Публикувана: 8 ноем. 2016, 18:40 ч.
Последно мнение: 9 ноем. 2016, 14:25 ч.

На попрището жизнено в средата

5 456
30
1

Отговори

# 15 9 ноем. 2016, 00:38 ч.

София
Мнения: 452

Цитат на: Как` Сийка в вт, 08 ное 2016, 19:18

Скрит текст:

Цитат на: Янтра в вт, 08 ное 2016, 18:44

"На попрището жизнено в средата"... при средна продължителност на живота в Бг 74 години, означава около 37 години. Без да задълбаваме в точност до месеци, че ми затрудняват сметките. Я колко много време е това, още 37 години.

Моля, моля, да си имаме уважението, аз мисля да живея над 100 години, даже едно орле съм си взела за компания. Crossing Arms

Сега сериозно – не знам какво разбираш под "На попрището жизнено в средата...", но ако въпросът е за старостта, започнах да получавам "телеграмите" с наближаването на 50-та си година. Говоря за този момент, в който промените вече стават необратими – във физически, здравословен, психически дори аспект. Онова гадно усещане, че времето ти изтича и все не достига за толкова много неща...
Поне това на мен най-много ми тежи, освен фактът, че сутрин виждам в огледалото майка си.
Но пък компенсирам с куп дребни удоволствия, за които преди не съм имала време или не съм им обръщала нужното внимание.
Така че всяка възраст си има своите плюсове и минуси, номерът е да акцентираш на плюсовете, а не на минусите. И да се възползваш максимално.
Пък колкото – толкова...

Как' Сийка е права. Мислех, че е просто шеговита фраза, докато се оказа голата истина: "След петдесетака - мамата си трака." При всички случаи в скапаната ни държава минусите са повече от плюсовете.

# 16 9 ноем. 2016, 03:56 ч.

Мнения: 61 519

Луна, едва ли има човек, който да си е поставил цел да бъде сам, не самотен Naughty

, родител. Аз не съм си поставила такива цел. Така се случи.
Удовлетворена съм от това, че въпреки отсъствието на партньор съм се справила с всичко.
Материалните придобивки не съм ги планирала също, но оползотворих оптимално ресурсите.

# 17 9 ноем. 2016, 04:03 ч.

Мнения: 682

Някъде по средата се намирам и аз Heart Eyes

Имах купчина илюзионни планове, откакто се помня - да избягам в чужбина, да се омъжа за красив и богат джентълмен след това къща, деца, куче, миниван, барбекюта в двора, много приятели, спокойна и добре платена работа amiiii

Всички да ме харесват и обичат.
Но както се казва "Прави планове, ако искаш да разсмееш кармата си." Имам всички тези неща-и не съвсем. Не стана по моя план...доста уроци за взимане и падения имаше. Благодарна съм за всеки един от тях, без това праз което минах, без този път нямаше как да израстна Hug

Спрях да планувам преди доста време и знам, че нещата се случват по начина по който трябва да се случат. Благодарна съм за "попрището жизнено в средата", без да позволявам егото ми да иска още, всичко, на всяка цена Hug

И става все по-хубаво Flushed

# 18 9 ноем. 2016, 06:04 ч.

Мнения: 508

Хващам се, че последните няколко години си правя равносметката не на Нова година, ами на рожденния си ден. Събуждам се сутрин и се питам: Какво постигна дотук? Доволна ли си? Какво искаш още?
Ами доволна съм. Даже да си призная, мисля че сега са ми златните години, че по- добре от тованяма накъде.

Африкана, аз пък го знам така: "Когато Бог иска да се посмее, гледа как хората си правят планове".

# 19 9 ноем. 2016, 06:09 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: Луна и грош в вт, 08 ное 2016, 19:35

Как` Сийка, благодаря за включването в темата, винаги ми е било много приятно да те чета!
Не, нямам предвид старостта, очевидно не съм се изразила достатъчно ясно, защото и Лиляна поиска превод.
Визирам онзи момент на равносметка, който все някога настъпва: къде си, какво си направил и има ли, аджеба, смисъл от твоето съществуване изобщо в битов и професионален план дотук, и какво следва нататък?
Покрити ли са "ценностите", които сме смятали за такива като по-млади (семейство, дом, работа, деца), удовлетворяват ли ни, а ако не - какво правим?

