Аз не разбирам защо има свекърви, които държат младите да живеят с тях в еднакъща, а ако не се получи се сърдят. Кое семейство не желае самостоятелност, а би предпочело да е под постоянния поглед на свекървата?
- Публикувана: 8 дек. 2016, 17:23 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2016, 22:13 ч.
С какво ви дразнят свекървите – 73
Първо ,никой не е чул човека как размазва физиономии,зависи през колко уста е минало,но вероятно не му е приятно и на него да се дърлят две жени.Независимо дали са прави,има начини.Свекърва ми заедно с дразненията ми предаде и нещо друго,мъдрост ,дори да не е нейна,а заучена ,но върши работа. Готов бой се разваля като млъкнеш.И другите имат нерви и желания. Пък никой не е безгрешен ,дори в помислите само.
Другото- заедно днес е трудно ,Биг Брадъра се плаща всякак.Но може да сме заедно духовно,отделянето от корен,изцяло,не носи само позитиви. Идва един момент да съжаляват всички,да се усещат отскубнати и сами. Старите ще мрем е ясно,младите да му мислят искат ли дискомфорта на скъсаните отношения. Защото,да съм ясна, едно е да имаш леки дразнения ,друго да не понасяш някого заради нещо сериозно,и съвсем различно от кеф да не желаеш контакт,щото ти е добре така влюбен и в купона. но и това ще мине...
Ако хората се разбират и интересите им позволяват е хубаво да са наблизо,на други я етаж или в съседство. Кеф е децата да слязат при баба на мекици. Докато си доспивате.Кеф е да си казвате здравей ,как си?И да чувате:Добре, а вие?Пратете децата да почетем ,поиграем ,свободни сме тази вечер , и така нататък.Стига да очертаем границите на ненамесата във важното.
Зверовете и от двете страни да стоят на двата края на света и да не се виждат.
Другото- заедно днес е трудно ,Биг Брадъра се плаща всякак.Но може да сме заедно духовно,отделянето от корен,изцяло,не носи само позитиви. Идва един момент да съжаляват всички,да се усещат отскубнати и сами. Старите ще мрем е ясно,младите да му мислят искат ли дискомфорта на скъсаните отношения. Защото,да съм ясна, едно е да имаш леки дразнения ,друго да не понасяш някого заради нещо сериозно,и съвсем различно от кеф да не желаеш контакт,щото ти е добре така влюбен и в купона. но и това ще мине...
Ако хората се разбират и интересите им позволяват е хубаво да са наблизо,на други я етаж или в съседство. Кеф е децата да слязат при баба на мекици. Докато си доспивате.Кеф е да си казвате здравей ,как си?И да чувате:Добре, а вие?Пратете децата да почетем ,поиграем ,свободни сме тази вечер , и така нататък.Стига да очертаем границите на ненамесата във важното.
Зверовете и от двете страни да стоят на двата края на света и да не се виждат.
Ох, Боряна като те чета ми става едно мило, колко разбран човек си! Дай боже всекиму разбрана свекърва, която може да се постави на мястото на другия(снахата или сина) и да реагира адекватно, а не да тропа с краче и да се сърди. Моята свекърва такива ги надроби точно след като родих и ме обвиняваше в какво ли не, даже си беше измислила разни ситуации 
че и разказвала на родата си каква съм лоша и се самонавивала до дупка. Вече сигурно и тя не знае кое е истина и кое си е измислила. И малко по-малко като че се осъзна, но сега не иска да каже едно просто: Извинявай, държах се зле. Нищо друго не искам, без обяснения и сръдни. Аз също ще се извиня, ако съм я засегнала с нещо, не съм искала. Ех, мечти.... Но казват че по Коледа стават чудеса.
че и разказвала на родата си каква съм лоша и се самонавивала до дупка. Вече сигурно и тя не знае кое е истина и кое си е измислила. И малко по-малко като че се осъзна, но сега не иска да каже едно просто: Извинявай, държах се зле. Нищо друго не искам, без обяснения и сръдни. Аз също ще се извиня, ако съм я засегнала с нещо, не съм искала. Ех, мечти.... Но казват че по Коледа стават чудеса.
Ех, Боряна, така е. Но много възрастни, дори и да им обясниш културно и възпитано някои неща те се обиждат толкова дълбоко, че нямам думи. Приемат всичко като критика и неуважение, а ние вчерашните пикли. Дори, както е в моят случай, мъжът ми се намеси и пак аз съм виновна. Защото съм чужда. Нечужди са само внучето и сина.
За всичко трябва компромиси и когато не се чувства човек задължен да ги прави - избира спокойствието.
За всичко трябва компромиси и когато не се чувства човек задължен да ги прави - избира спокойствието.
Не всичко ми е по ноти и на мен.
Но поне се опитвам да не преча.Макар че,и това има недостатъци,оттеглянето. Имам търпение,но понякога ми е мъчно.
И все пак ,никога не сме се карали със свекърва ми. Вероятно мъжа ми в старата школа навици,е потискали двете-каквото има ад казваме на него. Пък той явно не го е и чувал.Най-съзнателно.На дребно сме се надпирали,но без обидни думи ,то обида винаги може да произлезе.И в началото аз отстъпвах ,като пораснах и тя е млъквала да не стане цирк.
