Коледата наближава, а МAРТенчето все по-буйно шава!- тема 8

Ивелина, и от едното и от другото няма как да не те е страх. И аз съм нямала операции досега, но са ми правили пълна упойка с маска за изследване при гастроентеролог, та от тази гледна точка поне през това съм минала. В един момент си мисля, че от една страна е глупаво да се подлагам на това по мое собствено желание. От друга обаче си мисля, че за мен това ще е най-добре. Това, което също ме притесняват са евентуални сраствания и болки след време, които могат да си останат от секциото с години.
 Моето бебе отсега си е главично, но до тогава може 100 пъти да се обърне.
Подкрепям твоето мнение, че всяка жена трябва да избира начина на раждане.
При кой доктор ходиш в МД, ако не е тайна.

Мис, не се следя там. Бях по спешност, доктор Стойкова беше на смяна.

В този ред на мисли, да споделя за последната ми приятелка, която роди. Още преди да забременее, казваше че е много бъзлива и задтлжително ще иска секцио. Забременя, съответно и се прибра в Бг за раждането, защото както казах при нас секцио по желание няма. Като се чухме след раждането я питах как се е възстановила след операцията и тя каза: ооо, не, аз си родих нормално. Е, викам как бе, ти от две години за секцио говориш и как щяло бебето да излезе нормално и т.н. Тя каза, че нейната позната докторка я е убедила - бебето било в чудесна позиция за нормално и тя го направила. С епидурална, разбира се, но всичко минало по план и за нула време. Аз още не мога да повярвам, но ей на, в последният момент секциото и се сторило по- страшното.
Както вече споменахме, важното е да си сигурен в избора си, да вярваш на инстинктите си и да мислиш позитивно. Бебета имат нужда от щастлива и спокойна майка.
Никой никого не може/не трябва да съди за правото на избор. После ще се чудим и маем за кърменето, после за ваксините и т.н. Да сме живи и здрави само и да правим най-добрите избори за нас с най-добрите резултати 

Утре ни свършва почивката и обратно във джаза. Онзи ден в спа-то ми направиха масаж за бременни на половин тяло - тоест краката само. Толкова ми стана приятно някой да ми разтърка целулитените бутчета, прасците и стъпалата, че накарах ММ да ми запише още един час за утре. Всеки ден мога да ходя, масажистката каза, че не съм задържала вода изобщо, което мен ме съмнява, защото от колената нагоре отпред-отзад всичко е на буци. А пия вода като за световно. Също така съм станала и баба Мравка, едвам кретам. Здраве да е.

За раждането мисля че е най-добре всеки сам да си прецени, не може да се обобщава кое е по-добре, аз лично твърдо съм си решила от много преди да забременея, че ще съм секцио, за мойте 30 години съм опознала добре организма си знам че еластичността при мен я няма никаква, знам си че от съвсем обикновени неща, като упойка за вадене на зъб или запек колабирам, колабирам и когато е малко по-топло, когато давам малко повече кръв, знам си колко тежко изживях една нощ в чужд град когато ми дойде и нямах аулин трябваше да изтърпя цялата болка, а тя беше толкова силна че започнах да повръщам, пребледнях и отново колабирах нямах грам силица ако тръгна нормално знам че това ще се повтори и то много по-силно и просто няма да го издържа, но това е защото моят организъм е такъв и аз си го знам. При моята братовчедка например няма подобни оплаквания и не й стават тези неща които на мен при същите обстоятелства. Има много леки и бързи естествени раждания, има и такива по 20 часа трудни и мъчителни за съжаление няма как да знаем от кои ще сме, просто сме различни жени с различни бебета, същото е и за възстановяваането имам и двата примера пред очите си с нормално раждане доста продължително и болезнено възстановяване, а със секцио на 4 ден колежка която се появи на работа не за цял ден разбира се но по нищо не можех да кажа че е родила вървеше си, говореше си все едно нищо не е било, бях шокирана мислех че е още в болницата. От това което съм видяла до момента при секциото момичетата се възстановяват долу горе по един и същ начин и за едно и също време, при нормалното обаче не е така и зависи как е протекло самото раждане, при тези при които е било бързо и леко скачат на крака същия ден и за няколко дни основно им минава, при тежките раждания и ставането и възстановяването се проточва с месеци. Та в крайна сметка за една жена може секциото да е по-кофти и трудно да се възстанови от нормалното, за друга със секцио да е по-добро и бърз начин за възстановяване от нормалното. За тези които се колебаят не слушайте кой какво ви е казал а се опитайте да оцените вашето тяло и неговите възможности, също и развитието на бебето като големина, околоплодна течност която е много важна за по-бързото и лесно излизане на бебето по нормален начин и така.

