Искам да кажа ... (98)_28.11-04.12.

Успех и от мен на Котето.

В тази връзка да си кажа и аз. Мога да кандидатствам за друга работа, в една от институциите на ЕС (демек "държавна" работа). Работата там принципно може да бъде ужасно скучна, но иначе е много сладка от към работно време, отпуска, заплата... Имало е и преди обяви, но за първи път позицията ми се струва интересна и за първи път се замислям сериозно. Процедурата обаче е толкова тромава, че не ми се занимава. В чуденка съм, 21/12 е срокът.

Благодаря ви много. Прегръщам ви от сърце, много близки ви чувствам
Флорче, кандидатствай. До тогава ще имаш време да мислиш и за решение, ако и писано. Едното кандидатстване не означава задължително преместване, но щом го мислиш означава желание за промяна. Ако не сега, след време... Идеята я има

Лелеле как ми тръгва име😂 не стига, че моя от тука го нарекохме никаквец ,в т.ч и аз ами сега Захирчовски проблеми. Хаха усмихнахте ме. И аз ви чувствам близки! За работа ли става дума..., че тя Захирата колко драми има..Работа, кредити, жилище..Вече наистина мисля, че не си струва. Каквото ще да става. Оправяла съм се толкова пъти, и сега ще успея. Лирично ми е,умът ми е по-скоро насочен към хората, които обичам. Към хубавото. Няма пък да се тръшкам. 😉
А фурната е най най-гадното нещо, за мен поне. Не бях я чистила може би откакто я купих, срам не срам да си кажа. Пръсках прекарати, обезмаслители..и пак не е като да блести. Ай сиктир. Другия път викам фирма. Искам някой да ми изпере дивана, и да изчисти като хората.

Ох, дай Боже да не ми се падне лапе интригантче, че както не ги обичам тия работи... ще му се стори тясно! От първи клас помня една такава приятелка, бяхме три ама тя все дърпаше другата към нея, излизаха да играят без да ме викат, а бяхме уж все заедно. 20 години минаха и още не съм го забравила. Тя сега е прекрасна, млада дама, но аз я виждам като гадното лапе и толкова.

Захирче, душа, аз не с лошо . А пък аз реално не прочетох тогава за проблема, а по коментарите на другите се досетих. Тогава писах-брисах... и това съм запомнила, а пък ми беше и в унисон с моето лично усещане към онзи момент... Та затуй така..  И сега, понеже съм конфиденциална до немай къде, го написах така, само най-редовните ще се сетят за какво иде реч, другите може да си помислят, че съм си изгонила мъжа например или пък, че той мен
Синът ми казва днес - "Виж какво, мамо... Това, че си у дома в момента, въобще не означава, че ще ми нарушиш графика. Аз като се прибера, измия, преоблека, обядам имам 2 часа почивка и ти няма да ми ги вземеш за нищо на света"  Това по повод, че му казах като се наяде, да си измие отново ръцете и да ходи да учи

Ех, как ме развесели, а така се бях спаружила

Захирче, ето и ти си доказателство, че всички тия гадорийки не са просто лапешки работи, помнят се, значи нараняват достатъчно. Явно това е повсеместно явление. Ако едно дете не се разбира с твоето ОК, ама като виждаш, че все нещо се случва, и видиш ли, все с твоето....не е ли редно да се позамислиш малко   Не мога да разбера това безразличие у някои майки

Рая, и аз така си мисля, обаче се оказва, че и майките са същите, та реално за тях е нормално 

Аха, така се оказва, ларж бе...над нещата са

Знам, че не е с лошо, спокойно!!! и аз съм конфиденциална, че не знам кой чете ама..това с работата дойде като гръм. Аз още си работя, но текат промени, не ми се разправя. А за пръв път чувствах сигурност, гордост и радост от това, което правя и с много желание го правих. Ама какво да се прави, бизнес.
Познавам прекрасни жени, мои близки и приятелки, като майки обаче са пълен провал и смятат, буквално, че са измътили златното яйце. Даже днес сестра ми разказа за една такава, която не знам защо смята, че нейното дете е най-най-най. Тя ми е много близка, но за мен е голям провал като майка. Такъв лигав келеш не бх виждала никога. Ама ако я пита някой..нейното е най-умно, най-красиво.. Напомнете ми, моля ти, като живот и здраве се обебя за тези мои разсъждения.

