Как се запознахте с партньорa ви....

В далечната 2005 в Yahoo Messenger имаше чат стаи по интереси. Там пишеха предимно чужденци, не ми е било цел, забавлявах се. В християнският чат ме заговори, беше различно не беше тривиалното здравей, как си. Направи ми впечатление, прати ми даже камера за да ме вижда, но пък версията на Windows не беше подходяща. Говорихме си с часове, така минаха няколко месеца после той изчезна, от време на време се появяваше пишехме си и пак изчезваше. През следващите четири години имах връзки, но не го забравих. Последният път, когато се появи  вече не очаквах нищо от него, но пък този път той беше сериозен, покани ми да му отида на гости. С целият си акъл се съгласих. Пропътувах 2000 км водена от вътрешният си глас, че съм права. На 2 май се видяхме за пръв път на летището в неговия град. След четири дни се сгодихме, после се върнах в България, за да уредя нещата ми тук и след месец се върнах в страната му и се оженихме. Вече седем години и половина сме женени. В къщи се говори на три езика и е голям купон.
 Един от най-милите му жестове беше като се родиха близначките, бяха на няколко дни, аз след секцио, прати ме да си почивам и поспя, а той пое бебета за няколко часа и междувременно ми сготви много вкусни неща.

По повод поста на Ох, аман. Тези неща с ходатайстването рядко стават. Не знам защо, но трудно се прави преценка кое ще хареса на друг човек, било кандидат-партньор, книга или филм или каквото и да е.
Мен два пъти така са ме запознавали. За два се сещам, иначе не е изключено да пропускам някой. Единия път една съседка в родния ми блок ме покани на гости да се видя с внука и (аз го познавах бегло, де, все пак баба му ми е съседка), че ме била гледала все сама дасе прибирам. Беше сравнително неловко, надявам се да не е останал с впечатление, че аз съм била инициаторът. Бабата впоследствие умря и сега внукът живее там с жена си и децата си, срещам ги често, като ходя при майка ми, а как се е запознал с жена си, не знам.
Втория път беше малко по-успешно, ама малко. Колежка ме запозна с човек, когото тя харесвала навремето, обаче той не я харесал. Били сме приличали с него по нейна преценка. Имахме нещо като кратка връзка, той беше по-ентусиазиран, да не кажа по-хлътнал, но аз нямах тръпка и я прекратих.

 

Това с ходатайстването понякога работи.
В края на 90-те моя приятелка работи с един младеж, който е сам и си няма приятелка. Започва тя , как има приятелка , която е много добро момиче и също необвързана в момента, как бихме си допаднали  и прочие. Показва му наши общи снимки , насърчава го да ми прати смс ( по онова време мобилните телефони бяха много скъпо удоволствие ) Получавам смс от въпросният младеж , " Здравей  аз съм еди кой си . Твоята приятелка ми даде номера ти . как си , как върви учението ? Ако исках може да си пишем "  Аз съответно игнорирах смс-а и  прочетох едно конско на сватовницата  Да обаче момчето пак ми писа , и пак и аз най-накрая  реших да му отговоря кратко и без въпроси барем се сети и спре да ми пише. Той пък взема че започна да ми звъни. Започнахме едно опознаване на характери по телефон, емайли ..... Ставаше ми все по -интересен и симпатичен. След близо година ме попита как бих се чувствала ако дойде  в БГ на почивка - бих ли имала желание и време да  го разходя из страната ни и покажа хубостите и ? Зарадвах се  много , чаках го на летище СФ през Септември - времето беше прекрасно , топло аз по къс ръкав . Младежа слиза от самолета  с риза с дълъг ръкав, вълнен пуловер и кожено яке в ръката , припотен от вълнение и жега  За 3 седмици обиколихме България  в почти 4 -те и края. Остана изумен от красотата на страната и и от историята ни. Последва повторно посещение , потрети , 4,5  и след почти 3 години ме помоли да замина  с него за да сме заедно . Била съм в страната му 3-4 лета преди да се запознаем на бригади , бях запозната  в общи линии с това какво ме очаква там. Родителите ми го харесваха и така заминах , след половин година се оженихме и тази година празнувахме 15 годишнина .
 

О, има и още как! Доста години бях администратор на аха.бг, преди да го продадем. Не е истина на колко сватби бях канена 

Преди почти 8 години, по-точно на 30 декември 2008. Празнувахме в обща компания Нова Година в една вила на брега на морето. Тогава бях с гаджето си, с което нещата видимо бяха към своя край. Беше любов от пръв поглед. Вечерта стояхме до късно и си говорехме и още помня как ми държеше /стискаше по-точно/ ръката, докато другия спеше горе в стаята. След това половин месец не сме се виждали, защото живеехме в различни градове, докато една вечер не събрах смелост и му звъннах, за да ми помогне по телефона да инсталираме някакъв компютър. Това беше един от първите най-дълги разговори в живота ми, а компютъра не помня какво стана с него  След 5 месеца и половина се събрахме да живеем заедно в неговия град и така и до днес, надявам се за много години.