Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

Здравейте,   
 аз умишлено подминавах тази тема, но най-накрая се престраших и влязох. Прочетох само първия пост, не искам повече защото мисля че тъжните неща ще са повече в нея от радостните (ще се радвам ако не е така ). До сега не съм говорила с никой за моята история и бих искала да я споделя с вас, защото въпреки, че минаха вече няколко години......нещата не са се променили много и болката не си е тръгнала.
 Ракът ме раздели с моята майка, сигурно много от вас ще раберат как се чувствам, а на тези които не знаят, първо пожелавам никога да не им се налага да го изпитват и второ-много ми е мъчно, много, толкова много......
 През октомври 2005-та го откриха (рак на мозъка), на 4.11. 2005 я оперираха в София, в Александровска болница, след операцията беше напълно парализирана и почина на 31.01.2006г. А преди това....нищо, тя нито е намеквала, нито  е споменавала, нито се е оплаквала....сама е живеела с болката си, без да иска да ни тревожи, както е било винаги, през целия й живот.
 Някой беше питал дали е възможно нещо да "отключи" болестта....мисля, че да. Всички казват, че стресът до голяма степен влияе на рака и когато нея я оперираха баща ми беше питал евентуално преди колко време е започнал да се развива (защото ние го "хванахме" чак накрая) и лекарят е казал, че не може да определи със сигурност, но преди 2 до 3 години. А горе долу в този интервал баща ми претърпя сърдечна операция, която беше голям шок най-вече за майка ми. И аз мисля, че може би от там е тръгнала цялата работа......но знае ли човек.
 Не минава ден без който да не мисля за нея, не минава ден без който да не ме е яд, не минава ден без който да не съжалявам, че не е до мен и че не видя първото си внуче.......толкова ми липсва......
 Така искам да има универсален преглед с който да се установяват всичките видове рак, но няма. Пазете се мили майки и татковци, пазете децата си, радвайте им се всеки един миг, колкото и да ви ядосват понякога, понякога живота е адски несправедлив.
 много се извинявам ако съм ви разстроила. благодаря ви че ме прочетохте

Здравейте, първо! И така и баща ми и леля ми т.е сестра му са болни от рак горе долу по едно и също време им го откриха много плаках, много четох по едно време хората взеха да ме питат какво ми е че изглеждам така,много ми беше дошло.Най важното е да ги подкрепяме!Да ги обичаме! Болестта наистина е ужасна и за болните и за близките ,но с малко вяра и най вече хваната на време се ЛЕКУВА!!!

Идея си нямам как попаднах на тази тема, въпреки че вече не е на първа страница 

Двамата ми най-близки хора починаха от рак - дядо ми и майка ми. Моят разказ за боледуването на мама ще е много дълъг, затова няма да го почвам. Накратко - случайно открит карценом на хранопровода в последен стадий, с разсейки из целия организъм (въпреки че тя редовно ходеше по лекари и на профилактични прегледи за други заболявания). Дядо ми и баба ми вече бяха починали, нямам баща, брат или сестра, напуснах работа за да се грижа за нея. Е представете си как сме се гледали с една пенсия в периода, когато спряха безплатните лекарства за онкоболните, когато тя трябваше да се храни "по-така" (чрез гастростома), когато с ужас разбрах, че аз трябва да и поставям инжекциите, а за венозните си плащах по 5 лв за всяка на частната Бърза помощ, когато и една организация на онкоболни ми обърна гръб (както и всички близки). Най-ужасяващото за мен беше не толкова състоянието на майка ми (още от самото начало лекарите ми обясниха, че нищо не може да се направи и дори си позволиха да дадат краен срок - не повече от 4-5 месеца, тя живя само 2 от тях), по-ужасяващо беше, когато се налагаше да отида до онкодиспансера (Пловдив) и се оказваше, че само за да влезе човек в сградата се правеха списъци на опашката още от 5 сутринта Толкова много хора и повечето от тях под 50 години!!! Умът ми не го побираше!!! Пробивала съм си с лакти пътя до нужния ми кабинет, където също ме отрязаха, но поне като видях купищата хора отпред, влязох в положението на лекарите. Ракът за мен е чумата на нашия век.
Минаха повече от три години, но все още има болка в сърцето ми. С раждането на дъщеря ми мъката зае по-задно кътче, но още е там. Сега се моля да не причиня тези страдания и на моето малко момиче.

Да, миличка, много време ще плачеш и ще търсиш мама. Моята майка почина преди 3 години и непрестанно плача за нея. Никак не ми е олекнало и времето не лекува. Но по-късничко ще можеш отново да се радваш и пак да живееш нормално. Не че ще я забравиш, но живота ще те завърти и ще ти поднесе хубави неща. Просто ще им се радваш от сърце.  Бог да прости всички наши близки, които са на друго място.

Милите майчици за които тъжат всички.
Майката е свято нещо колкото и да е стара пак ще боли за нея, когато вече я няма
Преди години имаше проблем със здравето на мама и умирах от страх да не я загубя. Не беше РАК

Но каква е болката на майката когато загуби дете. На колко майки децата умират от РАК. Повечето са от поколение което са на ВИЕ с техниката и не влизат тук да споделят.

Аз имам диагноза РАК и имам МАМА която се страхува да не умра. МАМА заслужава да мина през целия ад, защото много повече боли когато си отиде детето.

