Нашето си беше уредена работа...
). Иначе аз много исках да сме си семейство. Една моя съученичка комбинира абитуриентската, сватбата и бебето в една година и аз просто си умирах от завист 
- Публикувана: 24 ноем. 2016, 08:47 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2016, 09:35 ч.
Как се запознахте с партньорa ви....
В какъв смисъл уредена? Със сватовници като в стари времена или нещо друго?
). Иначе аз много исках да сме си семейство. Една моя съученичка комбинира абитуриентската, сватбата и бебето в една година и аз просто си умирах от завист Нашето си беше уредена работа...
). Иначе аз много исках да сме си семейство. Една моя съученичка комбинира абитуриентската, сватбата и бебето в една година и аз просто си умирах от завист Ами ако ти или той се бяхте влюбили в друг/друга какво става с уговорката между семействата? Не съм подозирала, че още се практикуват подобни неща извън арабските държави
Ха- ха, момичета. Няма нищо извънземно, или "арабско" в ситуацията. Запознахме се на един рожден ден, когато аз бях на 14, а той на 27 години. Прекарахме цялата вечер, говорейки си. Разбра се, че имаме еднакви виждания за живота и решихме да се оженим 
После той ми призна, че предварително е знаел за мен. Отишъл е на това "бебешко" парти за да ме види. И отговорите му били "малко" нагласени
Та така. Нагласена работа. С уговорка за брак.
После той ми призна, че предварително е знаел за мен. Отишъл е на това "бебешко" парти за да ме види. И отговорите му били "малко" нагласени
Та така. Нагласена работа. С уговорка за брак.
И не искам някой (който и да е) да идва да мъмри тук 
Бях в компанията на един от най-добрите му приятели . Отивахме на дискотека и отвън чакахме някой си . Дойде ТОЙ , запознахме се , говорихме си цяла нощ . Прибрах се сутринта , сестра ми и една приятелка пиеха кафе , взех душ ,седнах при тях . По-точно свих се на дивана и им казах - Запознах се с мъжа ми ! 
Не е романтичен , никак даже и честно казано , не мога да се сетя за нещо кой знае какво . Ставал е по нощите да отиде за сладолед примерно или вафла , ако му кажа , подскажа , няма проблеми , но иначе не чакам романтика .
Най- ценното у него е ,че винаги ама винаги ще ме подкрепи за всяко едно мое решение .
След 11 години семеен живот ( в които той много рискува и не веднъж аз съм премълчавала мнението си ,защото не обичам рисковете ) , му подарих една плочка на която гравирах - Вярвам в теб ! - и му казах ,когато му е трудно ,защото той е от мъжете ,които не си казват , но аз го усещам , да си обръща плочката и да я чете .
Не е романтичен , никак даже и честно казано , не мога да се сетя за нещо кой знае какво . Ставал е по нощите да отиде за сладолед примерно или вафла , ако му кажа , подскажа , няма проблеми , но иначе не чакам романтика .
Най- ценното у него е ,че винаги ама винаги ще ме подкрепи за всяко едно мое решение .
След 11 години семеен живот ( в които той много рискува и не веднъж аз съм премълчавала мнението си ,защото не обичам рисковете ) , му подарих една плочка на която гравирах - Вярвам в теб ! - и му казах ,когато му е трудно ,защото той е от мъжете ,които не си казват , но аз го усещам , да си обръща плочката и да я чете .
