Ами да си ходи, какво търси съвети от непознати?
Няма да е първата, която си намира гадже и то е карализатора за развод.
Няма да е първата, която си намира гадже и то е карализатора за развод.
- Публикувана: 25 ноем. 2016, 14:31 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2017, 18:57 ч.
Съвет-да се разделя ли с мъжа ми?
Явно е на кръстопът и все още се колебае. Така я разбрах аз.
А гаджето не е основното тук. Основното е, че тя няма чувства към съпруга си вече и се пита в задачата, заслужава ли си без чувства да продължава?
И повечето съвети бяха да се натиска и да живее без лИБоф...
то пък един живот ще е 
Сякаш съм в старовремски турски сериал
от рода на Листопад..
А гаджето не е основното тук. Основното е, че тя няма чувства към съпруга си вече и се пита в задачата, заслужава ли си без чувства да продължава?
И повечето съвети бяха да се натиска и да живее без лИБоф...
то пък един живот ще е Сякаш съм в старовремски турски сериал
от рода на Листопад.. 
Четох до 5 страница и....честно казано съм изумена от мнението на повечето тук 
Не мога да разбера, след като жената няма чувства към съпруга, без значение е тук за мен той дали има или няма, защо аджеба тя трябва да стои насила в този брак? Не разбирам. В 21 век сме все пак, отдавна отпадна "какво ще кажат хората". Всеки има право на лично щастие.
След като тя не го обича вече, какво - до края на живота си да живее, преструвайки ли се...да живее нещастна ли? както баба ми казва, човек има един живот...ако имаше два, да тика, но втори шанс нямаме...
Притеснението на авторката е относно детето и как това ще му се отрази. Тук ми е трудно да дам съвет. Не се наемам. Незнам наистина.
Не мога да разбера, след като жената няма чувства към съпруга, без значение е тук за мен той дали има или няма, защо аджеба тя трябва да стои насила в този брак? Не разбирам. В 21 век сме все пак, отдавна отпадна "какво ще кажат хората". Всеки има право на лично щастие.
След като тя не го обича вече, какво - до края на живота си да живее, преструвайки ли се...да живее нещастна ли? както баба ми казва, човек има един живот...ако имаше два, да тика, но втори шанс нямаме...
Притеснението на авторката е относно детето и как това ще му се отрази. Тук ми е трудно да дам съвет. Не се наемам. Незнам наистина.
Аз пък не прочетох някой насила да й казва да стои. Напротив, прочетох някои, че я съветват да положи Усилия, защото вече в 21 век, някак много елементарно приемаме ",ми няма чувства" и с лека ръка слагаме край на всичко. Освен това, нейният нагон/сърбеж от скука, не е задължително 100% да значи, че няма чувства, ето защо я посъветваха да поразмисли, да си намери работа първо....
Разбира се, виждайки как говори за мъжа си, аз бЕх първия който й написа да се чупи, да немъчи човека...
Ами не е необходимо да остава с мъжа си до края на живота. Разводът е най-лесната работа. Въпросът е какво ще прави след това. Повечето съвети към нея са да си намери работа, да стане колкото е възможно по-самостоятелна и финансово независима, да си изясни какво иска от живота и тогава да търси нов мъж. В противен случай ще скача от мъж на мъж и никога няма да е щастлива.
Четох до 5 страница и....честно казано съм изумена от мнението на повечето тук
Не мога да разбера, след като жената няма чувства към съпруга, без значение е тук за мен той дали има или няма, защо аджеба тя трябва да стои насила в този брак? Не разбирам. В 21 век сме все пак, отдавна отпадна "какво ще кажат хората". Всеки има право на лично щастие.
След като тя не го обича вече, какво - до края на живота си да живее, преструвайки ли се...да живее нещастна ли? както баба ми казва, човек има един живот...ако имаше два, да тика, но втори шанс нямаме...
Притеснението на авторката е относно детето и как това ще му се отрази. Тук ми е трудно да дам съвет. Не се наемам. Незнам наистина.
Не мога да разбера, след като жената няма чувства към съпруга, без значение е тук за мен той дали има или няма, защо аджеба тя трябва да стои насила в този брак? Не разбирам. В 21 век сме все пак, отдавна отпадна "какво ще кажат хората". Всеки има право на лично щастие.
След като тя не го обича вече, какво - до края на живота си да живее, преструвайки ли се...да живее нещастна ли? както баба ми казва, човек има един живот...ако имаше два, да тика, но втори шанс нямаме...
Притеснението на авторката е относно детето и как това ще му се отрази. Тук ми е трудно да дам съвет. Не се наемам. Незнам наистина.
Четох до 5 страница и....честно казано съм изумена от мнението на повечето тук
Не мога да разбера, след като жената няма чувства към съпруга, без значение е тук за мен той дали има или няма, защо аджеба тя трябва да стои насила в този брак? Не разбирам. В 21 век сме все пак, отдавна отпадна "какво ще кажат хората". Всеки има право на лично щастие.
