Как се запознахте с партньорa ви....

  • 22 578
  • 110
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
Уиш, твоята история ми е любима.. Joy Heart Eyes
Мерси, Екс! Ама какво ще разказвам на внуците един ден? Баба ви строши ребрата на дядо ви още при запознанството. ooooh!

# 16
  • Мнения: 12 473
Ми супер, считай колко е бил запленен, че това не го уплашило.. Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

# 17
  • Мнения: X
Ами, ще разказва:"Баба ви с бой ме вкара в гражданското." Laughing

# 18
  • Nice
  • Мнения: 946
По интернет, като се оказа, че в град от 300 000 жители ние живеем през една улица, учим в един университет, много неща са ни сходни и си казах, че с толкова случайности поне една среща може да си устроим.

# 19
  • Мнения: 677
страхотни истории ,браво! Ние бяхме стандартното запознанство- работехме заедно.. Аз малко дистанцирано си се държах, но в един момент почнах да поддавам... Имахме и обща позната, която ми го похвали така да се каже  Sunglasses
Излязохме на първа среща, където бил дошъл половин час по-рано, за да не ме изтърве и беше вкочанясал от студ. Първата ни среща продължи 4 часа. След това излизахме още няколко пъти, разбрахме се да държим връзката си в тайна на работа, но пък така се случи че един колега ни видя на разходка и на другия ден всички знаеха. От шефовете удържахме месец и половина ...
Вече сме осем години заедно, от почти 2 женени

# 20
  • Мнения: 3 819

И в сауната му казах, че е първият мъж, който за няма и 24 ч. е успял да ме види почти гола и без грим.. Joy

Това ми прозвуча като "ти си ми втория"  Mr. Green
Excuse me взела си му акъла с шкембето и бирата  Joy
Ние се познаваме още от основното училище. Той беше баткото, в който доста момичета бяха влюбени /включително и аз/. Викаха му Коуди /онзи хубавия висок Коуди от "Стъпка по стъпка"/  hahaha
Ествено, че той не обръчаше никакво внимание на любовните писма на дечковците.
Бях научила дом.телефон и прилагах телефонен тормоз у тях с надеждата той да вдигне, за да му чуя гласа.  Embarassed
След това сме се засичали като студенти, но нищо не се случваше. Аз вече си имах други любови и Коуди не ми беше на двенен ред.
Една вечер се засякохме в заведение и се заговорихме. Моята приятелка искаше да си тръгва, защото имаше среща с някакъв младеж и аз оставах сама.
Казах му, че ми е скучно и ако иска да дойде у нас да си допием. И така вече девета година ще стане не иска да си тръгва пущината  Mr. Green
Не сме по романтичните жестове и двамата. Но като ме гушне, все едно е другата част от мен.  Heart Eyes

# 21
  • Мнения: 30
Ние бяхме съседи. Родителите ни се познаваха още от деца,но те преди живееха на друго място и сме нямали много контакт с приятелят ми. Стана така,че си писахме в Impulse.bg(ако някой го помни) и след това излезнахме на среща.От този момент натам сме заедно вече 7 години. Не сме женени все още понеже сме студенти последна година,но скоро и двамата завършваме и май натам отиват нещата Hug #Cussing out И двамата имаме планове заедно и вече чакаме с нетърпение за следващата голяма крачка married luvbed

# 22
  • Мнения: 12 473
Хаха, Алиска.. Joy
Ама истина си беше - съвсем натюр ме видя за по малко от ден..

# 23
  • Мнения: 3 819
Хаха, Алиска.. Joy
Ама истина си беше - съвсем натюр ме видя за по малко от ден..
Така де, той и моя така.
Че даже бях накичила и едни екстеншъни и като почнах да се скубя, за да ги махна (това нали придръжено с охкане и заричане, че т'ва нещо никога повече няма да ги го забуча в къдравата коса), си помислих, че детската ми любов Коуди ще избяга с 300 през терасата.
Ама си остана момчето, въпреки че онази вечер хич не давах вид на добра женица, с която би могъл да прекара толкова години от живота си. И не съжелява де  Wink
Ама то като си е писано... няма начин да не стане.
Или пък просто си го бях набелязала и нямаше мърдане  Joy

