Запознахме се в един форум през 2007 година. Бях модератор, а той беше нарушил правилата и съответно го санкционирах. Започна да ми пише лични съобщения, понеже видял, че сме от един град, но аз не го отразявах много (по-точно смятах, че се подмазва, за да му махна наказанието). В онзи форум имаше възможност потребителите да сложат лична снимка и аз бях сложила, та се оказа, че още тогава ме бил харесал. В един момент започна да ми става интересен и започнахме да си пишем в Скайп. Пращаше ми снимки, но за мен бяха много зловещи 
- той свиреше в метъл банда, та снимките бяха от репетиция на въпросната група. Попита ме дали бих отишла на репетиция. Казах „да“, но всъщност изобщо нямах такива намерения, наистина много ме беше страх, че са някакви агресивни типове. 
Та покани ме той на репетиция, тогава още не си бяхме разменили телефоните (смея ли да си дам телефона на някакъв агресивен тип 
) и си пишехме в Скайп. Казах, че ще отида, но не отидох. И реших, че съм се отървала. Писа ми същата вечер, че е разочарован от мен, обещала съм, а не съм си спазила обещанието. Не го отразих кой знае колко. И уж приключиха нещата. Спря да ми пише, а аз се радвах, че съм се отървала. Докато не се оказа, че имаме общи познати - мои съученици. Те започнаха да ми говорят колко бил свестен и разни такива и аз започнах да размислям дали не съм сбъркала. След няколко дни отново ми писа с покана за среща, но този път беше за кафе. Казах си, че съм в безопасност, щом е на обществено място и приех. Видяхме се, беше много приятна среща, направо не очаквах такова нещо и...много хлътнах. Но бях наясно, че с предишната си постъпка съм унищожила всичките си шансове и не се надявах на нищо. Обаче се оказа, че и той ме е харесал много. Само че и двамата не знаехме как точно да го покажем - казах вече, че за мен това беше първи сблъсък с такъв човек, оказа се, че и за него е било така, предишните му приятелки са били все метълки и са се получавали лесно нещата, но с мен не знаел как да постъпи. Близо месец си пишехме общи приказки по Скайп, аз вече бях наясно, че нищо няма да излезе, но веднъж, в момент на слабост, направо му казах, че много го харесвам, но съм наясно, че не съм за него, защото съм много различна от момичетата, с които е излизал преди това и го моля да прекратим всякакъв контакт, защото само се измъчвам. А той явно това е чакал, аз да направя първата крачка. След години ми призна, че наистина не е знаел какво да прави, мислел си е, че няма начин момиче като мен да хареса такъв дивак. И наистина, много различни бяхме, абсолютно нищо общо нямахме, обаче си допаднахме някак. Сега вече сме семейство, макар и без брак (още една разлика между нас - аз много исках, а той е противник на брака), имаме дъщеря на 2 години и догодина, живот и здраве, връзката ни ще стане на 10 години. 
И за мен няма по-голямо доказателство, че противоположностите наистина се привличат. 
- той свиреше в метъл банда, та снимките бяха от репетиция на въпросната група. Попита ме дали бих отишла на репетиция. Казах „да“, но всъщност изобщо нямах такива намерения, наистина много ме беше страх, че са някакви агресивни типове. Та покани ме той на репетиция, тогава още не си бяхме разменили телефоните (смея ли да си дам телефона на някакъв агресивен тип ) и си пишехме в Скайп. Казах, че ще отида, но не отидох. И реших, че съм се отървала. Писа ми същата вечер, че е разочарован от мен, обещала съм, а не съм си спазила обещанието. Не го отразих кой знае колко. И уж приключиха нещата. Спря да ми пише, а аз се радвах, че съм се отървала. Докато не се оказа, че имаме общи познати - мои съученици. Те започнаха да ми говорят колко бил свестен и разни такива и аз започнах да размислям дали не съм сбъркала. След няколко дни отново ми писа с покана за среща, но този път беше за кафе. Казах си, че съм в безопасност, щом е на обществено място и приех. Видяхме се, беше много приятна среща, направо не очаквах такова нещо и...много хлътнах. Но бях наясно, че с предишната си постъпка съм унищожила всичките си шансове и не се надявах на нищо. Обаче се оказа, че и той ме е харесал много. Само че и двамата не знаехме как точно да го покажем - казах вече, че за мен това беше първи сблъсък с такъв човек, оказа се, че и за него е било така, предишните му приятелки са били все метълки и са се получавали лесно нещата, но с мен не знаел как да постъпи. Близо месец си пишехме общи приказки по Скайп, аз вече бях наясно, че нищо няма да излезе, но веднъж, в момент на слабост, направо му казах, че много го харесвам, но съм наясно, че не съм за него, защото съм много различна от момичетата, с които е излизал преди това и го моля да прекратим всякакъв контакт, защото само се измъчвам. А той явно това е чакал, аз да направя първата крачка. След години ми призна, че наистина не е знаел какво да прави, мислел си е, че няма начин момиче като мен да хареса такъв дивак. И наистина, много различни бяхме, абсолютно нищо общо нямахме, обаче си допаднахме някак. Сега вече сме семейство, макар и без брак (още една разлика между нас - аз много исках, а той е противник на брака), имаме дъщеря на 2 години и догодина, живот и здраве, връзката ни ще стане на 10 години. И за мен няма по-голямо доказателство, че противоположностите наистина се привличат. 
Работех в едно заведение и той дойде с приятели.Обслужих го и хората си хапваха и пийваха.Дойде време за сметката.Оправиха я и станаха да си ходят.Аз си оправях масата и някой ме тупа по рамото.Той 
съдба 
).Вечерта излязохме на бар , на следващия ден на кафе и на 7мия ден заживяхме заедно (бях на квартира сама).И така цели 5 години сега чакаме бебче 
- ами той не е по романтиката 