И вероятно не намират нищо нередно, смятат че това са детски работи и пр. Днес това момиченце, с което имаха проблем с моята, изгонила едно момченце, което явно я харесвало и искало да седне до нея, тя казала не, до мен ще седне Х (моята щерка) и моята седнала, разбира се. Явно ще се окаже, че е от тези, дето обичат да се разпореждат кой какво и къде.

Привет от Добричко  !Студенко се оказа...замръзна ми цивката,а и не само тя. .Цивка=нос,светалчо е обяснила  .
Не го знам тоя ресторант...хем,че чорбаджията ми е градски.
Ще го проуча  .
Аз съм от критичните майки...все махна намирам .

Акаша, опцията я има в приложението на Фб за андроид телефони. Объркала съм се.
На 15-ти фирмата на съпруга ми организира парти за децата и семействата на работниците. Ядене, пиене и снимки на корем.
Посрещнахме си таткото, много гадно духа. Измръзнахме, а децата издивяха вкъщи цял ден.

Лелеее, какво ли говорят за мене майките на другите деца
Аз съм точно от тези, дето са "над нещата" и смятат, е са "детски работи". Днес драмата е с един, утре с друг, днес те обичам, утре не чак толкова...На третия ден мразеният става най-добрият приятел и така...докато пораснат. Въобще не им се вживявам и не обръщам никакво внимание. Изслушвам внимателно какво има да сподели детето, мога да му кажа какво мисля аз, ако ми иска  мнението, но да ходя да ръчкам кой бил крив, кой прав, да звъня на други родители за обяснения - абсурд. На мен са ми звъняли. Какво да ви кажа - нелепо е, детинско, смешно чак. Съжалявам, ако някой се почувства засегнат но...това ми е мнението. Намесвам се само при насилие. Ако се млатят, тогава вече е сериозно.
 Например малкия ми син си пада малко темерут, не могат съвсем да го приобщят в класа, имат го малко за особняк...Ами така си е! Не мога да накарам децата да го смятат за съвсем редовен, когато аз самата виждам, че е чешит. Ще си намери средата, но ще е по-натам. Засега го уча на оцеляване. Като видя, че страда някой път, защото е обиден или отхвърлен, уча го да дава игнор и да търси себеподобни, вместо да се мъчи да е приятел с всички. И как ли пък няма да тръгна да звъня на майката на Х, да я питам как така нейното дете е накарало всички да се преместят на друга маса, за да не седят с моето. Ми...така. Деца са, утре и моят може да направи същото. Затова предпочитам да го науча, че трябва да запомни как точно се е почувствал и никога да не се държи с другите така, както тези деца с него, защото боли. Мисля, че това ще го направи по-добър човек, отколкото да тръгна да държа сметка на този и онзи и накрая нищо и половина

Успех на Котьо
Флорче, че пробвай бе, какво губиш! Макар, че не се знае още колко време ще има ЕС, та и институции, не е много сигурна таз "държавна" работа, да знаеш

Белинда, аз май не прочетох, че някой търси или смята да търси отговорност или звъни на родители за тези неща. Просто коментираме поведението на децата.

Напълно съм съгласна с това.


Никога няма да тръгна да се разправям с някоя майка и да ѝ търся сметка защо детето ѝ не иска да играе с моето. Случвало се е на детска площадка като беше по-малка моята. Тя не разбираше защо така и търчеше след детето, аз я повиках и ѝ казах да не досажда и да отиде да си играе на друго място. Сега разбира вече и не се натрапва. Но на мен ми се къса сърцето в такива случаи. Детски, детски, ама все пак неприятни неща. Някои деца (а и родители) повече преживяват нещата.

Лято, ясно. Значи няма начин.

Белинда, ги може да не звъниш на родители, но много добре си обяснила- как се е почуствало твоето и да не го причинява на друго дете. Точно за това говорим. Сори, но ми е трудно да те причисля към мамите, които визирам 

Е, аз не го написах затова. Просто ми се е случвало, споделих

Големият е сериозно болен за първи път от мноого време. Поддържа температура от събота и кашля като магаре Утре пак сме на лекар, ако трябва - да му даде АБ и да се свърши, че ми се измъчи детето. Притесних се, а бях отвикнала да се притеснявам за здравето му, той от години кара вирусите за един ден и до там. И като се сетих какво ми предстои - ясли, болести през седмица, леле-леле Как се забравят тези неща, значи...