# 24
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Много са ми любими темите за запознанствата!  Heart Eyes

Бях научила дом.телефон и прилагах телефонен тормоз у тях с надеждата той да вдигне, за да му чуя гласа.  Embarassed

А това беше просто класика. Какви телефонни сметки съм навъртала и аз, не е истина. И за брат ми често е имало обаждания, баба често отказваше да вдига телефона, даваше път на младите.  Mr. Green

Аз моята история пак да я кажа /писала съм я и преди/: Прибирам се за коледните празници, на летището си виждам МОЯ куфар /много специфичен по онова време, купуваха се със специални заявки, абе- никой нямаше такъв, си- гур- на бях/. Та грабвам куфара в тарапаната и бързам да се изнеса от навалицата. Тогава живеех в кооперация без асансьор, а брат ми, който ме посрещна и след това мъкна куфара, коментира как пак нося алкохол, все едно тук няма, ала- бала. Аз обяснявам, че този път, като никога не съм купувала нищо, той вика- еми бълбука ми нещо вътре. Тръгвам аз да отключвам куфара- не става. Та така- уникалният ми куфар се оказа не чак толкова уникален и верно си бълбукал. Давай обратно към летището, където в изгубени вещи си ме чакаше "моя" куфар, а жената на смяна ми обясни как господинът, чийто куфар съм взела, бил много ядосан, доскоро ме чакал да се появя, но си тръгнал и чака да му звъннат от летището като се появя аз. Взех си аз куфара, оставих си телефон и координати в случай, че нещо им потрябват и си тръгнахме с брат ми. Който пак мъкна куфара нагоре по стълбището, без нищо да му бълбука, обаче. Малко след Коледа "ядосаният господин" ми се обади да чуе кукувицата, която му отмъкнала бутилките, а аз като чух гласа му- направо се разтопих и не беше много трудно да ме убеди и да се видим. И така. Това е. От началото на века, та до ден днешен.

# 25
  • Мнения: 30
Много са ми любими темите за запознанствата!  Heart Eyes

Бях научила дом.телефон и прилагах телефонен тормоз у тях с надеждата той да вдигне, за да му чуя гласа.  Embarassed

А това беше просто класика. Какви телефонни сметки съм навъртала и аз, не е истина. И за брат ми често е имало обаждания, баба често отказваше да вдига телефона, даваше път на младите.  Mr. Green

Аз моята история пак да я кажа /писала съм я и преди/: Прибирам се за коледните празници, на летището си виждам МОЯ куфар /много специфичен по онова време, купуваха се със специални заявки, абе- никой нямаше такъв, си- гур- на бях/. Та грабвам куфара в тарапаната и бързам да се изнеса от навалицата. Тогава живеех в кооперация без асансьор, а брат ми, който ме посрещна и след това мъкна куфара, коментира как пак нося алкохол, все едно тук няма, ала- бала. Аз обяснявам, че този път, като никога не съм купувала нищо, той вика- еми бълбука ми нещо вътре. Тръгвам аз да отключвам куфара- не става. Та така- уникалният ми куфар се оказа не чак толкова уникален и верно си бълбукал. Давай обратно към летището, където в изгубени вещи си ме чакаше "моя" куфар, а жената на смяна ми обясни как господинът, чийто куфар съм взела, бил много ядосан, доскоро ме чакал да се появя, но си тръгнал и чака да му звъннат от летището като се появя аз. Взех си аз куфара, оставих си телефон и координати в случай, че нещо им потрябват и си тръгнахме с брат ми. Който пак мъкна куфара нагоре по стълбището, без нищо да му бълбука, обаче. Малко след Коледа "ядосаният господин" ми се обади да чуе кукувицата, която му отмъкнала бутилките, а аз като чух гласа му- направо се разтопих и не беше много трудно да ме убеди и да се видим. И така. Това е. От началото на века, та до ден днешен.

Малеее, много интересно запознантвоо Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

# 26
  • Мнения: 508
И аз така мисля. То сериалите само могат да се учат от живота Simple Smile

# 27
  • Мнения: 12 473
Да, много готини истории.. Heart Eyes

# 28
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Имало да става, дет се вика.  Simple Smile

# 29
  • Мнения: 12 473
Да, аз за това вярвам в "бързите" работи.
Както почнеш мноооого да го мислиш - значи не е баш твоето.

Общи условия

Активация на акаунт