След извънматочна бременност...?!

Доктора при който се оперирах ми каза че другата тръба е проходима...не дъм правила снимки защото ми каза че няма смисал бил е проверил по време на операцията...попринцип единственото на което много държеше е да се пазим 6 месеца...този месец  14 дни след доказана О се пада на рожденния ми ден и силно се надявам да получа две четрички за подарък хихи...
Опитвам се да мисля положително и да не се втелясвам но е трудно...

Защо пък е трябвало да се пазите 6м.?!
Вече съм сигурна е,че колкото повече искаш да стане,толкова по-трудно се случват нещата.
И аз няколко месеца пробваме,но нищо не става,н всичко е на психическа основа,докато не се успокоим няма да стане.

Много съм съгласна че трябва да сме спокоини но е трудничко...аз се опитвам да не се втелясвам...но като ми закъснее с един ден и тогава се почват притесненията да не повтори.
А защо сме чакали 6 месеца незнам но при всеки преглед ми казваше "нали се пазите" беше категоричен за 6-те месеца аз мисля че е зареди самата рана понеже аз не съм лапатоскопска ми ме отвориха.

И аз съм така ,то само женският мозък може да изпада в такива състояния и паранои.
Работете и дано скоро всички да се похвалим с добри новини!

Здравейте! Много рядко пиша във форума, но преди ден-два ми се наложи да прочета почти всичко написано тук (и не само) за извънматочната бременност и живота след това ) Не е смешно,знам. Тъй като се вкарвах в сериозен филм и притеснение в продължение на една цяла седмица, реших да напиша какво се случи при мен, за да вдъхна малко положителни мисли на всички други, които сигурно четат ( и не смеят да пишат, или просто търсят инфо).
Така...Имам едно детенце на 2 години, родено със секцио. Преди една година забременях отново, но този път се оказа извън маточна бременност. Как разбрах? Доста трудно, както повечето жени. Дойде ми точно на датата, имах течение около 10 дена, като ту спираше, ту започваше наново. Направих си тест след това, тъй като много ме болеше кръста. Така сякаш пак ще ми идва, даже малко повече. За моя огромна изненада видях ярки две черти. Шок/радост/страх? Човек се чуди какво точно се случва. Цветна бременност? И се започна ходенето по мъките.
Първи лекар: няма бебе в матката. Виждам две огромни кисти в двата яйчника. ( до сега никога не съм имала кисти). Пускай ЧХГ, може теста да е положителен от кистите (пълна глупост). 
Пуснах ЧХГ- бременна съм, не помня стойността. Коментар от същия лекар: Хм, ами къде е това бебе? Ще изчакаме седмица,две.
Втори лекар: (уж голям специалист-собственик на ин витро клиника ) Момиче, виждам две огромни, напълно еднакви кисти в двата яйчника. Може да са хормонално незнам си какво. Положението е много страшно.
Аз съм в шок и даже не мога да повярвам. Докторът твърди,че трябва да пусна тумор маркери и че може да се наложи да ми махнат всичко ( матка,яйчници и всички други екстри). Не коментираме извън маточна бременност. Пускам пак ЧХГ и тумор маркери. Отивам отново при него. Казва ми, че маркерите за раздвижени ( което ме вкарва в още по-голям филм) . ЧХГ скача сериозно, но не двойно.( тогава не знаех за този двоен скок)
Трети лекар: ВМА, отново специалист. Сериозен човек, но уви-ужасна техника. И той вижда две кисти, не коментира извънматочна. Съгласен е, че може всичко да се махне, Може и рак да, но може и да не е. Представяте ли си? Това се случва в рамките на няколко дни, на напълно здрава и права раждала жена.
Трети лекар- Спасителят: Доцент Марков- Токуда. Влизам и едно огромно спокойствие ме обзема. Няма по-спокоен лекар от този. Изслушва ме, аз говоря много. Лягам за ехограф. Без съмнение той казва: Киста в левия яйчник и жълто тяло в дясната тръба. Има извън маточна и на следващия ден ме оперира. Махна едната тръба и изряза част от другия яйчник. Успокои ме, че мога да забременея с другата тръба и че е изглеждала добре.
Точно година по-късно ( точно година:)) ) отново две черти на два теста. Обзема ме огромна паника. Да се радвам ли? Да се притеснявам ли? Какво да правя? Вече минала по този път знам как се действа. Първо отидох на третия ден на закъснението на лекар- грешка. Нищо не се видя естествено. Втора стъпка- пускам ЧХГ и след 48 часа още едно. Не знаех обаче да се радвам ли, че се удвоява или да не се радвам. Има всякакви изключения. Една седмица много сериозно ме болеше кръста и ме дърпаше в ляво. Бях убедена- отново е извън. Смятах кога да се оперирам и кога ще мога да се върна на работа.Такива болки в кръста не съм имала с първата ми бременност. Хайде, най-после дойде часа ми при доцент Марков. Отивам час и половина по-рано и треперя в чакалнята. Разказвам му, а той отново е супер спокоен. Сякаш ти казва с поглед- всичко ще е наред, не се притеснявай. Лягам за ехограф.....ииии вътре ееее! Сигурно знаете какъв камък ми падна от сърцете. Да, още е малко и нищо не се знае, може и да не се получат нещата, Божа работа, но е ВЪТРЕ. И е възможно. С болки в кръста, с една тръба, с дърпане в ляво или дясно.
Моят съвет е- следете се, но внимавайте къде. Лекари много, но специалистите са наистина малко. Не четете много,много ( знам, че е почти невъзможно). В момента в който ми каза, че в вътре спря да ме боли кръста толкова много, а дърпането почти не го усещам. Смятайте колко много влияе мисленето върху организма на човека.
Пожелавам Ви успехи и не забравяйте, че чудесата се случват на хората, които вярват в тях!