Сега от разстояни е на времето нещата да недоволствам е злобата и,просто крещеше от злоба всичко в нея ,думи,отношения.Не мие помагала,в бита,ползвала ме е за работа с ръце на делви.Ядосвала ме е.Сигурно и аз нея.Но изживяхме годините заедно.Имах пазач на портата,винаги отворен дом.Пощальон за поръчки ,други неща,дори присъствие ...сега съм сама и уж съм свикнала,но така се зарадвах,че си идват всички,ако не попречи нещо,отдавна не са били празниците ми пълни.За сам човек е символика празника.
Имаме нужда едни от други.Това знам.Отивам да пазарувам за последно.
Но поне се опитвам да не преча.Макар че,и това има недостатъци,оттеглянето. Имам търпение,но понякога ми е мъчно.
И все пак ,никога не сме се карали със свекърва ми. Вероятно мъжа ми в старата школа навици,е потискали двете-каквото има ад казваме на него. Пък той явно не го е и чувал.Най-съзнателно.На дребно сме се надпирали,но без обидни думи ,то обида винаги може да произлезе.И в началото аз отстъпвах ,като пораснах и тя е млъквала да не стане цирк.
Сега от разстояни е на времето нещата да недоволствам е злобата и,просто крещеше от злоба всичко в нея ,думи,отношения.Не мие помагала,в бита,ползвала ме е за работа с ръце на делви.Ядосвала ме е.Сигурно и аз нея.Но изживяхме годините заедно.Имах пазач на портата,винаги отворен дом.Пощальон за поръчки ,други неща,дори присъствие ...сега съм сама и уж съм свикнала,но така се зарадвах,че си идват всички,ако не попречи нещо,отдавна не са били празниците ми пълни.За сам човек е символика празника.
Имаме нужда едни от други.Това знам.Отивам да пазарувам за последно.
Ооо да, Джони, внучето не е чуждо, нищо че аз съм му майка 
а синчето каквито и да ги дроби й е син, а аз съм някаква си там дето не прави каквото й казват, ама-ха!
Боряна, много мъчно ми стана от последния ти пост. От все сърце ти желая весели празници, пълна къща с гости и да ти е леко на душата!
а синчето каквито и да ги дроби й е син, а аз съм някаква си там дето не прави каквото й казват, ама-ха! Боряна, много мъчно ми стана от последния ти пост. От все сърце ти желая весели празници, пълна къща с гости и да ти е леко на душата!
Разбира се, че добрите отношения са важни и са в интерес на всички. Но трябва всеки да си знае дома, мястото и семейството и да не прекрачва в личното пространство на другия. И е хубаво хората да са близо и душевно и георгафски, стига "близо" да не е къщата на свекървата, а поне на съседната улица 
Весели празници на всички - снахи и свекърви!
Весели празници на всички - снахи и свекърви!
Боряна, съгласна дъм с теб по принцип, но защо само младите да мислят за скъсани отношения? По принцип. Старите не могат ада са виновни за такива отношения, или каквото и да направят трябва да се уважават, опс да приемаш и от теб да мине всичко което сътворят и не може да са виновни по презумпция? И по тези причини те изобщо нямат задължение да мислят за тези отношения?
Защото не са малко случаите, да не кажа, че от личните ми наблюдения, за скъсани отношения са виновни старите, а не младите
Защото не са малко случаите, да не кажа, че от личните ми наблюдения, за скъсани отношения са виновни старите, а не младите
Аз не разбирам защо има свекърви, които държат младите да живеят с тях в еднакъща, а ако не се получи се сърдят. Кое семейство не желае самостоятелност, а би предпочело да е под постоянния поглед на свекървата?
Като за начало ми идва идеята, че е защото самата свекърва винаги е живяла със свекъри, не е могла да изгради семейство без активното участие на свекървата и на свой ред очаква, че когато колелото се завърти, тя ще командва парада за младите, така както е правила нейната свекърва. В нашият случай например е така. За щастие /наше/ и нещастие /нейно/ ние останахме в София и този филм не се състоя. Това обаче беше само малка пречка за нея. Мога да кажа, че 400 км са нищо за моята свекърва. Тя и досега не може да проумее факта, как може ние /женени сме от 25 години/ да искаме да решаваме нещо сами.
Спомням си една случка от преди години. Както съм писала, ние с мъжа ми сме от един град.
Един ден срещнала баща ми и му казала: Свате /няма да споменавам името на баща си, затова използвам това обръщение/, кажи им да направят еди какво си по еди кой си проблем /вече не помня за какво е ставало дума/.
Татко й казал: Свате, не мога да им кажа, те сами си решават, аз не се бъркам. Аз и да им кажа нещо, те пак ще направят каквото си искат.
А тя му казала: А, не, това не е вярно. Аз им казвам да направят еди какво си, обаче те не ме слушат. Щом не слушат мен, значи слушат теб!