След като тя не го обича вече, какво - до края на живота си да живее, преструвайки ли се...да живее нещастна ли? както баба ми казва, човек има един живот...ако имаше два, да тика, но втори шанс нямаме...
Притеснението на авторката е относно детето и как това ще му се отрази. Тук ми е трудно да дам съвет. Не се наемам. Незнам наистина.
Не мога да разбера, след като жената няма чувства към съпруга, без значение е тук за мен той дали има или няма, защо аджеба тя трябва да стои насила в този брак? Не разбирам. В 21 век сме все пак, отдавна отпадна "какво ще кажат хората". Всеки има право на лично щастие.
След като тя не го обича вече, какво - до края на живота си да живее, преструвайки ли се...да живее нещастна ли? както баба ми казва, човек има един живот...ако имаше два, да тика, но втори шанс нямаме...
Притеснението на авторката е относно детето и как това ще му се отрази. Тук ми е трудно да дам съвет. Не се наемам. Незнам наистина.
Да,точно това ще правя,както казах-работата първо и после всичко останало.Малко хора са ме разбрали,но достатъчно.
И не се срещаме с новия,изобщо не сме имали контакт чак толкова близък и много кофти някой се хванаха за това.Да,осъзнах,благодарение на другия,че отдавна чувствата към мъжа ми не са това,което бяха и затова мисля за раздяла.Но съжителство,сериозни стъпки и така нататък изобщо не планувам с този нов...Не съм изобщо до такъв етап.
Чувства,ако имаше,аз според вас Щях ли изобщо да забележа този другия.И нямам такива поради много причини,това за колата го споменах като недостатък,но не е единственият такъв.
И не се срещаме с новия,изобщо не сме имали контакт чак толкова близък и много кофти някой се хванаха за това.Да,осъзнах,благодарение на другия,че отдавна чувствата към мъжа ми не са това,което бяха и затова мисля за раздяла.Но съжителство,сериозни стъпки и така нататък изобщо не планувам с този нов...Не съм изобщо до такъв етап.
Чувства,ако имаше,аз според вас Щях ли изобщо да забележа този другия.И нямам такива поради много причини,това за колата го споменах като недостатък,но не е единственият такъв.
Абе като си изстинал към някой човек, като няма близост и интимност, не ми говорете как ще разпалите жаравата отново
Всеки си преценява, който иска и който може да си кюта без лИбоф, да си кюта. Който не иска-да действа.
Трябва да се подчертае дебело, че нещата след раздялата няма да се лесни определено, на една заплата в най-лошия случай, трудно ще бъде. Но поради икономическа зависимост да стоиш заедно с някого, за мен не е опция
Всеки си преценява, който иска и който може да си кюта без лИбоф, да си кюта. Който не иска-да действа.
Трябва да се подчертае дебело, че нещата след раздялата няма да се лесни определено, на една заплата в най-лошия случай, трудно ще бъде. Но поради икономическа зависимост да стоиш заедно с някого, за мен не е опция
Четох до 5 страница и....честно казано съм изумена от мнението на повечето тук
Не мога да разбера, след като жената няма чувства към съпруга, без значение е тук за мен той дали има или няма, защо аджеба тя трябва да стои насила в този брак? Не разбирам. В 21 век сме все пак, отдавна отпадна "какво ще кажат хората". Всеки има право на лично щастие.
След като тя не го обича вече, какво - до края на живота си да живее, преструвайки ли се...да живее нещастна ли? както баба ми казва, човек има един живот...ако имаше два, да тика, но втори шанс нямаме...
Притеснението на авторката е относно детето и как това ще му се отрази. Тук ми е трудно да дам съвет. Не се наемам. Незнам наистина.
Не мога да разбера, след като жената няма чувства към съпруга, без значение е тук за мен той дали има или няма, защо аджеба тя трябва да стои насила в този брак? Не разбирам. В 21 век сме все пак, отдавна отпадна "какво ще кажат хората". Всеки има право на лично щастие.
След като тя не го обича вече, какво - до края на живота си да живее, преструвайки ли се...да живее нещастна ли? както баба ми казва, човек има един живот...ако имаше два, да тика, но втори шанс нямаме...
Притеснението на авторката е относно детето и как това ще му се отрази. Тук ми е трудно да дам съвет. Не се наемам. Незнам наистина.
Това е единствения недостатък който изтъкна тя.
И не се срещаме с новия,изобщо не сме имали контакт чак толкова близък и много кофти някой се хванаха за това.Да,осъзнах,благодарение на другия,че отдавна чувствата към мъжа ми не са това,което бяха и затова мисля за раздяла.Но съжителство,сериозни стъпки и така нататък изобщо не планувам с този нов...Не съм изобщо до такъв етап.
Някаква виртуална любов ли е това?
Последно само сте си думали или сте има ли и джиджи-биджи?
