Как се запознахте с партньорa ви....

Всъщност нас ни запозна свекито    работихме заедно с нея,сближихме се и си разказвах ме аз за разочорованията ми с бившият ми,и тя за неговите. Един ден той дойде до работата ни и тя ни запозна. Почнахме да си пишем и ето че дойде първата ни среща. Дойде да ме вземе от вкъщи ,с букет цветя и се отправихме към Искъра,където седнахме да вечеряме. А той милия беше толкова притеснен(а той нещо като е притеснен говори супер тихо  ) . Хапнахме после се повозихме и двамата не искахме да се прибираме. Отидохме на кино,след което ме прибра до вкъщи и сигурно около час седяхме в колата и си говорихме. Беше супер миличък. Но най романтичното беше първият ни Свети Валентин. Беше подготвил изненада,но единственото което ми беше казал да си приготвя багаж за три дни. Дойде вземе с един огромен букет лилиуми(любимото ми цвете) в жабката беше скрил едно прекрасно колие,в подлакътника беше скрил парфюм. И тръгнахме към Велинград,там стаята беше украсена с рози....ех спомени спомени. Много си го обичам вече 3години заедно. Догодина сватба ни чака 

Сиси, поздравления! И аз си мечтая за добър , умен , Мил, възпитан мъж...

Благодаря,като се сетя може би най-милото беше ,когато ни предложи брак . На коледа ,наистина най-милия ми спомен.(за съжаление отложихме сватбата за догодина поради трагедия в семействоти ми,но това е друга тема) Желая на всяка жена да срещне един мил и добър мъж ( като моя  ) разбира се не всичко е било цветя и рози,но продължаваме да сме един до друг и да се обичаме. Хайде и някой друг да разкаже 

Ех, обичам да си припомням първите ни срещи и запознанството ни. Той работеше на бензиностанцията точно пред болка ми и ходех там всяка сутрин за кафе и цигари. Засичах го няколко пъти, че ме заглежда, докато един ден, вече тръгвайки си от там чух стъпки след мен. Обърнах се и го видях, а той супер смутен - Извинявай ако те притеснявам, но може ли да се запознаем? Клише, аххаахах. Запознахме се и после имаше един период, в който карахме само на "Здравей - здрасти и как си?" В един летен ден бях отпуск и по навик пак слизам до долу за цигари, а той тъкмо беше свършил смяната и ме покани да пием по кафе заедно. Това кафе се превърна в цял ден. Пихме кафе, после отидохме на разходка, на обяд, после на кино и накрая се прибрах в 23ч. вечерта (той не спа цял ден милия). След това естествено ми писа, че му е било много приятно цял ден с мен и много иска да имаме повече такива дни само двамата. На другия ден пак така, после дойде първата целувка, оххх какви спомени.  Най - романтичното, ами знам ли. Може би първия мой рожден ден - прибирам се от работа, и отваряйки входната врата всичко е в балони. Влизам във всекидневната - украсена маса, вкусна вечеря и естествено - много подаръци. Предложението за брак също беше забавно-романтично, но тези моменти са толкова много, че не мога да отсея най - най - добото.  Вече 13 години сме заедно, имаме си и детенце и не си представям живота си без тях! 

Под земята.

2 години не се усещах, че ме харесва, моя приятелка забеляза той как ме гледа и ни каза. Още й носим подръци от разни места по света в знак на благодарност, че ми отвори очите.

Най-романтичното? "Сценката" е по-скоро за темата за муните: смело и най-вече безразсъдно се качих до върха на една пирамида в Мексико, а имам страх от високо. Горе, в светилището, вече бяха жълто-зелена от шубе. Слизах с дупето напред (с лице към повърхността на пирамидата), хваната за въже (предвидливо спуснато за такива като мен), а ММ вървеше на един метър пред/под мен, за да ме подхване, ако изтърва въжето или ако се подхлъзна. През това време големият ми син бодро подскачаше от камък на камък надолу, а дъщеря ми се заливаше от смях под пирамидата от гледката на големият ми г*з, порещ небето.

Бяхме колеги в един магазин,аз го заглеждах,той се изчервяваше.После поисках телефонния му номер.Започнахме след работа да се чуваме,той започна да остава след работа и да идва в почивните си дни.Покани ме на кафе,прекарахме заедно почти цял ден.И аз и той имахме връзки по това време.Започнахме да ставаме все по близки.Излизахме на разходки, вечери,кафета.Аз лъжех тогавашния,че работя извънредно,докато просто не разбрах,че вече нищо не искам от този човек.Разделихме се,ММ се раздели с неговата.Решихме,че искаме да сме заедно,запознахме се с родителите.Три месеца по късно се нанесе при мен,след още два ми предложи брак.Така вече шест години сме заедно макар и да не сме се оженили.И сме щастливи.