Запознахме се по Интернет, от съседни градове сме. Аз държах на положение, една година не исках да го виждам. Видяхме се, при мен мина и замина срещата. При него вероятно не. Между временно имах две запознанства, някакви флиртове, които така и не успяха да се превърнат във връзки. Но не престанахме да си пишем по Скайп. Говорехме и по телефона няколко пъти. Видяхме се два пъти на кафе. На втората година и той се позавъртя покрай някакво момиче. Като разбрах само що не прегризах дръвцето от ревност, но сметнах, че не бива да има номера, при положение, че сама си бях постлала така чергата. Мина още година. Всеки си вървеше по пътя, примирен. Аз споделях дните си с него, той с мек неговите. Ядяхме пред компютрите и бъбрихме. Една вечер така се завъртя разговора, че се скарахме. Карбата премина в заяждане и тогава между нервните изблици ми каза: Глупачке, три години не разбра, че те обичам. И затвори скайпа. И два дни го нямаше никакъв, А аз не смеех да посегна да звънна, така ми беше измил очите с признанието си. Смятам, че тогава го видях отново. Започнахме връзка, след шест месеца заживяхме заедно. Другата година ще направим 10 години откакто се познаваме...Понякога ми е много трудно, на него също. Само днес исках да му отвъртя главата, но като се прибра ми носеше половин сникерс. И не е единствен такъв жест. Грижим един за друг, защитаваме се. Може би ни е писано да сме заедно?! Времето ще покаже.
Само днес исках да му отвъртя главата, но като се прибра ми носеше половин сникерс.
По темата...С един мой бивш партньор се бяхме запознали много забавно като студенти. Аз съм доста късогледа, а не ми се излизаше на дискотека с очила, лещи още не носих. Та цяла вечер гледах в една посока и се усмихвах, мислейки, че там е една приятелка с друга компания. Само, че там въобще не била тя естествено, а въпросния момък, който решил, че го свалям и дошъл естествено да се запознае с тази, която цяла вечер му прави намеци. Един такъв напорист /нали видиш ли досега са го провокирали/, аз пък го режа, че ми дойде отникъде и супер нахално...той се чуди какво става. Беше забавна вечер...
Много приятна тема.
Запознахме се покрай общи познати, които бяха двойка. Аз не проявявах интерес към значително по-млад мъж, той ме ухажваше настоятелно. Имах един брак зад гърба си, дете и кариера.
Беше зима, аз – настинала. Донесе ми голям пакет сушени кайсии – капитулирах.
Заживяхме заедно. След 10 години щастливо съвместно съжителство се оженихме.
Когато пазаруваме заедно, поглеждам към сушените кайсии в магазина. Става ми топло и хубаво.
Запознахме се покрай общи познати, които бяха двойка. Аз не проявявах интерес към значително по-млад мъж, той ме ухажваше настоятелно. Имах един брак зад гърба си, дете и кариера.
Беше зима, аз – настинала. Донесе ми голям пакет сушени кайсии – капитулирах.
Заживяхме заедно. След 10 години щастливо съвместно съжителство се оженихме.
Когато пазаруваме заедно, поглеждам към сушените кайсии в магазина. Става ми топло и хубаво.
В интернет, и двамата търсейки обект само за секс. Тъкмо се бях изнесла от бившия ми мъж. Няколко пъти уточни ,че "не иска сериозна връзка". Аз също. Ама кой хлътна първи, и до днес не знам, вече година и половина 
Само от две неща се оплаквам. Че все отлага живеенето заедно и че е от "грешния" футболен отбор
Само от две неща се оплаквам. Че все отлага живеенето заедно и че е от "грешния" футболен отбор
В интернет и ние. Той ме намери, по скайп преди около десетина години. В началото бяхме на здравей и здрасти, даже нищо не помня докато веднъж не ме попита искам ли да карам отпуската си заедно с него. Казах, че ще му струвам скъпо /какво да отговоря на непознат/, а той се ядосал и си казал, че на всяка цена трябвало да се запознаем. Та така ... и до ден днешен, повече от четири години заедно, с брак.
П.П. и двамата имаме по две деца от предишен брак.
/какво да отговоря на непознат/, а той се ядосал и си казал, че на всяка цена трябвало да се запознаем. Та така ... и до ден днешен, повече от четири години заедно, с брак. П.П. и двамата имаме по две деца от предишен брак.