Не знам какво е да загубиш родител, знам какво е да виждаш страха в очите на родителите си, че може да си отидеш преди тях.
Какво значи да загубиш детето си?
Не знам?

Та нали аз загубих детето си и се борим за Антималигноцит, за да има по малко такива майки. 3000 деца годишно заболяват от рак и 70% от тях умират, на 20% се удължава живота и едва 10%  са изликувани. Това е статистиката за жалост. Антималигноцит лекува рака и тези деца могат да живеят. Кой обаче в тая скапана държава с извинение ще помисли за живота ни, ако не го направим ние....

Ще оздравееш, миличка, и твоята майка няма да плаче.

angelary пожелавам ти да оздравееш и всички да сте здраво и щастливо семейсто. 

angelary с цялото си сърце и душа се моля да имаш сили да се бориш и да оздравееш.

Аз бях писала по напред за сестра ми. Преди две седмици я оперираха за втори път. Оказа се че във всички лимфи, които са извадили има рак. Сега и предстои химиотерапия. Заедно ще намерим сили да преборим болестта. Задено ще се опитаме да й помогнем да мине през всичко... заедно - една майка, чието дете е болно, едно дете чиято майка е болна и една сестра, която би дала всичко, за да не загуби своята сестра. 

Drina аз вярвам, че ще победим РАКА

ВАРВАМ, убедена съм

Вярвай и ти и ще бъдете победители

Охххх,за пореден път започвам да пиша по тази тема и се надявам този път да мога, да имам сили да я напиша.Преди 3м. почина баща ми ..от РАК.С думи не мога да опиша какво ми е на душата..боли и плаче.Много ми липсва.Не съм говорила с никого за това ,а много ми тежи.Снощи пак не спах.Идва Коледа,а на този празник се събирахме всички  и аз не мога да си представя как ще е без ТАТКО-душата на компанията.Миналата Коледа макар и болен пак беше на масата ...Нямам сили да погледна майка ми,виждам болката в очите й(същата която е в сърцето ми).Преди 3г. му откриха рак на дебелото черво,оперираха го .Уж всичко беше добре,до преди около година.Пак се започнаха мъките.Болници ,лекари ,БОЛКИ....Последните месеци беше много зле,но въпреки всичко ТАТКО не се предаде до последно.Бори се с проклетата болест с всички сили,въпреки ,че му съсипа уретрата,бъбреците,белите дробове ,беше навсякъде,сърцето му беше здраво ,а душата му пълна с надежда....ОБИЧАМ ТЕ ТАТКО                                                                                                                                                         

Съжалявам за болката в твоето семейство. Нямам думи за утеха. Само мога да те помилвам.

Много постове имам в тази тема и си мисля, че май не трябва да пиша повече в нея.Обещавам, за последен път е.
Нещо не разбрахте Ангелари. Тя не искаше да  я съжалявате, не искаше да чуе, че майка и повече няма да плаче. Имаше друго послание към вас !
Тя знае, какво я очаква, знае как да действа. Ангелари не е от мрънкащите. Просто изразява мнението си от обратната страна.
Ужасявам се когато някой каже - боже, той/тя/ болен от рак !
Какво от това, рака е диагноза, с която можем да се справим, стига да се открие навреме.
А на вас близките, задачата ви е не да ни съжалявате, а да ни помогнете да преодолеем стреса от поставената диагноза.
Искренно съчувствам на тези, които са загубили близки от това заболяване, защото и аз съм преминала през това изпитание нееднократно.
Но пък и се оказах в редиците на тези, които се борят с него.
Какво да се прави, фамилна обремененост нищо, че доскоро я отричаха.
Мамка му, нещо гена се бърка.......

Хули и аз така все не се стърпявам и пиша

Винаги ме е учудвало името на темата "Малко трудна тема.....за болестта -РАК!!!"

Не не е малко, а много но не темата а БИТКАТА С РАКА Е ТРУДНА
А темата за рака винаги съм се чудила защо да е трудна. Не би трябвало. Може би защото е трудна затова ни наливат с химия и разни шарлатани изнудват семействата ни.
Ако не я смятахме за трудна, щяхме да станем с високо вдигнати глави НИЕ с ДИАГНОЗАТА /а не болестта/ и всички до нас, а до всеки най-малко още един, че и много повече.
И тогава, тогава, щяхме да изкараме на пазара евтиното лекарство за РАКА, КОЕТО СЕ КРИЕ ОТ ПРОСТОСМЪРТНИТЕ
От мрънкане полза няма действие трябва, действие.
Колко сте много вие които сте писали в темата. Защо следващия път вместо да пишете не излезнете например пред НАРОДНО СЪБРАНИЕ и не се опитаме например да легализираме лекарството АНТИМАЛИГНОЦИТ.
Да родителите ви са умрели от РАК, разбирам боли. Не ме обвинявайте, че съм безскруполна. Забравихте ли за вас, а това че имате и деца. Или имате гаранция, че вие сте недостижими. РАКА върлува като чума и аз не мисля, че гаранция няма за никои.

РS  ХУЛИ благодаря ти за поста. Много точно си описала какво искам да изразя.
В моето семейство вече никой не мрънка. Аз също.
Моето семейство заслужава да водя битката за живот