Момичета, вие усещате ли задух , казвам ви на моменти не мога да дишам , трудно ми е много. Мислех, че е заради храната ако е на по - големи количества, ами не е... сутринта хапнах само две мандарини и в следващия 1 час нямах въздух. Сега след обяда пак същата работа.Вечер почти не вечерям , защото въздух нямам пак, колкото и възглавници да сложа. Това го наблюдавам може би от десетина дни. Не мисля, че съм качила прекалено кг, за да се дължи на тях. В 30г.с съм +9кг, общо станаха 66. Също четох, че причина може да е високо разположение на плода... дали не е от това, защото наистина корема ми е доста високо. Но на моменти се паниран честно казано 

Калфова, нещата, които описа са ми се случвали.
 В автобуси и когато е топло колабирам, припадала съм в банята преди много години, само от силни болки от цъкъл, също ми е прималявало веднъж. Лятото като е топло ми е прималявало пред очите ти става черно и имаш чувството, че ще припаднеш.
Около 4-5 пъти това нещо ми е ставало.
Отделно имам паник атаки и получавам доста често сърцебиене от притеснение или страх, не ми достига въздух-това са неща, които ме притесняват и заради които се замислям, дали и по какъв начин биха оказали влияние при едно нормално раждане.Не зная доколко звучат сериозно или могат да са причина, но не ги смятам и за маловажни.
Моите показатали за естествено раждане са добри засега-водите са ми добре, плацента, всичко, бебето е нормално разположено, таза ми е широк, обаче ей тези неща трябва да ги обсъдя с докторите.
Моят също израждал, но не знам защо не мога да му се доверя на него, прекалено млад ми се вижда.

Разбирам те напълно бях така 1 към 1 както си го описала преди десетина дни, не можех да стоя седнала сядам не ми стига въздуха но понеже бях на училище за бременни си казах ще издържа нищо ми няма излягах се на стола, но ми прилоша много, станах и почнах да се разхождам по коридорите на мола и ми отмина върнах се седнах и пак се повтори, така 3 пъти и се отказах да сядам доизслушах си лекцията права, вечерта бяхме на гости и срам не срам по едно време станах и си стоях права облегната на гърба на един стол, много се бях притеснила да не е от ниския хемоглобин да не достига достатъчно кислород да не навредя и на бебето нещо, бях на преглед лекарката ми каза че е още много рано да ми става така иначе е нормално и явно цялата работа е била от бебо който е седалищно явно е заел някаква кофти поза за 2 -3 дни ми мина, сега не знам как се е разположил но нямам никакви оплаквания, дишам си нормално спя си и на двете страни, когато чета книга мога дори и по гръб за кратко да стоя, а преди беше невъзможно и за минута. Просто не се притеснявай, аз много се бях паникьосала, но няма нищо притеснително, не е от кг аз съм качила 6 и от яденето не е защото като теб закусвам супер лека половин кофичка активия а на обяд някаква супа без хляб.

Калфова, и моя бебо последно бе седалищно разположен...да се надяваме е от това. А и нали все казват момчетата се носели по на високо...знам ли вече. Благодаря ти

