Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

Нина, ще можеш повярвай ми. Човек и не подозира колко много може да носи...
Силата ти ще дойде от това, че искаш да облекчиш тяхната болка, а твоята оставаш на заден план.   

Много е важен и високият дух в такива моменти. Моят съпруг каквото му кажат, такова стриктно пие. То не беше бъз /сега е сезонът да се приготви макар че има по аптеките/ То не беше алое вера разни витамини. Сега му казаха нещо да пие пчелен клей мед масло.......има точна пропорция. Е добре се чувствува. Сега чух и за кякакви билки в Благоевград. Имало дори отписани, а оправили се. Просто човек трябва да опита, може и да се получи.

СТРАШНО Е .  ТРУДНО Е .

 Каквото и да си говорим, както и да го казваме, когато ракът почука на вратата на семействата ни, щастлив изход рядко има...Молитви, молебени, вяра в чудеса не помагат- с тях просто се опитваме да успокоим самите себе си, че правим нещо...
Сигурно звучи много грубо, но го пиша, защото преди 9 месеца и 6 дни загубих моя баща...Диагнозата - тумор на черния дроб....Развивало се е безсимптомно в продължение на много години и изведнъж ни атакува безмилостно и неочаквано....Баща ми беше деен и активен човек - от този тип, за който казват че и кожата им работи..През целия си живот почти не се е оплакал нещо да го боли, да има проблем, да легне болен...Но и той си отиде за 42 дни...Толкова беше борбата и края!!В края на октомври миналата године се оплакал на майка /аз вече живеех в СФ/, чи има проблем с дишането...Отишли на лекар и така се почна...Първоначално беше като диагноза киста, капсулована в черния дроб...Оказа се, че растейки тази капсула притиска диафрагмата и пречи на дишането...Историята се разви доста интересна впоследствие - баща ми е бил заразен с хепатит /не знам коя и каква форма/, точно преди казармата при малка рутинна операция!!Но никой не му е казал това!!Заразата е проникнала през кръвта, стигнала до черния дроб и заживяла спокойно там!!Не знаем какво я е предизвикало да се активизира, но факта си е факт- баща ми вече го няма!!Преживя тежка 6 часова чернодробна операция с отстраняване на 3/4 от дясното крило на черния дроб, събуди се, но не можа да се възстанови - остатъка от черния дроб не можа да се адаптира...Няколко дни след операцията, е развил жълтеница, възникнал е и проблем с дренажа, който са извадили от белия дроб и белият дроб не е успял хубаво да се разгъне...2 дни в безсъзнанение и нечовешка борба за живот от негова страна - лекарите са се чудели как издържа!!Кое му дава сили???Прибрах се по спешност, влязох в реанимация, но вече не беше контактен!!Не разбра, че съм била там!!!А толкова много искаше да се прибере у дома и да имаме най-хубава Коледа / много харесваше годеника ми - неговия бъдещ зет/...Но си остана само с мечтата..А за нас беше най-тъжната Коледа!!!
Какво да напиша повече??Че вярвам в чудеса?? Не вярвам вече!!! В нищо хубаво, идващо по чудодеен начин не вярвам!!
Догодина ще бъде сватбата ми  - 1 място на официалната маса ще бъде празно и на него ще гори свещ - за този, който вярваше и искаше да бъде с нас от мен невярващата, която много и се иска да вярва в чудеса!!

Samorasliche, много съжалявам за загубата ти  Мир на праха му на твоя татко!
И аз не вярвам... Нито в медицината, нито в бабините илачи и рецепти на чародейци, нито в каквито и да било чудеса... Разбрах, че сме сами със своите болести, нечий експеримент...

Когато баща ми бе изписан от болницата за първи път му казаха "яж си яденето и т'ва е". След седмица му поставиха диагноза рак на панкреаса и 5 месеца след това почина.
За някои лекари дори нямам думи, а само 

Преди няколко месеца споделих с Вас за нашата бавачка Елена. Била е болна от рак на гърдата, но сега вече всичко е наред. Сега докато четях какво сте написали ме заболя много. Защото не можете да се откажете от борбата за живот.

Миналата седмица беше премиерата на книгата на Елена, чрез която тя се опитва да вдъхне увереност на тези, които им предстои да минат по нейния път. Аз най-накрая се престраших и купих книгата. Четях и плачех, спирах, пак започвах да чета, докато погледа ми пак се размажеше и така докато стигнах до края на книгата. Не съм вярваща, но докато четях благодарях на Господа, че е жива, че я има, за да помогне на другите, че е до детето ми. Толкова съм щастлива, че я срещнах. Тя е минала през Адът и е успяла да се запази като изключително позитивна личност.