Баща ми беше шокиран. Обади ми се, за да ми разкаже случката. Не толкова заради въпросният проблем, по който трябваше да се вземе решение, а заради нейното мислене, че ние няма начин да вземаме самостоятелни решения.
Аз не разбирам защо има свекърви, които държат младите да живеят с тях в еднакъща, а ако не се получи се сърдят. Кое семейство не желае самостоятелност, а би предпочело да е под постоянния поглед на свекървата?
Като за начало ми идва идеята, че е защото самата свекърва винаги е живяла със свекъри, не е могла да изгради семейство без активното участие на свекървата и на свой ред очаква, че когато колелото се завърти, тя ще командва парада за младите, така както е правила нейната свекърва.
И така започват проблемите. Ако има отпор от младите, става някоя и друга караница и в един момент свекървата се примирява, че младите са самостоятелни и те си решават и се кротва. Ако няма отпор, животът си минава в неприятности и за двете страни
Ма ко,говоря от позиция на свекърва в момента.По това да се живее отделно съм казвала мнение,както и сега го поддържам ,всеки трябва да си затвори вратите зад гърба и решава съдбата.Едно мнение от възрастен не е закон,но не е лошо и да се изслуша,може да има полза.Което не значи,да се натяква и изисква осъществяването му.
Но и младите са поне в началото силно уверени и не приемат дори буква,не цяло изречение.Моето мнение е,че всеки добива опит от собствени грешки и не се налива акъл с фуния.В началото ни се месеха много свекърите.После мъжа ми явно тушира намесата,мрънкат,но сме правили нашето с редки изключение,касаещи имота им,да строим например както исках. Което май е добре,че не сме,нямаше да е добро тук ...всеки си взе пътя нанякъде.
Искам да кажа,че тези намеси са до едно време,по навик или от друго.
Когато не спрат е тревожно.
Но пък тук обикновено се жалват млади хора,дето не са минали етапа и силно се дразнят от мрънкане. Никой не е казал,че отношенията са гладки и безпроблемни-всичко е борба.До края. Докато човек изгуби сили и се примири се бори.
Просто ядовете си вървят,номерът е въпреки тях да се живее и прави нужното.
Но и младите са поне в началото силно уверени и не приемат дори буква,не цяло изречение.Моето мнение е,че всеки добива опит от собствени грешки и не се налива акъл с фуния.В началото ни се месеха много свекърите.После мъжа ми явно тушира намесата,мрънкат,но сме правили нашето с редки изключение,касаещи имота им,да строим например както исках. Което май е добре,че не сме,нямаше да е добро тук ...всеки си взе пътя нанякъде.
Искам да кажа,че тези намеси са до едно време,по навик или от друго.
Когато не спрат е тревожно.
Но пък тук обикновено се жалват млади хора,дето не са минали етапа и силно се дразнят от мрънкане. Никой не е казал,че отношенията са гладки и безпроблемни-всичко е борба.До края. Докато човек изгуби сили и се примири се бори.
Просто ядовете си вървят,номерът е въпреки тях да се живее и прави нужното.
Не говорех за отделното живеене и изслушването.
Този ми въпрос
Беше породен от това
.
Защо само младите да го мислят, този дискомфорт? За старите няма ли да е? Поне за това претендират повечето, от така наречените игнорирани или направо оставени родители. А както казах в личните ми наблюдения именно старите са виновни за такова развитие
Този ми въпрос
Боряна, съгласна дъм с теб по принцип, но защо само младите да мислят за скъсани отношения? По принцип. Старите не могат ада са виновни за такива отношения, или каквото и да направят трябва да се уважават, опс да приемаш и от теб да мине всичко което сътворят и не може да са виновни по презумпция? И по тези причини те изобщо нямат задължение да мислят за тези отношения?
Защото не са малко случаите, да не кажа, че от личните ми наблюдения, за скъсани отношения са виновни старите, а не младите
Защото не са малко случаите, да не кажа, че от личните ми наблюдения, за скъсани отношения са виновни старите, а не младите
Старите ще мрем е ясно,младите да му мислят искат ли дискомфорта на скъсаните отношения.
Защо само младите да го мислят, този дискомфорт? За старите няма ли да е? Поне за това претендират повечето, от така наречените игнорирани или направо оставени родители. А както казах в личните ми наблюдения именно старите са виновни за такова развитие
Добре де, къде прочетохте някоя снаха да изисква мъжът й да НЕ обича майка си? Защо противопоставяте така нещата? Щом снахата не иска да се съобразява със свекърва си и да я слуша, щом очаква мъжът й да взима семейните решения с жена си, а не с родителката си, то значи, тя не иска той да обича майка си 
Как стигнахте до този извод, съвсем сериозно питам?
Как стигнахте до този извод, съвсем сериозно питам?
Добре де, къде прочетойхте някоя снаха да изисква мъжът й да НЕ обича мйака си? Защо противопоставяте така нещата? Щом снахата не иска да се съобразява със свекърва си и да я слуша, щом очаква мъжът й да взима семейните решения с жена си, а не с родителката си, то значи, тя не иска той да обича майка си Как стигнахте до този извод, съвсем сериозно питам?
Как стигнахте до този извод, съвсем сериозно питам?