То има хиляди истории за осиновени хора от добри семейства, които стават същите боклуци като родителите, които никога не са виждали. Просто родиш ли се лайно, ще си умреш такова и никой не е в състояние да промени този факт. Кръвта вода не става
- Публикувана: 28 окт. 2016, 09:12 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2019, 20:40 ч.
Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?
Сетих се за цигането, което осиновило италианското семейство.
Наскоро имаше филм за него- грижи отвсякъде, кон му купили, на езда го записали, абе всичко, че да стане бял човек.
И не, и не- дивото го зове, поболял се чак от мъка по "родата и корена".
Накрая открива мама си и цял куп братя и сестри в маалата, и се преселва при тях.
Наскоро имаше филм за него- грижи отвсякъде, кон му купили, на езда го записали, абе всичко, че да стане бял човек.
И не, и не- дивото го зове, поболял се чак от мъка по "родата и корена".
Накрая открива мама си и цял куп братя и сестри в маалата, и се преселва при тях.
Сетих се за цигането, което осиновило италианското семейство.
Наскоро имаше филм за него- грижи отвсякъде, кон му купили, на езда го записали, абе всичко, че да стане бял човек.
И не, и не- дивото го зове, поболял се чак от мъка по "родата и корена".
Накрая открива мама си и цял куп братя и сестри в маалата, и се преселва при тях.
Наскоро имаше филм за него- грижи отвсякъде, кон му купили, на езда го записали, абе всичко, че да стане бял човек.
И не, и не- дивото го зове, поболял се чак от мъка по "родата и корена".
Накрая открива мама си и цял куп братя и сестри в маалата, и се преселва при тях.
Това го знам. Но аз предпочитам да не говоря за осиновените, защото просто аз не съм и няма как да ги разбера. Само мога да предполагам защо някои осиновени искат да са при биологичните си родители. Това и при българчета, и при други националности го има, не е само ромското.
Сетих се за цигането, което осиновило италианското семейство.
Наскоро имаше филм за него- грижи отвсякъде, кон му купили, на езда го записали, абе всичко, че да стане бял човек.
И не, и не- дивото го зове, поболял се чак от мъка по "родата и корена".
Накрая открива мама си и цял куп братя и сестри в маалата, и се преселва при тях.
Наскоро имаше филм за него- грижи отвсякъде, кон му купили, на езда го записали, абе всичко, че да стане бял човек.
И не, и не- дивото го зове, поболял се чак от мъка по "родата и корена".
Накрая открива мама си и цял куп братя и сестри в маалата, и се преселва при тях.
Имам една позната, за която знам, че е осиновена. Много леко парче, все се влачи с разни криминогени, които я спукват от бой, а осиновителите й са интелигентни, възпитани хора. Просто вари го, печи го - простотията като му е в кръвта, с възпитание почти нищо не може да постигнеш.
Защо си мисля, че всичко започва от възпитанието с трезви родители? Как пък гените... освен, че интелигеността се наследява, нищо повече, според мен.
Точно за него се сетих и за една, която беше повторила 1:1 живота на майка си - разтропана от тийнейджърка, тъпа та вдлъбната и забременена на 16 г. След години събират майка и дъщеря - и двете лика-прилика - леки, глупави и неставащи за нищо.
Имам една позната, за която знам, че е осиновена. Много леко парче, все се влачи с разни криминогени, които я спукват от бой, а осиновителите й са интелигентни, възпитани хора. Просто вари го, печи го - простотията като му е в кръвта, с възпитание почти нищо не може да постигнеш.
Преди няколко години по телевизията имаше предаване за циганче осиновено в скандинавска страна.Момчето беше завършило консерватория и говореше три езика.Осиновителите го бяха довели тук ,за да види дома за деца от който са го взели и да направят дарение.
Ако не го бяха осиновили,ако не бяха го възпитали ,момчето сега сигурно щеше да свири в някой подлез или да е престъпник...