И затова Ви пиша сега - ако някой Ваш близък е болен - не се отчайвайте, помогнете му. Помогнете му да намери своя начин да се справи с болестта, помогнете му да намери клон, не сламка, за който да се хване, не се отказвайте, защото "всички са щастливи еднакво, но всеки е нещастен по своему"...

Горе главата!!!

Samorasliche, разплака ме. 
Светла му памет на татко ти.
Направете си хубава сватба, той ще те гледа отнякъде и ще бъде щастлив, защото ти ще си.

Samorasliche 

etomira - знам историята на Елена... или по-точно толкова от нея, колкото тя сподели с нас в "Море от любов".
Знам, че е важно да не падаш духом, че е нужна много воля и усилие от страна на всички. За жалост - всичко има предел. 
Искам да те питам, как се казва книгата на Елена и къде се разпространява?
мерси   

"Ракът ме целуна. 10 урока за тези, които се борят". Струва 6 лева. Има я по книжарниците.

Ще се опитам да си я купя... ЩЕ ми се да я прочета. Изглежда ерудиран човек Елена. Поздрави я от мен и тя наистина е богопомазана.

Аз имам болен татко.... Само като го написах и плача.... Според изследванията е в последен стадий. Разбрах го, като бях бременна. Но се чувства добре засега. Всички сме наясно, особено той, при това е лекар. Само се молим и се мъчим да живеем, все едно нищо не се е случило. Не искам да мисля за по-нататък... Медицината е до някъде... На някои помага - например да родиш бебе, да ти извадят зъб, да те оперират при перитонит, при някои случаи - и рак. Имам излекуване пред очите си! Аз вярвам, че всичко е карма - не, не ми е по-лесно от това. Не е оправдание. Опитвам се да живея здравословно, доколкото мога, но малко неща зависят от нас. Нервирам се, плача, смея се, не се щадя, преживявам болката на хората - все по-малко с годините, защото виждам много неща... Но за любим човек - никога не се свиква. Никога. Забравяш какъв си и си поредният безпомощник. Важното е да се стараем. И да се обичаме. И болен дядо имам, и той с метастази. Сега е в ремисия, да видим до кога... И е само на билколечение.

Само се моля Той да ни даде сили да преживеем това, което ни очаква. Този свят не е място за пълно щастие. Добре че от време на време можем да вземем въздух и за миг да забравим....

Чичо ми почина от рак миналата година. Стана толкова бързо...Докато се усетим и айдеее...Схвана му се челюстта, изкриви му се устата - това за няколо дни. Хукнаха по доктори, изследвания и т.н. - тумор на мозъка. Оперираха го - оказа се, че имал и разсейки и то много надълбоко, невъзможно да се бърка там и да се режат. Иначе основното образувание го махнаха. След операцията беше жив труп - не се движи, не говори, не яде...25 дни след операцията почина. Значи от началото до края минаха не повече от 2 месеца!!!
Моя съученичка почина от рак - някаква инфекция на крака; ампутация веднъж, втори път...около 2 год. беше така, накрая разсейките стигнали до мозъка и ... само на 26 беше.
Мой съученик, преди дни го погребаха - левкемия; на 28 год.
На зет ми баща му - за няма и година и си отиде човекът - рак на дебелото черво.
На близък семеен приятел майка му - рак на черния дроб. Те имаха и дадоха много хиляди левове, но...нищо. Знам само, че мъките и са били ОГРОМНИ накрая...
Бог да ги прости всички!!!                
А за нас близките остават само хубавите спомени. И МЪКАТА...

П.П. През юли 2004 чаках с ужас резултати от биопсия за шестгодишния си син  бяха отрицателни;  буцата била доброкачествена     

аз пък искам да ви вдъхна и малко позитивна енергия, знаете за моята дружка - беше болна от Хочкин - май така се казва, вид рак, трудно лечим, тя го надделя, казаха и обаче че няма да има деца - е не е така, има прекрасна дъщеря, роди се на 25-ти август, носи името на Богородица, това дете е против всичко в медицината, разбра за бременноста на 24 декември - навръх Коледа, малката Мария е цяло чудо........това амо исках да споделя - не винаги тази гадна болест побеждава