Бях му кръжочничка в катедрата ни в Университета. Той - млад и интелигентен, хубав асистент, а аз си бях "свенлива" студентка. Покани ме на преход в Пирин и както едвам бях качвала Черни връх, с едни гуменки обиколихме вр. Кутело, Кончето, вр. Вихрен и накрая разпънахме палатката на едно съседно връхче. Цяла нощ си говорихме, гледахме звездите (той разбира много от астрономия, знае името на почти всяка точка на небето). Беше се постарал много - носеше газово котлонче та даже кафе имах на закуска. На следващия ден обядвахме на едни езера. Не спирахме да си говорим, дотогава не бях срещала никога толкова широко скроен човек, с много и разностранни интереси, с когото винаги има какво да си кажеш. После нещата се развиха стремглаво и категорично се събрахме след като ме заведе на скално катерене около седмица-2 по-късно. Гушнахме се в една скаличка и оттогава сме си все заедно.

Предварително се извинявам, че *нищо* романтично няма да има в моята история, особено на фона на вашите

Имах уговорка с двама близки приятели (двойка бяха по онова време) да ходим на бар. Та те доведоха и него. Хубав беше, признавам, но ми се видя твърде самоуверен и дори леко арогантен... не че и днес не е такъв. Нощта завърши креватно за нас двамата и си мислех, че е работа за един път и повече никога няма да го видя. Но на следващия ден той ме намери и добави във фейсбук, а после ме покани да се видим пак. И така излизахме няколко месеца - не само секс, а и ресторанти, кино, концерти, кафета и т.н. Разбирахме се идеално въпреки различията в характера, имахме много общи вкусове въпреки многото различните интереси (все пак той инженер, аз фармацевт).

И въпреки това той го раздаваше емоционално дръпнат. Когато дори след два-три месеца още не искаше да имаме официално връзка (въпреки че практически имахме такава - все пак бяхме заедно всеки ден и по цял ден), аз реших, че явно не ме харесва достатъчно и напълно изчезнах от хоризонта му. Не се виждах с него, не му вдигах телефона, а на съобщенията отговарях едносрично, като в последствие спрях да отговарям изобщо. Твърдо бях решила, че ако няма да е сериозно, по-добре да го няма изобщо.

Тогава вече се почна едно преследване от негова страна...  Писа ми как ми бил купил подарък за Нова година и искал да се видим да ми го даде. Не отговорих. Последваха пиянски обаждания в един вечерта. Не вдигнах.

Накрая се видяхме на празнуването на именния ден на момчето от двойката, която ни запозна. Тогава той ми каза, че не очаквал, че толкова много ще му липсвам; че вече вижда нещата различно и че много ще се радва да имаме връзка. За мое голямо учудване, изглеждаше много искрен и реших да му дам шанс. На следващия ден дори ми прати покана за връзка във фейсбук

Три седмици по-късно научихме, че съм бременна Коментарът му беше "Е, дано поне е момиченце." И заживяхме заедно щастливо двамата - дори сега, когато вече сме трима

Innerlane, много сладко..

Моят ме видял на едно събитие и си паднал много. Даже твърди, че сме запознавали тогава - но аз определено не помня..))
После ме намери във ФБ. Беше направил опит за някакъв разговор там, но аз не отразявам навлеците..)
И после започна да ми прави поръчки и да си предплаща..и аз нямаше как да не му отговарям и да н му обръщам внимание..   Накрая каза, че щял да идва до СФ (тогава живеше в Пловдив, а иначе е от Германия) и да се видим и обсъдим бъдещите поръчки. И аз - отидох естествено..))
Видяхме се в лобито на "Кемпински", пихме кафе и говорихме общи приказки..Не знам как ме забаламоса - но установих, че ми е приятно. Предложи да пием по питие - съгласих се. Беше петък вечер и това беше последната ми среща. Питието продължи във вечеря, вечерята - в обикаляне на софийските пиано барове и танци до сутринта. Говорихме и се смяхме много.. После ме изпрати до нас и културно ми пожела "лека сутрин". А аз му звъннах в 12 ч. на обяд и му казах, че идвам да го взема от хотела и да ядем шкембе (защото такава е традицията след силна нощ).
Ядохме шкембе, с люти чушки и бира и после го заведох и на сауна, за да изтрезнеем по-бързо..)
И в сауната му казах, че е първият мъж, който за няма и 24 ч. е успял да ме види почти гола и без грим..
После още няколко пъти така и ..

Плача със сълзи!

Запознахме се в Сладур.ком, ако някой го помни. Говорихме си няколко дни, после се видяхме. След няколко дни той ми дойде на гости. На третото гости забрави да си тръгне.  На практика от третата или четвъртата среща живеем заедно, 3 седмици по-късно решихме че ще се женим.  След 3 мес се сгодихме и на шестия месец се оженихме. Ей така - от един чат вече 11 години. 
Какво ме е впечатлило... знам ли... първо мускулите и татуировките му. После ме впечатли фактът, че иска да се жени за мен и накрая изключително романтичното предложение, което ми направи. И горе-долу до там приключихме с романтиката. 

Колко хубави истории
Записвам се да ви чета с интерес 

Нищо романтично няма в запознанството ми с втория ми мъж. По-скоро е трагично. Особено за потърпевшия мъж. На ски пистата връхлетях върху него и му счупих две ребра. Докато клетникът беше още замаян от травмата и наплашен от способностите ми да чупя мъжки кокали, го замъкнах в гражданското и го ожених за себе си.

Уиш, твоята история ми е любима..