На кръстопът с партньора

Възможно е, но това може да не е задължително подмолно, манипулативно "връзване", а доказателство за безусловната  обич на приятелката му в неговите очи. Както тя, така и той може да търси основанията да се врече във вечна вярност и тн...А и какво "връзване" е брака - днес го има, утре го няма ...също така лесно

Мари, поведението на твоя човек е странно. Опция ли ви е просто да подпишете сега, а сватбата да я оставите за по-добри времена? Така хем той ще е доволен, хем ще можете да действате за бебе. Освен това предполагам, че процедурите и изследванията, които ви предстоят не са евтини. На ваше място като че ли бих отделила средствата за по-приоритетното.

Да, аз мисля по същия начин. Няколко хиляди за сватба, да черпиш приятелите и родата...защо, като може би ще имаш нужда от инвитро...
Ще изчакам консултации с други клиники и повторни изследвания края на месеца и ще седнем да говорим, няма как. Когато се случи нещо такова плановете се променят. Няма значение какво казват другите, дали им се ходи на сватба или какво ще им обясняваш...
Аз съм на същото мнение!

http://media.giphy.com/media/l3vQWXXNLu5SHHBDy/giphy.gif
Аз докато не получа такъв знак няма да се откажа!

Аз не разбирам хората, които биха се разделили с някого, защото той не може да има деца. Това за мен не е любов. Познавам много семейства с осиновени деца - и големи, и малки. Нищо лошо и ненормално няма в това, единият е преглътнал егоизма си, че може да стане биологичен родител, но ще пропусне този шанс. Но ще отглеждате и обичате заедно един човек, независимо от гените му.
Авторке, за мен между вас няма категорична любов. Има много условности и много"ако".

Аз не съм казала, че ще се разделям. Само, че искам да знам какво мисли другия. Даже казах, че искам дете, независимо как, инвитро,, донор, Икси...

Щом е така и си толкова категорична, което е разбираемо, ще го натиснеш твоя човек. Изглежда, че е от мъжете, които нямат особено силна воля и в крайна сметка правят, каквото жената каже. Не си първа младост и добре си се сетила, че ако искаш да имаш дете, не бива да отлагаш прекалено.
А на мъжа ти му намекни, че благодарение на теб въобще има шанс да се сдобие с поколение, защото ти проблеми нямаш и може да забремееш от всеки, докато не всяка жена без репродуктивни проблеми ще се навие на процедури с него. И защо инвитро, при положение че при теб не е открит проблем? Би могло да се опита с по-лека процедура.

Благодаря за добре написаното! Аз още не съм се съветвала точно каква процедура ще трябва, надявам се да е както казвате по-лека. Още не съм запозната с процедурите, може би ми предстои. Само времето ще покаже!

И аз мисля, че е рано за ин витро да се говори, мисля, че се прави инсеминация в този случай. И споко, всичко ще ви е наред, дай му поне един месец да преглътне новината.

Според мен не е добре да го притискаш да взимате бързи решения. Но пак повтарям, изяснете си кой какво иска преди сватбата във всички възможни варианти, защото той може да не е способен да приеме някои от тях (донорство, осиновяване). Дали и как ще имате дете е много важно за една двойка, която ще сключва брак. Това не са решения, които да взимате в крачка. Колкото и да е трудно, трябва да сте наясно, защото от това може да зависи дали ще останете заедно. Също така, наистина много честно си отговори той ли е човекът, с който искаш да прекараш живота си (с или без дете). Но като изключиш тиктакащия часовник и страха да не останеш сама. Стерилитетът е ужасно изпитание за връзката. От собствен опит ще ти кажа, аз не бях достатъчно честна към себе си и сега се чувствам много виновна пред детето, защото бракът ми се разпада. Бях обсебена от мисълта за дете, толкова ме беше страх, че ще остана бездетна. Но сега съжалявам, че взех такова егоистично решение. За детето стабилното семейство е много важно и просто не е честно към него да го създадеш  без наистина да си сигурна кой искаш да е неговият баща. Винаги може да се случи нещо впоследствие, но поне да си честен пред себе си и с чиста съвест, когато взимаш решението. Разводите са лесни, ако няма деца, иначе за тях травмата винаги остава, единици са случаите, когато родителите успяват да запазят приятелски отношения и да работят изключително в интерес на детето. Когато минаваш през стерилитет и така да се каже се бориш дори и срещу природата да заченеш, отговорността към детето е още по-голяма, то не е трофей, а живо същество, което страда, ако майка му и баща му не се обичат вече и са заедно само, за да го има.

Ами не е лошо да намериш лекар, който няма да те гледа само в портмонето, а ще прояви човещина и професионализъм. Сигурна съм, че в специализирания подфорум ще ти дадат координати на добри специалисти.
Аз не мисля, че трябва да се разделяте, 10 години да не са малко? Свикнали сте си един с друг, съвсем нормално е да искате да се ожените и да имате бебета. А и къде ще търсиш тепърва по-свестен? Този явно е достатъчно свестен, щом живеете заедно 10 години. Така че с малко натиск от твоя страна ще ти се получат нещата. Успех!

Да, аз се лутам в мислите си и добре че тук пиша, а не говоря с него, защото така стават разделите! Трябва малко време да мине, все пак. Чакаме още мнения и ще минем курс за събуждане и обновяване на сперматозоидите, нали на 73 дена идва ново поколение
Благодаря за позитивния Ви отговор!

Инсеминация е възможна само при леки отклонения в спермограмата. При по-тежки се прави ИКСИ, което си е вид ин-витро. 

Благодаря Ви за отговора! Благодаря за пожеланието! Дано!

Ако не се пооправят нещата и при следващата спермограма, май сме от по-тежките отклонения. Със слаба подвижност и лоша морфология в 95%