Мис постъпи така както го почувстваш, да не ти влияят разни хора които не са на твоето място, относно лекарите съм на същото мнение да те са специалисти могат да кажат това което виждат като предпоставки, но до тук, масово виждам че за тях сме едни и същи в смисъл гледат изследвания, гледат бебе и ако всичко е наред сме под общ знаменател, но реално сме различни имаме си история на заболявания или предразположеност към нещо, организмите ни реагират по различен начин на определени неща и ме дразни че тези неща никой не ги гледа и не се интересува, а са супер важни, да не говорим как пък грам не се обръща внимание на психическото състояние на родилките, изкарват го като някакъв страх тоест нищо особено, а реално може да има сериозни последствия и изобщо не е за пренебрегване как се чувстваме, от това зависи и в голяма степен дали ще изпаднем в депресия, дали ще се стресираме толкова че да ни спре кърмата, да не говорим че това остава за цял живот травма, наистина е важно човек да е спокоен и да се чувства в сигурни ръце, да се чувства разбран, да усеща съпричастност и приятелско отношение, да има доверие, това са важни неща. Аз лично и в живота съм така, преди като живеех при родителите ми до къщата ни има гора като малка планина и на върха страхотна гледка, имаше два пътя един доста тръмен и пряк и един полегат, но малко по-обиколен е по стръмния ми беше много тегаво спирах да почивах едвам дишах, по-другия ми беше супер и винаги си избирах него, това ми напомня и на раждането предпочитам малко по-дългия и лек път отколкото бързия и тежък. Предпочитам да съм щастлива, да не усещам нито болка нито притеснение при първата си среща с бебо да мога да се насладя на този момент да го помня с хубаво и после да се възстановявам по-бавно но с болкоуспокояващи и с бебето до мен, отколкото да умирам от болки и притеснения дали ще го извадят навреме, дали няма да му увредят нещо, ако изобщо съм в съзнание защото като знам колко кръв се губи при нормалното, а от напъните и кръвта слиза в корема със сигурност ще колабирам и изгубя съзнание и в крайна сметка най-хубавия момент или няма да го помня или ще ми е толкова зле че няма да мога да изпитам никакво хубаво чувство към момента.

Една друга си пълните главите с глупости, момичета Последните няколко страници само това.
Стига сте го мислили това нормално и секцио. Излишна паника си всявате. Ама кой, ама как, ама защо....Наслаждавайте се на последните месеци бременност. Каквото трябва да стане- ще стане.  

Аз родих секцио с местна упойка, моя приятелка в Бг секцио с пълна. Та от срещата с бебето нищо не е запомнила.

Секцио с пълна вече не се прави никъде, освен ако тя не е пожелала или не се е наложило нещо инцидентно, а че няма как да помни то е ясно 

На мен ми е чудно как момичета, които изобщо не са раждали, ни секцио, ни нормално са наясно . От болка до болка има разлика, от организъм до организъм също. Ваша воля, натоварвайте се мисловно

Ми нормално е да го обсъждаме, вълнува ни. Може и да се натоварваме, но може и точно от споделянето да ни помага. Сега, аз лично не мога пък грам да се оставя да не го мисля, и да си викам каквото такова-ми нали аз съм тази, която трябва да реши как ще ражда, а то време не остана.
Мариана, имаш право от една страна, но аз не мисля, че това са глупости. Ако ти си раждала вече веднъж може да си по-спокойна и така да разсъждаваш, да се опитваш да дадеш съвет, като вече минала през това, което за нас е ценно.
На тези, които ще ни е за първи път ни е неизвестно и заради това все го обсъждаме и мислим, и това мисля, че е напълно нормално. Ти вече знеш какво ти предстои-ние не знам. Нали, има огромна разлика?
 А аз съм такъв човек, който ги мисли нещата  

Проблемът е в това, че не сте раждали и затова си измисляте всякакви филми на ужасите. Особено разказите на калфова със загуба на кръв, припадъци, болки и подобни. Не живеем в средновековието! Говорете с медицински лица. Затова препоръчвам лекциите в майчин дом - защото лекторите са акушерки. Когато си от страната на раждащата в повечето случаи изобщо не знаеш какво се случва. Честно, половината раждане не го помня, а бях в пълно съзнание. Другата половина е напълно изменена от емоционалните ми усещания и спомени. И това, убедена съм, важи за всеки един разказ за всяко едно раждане.
За съвет и съобразяване с конкретно вашия случай препоръчвам да се консултирате с дула или знам за Акушерски кабинет Зебра - направете една консултация, разберете как стоят нещата от медицинска гледна точка и решете. Въпросът не е в това вие да се паникьосате от единия вид раждане и затова да настоявате за другия - въпросът е да вземете информирано решение, което в случая е безкрайно далеч от вас.

момичета според мен Мариана е права понеже ние обсъждаме само това което сме чули от други познати и приятелки .Всяко тяло е различно и аз съм на мнение че колкото и да го мислим и планираме съдбата ще покаже по какъв начин ще родим.Аз много искам да родя нормално макар че последно време взе да ме обзема страх но искам на 100% да е нормално.Лекарката ме поздрави за избора ми но има пречка засега понеже плацентата ми е много ниско до канала и вместо първо да излезе бебето щяло да тръгне плацентата и това щяло да доведе до много кръвозагуба но АГ-то ми каза "може да се пробваш нормално , ако нещо се обърка ще е секцио". Та незнам затова , нека стане каквото е писано с хубав край - да си гушнем малките ангелчета и да се възстановим бързо.