Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?

Не знам, аз така както го прочетох от нея, ми прозвуча като проблем, не като норма.
Инак, моето мнение е някъде по средата, честно казано. Не ми се навлиза в темата. Самостоятелна и независима жена, която може без мъж, на моменти ми клони към егоист. И за мен, по-скоро съм на твоето мнение, че е нормално човек, който не е в отношения, да се чувства самотен и това по-скоро бих сметнала за норма, отколкото това, което се проповядва и е модата в момента - човек във връзка да се счита за емоционално зависим, защото видиш ли се колебае дали да остане в нея...
Ахам. Сега обаче идва въпросът - да стане или да се усеща като жертва. Според мен двете неща много се бъркат.

Написах какво имам предвид. При лоши отношения между родителите най-често децата манипулират и двамата, за да вземат властта. Не казвам, че го правят съзнателно, но безвластието не е хубаво нещо и така се решава проблема. А грешката на майката е да вярва във версията с настройването и да предава фронта. да постави детето на място и толкова. Като е голямо това може да стане с прост разговор, в който да се кажат всички неща, включително за семейната обстановка и, че въпреки това детето не бива да взима страна, а да си стои на своята страна като дете и да си гледа своите проблеми. Децата също си имат проблеми и ако се занимават с родителските няма да могат да ги решат.

- на мнението на как сийка съм. Приятелките ми са масово разведени или не омъжени. Само две приятелки имам със успешни бракове. За мен мъжете не са на ниво и някои жени ги търпят а пък други предпочитат да са сами. Аз лично не искат да имам дъщеря.

Има огромна разлика между семейна среда и личен родителси пример.
Не ги бъркайте понятията.
Родителят винаги е силен коректив - или искаш да си като него и повече от него, или тотално искаш да изявиш различие.
Тайната е в "баланса" - как да отгледаш без да го потиснеш и да му дадеш "криле" без да има нужда да благодари.

Права си Екс. Ето - моята семейна среда беше кофти, но майка ми ми беше добър пример като жена.
Те и сега нямат баланс, ама тяхна си работа.

При мен обратното - добра семейна среда, но майка ми с тежък депресивен характер и вечно недоволна (да ми е жива и здрава, обичам си я). Баща ми пътуваше много и тя основно ни възпитаваше - къде с бой, къде с наказания и най-вече - с вечно недоволство, че нищо не правим както трябва.
Резултата при мен беше - силно потисната и тежко неуверена в себе тийнка, за капак - сестра ми беше много по-хубава и умна..))  Пълен провал. И купища житейски грешки и тн.
И в един момент се видях същото вечно недоволно от живота същество като нея.
И си казах - че няма да я "повторя".

Да де..Само дето има мааалка подробност..Мъжете са отглеждани и възпитавани от жени,не е като да са паднали от луната






"Добрата преценка идва чрез опита,а опитът идва чрез лошите преценки"

Много са важни жените наистина - в крайна сметка те възпитават и дъщери, и синове...

За сина си трябва да дам гаранционен срок, да кажем до 30. Дотогава предполагам ще държи влага възпитанието, ама ако се опари от няколко кофти жени, вече не гарантирам, може да се озлоби нещо. Ако вече е на 40 и се държи кофти, там вече не е мое творение, а си проявява собствения избор.

Дамите не са застраховани от лошо отношение, но пък го надушват отдалеч и бягат. Защото им е неприемливо да търпят. Мисля, че добре обясних по-назад в какво се изразява моето "Аз туй няма да го търпя и толкоз!". Въобще няма да се стигне до задълбочаване на лошото отношение, живеене с муньовци и подобни. Защото си знаеш, че не си жена за тия неща и си имаш стратегия за измъкване, не за налягане на парцалите. Или ако не за измъкване, то още поначало- лека дистанция и без овъртолване, докато се изяснят нещата.

Добре да те питам нещо..Имали ли сте случаи с агресия от страна на момиче и какво го съветваш да прави в такива случаи?

Щото на моя в класа има 2-3 момичета дето го тормозят,и той не знае как да се отбранява,щото нали.."Момиче не се удря"..С класната не мога да се разбера,според нея няма проблеми,но аз мисля,че по-скоро девойките са хитри и знаят кога и как да действат.
Вече са трети клас и все същото..На моменти направо ми иде да му кажа да действа както и с момчетата..С тях съм го учила,ако го тормозят или нападат,да помоли веднъж да престанат,после втори път,и ако няма ефект,така да бие,че да го запомнят..Обаче,с девойките не знам как да се оправя..

Писмено оплакване до директора с копие до РИО. За класни и директори няма нищо по-страшно от писмено регистрираното (казаното на ушенце не хваща "декиш", защото няма свидетели). И чак след това разговор с родителите на момичетата; ако се започне с тях, няма нищо да направят.

Да,но..Първо не знам как и какво да бъде оплакването,понеже говорим,за ритане в пищяла в суматоха,набиване на бутилката изотдолу докато той пие ,скубане,блъскане,бутане на снадвича,така че да падне на земята,и всякви едй такива дребни гадорийки,които на практика и няма как да докажеш..не е като да го посинят..Абе много добре знам на кви мизерийки сме способни като деца,самата аз не съм била цвете за мирисане..

Ще се върна да изчета всички назад, но аз лично мисля, че майка ми допусна няколко грешки при моето възпитание:

- Нарочно ме възпитаваше да не се мисля за нещо повече от хората, например ако живеем на центъра. Нейната теза: няма значение къде си роден - всички хора са еднакви. По същата логика - колко си богат, изобщо материални неща. Докато всички връстници около мен имаха едно до-напомпано самочувствие, че видиш ли като си от центъра си по-така. Или пък баща ти ако пътува си по-така. Не разбирах защо майките на моите приятелки все им говорят: ти си родена на центъра, ти си по-специална, ти трябва да си търсиш мъж на твоето ниво и т.н. Дори съм била свидетел на спор между две мои приятелки (15-16 годишни бяхме) - коя била живеела на по-централно място и едва ли не коя била по-важна. Изгражда се едно фалшиво самочувствие, но явно е един вид защитен механизъм в бъдеще. До известна степен е трябвало и тя така да ме възпитава - един вид да си зная цената. Не че сега тези момичета са по-добре от мен. Не са, но то зависи и от други неща.

- Манипулирала ме е. Деца, които са възпитавани чрез манипулации от родителя, всъщност стават лесно манипулируеми. И лошото е да попаднат на друг по-изкусен манипулатор. За това според мен трябва да си честен с децата си.

- Прекалено много ми се месеше в един момент. То не беше "месене", а буквално грубо налагане на нейните желания, дори с цената на истерии и нервни кризи.

- Прекалено критикуваща. В стремежа си аз самата да бъда перфектната, тя успяваше да ме критикува за толкова много и различни неща (независимо, че го правеше много добронамерено), но все пак това ми подкопаваше самочувствието. Един елементарен пример: приготвям се да излизам - нагримирана, нагласена, със самочувствието на много красива жена (бях на 20 години сигурно) - тя ме вижда и започва: ама косата ти, ама виж това, ама виж онова. И в един момент моето добро настроение и самочувствие се спихна като балонче....

Иначе съм съгласна с Как'Сийка - в един момент летвата за жените доста се качи: вид на манекенка (означава да гладуваш), кариера (означава да работиш повече от 8 часа в БГ - редовено); добра домакиня (също изисква определени часове време); поддържан външен вид също. Но и най-големият финес в цялата тази история е и да останеш здрава предвид горното натоварване и да си вечно отпочинала и усмихната в същото време. Аз не успях да постигна този момент със здравето - организмът ми не успя да издържи на натоварването след един момент.

Част от изброените в последния пост (критикуване и набиване на канчето за уж излишно самочувствие; в известна степен понякога манипулиране) неща ги е имало и при мен. Идеални родители няма. Едва ли обаче тези неща водят до изграждане на несамоуважаваща се личност. Всъщност аз нямам теория как да се възпитават децата, че да не станат не знам какви си; ако съществуваше отговор на фундаменталния въпроса "вродено или възпитание", ехееее... нямаше да бъде толкова дъвкан и нямаше да бъде фундаментален.

За високата летва също не съм никак сигурна. В края на краищата, летви, изисквания и идеали винаги е имало; като не е по силите на хората да са на висотата им, човечеството си кара с неидеалните според изискванията хора, а самите хора виждат, че и другите са като тях, и съответно по естествен начин се получава да не се пънат чак толкова. Лесно никога не е било.