Да,аз също мисля,че възпитанието и средата в която растеш имат голямо значение.
Ако не го бяха осиновили,ако не бяха го възпитали ,момчето сега сигурно щеше да свири в някой подлез или да е престъпник...
Да,аз също мисля,че възпитанието и средата в която растеш имат голямо значение.
Защо си мисля, че всичко започва от възпитанието с трезви родители? Как пък гените... освен, че интелигеността се наследява, нищо повече, според мен.
Затова съм написала - "според мен", само така мога да предполагам, че интелигентността се наследява, ако се уцели въобще... Не вярвам даже, че и мозъчният капацитет се наследява от майка, наследяваш от другата ти рода или изобщо е на късмет според мен. Та така, всичко си е на късмет според мен, след време можеш да се поправиш, ако не ти харесват някои качества у някои роднини, например. Нали децата били подражание на тези, които го отгледали, точно така е до пубертета, след това порастваш психически и тепърва започваш да осъзнаваш доста неща, също и дали са за пример гадните качества на роднините.
Не съм като майка ми, изобщо по нищо не си приличаме, нищо! Тя ме вижда по такъв начин, задето изобщо не съм такава. Нищо не съм наследила от нея, освен ДНК-то и малкото лунички на носа.
Интересно нещо ми е генетиката и възпитанието... Затова се радвам, че ме е отгледала баба ми по майчина линия, защото ако не беше тя, сигурно нямаше да имам трезва мисъл и изобщо възпитание... е, не съм напълно като нея (трезва е), защото си има отрицателни качества, които аз нямам и положителните ми качества, които ги имам - ги виждам само в бащинската ми рода, ама и не в майчинската. На късмет си е всичко явно или се поправяш. Късмета няма нищо общо с нищо от това, за което казваш, че е късмет. Ти не вярваш, но имаше публикувани резултати от изследване, показващо, че в мозъчното вещество на човека няма грам мъжки хромозоми, тоест състава не се наследява от бащата по никакъв начин. 
Не съм и имала предвид, че някои неща се наследяват от бащинската рода, нито за мъжкият хромозом. Просто такова впечатление се създава у мен за бащинската ми рода. Иначе аз си го приемам просто на късмет, защото нямам акъла на майка ми. Мнооого хора, разно възпитание, ама за мозъчният капацитет си се чудя още наследствена ли е от някоя роднина, не само от майката, ето, написах по-нагоре защо мисля така, че не е от майката.
Здравейте! С мен майка ми и баба ми много са разговаряли по темата. Обясняваха ми как не трябва да бъда с някой ако той ми посяга или не ме уважава и много други. От друга страна аз виждах как дядо ми постоянно крещи на баба ми, че пак нещо не е направила правилно, а тя само мълчеше. Майка ми пък си мълчеше, когато знаеше, че баща ми излиза с други жени, или като се връщаше сутрин пиян без да дава обяснения.
Е познайте кое ми повлия! Случи се така, че аз и до ден в живота си не вярвам на никого и нямам добро мнение за мъжете. Имах и връзка в която търпях вербална агресия постоянно, защото бях позволила на един мъж да стъпче самочувствието ми. Дори и няколко шамара ми се виждаха като нещо нормално (нищо, че вкъщи не съм ставала свидетел Никога на физическо насилие), просто моят пример в живота бяха жени, които не уважаваха себе си.
Аз се оттърсих от това много рано( за щастие съм само на 23) и сега не съществуват за мен такива неща, но много момичета не могат и никога не се научават да уважават себе си.
Това, което искам да кажа е, че няма значение какво говорите на децата си, има значение само това, което те виждат у дома. Момичетата несъзнателно копират майките си, а момчетата бащите си. И е много трудно да станат различни, ако сами не си дадат сметка защо са станали такива и че искат да са различни.
