Честно казано не ми се ще бременна или с бебе да се решават проблеми, които са от години. Иска ми се да се разберем преди това. И за това смятам, че сега е най-подходящият момент.
- Публикувана: 9 ноем. 2016, 23:28 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2016, 17:35 ч.
С какво ви дразнят свекървите – 72
В така представената ситуация, най-разумно изглежда свекървата да отиде на село. Майка ѝ, рано или късно, ще има нужда от грижи. Но това е въпрос, който е трябвало свекървата да обсъди и реши със синовете и майка си. Снахата може само да вземе решение иска или не да живее в описаната ситуация. Няма как тя да постави на свекърва си въпроса за изнасянето ѝ.
Ще имат повече място, ще расте детето на чист въздух и бла- бла!
А, сериозно- малко манипулация би свършила работа.
Да кажат, че са решили да се изнесат на село, защото ще станат много народ в малкия апартамент като се роди дете.
И че имат идея да продадат това жилище, за да подпомогнат ремонтите.
И да дадат думата на свеки.........
Абсурд, там живее бабата, а и това е вариант само, ако къщата е в добро състояние. Иначе златно ще им излезе.
Аз също го споменах, защото за дете е супер да има двор и спокойствие, но не си е работа да живеят и с бабата.
Аз също го споменах, защото за дете е супер да има двор и спокойствие, но не си е работа да живеят и с бабата.
Предложението ми е да направят манипулацийка с такова уж решение, за да се развие разговора и да се осмислят възможностите, без майката да се чувства изгонена.
Селото не е решение за млади хора, нищо че изглежда примамливо.
Предложението ми е да направят манипулацийка с такова уж решение, за да се развие разговора и да се осмислят възможностите, без майката да се чувства изгонена.
Предложението ми е да направят манипулацийка с такова уж решение, за да се развие разговора и да се осмислят възможностите, без майката да се чувства изгонена.
Или пък да вземат гарсониера + с остатъка да финансират евентуален ремонт.
С дете на село, дори на 7 километра, е нож с две остриета. Особено, когато детето стане по-големичко и започне да ходи на извънкласни занимания или на кино с приятели. Тогава единият родител трябва да е постоянен разнос-развоз. Питайте ме мен, дето хем съм в София, хем по половин ден го играя шофьорче на принцеса. Някой път ми идва да се гръмна.
Аз това не бих го направила. Домът, който сме си купили си е наш и не смятам във времето да го отстъпвам на детето си. Смятам също, че това ще е за нейно добро, както и за наше. Бих помогнала с удоволствие с пари, за да може да си купи един ден свой дом, какъвто си избере и там да се чувства в къщи.
Не виждам драма в това, да го смениш, ако има основателна причина, особено свързана с детето ти.
Тази свекърва не я разбирам- пенсионерка е, работи, значи може да се издържа сама.
Има цяла къща на 7 километра от града, където живее майка ѝ, която сигурно има нужда и от помощ, и от някого, с когото две думи да размени.
Защо се тика в хола на двустаен апартамент, не ми го побира главата?
Домът сменям само по свое желание, ако на мен по някаква причина ми стане неудобен, нефункционален или труден за поддържане. Иначе на дете/деца бих помогнала с пари, за да си имат своя дом. Не виждам по - добър вариант. Кактоо не бих градила дом и семейство в дома на родителите ми/който реално един ден ще е мой и също обичам/, а бих искала да имам право на избор къде да се намира и какъв да е домът ми, така бих искала детето ми също да може да направи този избор
Нали казах, ако шофират, а и не за постоянно. Детето, което не е родено, ще тръгне на някакви неща след 3 години поне.
Но това са толкова хипотетични разтягания на локуми, че и аз не знам, защо г правя. Просто имахме място, близо до Божурище и все ми се искаше да построим къща там, та явно от там ми идват тези идеи .
Но това са толкова хипотетични разтягания на локуми, че и аз не знам, защо г правя
. Просто имахме място, близо до Божурище и все ми се искаше да построим къща там, та явно от там ми идват тези идеи .
