Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

Рака ми отне баба, вуйна и мама.
Поне мама не се мъчи, а си отиде спокойна и щастлива, че съм до нея
Съболезнования на всички, през чиито съдби е преминал този черен тайфун. Отминава и взима огромна част от сърцата ни.
Но трябва да продължим. В името на онези, които живеят чрез нас

Вие, вместо да се радвате, пак със......Вие май не сте разбрали, че аз или който и да било от сдружението, нито произвежда лекарството, нито го разпространява. Що за хора има....едно и също...дрън, дрън.
Помолила съм Христов, поне за деца да прави компромиси. Нещо против имате ли!.....ако е вашето,   ще ви устройва, но сега пак реагирате!!!.....

Понеже родителите ми си отидоха от рак,
ще посоча тях за пример - да, ако имах в ръце лекарството бих го
дала на тях, на никого другиго.
И моля, не намесвай чуждите деца.

Много рядко пиша тук-ясно е защо.
Много е трудно да изразиш болката и мъката си.
Чета ви.С вас съм.
НО много често темата се измества и това не ми харесва.
Няма да нападам ,но Почева ,тук не е мястото...

На майка и откриха доброкачествен тумор. Предстои и операция. Дано всичко е наред!

  Има ли определено място, въобще в нета, където може да напишем добра новина, че някой е победил рака, още повече дете. Явно в тази тема, това не може да става, как тогава ще стане по-лека темата за рака, ако няма такива добри новини.Тук, ако някой се е излекувал с химия /а те са 5% от случайте/, може да се пише, ако е с друго, като в случая, не може......
 Аз плаках от радост зяа това дете, когато бащата ми се обади, и съм плакала за всички, когато ми кажат такава новина, а вие не споделихте дори че се радвате, а само глупости.

Почева, моето място не е в тази тема, макар и да имам основания да пиша.
Помолих, има тема за Антималигноцита, нека да пишем там , моляяяяяяяяяяяя!
Мисля, че е по добре, ако имаш потребност да пишеш, в здравословни - в темата за рака...
Шийтаке гъбите - и те не са за тук. Рекламирайте си ги другаде.

До вас двечките съм със силно стиснати палци!

Здравйете, борещи се с тази коварна болест!
Мислех, че не са ми останали повече сълзи, но след като изчетох всички мнеия от 2007 г. до сега разбрах,ч е нищо не съм преживяла още.

Имам вуйчо- най-добрия човек, когото познавам. Много бих искала да ви разкажа какъв човек и т.н. но ще се отклоня от темата и съвсем няма да имам сили да напиша въпросите си.
А ще съм благодарна, ако някой намери сили и време да ми отговори.

На 5.09. вуйчо ми получава гърч, не може да диша, нито да се движи, изпада в безсъзнание и сина му го намира с пяна на устата. Благодарение на това, че не се е забавил още 5 мин. лекарите в бърза помощ успяват да го върнат на бял свят. Съмненията са за лек инсулт. Източени са му 9л течности от белите дорбове за 24ч. Седмица престой в болница и не се подобрява. Неадекватен е и т.н. След поредица изследвания и накрая скенер на глава и после цветна снимка установяват оток в мозъка, за който стигат до извода, че са метазстази в дясното полукълбо. Всичко това се развива в малък град, където няма добра техника , нито специалисти. Съответно, никой от нас не пожела да приеме диагнозата...
Вчера направихме консулатция с неврохирург във Варна, който потвърди страшната диагноза.
Лекарят каза, че препоръчва операция след две седмици, в които ние трябва да го подготвим за това (той все още не знае точно какво му има и не е чул думичките "метастази" и "рак") Операцията щяла да подобри значително качествтото му на живот и ще му даде възможност да се бори с болестта. Предлагат опрация, защото е засеганто само дясното полукълбо за сега, ако имаше и в лявото не биха се наели да оперират.
И при него обаче, както в много от описаните е темата случаи все още не се знае къде е огнището на рака.
И сега се питаме накъде....?
Ако не се махне това в мозъка до месец той ще се обездвижи и ще бъде жив труп, това са думите на неврохирурга.
Ако напарвим операцията и всичко мине добре, това е само първтаа стъпка, после по следите на рака, който първо трявба да се открие.
Не знаем дали да го лекуваме във Варна или в София
И така до кога??? Човекът е на 53 г., има син на 20 г. и родители на 79 и на 83, за които до сега се грижеше той. Няма съпруга.
Стои големият пъврос дали да му кажем??? И все пак не е ли негово право да избере как да прекара малкото живот, който му остава? Аз мисля, че той се досеща, но нищо не казва. Все е още е в пълно съзнание, има затруднинения с лявата ръка и крак. Много спи, заспива само като седне на стол.
Беше мъка да го гледам и да виждам, че не е той, но си давам сметка, че никога няма да бъде същия и че тепърва предстоят големи мъки за него и за нас. Вече много хора ни казаха "не го  мъчете, само ще го отварят и затварят", но как да го оставим...а как да водим борба без негова помощ.
Ако някой даде съвет ще бъда благодарна.