Е познайте кое ми повлия! Случи се така, че аз и до ден в живота си не вярвам на никого и нямам добро мнение за мъжете. Имах и връзка в която търпях вербална агресия постоянно, защото бях позволила на един мъж да стъпче самочувствието ми. Дори и няколко шамара ми се виждаха като нещо нормално (нищо, че вкъщи не съм ставала свидетел Никога на физическо насилие), просто моят пример в живота бяха жени, които не уважаваха себе си.
Аз се оттърсих от това много рано( за щастие съм само на 23) и сега не съществуват за мен такива неща, но много момичета не могат и никога не се научават да уважават себе си.
Това, което искам да кажа е, че няма значение какво говорите на децата си, има значение само това, което те виждат у дома. Момичетата несъзнателно копират майките си, а момчетата бащите си. И е много трудно да станат различни, ако сами не си дадат сметка защо са станали такива и че искат да са различни.
Здравейте! С мен майка ми и баба ми много са разговаряли по темата. Обясняваха ми как не трябва да бъда с някой ако той ми посяга или не ме уважава и много други. От друга страна аз виждах как дядо ми постоянно крещи на баба ми, че пак нещо не е направила правилно, а тя само мълчеше. Майка ми пък си мълчеше, когато знаеше, че баща ми излиза с други жени, или като се връщаше сутрин пиян без да дава обяснения.
Е познайте кое ми повлия! Случи се така, че аз и до ден в живота си не вярвам на никого и нямам добро мнение за мъжете. Имах и връзка в която търпях вербална агресия постоянно, защото бях позволила на един мъж да стъпче самочувствието ми. Дори и няколко шамара ми се виждаха като нещо нормално (нищо, че вкъщи не съм ставала свидетел Никога на физическо насилие), просто моят пример в живота бяха жени, които не уважаваха себе си.
Аз се оттърсих от това много рано( за щастие съм само на 23) и сега не съществуват за мен такива неща, но много момичета не могат и никога не се научават да уважават себе си.
Това, което искам да кажа е, че няма значение какво говорите на децата си, има значение само това, което те виждат у дома. Момичетата несъзнателно копират майките си, а момчетата бащите си. И е много трудно да станат различни, ако сами не си дадат сметка защо са станали такива и че искат да са различни.
Е познайте кое ми повлия! Случи се така, че аз и до ден в живота си не вярвам на никого и нямам добро мнение за мъжете. Имах и връзка в която търпях вербална агресия постоянно, защото бях позволила на един мъж да стъпче самочувствието ми. Дори и няколко шамара ми се виждаха като нещо нормално (нищо, че вкъщи не съм ставала свидетел Никога на физическо насилие), просто моят пример в живота бяха жени, които не уважаваха себе си.
Аз се оттърсих от това много рано( за щастие съм само на 23) и сега не съществуват за мен такива неща, но много момичета не могат и никога не се научават да уважават себе си.
Това, което искам да кажа е, че няма значение какво говорите на децата си, има значение само това, което те виждат у дома. Момичетата несъзнателно копират майките си, а момчетата бащите си. И е много трудно да станат различни, ако сами не си дадат сметка защо са станали такива и че искат да са различни.
Вярвай, че има и отговорни мъже, които не биха направили тези простотии - унижения, напиване и такива... не всички мъже са еднакви, нито жените. В шарен свят живеем и трябва да се замислим за много неща, вкл. и отношенията м/у хората, ако въобще не сме напълно осакатени психически. Трябва да изградите характер, да допускате мъже като вас - характерни и отговорни и всякакви тези отвратителни унижения няма да ги има!
Това, което искам да кажа е, че няма значение какво говорите на децата си, има значение само това, което те виждат у дома. Момичетата несъзнателно копират майките си, а момчетата бащите си. И е много трудно да станат различни, ако сами не си дадат сметка защо са станали такива и че искат да са различни.
За това казах "личен пример",а не морални проповеди ..