Паническо разстройство - 27

  • 119 100
  • 782
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 2 032
Здравейте! Никога до момента не ми се е налагало да търся помощ във форум. От близо 2 месеца имам затруднено преглъщане - сякаш храната ми застава на гърлото. Това ме принуди да ям  храни с кашава консистенция, отслабнах на тегло. Започнах да се страхувам при преглъщане да не се задавя. Храня се с ограничен брой храни, които мога да преглъщам. Дъвча многократно храната, ям бавно, за да мога да я преглътна. Естествено, направих всички изследвания - лекар УНГ, щитовидна жлеза, изследване на хранопровода с бариева каша - няма проблеми. Не знам откъде се появи това нещо при мен. Преди години фъстък задра гърлото ми и дълго време не консумирах ядки, но с храната не съм имала проблем. Един лекар ми препоръчва медикамента Деанксит, друг не го намира за подходящ...От миналата седмица ходя на психотерапевт. Не знам докъде ще я докарам, но състоянието ми е мъчително. Изтормозих мъжа, детето си и самата себе си. Ако някой е минал през това, нека се включи с мнение - ще бъда изключително благодарна.

# 61
  • Мнения: 5 459
Джеренци, ама ти вярно голЕм рев изрева. Сега поне миряса.  Hug
 И аз тези дни рева. Затисна ме снега и в понеделник няма да мога да отида на работа.....направо стомахът ми на топка свит и все търча до тоалетната. И страшно много се притеснявам за предстоящата смяна на стимулотон с бифлокс......Само се моля да мога да го понеса нормално....

# 62
  • Мнения: 2 860
Ами айде да се наоплача и аз. Аз месец съм с разтройство, пих какво ли не и разни гинекологични проблеми.

Това с преглъщането една позната имаше и се оказа психогенно.

# 63
  • Мнения: 2 287
Карла_Карла, аз съм имала такива случаи. Не мога да преглътна храната изпадам в паника за части от секундата, че ми се е затворило гърлото. Опитвам се да си насоча мисълта към нещо друго за момент и храната минава. Но пък си докарах спазъм на хранопровода от нерви. А там вече не мога да влияя с мисълта си и като почне да ми засяда храната се налага да я повръщам, за да изпразня пространството. Много е неприятно. Опитвам да взимам напоследък Но-шпа и подобни спазмолитици, за да си оправя проблема. Но не знам до колко имат действие. Може би имат малко.
Darcey и аз това се чудя. Защо след като е ясно като бял ден, че вече няма да стане работата с билки и че трябва да ида на психиатър джипито твърдо отказва. Тя е малко странна. Явно е против АД, защото ми каза да не ходя, че щели да ми дадат АД. Дава ми Неолексан. Ама пак казвам, май си губим само времето. Явно ще трябва и там да ходя на платено. То напоследък все на платено ми върви.

галаZuchero, Това за дереализацията не знаех какво е, от скоро имам тази екстра. Но оня ден пак ми се случи. А ме бяха притиснали на една маса в заведението най на края и не можеш лесно да изляза. И миришеше силно на ракия. Едвам си овладях тревожността и усещането, че чувам хората от друго измерение. И после като почнах да се прозявам. Аз винаги след криза почвам да се успивам и прозявам. Но беше много кофти. Почвам сериозно да се замислям дали мога да общувам с хора нормално вече. Иска ми се все да отбягвам срещите. Дори и с хора, които харесвам. А разни такива силно амбициозни и крещящи направо ме ужасяват. И най-мразя да ме питат какво ми е и защо не съм в настроение, когато съм се съсредоточила да преодолея поредната тревожна вълна. Ох...много сложна станах и аз вече.  Thinking

# 64
  • Мнения: 2 032
гала, със сигурност е психогенно и толкова мъчително...Твоята позната справи ли се с това състояние? Направо ми се плаче от безнадеждност. Да не можеш  да се нахраниш нормално...Не знам дали съм за тази тема, но просто ми се прииска да се оплача, да поговоря с някого за този проблем. За хората отстрани това е нещо непонятно: ''Ама как така не можеш да преглътнеш?! Я яж, не се лигави!"

