Нефрит, желая ти кураж и успех!
- Публикувана: 28 окт. 2016, 09:12 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2019, 20:40 ч.
Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?
Нефрит, желая ти кураж и успех!
Благодаря!
Надявам се да мине безболезнено, че не знам откъде ще събера сили за война.
Пускам темата тук, а не в "Нашите деца", защото искам да споделим опит в двете посоки - как са възпитавали нас, и как ние възпитаваме дъщерите си.
Изумена съм от количеството момичета и млади жени (и във форума, и в реалния живот), които нямат елементарно самоуважение, самочувствие и достойнство. Хвърлят се на врата на първия срещнат, позволяват да бъдат лъгани, манипулирани, тормозени психически и физически, ограничавани, унижавани... И не само не отстояват правата си и не се защитават, но и заемат отбранителна позиция спрямо целия свят, да защитават никаквеца.
"Той пие по литър бира на вечер, но не му личи", "Той играе хазарт, но знае кога да спре", "Той е много изморен и затова не правим секс", "Той не ме целува и не ми казва че ме обича, защото просто си е такъв", "Аз знам, че много ме обича, въпреки че толкова се караме", "Изневерите му са само секс, иначе обича само мен", "Всички мъже изневеряват", "Излиза всяка вечер с приятели, но това ще се промени като се роди бебето", "Удари ме само веднъж"...
Понякога се вбесявам, когато чета такива неща. Друг път ми се свива сърцето от толкова нещастие и страдание, и от факта, че тези смазани жени ще възпроизведат модела в също толкова смазани жени...
Да поговорим.
Как сте възпитавани от родителите си, какви съвети и насоки са ви давали. И след това - как възпитавате дъщерите си? Разговаряте ли за домашното насилие, обсъждате ли с децата си връзките и отношенията на близки и познати, където виждате нещо различно, нещо нередно? Кое е важно и дава най-голямо отражение - личният пример в семейството на родителите, цялостното изграждане на личността? Какво трябва да свършат родителите ПРЕДИ? Трябва ли родителите да се месят СЛЕД? Кога, как?
Моля темата да не залита в посока краен феминизъм или свръхпротекция от страна на родителите. Искам да поговорим да обикновените, средностатистически (колкото и да е условно) семейства, в които децата около пълнолетието си отиват да учат, работят, и се отделят от семейството си, или поне започват да взимат самостоятелни решения за интимните си връзки и отношения.
Изумена съм от количеството момичета и млади жени (и във форума, и в реалния живот), които нямат елементарно самоуважение, самочувствие и достойнство. Хвърлят се на врата на първия срещнат, позволяват да бъдат лъгани, манипулирани, тормозени психически и физически, ограничавани, унижавани... И не само не отстояват правата си и не се защитават, но и заемат отбранителна позиция спрямо целия свят, да защитават никаквеца.
"Той пие по литър бира на вечер, но не му личи", "Той играе хазарт, но знае кога да спре", "Той е много изморен и затова не правим секс", "Той не ме целува и не ми казва че ме обича, защото просто си е такъв", "Аз знам, че много ме обича, въпреки че толкова се караме", "Изневерите му са само секс, иначе обича само мен", "Всички мъже изневеряват", "Излиза всяка вечер с приятели, но това ще се промени като се роди бебето", "Удари ме само веднъж"...
Понякога се вбесявам, когато чета такива неща. Друг път ми се свива сърцето от толкова нещастие и страдание, и от факта, че тези смазани жени ще възпроизведат модела в също толкова смазани жени...
Да поговорим.
Как сте възпитавани от родителите си, какви съвети и насоки са ви давали. И след това - как възпитавате дъщерите си? Разговаряте ли за домашното насилие, обсъждате ли с децата си връзките и отношенията на близки и познати, където виждате нещо различно, нещо нередно? Кое е важно и дава най-голямо отражение - личният пример в семейството на родителите, цялостното изграждане на личността? Какво трябва да свършат родителите ПРЕДИ? Трябва ли родителите да се месят СЛЕД? Кога, как?
Моля темата да не залита в посока краен феминизъм или свръхпротекция от страна на родителите. Искам да поговорим да обикновените, средностатистически (колкото и да е условно) семейства, в които децата около пълнолетието си отиват да учат, работят, и се отделят от семейството си, или поне започват да взимат самостоятелни решения за интимните си връзки и отношения.
Бих искала да отговаря на написнато по горе. Аз съм жена и мога да кажа, че не съм имала добър пример в семейството си ка една жена трябва да отстоява достойнството си. Моята майка не ми беше пример за това. Моят баща беше суров човек, който удряше и обиждаше, но тя търпеше заради мен въпреки моите молби да се разведе с него. Оправдаваше го, че той си е такъв инач бил много добър човек и се грижел за дома. Да, не е пияница, не е женкар но е насилник и с него аз лично никога не съм имала шанса да говоря и да сподлея каквото и да било. Живях през целият си живот със съзнанието че имам баща, но на практика само присъствие. Той никога не поговори с мен, не ме погали и не ме попита как мина денят ти. Така аз се затворих в себе си а после когато пораснах все попадах на мъже, които бяха същите насилници като него. Няма да продлъжвам защото нещата които ще напиша са повече от ужасни. Но призовавам всички жена ако не друго да съумеят да съхранят поне достойнството си не жени и да не позволяват да бъдат удряни, унижавани ималтретирани. Това е най страшното нещо което може да споходи една жена.
Тъй като баща ми е насилник - от тези по телевизията , за които четем вече доста често, възпитанието беше поето главно от майка ми, която е най-прекрасния родител , който съм виждала.
Започвам с това, че майка ми е била винаги добра домакиня, майка и т.н, което по според нея не е правилно, защото така се възпитават само дъщери наивни дъщери, без мнение, които трябва да търпят какво ли не, защото имат деца и мъж и тя самата търпеше, докато ние не й дадохме надежда, че всичко ще се оправи. Майка ми също така ме възпитаваше, че жената трябва да се справя сама, да не разчита на мъж за нищо, да вярва в себе си,да има морал (това се отнася главно до безразборното спане с различни мъже и смяна на партньори, а не някакви религиозни проповеди) и най-вече да е добър човек, с добро сърце. Според роднини доста добре се е справила с мен и вече виждам добри резултати при брат ми. Искам да добавя, че майка ми е говорила за тези неща от много малка, отнасяла се с мен като с възрастен и с брат по същия начин - нещата трябва да се приемат и да се навлиза в действителността от ранна възраст, защото познавам много родители , които крият всичко от децата си и след това не им се отразява добре.
Започвам с това, че майка ми е била винаги добра домакиня, майка и т.н, което по според нея не е правилно, защото така се възпитават само дъщери наивни дъщери, без мнение, които трябва да търпят какво ли не, защото имат деца и мъж и тя самата търпеше, докато ние не й дадохме надежда, че всичко ще се оправи. Майка ми също така ме възпитаваше, че жената трябва да се справя сама, да не разчита на мъж за нищо, да вярва в себе си,да има морал (това се отнася главно до безразборното спане с различни мъже и смяна на партньори, а не някакви религиозни проповеди) и най-вече да е добър човек, с добро сърце. Според роднини доста добре се е справила с мен и вече виждам добри резултати при брат ми. Искам да добавя, че майка ми е говорила за тези неща от много малка, отнасяла се с мен като с възрастен и с брат по същия начин - нещата трябва да се приемат и да се навлиза в действителността от ранна възраст, защото познавам много родители , които крият всичко от децата си и след това не им се отразява добре.
Аз съм видяла в моето семейство мъжете да чистят, гладят, готвят. Изобщо и баща ми, и брат ми са така, но пък за елементарни мъжки неща са със заврени еди-къде си ръце.
Но съм видяла и родители, вече нямащи никакви чувства, но останали заедно покрай децата, а впоследствие и покрай гледането на възрастни родители. Не са се карали пред мен, но и никаква любов не са показвали.
Не съм научена добре - баща ми само държеше речи какво трябва да правя, но в крайна сметка ходеше по г*за ми да върши моите неща доста време.
Но съм видяла и родители, вече нямащи никакви чувства, но останали заедно покрай децата, а впоследствие и покрай гледането на възрастни родители. Не са се карали пред мен, но и никаква любов не са показвали.
Не съм научена добре - баща ми само държеше речи какво трябва да правя, но в крайна сметка ходеше по г*за ми да върши моите неща доста време.
Моите родители са консервативни, затова аз се стремя с децата ми да съм съвременна, отворена и да имаме добра комуникация, каквато аз съм нямала с моите родители.
