На попрището жизнено в средата

"На попрището жизнено в средата"... при средна продължителност на живота в Бг 74 години, означава около 37 години. Без да задълбаваме в точност до месеци, че ми затрудняват сметките. Я колко много време е това, още 37 години.

Тамън там съм, Янтра, по първия показател се вписвам  .
Давай нататък - ти усетила ли си го тоз момент като по-особен и какво се случва тогава (ако отговорът е "да")?

На години съм там, ама момента не съм го усетила

Аз не разбирам какво е искал да каже авторът. Може ли превод?

Разбира се, Лиляна  !
Коя точно част от въпросите си да поясня?

Моля, моля, да си имаме уважението, аз мисля да живея над 100 години, даже едно орле съм си взела за компания. 

Сега сериозно – не знам какво разбираш под "На попрището жизнено в средата...", но ако въпросът е за старостта, започнах да получавам "телеграмите" с наближаването на 50-та си година. Говоря за този момент, в който промените вече стават необратими – във физически, здравословен, психически дори аспект. Онова гадно усещане, че времето ти изтича и все не достига за толкова много неща...
Поне това на мен най-много ми тежи, освен фактът, че сутрин виждам в огледалото майка си.
Но пък компенсирам с куп дребни удоволствия, за които преди не съм имала време или не съм им обръщала нужното внимание.
Така че всяка възраст си има своите плюсове и минуси, номерът е да акцентираш на плюсовете, а не на минусите. И да се възползваш максимално.
Пък колкото – толкова...

Как` Сийка, благодаря за включването в темата, винаги ми е било много приятно да те чета!
Не, нямам предвид старостта, очевидно не съм се изразила достатъчно ясно, защото и Лиляна поиска превод.
Визирам онзи момент на равносметка, който все някога настъпва: къде си, какво си направил и има ли, аджеба, смисъл от твоето съществуване изобщо в битов и професионален план дотук, и какво следва нататък?
Покрити ли са "ценностите", които сме смятали за такива като по-млади (семейство, дом, работа, деца), удовлетворяват ли ни, а ако не - какво правим?

На 44 съм.
Надявам се да е средата.
Равносметки си правя всяка година на 31 декември. Навик ми е от малка - на свечеряване обикновено си оставям един час, в който се усамотявам и си мисля за свършеното и пропуснатото, припомням си хубави и лоши моменти, начертавам си няколко основни линии за следващата година...
Промени в приоритетите и някои виждания за нещата от живота ми се случват непрекъснато. Това е нормално - житейският опит е суров учител. Опитвам се да следвам основните си принципи, и там мисля, не съм отстъпвала от това да бъда себе си, дори с риск да изглеждам глуповато понякога.
С физическите промени нямам проблем. Не робувам на бръчки, мерки и килограми. Гледам да съм в здравословна форма, не толкова естетическа. Докато мога да изкача 10 етажа на бърз ход, и три-четири часови планински преходи по средно труден терен не ме уморяват, а зареждат - няма от какво да се оплаквам. Е, не мога да изпия 700 мл водка и да дивея цяла нощ, а на сутринта да отида на работа, но и нямам потребност да го направя. Не пуша и не употребявам алкохол от около осем години, но това не е намалило интензивността на забавленията ми. Гледам да се храня балансирано, без да спазвам хранителни режими и без ограничения.

Имам много планове, и много непостигнати цели. Надявам се да ги осъществя.

Станах свидетел на много житейски кризи и драми. Според мен идват преди всичко от нежеланието на хората да се променят - дали ще го нарекат "пораснат", "узреят", "остареят", "помъдреят" - няма значение; важното е, че искат да "уловят мига". Истината е, че за да уловиш следващи красиви мигове, трябва да пуснеш някои от предишните. И в това няма нищо страшно, особено ако има с кого да го споделиш, и се движиш на приблизително еднаква скорост с партньора до себе си.

Ако изобщо може да се нарече криза, единствено на около 31-32 имах такава.
Имах усещането, че всичко хубаво е свършило и ме чакат неприятни неща като старост, наднормено тегло , разширени вени и въобще старчески неволи!
Ами, нищо такова не ми се е случило, вече 20 години по-късно!
Даже това лято надминах себе си, без особени усилия съм на кг от преди 18 г.

Така, че - всичко е в главата!

В материален план също се гордея със себе си.
Постигнах много, съвсем сама, при това отглеждам сама дъщеря си.

Най-сетне, сякаш, съм станала по-разбираема, благодаря, BirdsFlu! За тази част от цитата, която съм оставила, ще ми е особено полезно да разкажеш повече, ако имаш желание.

А това ли бяха целите (материална осигуреност и отглеждане на дете като самотен родител)?
Питам, защото съм постигнала същото сама и няма от какво да се оплаквам, но и не ми носи особено задоволство.

От отговорите разбирам, че става дума за етапите от живота. Така ли е?
Никак не съм по равносметките, плановете и анализите. не съм за тая тема, но ще почета още малко.

И аз не съм по равносметките.Каквото е трябвало да става е станало.С каквото съм се минала,сега не мога да го променя...Не ми е било хич лесно,но като гледам повечето как от всичко се ядосват и паникьосват се радвам,че не съм такъв човек.С интерес ще следя споделяното.

Има още много да се рита от средата нататък. Да е живот и здраве, чакам си хубавините според възрастта след средата.