За родителските срещи

  И аз съм от незаинтересуваните.
Не зная  кой номер е дъщеря ми, нито имената на учителите, дори и на класната.
Интересува ме дали учебния материал е усвоен добре и дали дъщеря ми може да  прилага знанията си. Дали може да мисли, прави изводи заключения и да презентира  добре знанията и уменията си.
Следя ако има пропуски, те да бъдат наваксани.
Ръководим се от принципа, че материалът залегнал в учебната им програма трябва да бъде усвоен на 100 %,независимо дали учителят и е симпатичен или не.Материята е съобразена и адаптирана за едно средно ниво.Съответно всеки може да получи максимална оценка , ако приложи необходимите за него самия усилия.
В случаите, когато  не е разбрала нещо,  то се обяснява у дома.За английския , където отдавна е надминала моето скромно ниво ,  посещава школа
Доста трудоемка и изморителна работа е, всеки ден да се контролира наученото.  Последната година,  забелязвам, как мотивацията по която работим още от най ранна възраст вече започва да става осъзната (все пак е само на 12) и  се надявам самоконтрола и да става все по сериозен и контролиращата ми функция  да отпадне.
Може би тогава ще започна да ходя на родителски срещи , ще науча имената на учителите и ще ги разпитвам как се справя дъщеря ми.

Докато всичко си вървеше добре и аз не се интересувах . Нито познавах учителите.
Обаче когато стана хаос и неграмотността в класа почна да бие и да си вихри коня, време е да се внесат някои промени. Обиколих цялата канцелария и директорката... 

Много е важна класната от 1-4 клас и по възможност да не се сменя. 
ОТ 5 клас нагоре- дисциплината е единствена, която разваля изградените навици на децата.

Не си мислете, че наливам с фуния... Дори не го проверявам, бележника ми е достатъчен да го следя...
Помагам само, ако ме пита нещо.  От началото на годината до сега,  обясних само два начина за решаване на  задачи и то в колата, докато се прибирахме.   
 
Сега нещата се кротнаха в класа... да видим до кога.
Все съм на тръни, защото е джунгла, а моя не дава да го хапят комари...


 

Ходя, да.
Честно, доста пъти се питам защо ли...

Какво очаквате от родителската среща?

От моя нескромен опит бих споделила, че в началото родителите сме толкова ентусиазирани и разнопосочни, че рядко достигаме до единно решение без помощта на учителя. Ако случайно не е успял да угоди на всички се почва "пак си прокара решенията чрез еди кого си". Наистина често пъти съм се питала толкова ли е важно да диктуваш живота и у дома си, и в училище. Чисто статистически съм установила, че в тази роля искат да се изявят основно жени, които не заемат важни ръководни постове или са перманентно безработни и с много свободно време.

Ако съм искала да знам нещо за развитието на детето си, съм ходила на индивидуални срещи. На обща родителска няма време да се обръща внимание на проблемите и силните страни на всяко дете.

С ММ решихме, че може да си спестим родителската в началото на месеца, защото щяха да говорят предимно за училищния ред, за пропускателната система и т.н.
А може би трябваше да отида - да попитам директорката как ще гарантира безопасността на детето ми, след като не пускат родители в класните стаи, а звъним по телефона и ги изпращат сами долу.

Нямаше да ти отговори. Аз това го питам от 1ва група в детската градина и единствения отговор, който съм получила е "До сега не се е случвало да изчезне дете".  Нямам думи просто. Добре че вече са големи и не биха тръгнали с когото и да е (поне се надявам  ), но като по-малки много страх съм брала.

Ебати малоумния отговор! Или други малоумия - имало камери (сякаш ще разпознаят някого) или имало охрана (някакъв чичо, който със сигурност е пенсиониран агент  )
Значи могат да забаламосат възрастен човек да даде 100 бона, но дете на 7 - тц.

Аз можех да си взема едно детенце миналия месец. Добре че се сетих,  че не е баш моето, имаше разлика 1 буква.

Аз очаквам - да каже така:
Справихме се с това и това...
Постигнахме това и това...
Продължаваме да работим в тази посока.
Имам намерение... Одобрявате ли.
И пр...неща, с които да вървят напред, дори да се виждат малки стъпки...

Какво получавам.
Дисциплината е лоша,
Лоши резултати,
Нищо не правят .
Възнаграждава лошите примери и ги показва неадекватно на децата.
Никакъв културен афиш или спортни дейности и др- с класа./за деца 6кл., които могат самостоятелно да прекосят вече София.../

И единствено приказки за почерпка за Коледа и екскурзия по късно. 

