Цитат на: miss july
И аз бих искала, но на практика не става така. Ти би ли казала на свекърва си в очите ако те издразни с нещо.....ама честно? В повечето случаи хората си премълчават и понякога с право. Пробвала съм да бъда откровена /не със свекърва, а с друга близка/, да си кажа всичко, което мисля и чувствам, но без ефект. Стигнала съм до извода, че си заслужава да си искрен само с човек, който би оценил тази искреност. Егоцентрикът, който смята, че винаги е прав и все другите са криви, не заслужава никаква откритост.
Мисля си, че човек не бива да се нагажда според този и онзи, а да бъде себе си.
За мен, аз съм тази, заради която си заслужава да бъда искрена и да си кажа право в очите на другия нещото, което не ми харесва или ме притеснява.
Каква е ползата да бъдеш прикрита и да се държиш изкуствено, да играеш театро с различните хора?
Вярно е, че е важно да намериш точния начин да си поднесеш истината, съобразявайки се с характера на отсрещния, за да те разбере, а не да се обиди и да прекратите комуникацията.
Но, това е нещо, което почти винаги се получава, стига да си малко наблюдателна и не страдаш от комплекси, които те карат да скачаш като ужилена и да приемаш за обида всичко, особено казано от свекъри и други по- възрастни.
. За съжаление в живота ни се налага да контактуваме с доста неприятни за нас хора. Ако се държа възпитано това прави ли ме лицемерка? Лицемерие за мен е да не харесваш някого, а да му демонстрираш точно обратното. Ако трябва да "бъда себе си" с тези хора и да се държа както заслужават, това би ме натоварило и би означавало да вляза в конфликтни ситуации. Не може да се зъбиш на всеки неприятен човек, защото това показва, че ти не си по-добър от него. Най-добре е въобще да нямаме досег един с друг, но когато тези хора са ти колеги, шеф, родители, братя и сестри на мъжа ти и той държи на тях, искаш, не искаш се въздържаш малко от това "да бъдеш себе си".