# 65
  • Мнения: 936
Джеренци, ама ти вярно голЕм рев изрева. Сега поне миряса.  Hug
 И аз тези дни рева. Затисна ме снега и в понеделник няма да мога да отида на работа.....направо стомахът ми на топка свит и все търча до тоалетната. И страшно много се притеснявам за предстоящата смяна на стимулотон с бифлокс......Само се моля да мога да го понеса нормално....

Али защо ще го сменяш, спрял е да действа ли?
Аз пих стимулотон месец, след 20-тия ден ми напрегна сърцето, освен това ми пропищяха ужасно ушите и го спрях.

# 66
  • Мнения: 1 488
Liiya,  на какво си сега?

# 67
  • Мнения: 51

галаZuchero, Това за дереализацията не знаех какво е, от скоро имам тази екстра. Но оня ден пак ми се случи. А ме бяха притиснали на една маса в заведението най на края и не можеш лесно да изляза. И миришеше силно на ракия. Едвам си овладях тревожността и усещането, че чувам хората от друго измерение. И после като почнах да се прозявам. Аз винаги след криза почвам да се успивам и прозявам. Но беше много кофти. Почвам сериозно да се замислям дали мога да общувам с хора нормално вече. Иска ми се все да отбягвам срещите. Дори и с хора, които харесвам. А разни такива силно амбициозни и крещящи направо ме ужасяват. И най-мразя да ме питат какво ми е и защо не съм в настроение, когато съм се съсредоточила да преодолея поредната тревожна вълна. Ох...много сложна станах и аз вече.  Thinking
[/quote]

Сякаш чета за себе си.

# 68
  • Мнения: 936
Дарси на нищо не съм. Утре имам час за кардиолог, ще опиша отново оплакванията си както че АД не помагат и ще искам бетаблокер (ако доктора реши че е удачно). То вече няма и какво друго.
Според пси-то проблема със сърцето било рецидив, но четох че след спиране на ССРИ антидепресанти (особено ако си ги пил дълго) може да имаш такива оплаквания, което няма нищо общо с евентуален рецидив. Може би затова АД не ми помагат.

# 69
  • Мнения: 2 860
Карла, оправи се нищо й няма /с АД/. С мъж, 3 деца и любовник е Grinning

# 70
  • Мнения: 2 287
didir, не че се радвам, че и друг се чувства така некомфортно като мен, но е успокоение да знам, че не съм само аз  Hug

# 71
  • Мнения: 5 459

liiya, просто ми се промени симптоматиката. Отделно преди 2 години от тифаксин развих хиперфагия и качих 60 килограма. Сега пък развих и остра форма на "нервен стомах"-вече месеци съм с болки и разстройство. Тревожността ми се върна.....изобщо екстри да искаш  Mr. Green

# 72
  • Мнения: 2 860
Али и аз съм така със стомаха, ама не бях се светнала, че може да е нервен стомах.

# 73
  • Мнения: 12
Привет от мен, от скоро и аз съм със тревожна симптоматика, която се отключи при проблем с кърмата и мъжа ми отсъстваше от вкъщи. Имах паник атака 2 пъти като мъжа ми излезе с баткото и ме остави сама с бебето, оттогава не искам да оставам сама с бебето и през деня изпитвам някаква апатия, нищо не ми се прави, нищо не ми е интересно с нищо не ми се занимава и ми е много неприятно, най-вече, защото лишавам бебето си от внимание. Сякаш нямам чувства през деня, познато ли ви е? Кърмя и не мога да използвам антидепресанти според педиатъра, а според 2-ма психиатъра ще мине скоро. Вече не се тревожа за кърмата, елиминирах проблема, но през деня ми е супер тъпо и апатично и не знам какво да правя, сега е студено и не мога много да излизам още повече с две деца и това еднообразие ме убива. Когато мъжа ми си е вкъщи и правим нещо различно или излезем някъде всичко е ок. Психолог или психотерапевт дали ще помогне или да се надявам, че наистина ще отшуми, смучкам си седатив пц за момента.

# 74
  • Мнения: 2 860
Аз мисля, че депресията ще отмине. Много майки преминават през това, докато си бременна имаш някакви емоции във връзка с предстоящето бебе, после то се ражда, виждаш че живота си е еднообразен и някак си минава покрай теб, а ти си затворен и с куп грижи, много жени се депресират. Ви ако ПА продължат може да се наложи АД.

Общи условия

Активация на акаунт