Представих си го и мога да ти кажа ответните коментари.

Учител да афишира работата си и да я представя за добре свършена е равно на много ниско ниво на самокритичност. Това може да стане при завършване на степен и преминаване в по-горна, например: учениците завършват 4 клас и в 5 получават не просто удовлетворителни резултати, а наученото позволява сериозно надграждане, което самите ученици имат съзнанието да регистрират като нещо позитивно в развититето си. За съжаление някой се погрижи това да не се случва. Академичното равнище в 5 клас е доста завишено на фона на фън-а до 4. Осъзнатостта при детето, за която говоря, остава в тъча, а с нея и всякакво усещане, че самото то се справя и желанието му да се развива се изпарява.

Нормално е да се говори за проблемите. Основният проблем е чисто организационен. Вече и разнообразните и адаптирани упражнения не могат да задържат вниманието на мнозинството и в часовете няма ред. Става въпрос за учене, а то по презумпция е досадно и скучно... учителят е този, който трябва да го направи интересно... ученикът трябва да учи нещата по естествен път (идея нямам какъв е този естествен път и когато попитам носителите на тези идеи какво точно имат предвид, ми отговарят, че ученето трябва да е като игра; добре де, ама играта какво ще е тогава? ми   не знаят). Интересно е, че с всичко са наясно, но не се наемат да го приложат при своите деца, по-лесно им е да ги пратят на училище и да почнат да мрънкат как нещата там не се случват според техните представи. Какво да очакваш от децата им?

Да, "лош мат~риял", това е. Няма друга причина.

Само дето същия мат'рял при едни учители учи и няма проблем с дисциплината, а при други-обратното. Едни и същи деца, едни и същи родители, един и същи ден. Да не казвам, че се е случвало да сменят учител по предмет, и веднага да лъсне разликата. Мда. 

Именно!
Вторто- самокритичността, или всъщност- критичността.
третото - "ние и те"
Нарочно само ги набелязвам конспективно и не ги развивам.

Често наблюдаван условен рефлекс, придобит и разработен устойчиво от учтели, които сами съставляват некачествен материал, поради което осъщетвяват защитен механизъм на пренос. 
Останалите, качествените, не противопоставят и не обобщават така нещата. Разбират, че децата и родителите са различни, но въпреки това по длъжностна характеристика трябва да работят с всички, т.к. те, а не децата и родителите, са професионалистите. Организират си преподаването разбираемо, изпитването - акуратно, а на род. срещи обсъждат съществени за живота на класа проблеми, затрудненията в учебния процес, както и позитивните страни, разбира се /негативистите и перфекционистите са вредни за себе си, за околните и за всяка професия/.
Фактът, че доста учители на практика се справят на добро ниво с тези дейности е в съответствие с горното.
В класа на малкия ми син ИМА ред. Децата работят добре, успяват масово да овладеят материала на едно добро ниво и проблеми с дисциплината няма.
Има ред и в класа на големия по някои предмети - зависи от учителите изцяло. 
Съжалявам много, че в редица училища, основно гимназиите, род. срещите са едно безумие, при което, както вече споменах, те се определят за един ден за всички класове, при което учителите си кибичат в кабинетите, а пред тях се вият километрични опашки от родители на децата от всички класове, на които преподава даден учител. Повече от един - двама за деня обективно не могат да се посетят. Това е грубо нарушение на принципите за провеждане на род. срещи, т.к. на практика такива не се провеждат. Знам че може да се обявят за различни дати на няколко класа и учителите да влизат в тези класове по график. Присъствала съм. Много ползотворно протичат и родителите имат контакт с всички учители, които се явяват. Другото е тип "отбий номер".

За лош мат~риял говориш ти. Аз говоря за изграден стереотип и формирано отношение, което се предава на децата по съвсем естествен път. Мислят го за добро, а то какво става - "учителите са виновни..." "те не могат да се справят...", "техни колеги как се справят..." подобни изказвания цъфтят по всяко време не само във форума, но и връзват горчиви плодове.

Нуждата от обособяване на пространство, в което да се чувстваш комфортно, и последващото разделяне на "ние - добрите и всеотдайните" и "те - лошите учители", както и неуспешните опити за самоирония са си вид защитна позиция на безнадеждно провалените родители. Ама вие не сте от тях, щото вашите учители, видиш ли,
са различни  Радвам се да го прочета