На това му се казва криза на идентичността. Тогава човек може да направи велики глупости само и само да се докаже, че все още има живот у него. Чуждият опит няма да ти помогне, защото всеки минава самостоятелно през това по свой начин.

# 20 9 ноем. 2016, 07:07 ч.

Мнения: 1 154

На 37 човек е в разцвета си. Много, много далече от равносметки. Има абсолютно достатъчно време да промени посоката на нещата, стига да има желанието и волята за това. Ако питаш мен и на 47 не е прекалено късно, но това е според индивидуалните разбирания. Даже с възрастта ти отпада вътрешната потребност да се състезаваш с другите и да се бориш за неща, които обществото смята за важни, и ако си достатъчно помъдрял, започваш да живееш точно както ти харесва и да правиш това, което ти носи радост и удовлетворение. Поне при мен е така и аз се наслаждавам с пълни шепи на тази възраст. Сега правя точно това, което тайно съм си мечтаела да правя докато бях на 20 и времето ми беше ангажирано с учене, работа, съобразяване с родители, мъже, приятели и т.н.
Peace

# 21 9 ноем. 2016, 07:41 ч.

волно калдъръмче
Мнения: 6 655

При мен дойде с осъзнаването, че за три години страшно съм се състарила. От доста време делникът не ме оставя да си седна на задника. Доставям си редовно дребни радости, но не ми остава време да оставам сама със себе си и предчувствам, че това ще ми излезе през носа някой хубав ден. Проигравала съм го, та знам. Веднъж реших да си дам почивка (разбирай пълен релакс, планиран, очакван, визуализиран Laughing

) Резултатът - Tired

До такава степен съм свикнала с центрофугата, че не знам как ще оцелея без нея. Добре, че възрастта за пенсиониране прогресивно ще нараства.

# 22 9 ноем. 2016, 07:52 ч.

Мнения: 12 472

Бърдс, го е казала чудесно.

"Средата" или "кризата" идва тогава, когато промениш възгледите си и ги приемеш..)
Понякога става след силен срес, житейска или здравословна криза. Понякоа от професионално или лично изчерпване. Понякога - от това, че децата вече са пораснали и остава "дупка" и тн.
Не е до години - а до личен момент за всеки. Може и да се пропусне, но масово наистина се изживява в различен период.
Просто е около 40-те да се случва това именно заради изброениете по-горе причини.
Изучил, наработил се и децата вече големи. Ами сега? Wink

И при мен беше точно на 40, но съвпадение..))

# 23 9 ноем. 2016, 08:33 ч.

София
Мнения: 19 479

Тази тема ме удари право в сърцето, защото точно в момента минавам през това, и то минавам тежко. На 40 съм, постигнала съм достатъчно, за да съм спокойна и доволна, но не съм. А не съм, защото не искам да прекарам следващите си 40 години по начина, по който съм живяла досега, а не мога да си сглобя още план в главата какво искам да променя и как да го постигна. На всичкото отгоре (то всъщност това е най-лошото) стигна ли до някаква идея / решение, мъжът ми се запира като ... не знам какво, липсват ми думите ... и обяснява, че не ни е дошъл момента за такива драстични промени. Е, да, ама за мен е дошъл - и сега трябва да успея да намеря вариант в който аз променям живота си, без да се налага той да променя своя, което е много трудно.
Абе, с две думи, доста ми е безизходно тези последни дни и седмици, ще се радвам да ви чета по темата Hug

# 24 9 ноем. 2016, 08:46 ч.

София
Мнения: 16 510

Почти на 50 съм (още 3 месеца до РД), последните 11 години са най-щастливите и спокойните в живота ми. Имам една единствена непостигната мечта. Обикновено се шегувам, че постигам мечтите на един мой съученик (сега по случайност зам. министър), споделени на една "седянка" докато бяхме ученици. Вече не смея да го питам той за какво мечтае, че да не вземе на мен да ми се случи Laughing

.

Чувствам се много по-добре, дори физически, отколкото на 30. Най-големите ми постижения са научаването да казвам "Не" и да игнорирам глупостите (да не им позволявам да ме вбесяват).