Именно това смятам, че е причината, момичетата да търсят така отчаяно любов, а именно защото любовта на бащата не е била достатъчно силно изразена. Така беше при мен. Баща ми беше строг, умерено студен с рядко изразено чувство за хумор. Не помня да ми е казвал "обичам те" или "гордея се с теб". Знам, че това ми е липсвало, липсва ми и сега, затова се стремя да не си пестя думичките с моите деца. Те са прекрасни, умни, неповторими и аз се гордея с тях, всеки миг от живота си! 💕💕
Именно това смятам, че е причината, момичетата да търсят така отчаяно любов, а именно защото любовта на бащата не е била достатъчно силно изразена. Така беше при мен. Баща ми беше строг, умерено студен с рядко изразено чувство за хумор. Не помня да ми е казвал "обичам те" или "гордея се с теб". Знам, че това ми е липсвало, липсва ми и сега, затова се стремя да не си пестя думичките с моите деца. Те са прекрасни, умни, неповторими и аз се гордея с тях, всеки миг от живота си! 💕💕
Я дай пример, че ми стана интересно. Обикновено психо-разбалансираните не стигат до профил в книга, различна от учебник по съответната специалност.
На пръв поглед, най-психодисбалансираните от имената на корицата са Мария Калас и Фрида Кало, въпреки че останалите трудно могат да служат за пример. Какъв пример може да бъде Ана Политковская, примерно...Занимавайте се с политически коментари, за да ви убият...
Иначе по темата, от моя опит мога да кажа, че самочувствието се добива с времето и нещата, които си постигнал в живота си. Някои хора, разбира се си имат самочувствие и без никакви дарби или постижения, както и обратното - има скромни хора, които са постигнали много.
Самочувствието се гради отвътре навън. Трябва първо да се научим да ценим и вярваме в себе си; след това ще започнем с лекота да постигаме целите си и накрая да сме горди от постигнатото.
Самочувствието се гради отвътре навън. Трябва първо да се научим да ценим и вярваме в себе си; след това ще започнем с лекота да постигаме целите си и накрая да сме горди от постигнатото.
Когато родих сина си,един дядо ми каза "Помни,дете се възпитава само с личен пример"
Каквито и книжки да купувате на децата си,каквито и думи да им говорим,истината е, те копират модела на родителите си.Мисли,емоционален контрол,поведение..
Каквито и книжки да купувате на децата си,каквито и думи да им говорим,истината е, те копират модела на родителите си.Мисли,емоционален контрол,поведение..
Когато родих сина си,един дядо ми каза "Помни,дете се възпитава само с личен пример"
Каквито и книжки да купувате на децата си,каквито и думи да им говорим,истината е, те копират модела на родителите си.Мисли,емоционален контрол,поведение..
Каквито и книжки да купувате на децата си,каквито и думи да им говорим,истината е, те копират модела на родителите си.Мисли,емоционален контрол,поведение..
Но ние по принцип сме коренно различни хора - дори без да се старая, аз не мисля като тях, не се държа като тях.
Хората си мислят, че възпитанието и средата са най-важни, но истината е, че всичко опира до гени и какво ти е заложено изначално, както ти е заложен цвета на косата и очите и дали ще си висок или нисък. Не казвам, че възпитанието и средата не са важни, но за мен те са просто катализатор на вече заложени качества и недостатъци.
Да, сигурно, няма ли и зодията да намесите? Гените определят параметрите на тялото и някои невидими такива като капацитета на мозъка, нищо повече. Освен това, темата е за възпитание, не за генетични теории на вероятностите.
От възпитанието се започва, неслучайно е приказката за първите 7 години, през които детето е като "гъба" и попива всичко, което вижда.
Знам много добре за какво говориш, аз лично съм същия, но това е събитие, случващо се на доста по-късен етап в развитието на един човек (примерно след 25-26 години).
От възпитанието се започва, неслучайно е приказката за първите 7 години, през които детето е като "гъба" и попива всичко, което вижда.
Не съм съгласна. Моите родители са ми пример какво да не правя и затова всячески бягам от дребни неща, които могат да ме приближат до тях.
Но ние по принцип сме коренно различни хора - дори без да се старая, аз не мисля като тях, не се държа като тях.
Но ние по принцип сме коренно различни хора - дори без да се старая, аз не мисля като тях, не се държа като тях.
Хората си мислят, че възпитанието и средата са най-важни, но истината е, че всичко опира до гени и какво ти е заложено изначално, както ти е заложен цвета на косата и очите и дали ще си висок или нисък. Не казвам, че възпитанието и средата не са важни, но за мен те са просто катализатор на вече заложени качества и недостатъци.
Мисля че вече го съм го писала в друга тема:
Един пияница имал 2 сина. Единият станал неудачник като него, другият бил успешен и не пиел. Когато го попитали поотделно защо животът им се е стекъл така, и двамата отговорили: "С такъв баща как иначе?"