Домът сменям само по свое желание, ако на мен по някаква причина ми стане неудобен, нефункционален или труден за поддържане. Иначе на дете/деца бих помогнала с пари, за да си имат своя дом. Не виждам по - добър вариант. Кактоо не бих градила дом и семейство в дома на родителите ми/който реално един ден ще е мой и също обичам/, а бих искала да имам право на избор къде да се намира и какъв да е домът ми, така бих искала детето ми също да може да направи този избор
Така че, в 99% от случаите, желанието да се махнат е породено от отношенията с родителите и дискомфорта от дядовата ръкавичка, а не от местоположението.
Смея да го твърдя на база виждането на собствените ми деца и тези- на приятелите им и купа познати около нас.
Що се отнася до даването на пари- няма лошо да си мислиш, че ще имаш възможност да го направиш, но е силно съмнително в тази ни действителност, да можеш да си го позволиш.
Като станеш на 50 и почнат да те броят за стара, а за мястото ти чакат 30 годишни напористи, че и съгласни на по- ниско заплащане, а до пенсионирането ти остават 15 години, може да се окаже, че трудно свързвате двата края, детето още не е завършило висшето, което плащате.
Нататък оставям на теб да довършиш.
Absurt, детето винаги обича родният си дом, но мислиш ли, че партнъорът му ще обича и той същия този дом и ще го приема за свой?
Освен това, човек може да "спести " пари по различни начини. нали не си представяш, че хората държат едни пари по сметки и чакат да им дойде времето, за да ги дадат на децата си да си помогнат за жилище?
Пари могат да се държат в недвижим имот, земя, за тези, които повече разбират от финанси и в други инструменти.
Обичам родният си дом, но винаги съм искала семейният ни дом с мъжа ми да го обичаме и двамата, да сме си го купили и да е наш. За мен няма друг вариант. А освен това съм и винаги съм била в чудесни отношения с родителите си и все още считам този дом И за мой дом.
От сега говорим с дъщеря ни, че един ден, когато намери нейният човек и създадат семейство, ще си купят техен дом, който ще изберат и обичат и двамата, така както ние с баща и. И винаги ще сме зад нея с каквото можем.
Освен това, човек може да "спести " пари по различни начини. нали не си представяш, че хората държат едни пари по сметки и чакат да им дойде времето, за да ги дадат на децата си да си помогнат за жилище?
Пари могат да се държат в недвижим имот, земя, за тези, които повече разбират от финанси и в други инструменти.
Обичам родният си дом, но винаги съм искала семейният ни дом с мъжа ми да го обичаме и двамата, да сме си го купили и да е наш. За мен няма друг вариант. А освен това съм и винаги съм била в чудесни отношения с родителите си и все още считам този дом И за мой дом
.От сега говорим с дъщеря ни, че един ден, когато намери нейният човек и създадат семейство, ще си купят техен дом, който ще изберат и обичат и двамата, така както ние с баща и. И винаги ще сме зад нея с каквото можем.
Да, ама проблемът е, че преди да се родят деца никоя 'снаха' или проекто-такава не смята за нужно да очертава граници. Колкото и да й го говориш, нея сега не й се занимава да се уточнява със свекървата. Последна мисъл й е. И не мисля, че му е времето. Граници ще е нужно да има, само ако има деца. Нещата стават проблем тогава.
По случая на Саня мнението ми е това:
Евалата! Значи мъжът ти е три пъти прецакан. Наследственото жилище и грижите на мама за онепраданото братче, а твоят да изплаща ипотека и да обгрижвате мама докато си почива.
Според мен също не е лошо да седнете и да си изговорите нещата, а майка му при това положение да се сърди на другия брат. Между другото, ако е наследствен апартамента, тя има най-голям дял като съпруга на починалия (ако са имали брак към момента на смъртта) и най-голямо право да живее там. Поредният случай, в който се натоварва едното дете (обикновено кадърно и можещо) за сметка на онеправданото и с лош късмет.
Според мен също не е лошо да седнете и да си изговорите нещата, а майка му при това положение да се сърди на другия брат. Между другото, ако е наследствен апартамента, тя има най-голям дял като съпруга на починалия (ако са имали брак към момента на смъртта) и най-голямо право да живее там. Поредният случай, в който се натоварва едното дете (обикновено кадърно и можещо) за сметка на онеправданото и с лош късмет.