как ще се оправя като порасне? Имаш пет други деца, имаш си и момиченце, остани го това да си иде по живо, по здраво, не го мъчи, клетото." Баба нищо не казала. Започнала тайно да изцежда мляко, слагала го в едно шишенце с едно парцалче, прекарано през тапата, слагала бебето в по-високата люлка и прикрепяла шишенцето така, че бебето да си смуче от него, без да се вижда. Правела това, за да не дразни етървите и да си мислят, че не го храни. А на дядо написала писмо, че са се родили две бебета, че едното се е случило сакато и че са й предложили да го умори, като не му дава да суче. Дядо й написал отговор в смисъл, че те като си родят дете, могат да решават какво да се прави с него, а това си е наше и ние ще си го гледаме. А аз като си дойда, ще се оправя с тях. Баба се успокоила и зачакала дядо. Обаче новината се разчула, обиколила цялото село и даже някои съседни и до баба стигнала вест, че в съседно село на 7 км има знахарка, която казала баба да дойде с бебето, да се види може ли да му се помогне. Обаче вече е средата на декември, никакъв транспорт няма и баба тръгва пеш, придружена и окуражена от 16 годишната дъщеря на починалия дядов брат, която била много привързана към баба и много харесвала розовобузестото бебе с весели очи. Двете вървяли дълго, сменяли се, когато едната се измори да носи бебето, го давала на другата.
Знахарката разгледала бебето, затоплила един голям котел с вода и нахвърляла вътре разни треви. След това охладила водата и започнала да къпе бебето - внимателно масажирала крачето, а после и ходилцата, много дълго и с много леки движения. Накрая натиснала капачето с рязко движение и то си дошло на мястото. След това показала на баба как да прави и тя тези масажи, казала й че ще трябва да отдели повече време на това бебе, ако иска да го излекува, защото крачето трябва да заякне, иначе капачето може да се върне на старото място. Дала на баба торбата с билките, указания за отварите и ги изпратила. По обратния път баба и племенницата летяли от радост щастие. Баба изпълнила стриктно всички напътствия и колянцето се заздравило, а сърповидните стъпалца след два месеца се изправили и станали чудесни крачета. Баба казваше, че на всичките си деца е целувала дупетата и крачетата, но колкото целувки са видели мамините крачета, другите не са и сънували толкова.
Страхотна история, много добър разказвач си Svetal4o27.
Да ти е жива и здрава майка ти.
! Как ме разчуства историята й 
Благодаря ви, момичета! Дано да е жива и здрава още дълги години!
Днес прекарахме почти целия ден само двете. Децата - малките и големите минаха само за малко да я поздравят, нарочно решихме с нея да не правим тържество, за да не се изморява. И цял ден си говорхме, тя ми разказваше такива стари истории, та аз по този повод се сетих днес за тази, която ви разказах.
Но тя ми разказа днес нещо, което бях забравила напълно. То е толкова мило и понеже е кратко, ще ви го разкажа и на вас, да не ви дотягам с дълги писаници.
Както споменах в разказа, дядо се връщал от гурбет за Бъдни вечер. Но една година зимата била толкова тежка, че автобусът стигнал само до града на около 80 км от селото и дядо не могъл да продължи нататък и да се събере със семейството си на празника. Останал да пренощува в някакъв малък хан, само една стая давали за гости. На празничната вечеря домакините го поканили на масата си. Дядо цялата вечер треперел от притеснение да не би паричката в питката да се падне на него - че хората го подслонили, приютили и споделили с него празника си и той не искал късметът им да отиде в него.
Днес прекарахме почти целия ден само двете. Децата - малките и големите минаха само за малко да я поздравят, нарочно решихме с нея да не правим тържество, за да не се изморява. И цял ден си говорхме, тя ми разказваше такива стари истории, та аз по този повод се сетих днес за тази, която ви разказах.
Но тя ми разказа днес нещо, което бях забравила напълно. То е толкова мило и понеже е кратко, ще ви го разкажа и на вас, да не ви дотягам с дълги писаници.
Както споменах в разказа, дядо се връщал от гурбет за Бъдни вечер. Но една година зимата била толкова тежка, че автобусът стигнал само до града на около 80 км от селото и дядо не могъл да продължи нататък и да се събере със семейството си на празника. Останал да пренощува в някакъв малък хан, само една стая давали за гости. На празничната вечеря домакините го поканили на масата си. Дядо цялата вечер треперел от притеснение да не би паричката в питката да се падне на него - че хората го подслонили, приютили и споделили с него празника си и той не искал късметът им да отиде в него.