Съболезнования на загубилите близки и кураж, сила и вяра на борещите се!!!

Мисля, че за себе си и за моите близки, бих предпочела истината. Може би защото за мен диагнозата не значи смъртна присъда, в нашето семейство имаме случай на излекуван (баба ми). Сериозно състояние като рака не може да се крие, особено ако искате да се борите наистина. Ако се наложи да се правят вливания на лекарства, какво ще го лъжете, как? 

Мисля също, че много зависи от човека. Ако е лабилен, новината за болестта ще го събори, той се обезкуражи предварително и борбата ще е обречена.

Ти познаваш вуйчо си, семейството трябва да прецени как да постъпи.

Успех!!!

Може би трябва да зададеш въпроса си и ето тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=421233.480. Ние сме от обратната страна - тези, които се борим със заболяването.
Аз лично бих казала, че от първия момент, в който се усъмних, че имам тази диагноза съм искала да зная истината. Да зная с какво ми предстои да се боря и какъв път да поема.
Моето мнение е, че трябва да знае истината. Без той да поиска да се лекува, вие нищо няма да постигнете. Дори и да е лабилен, в което малко се съмнявам, ще трябва да намерите начин да приеме фактите и  да се лекува.
Успех ви желая !

  Аз мисля, че метастазите са от белия дроб. Той дава в мозъка. Направете скенер там.

Почева, не само белодробния рак дава метастази в мозъка.
Но все пак е насока.

аз бих искала да знам
мой добър приятел - роднина на мъжа ми, почина наскоро без да знае...
не знаеха за разсейките и близките му - за мен това беше повече от грозно от страна на лекарите....
никой няма право да те ограбав от истината...евентуално роднините ако човека е много лабилен психически...и пак не съм убедена, че това е правилно

по повод мои и съмнения на мои близки за др случай, баба ми бивш съдебен химик и майка и жена на лекари, каза, че е било взето решението да се КАЗВА ИСТИНАТА на пациентите, защото са били направени изследвания сред пациенти с рак на гърдата и такива, ноа които не се е казвала истината - резултата е епоказал значително по-добро самочувствие и психическо състояние на пациентите, които са знаели истината....

всички знаем, че ще си идем....мисля си, че в крайна сметка колкото и да боли от страха и истината за твоя собствен край - знанието поне ти дава възможност да предприемеш и да изживееш неща, които иначе би отлагал във времето

 Подкрепям напълно казаното тук! Братовчедка /28 г./ ми беше лъгана до самия край. Имаше детенце на 1 г. и 3 м. когато и поставиха диагнозата. Да казаха и, че е злокачествено, но не и че има рецидиви навсякъде и че и остават наколко месеца. А тя живееше с мъж, който като разбра и ги изпрати да живеят при майка й /леля ми/. И след няколко месеца момичето си отиде и остави малкият сирак. Два месеца след това бащата, поддтикван от алчност / детето наследи майка си / реши, че е "баща" и дойде да си го прибере. И така започнаха едни безкрайни дела, които се водят и до днес. Едно от последните неща, които братовчедка ми каза беше: "Не позволявайте детето ми да отиде в онзи дом! Искам да живее тук!" Ако знаеше, че краят наближава щеше да си подреди нещата... поне детето нямаше да се използва в момента от баща си като инструмент за забогатяване.
Така че човек трябва да знае истината!