# 25 9 ноем. 2016, 09:11 ч.

Варна
Мнения: 38 320

Не съм по равносметките, смятам ги за губене на време. Не обичам и назад да гледам. Интересува ме днешният ден и правя умерени планове за близкото бъдеще без да се увличам твърде. Другата година правя 40, но съм запазила доста от младежкото си мислене. Мислех си, че като мина 30 ще ме налегне депресия и чувство, че времето вече минава твърде бързо. Нищо подобно. Чувствам се по-добре отвсякъде, научих се да балансирам нещата, така че да отделям доста време и за себе си и съм в чудесна форма, даже съм по-готина отколкото бях на 20 Simple Smile

# 26 9 ноем. 2016, 09:28 ч.

Far away from here...
Мнения: 1 309

Скрит текст:

Цитат на: Бърди в ср, 09 ное 2016, 08:33

Бърди, изразила си по-точно от мен това, което се опитвах да формулирам. Възхищавам се на хората, за които е някак естествено да приемат и продължат при тези дадености, като в същото време животът им не става по-малко смислен, целенасочен и удовлетворяващ.
При мен това не се получава - липса на емоционална зрялост ли е, на житейска мъдрост в следствие натрупания опит ли е, и аз не знам, обаче не става.
Като цяло намирам за доста обнадеждаващи постовете с "другата" гледна точка и светоусещане.
Със сигурност, както каза Андариел, всеки минава сам през това, но наблюдавайки чуждия позитивен опит, все би могъл да извлече нещо ценно и за себе си.

# 27 9 ноем. 2016, 09:34 ч.

Мнения: 3 058

Никак не съм в средата. Надявам се да е минала 1/4 от живота ми. Laughing

Винаги съм носела нещо бунтарско в себе си. Преди 20г. редовно ми дърпаха ушите, преди 10г. бях на бял кон и смятах, че такава съм си, а сега знам какви са плюсовете на това. След още 10 се надявам ясно да откроя минусите и да продължа напред, след 20 да се науча да ги прикривам заради децата си и след 30 да спра да им обръщам внимание, защото ще е късно за промяна. Sunglasses

# 28 9 ноем. 2016, 12:43 ч.

Мнения: X

Цитат на: Луна и грош в вт, 08 ное 2016, 18:40

Здравейте,
не съм от често пишещите, но за това пък спадам към групата на активно четящите.
Напоследък, обаче, все повече ме терзае въпросът за онзи преломен момент, който хората наричат "на попрището жизнено средата". Та... като всяко социално животно реших и аз да потърся странични мнения какво точно представлява и как преминават през него различните личности.
На каква възраст се случва, свързано ли е с оценка на досегашните "постижения" и пренареждане на приоритетите, какви са емоциите и решенията, които го съпровождат и какво следва нататък?
Има ли връзка с "кризата на средната възраст" или двете са тотално независими събития?
С радост ще оценя сериозните отговори, свързани с личния ви опит................

Миналия месец навърших 50.
Ще каже някой "Ауу, сериозна възраст!".Сигурно е така.
Обаче:нито кризата на средната възраст ме е споходила все още, нито пък се терзая дали съм или не съм на попрището жизнено в средата.
Харесвам живота си, обичам живота си, доволна съм.Засега.
Ако ме тресне "някоя криза на възрастта", ще я мисля тогава.

# 29 9 ноем. 2016, 14:16 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: DiscoBiscuit в ср, 09 ное 2016, 07:07

Няма рецепта, но като цяло обществото поставя някои житейски задачи, които хората се предполага, че трябва да решат в критични периоди от време. Примерно, на 36 се очаква от човек да има ако не семейство, то някаква сериозна връзка, съжителство или както там го наречем; да има дете, работа и някакъв социален кръг. Не е задължително да е всичко, но малко от малко да е решил тези задачи. Отделно, ако у човека си дреме някакво смътно усещане, че нещо не отговаря на собствените му очаквания, винаги се случва нещо, някакво събитие, дори при други хора (някой се жени, ражда му се дете, повишават го...), което сякаш подпалва фитила на размисли и страсти. Та, твоето с разцвета потвърждава очакванията на определена възраст човек да е направил или да са му се случили или да не му се случват определени неща - ти сама казваш, че на 36 е (уж) в разцвета си и (би трябвало) да е далеч от равносметки. Да, ама на всеки равносметките му идват по различно време, затова какво трябва и какво не трябва е илюзия или закачени очаквания от трети лица.

Препоръчани теми

САЩ, тяхната политика и президентските им избори.

Войната в Украйна 3

👁 Знаете ли кого видях - 46 тема

Думи и изрази, които използваме неправилно

Причина:

Причина: