Многодетни мами - тема 67

Притеснителното при интернета е на какви клипове и информация ще попаднат в един момент, ако не ги наглежда човек.

Вкъщи имахме таблет, но го счупиха. По-щастливи не сме били с баща им. С този таблет хем си губеха времето, хем се изпокарваха. Сега съм им свалила на компютъра програма, която симулира таблет, за да играят игри. Наложила съм ограничение 30 мин. на единия, 30 мин. на другия и гасим компютъра. Беше ме страх как ще приемат правилото, но не го показах, когато им говорех. Приеха го и свикнаха бързо.

*Noel*, пак да кажа, че вкъщи беше ад. Благодарение на Super Nanny (има страшно много клипчета в ютюб), нещата са коренно различни сега. Децата просто искат да се чувстват обичани, мама да им обръща внимание, но и да знаят какви са правилата, че за нарушаването им ще има последствия, че има граници, които не бива в никакъв случай да прекрачват. Дневният режим, храненето също са важни. Дипломация, похвали, според случая. Но едно е да го говорим, като го видиш приложено на място е много по-лесно. Не на последно място, често имаме някаква психологическа спирачка, която ни пречи да ръководим децата с твърда ръка.

От дотук прочетеното (най-вече думите на Айла и GI) се затвърждава моето мнение, че е най-добре децата да бъдат заети по цял ден (и то извън къщи), за да ценят и малкото си свободно време и да взимат правилни решения как да го използват. При нас засега това не е опция, т.к. занималнята в у-ще не става за нищо, а за частна не мога да отделя пари, при положение, че нямам постоянен доход.

Опитът ми сочи, че нашият родителски авторитет (особено този на майката, защото у нас баща им вятър го вее на бял кон) не е достатъчен, за да въведем правила за учене и режим, които да се спазват безпрекословно; деца са си, гледат да кръшнат при първа възможност. Доскоро при нас тази първа възможност беше още щом се обърна да свърша нещо (дори да съм в същата стая).

Аз всъщност не се оплаквам от използването на таблетите и телефоните, защото това отлично го контролирам. Вярно, че са склонни да се увличат, но рядко им се случва (да не кажа хич), понеже зорко ги следя. Така че у нас играят и чатят по Вайбър, но умерено, и то странното е, че малката (на 7 и 1 месец) е по-запалена от кака си, чийто (счупен) смартфон използват. Таблетът и лаптопите са ни работни и общо взето не се отстъпват. Телевизия се гледа също умерено (любим сериал след вечеря и някой по-дълъг филм вечерите през почивните дни, и то ако остане време).

Ооообаче се оплаквам (жално-жално), че дори когато съм вкъщи и набюдавам (макар и работейки в съседната стая), щом дам на Калина задача (с конкретни параметри, вкл. срок, в който да бъде изпълнена), тази задача не се изпълнява и се пренебрегват указанията ми, едно от които винаги е, ако не съм в стаята и не ѝ дишам във врата, да ме извика или да ми донесе тетрадка или пр., когато е готова.

Да, ама не, времето си тече, отивам примерно 5-10 мин. след крайния срок, който съм определила, и я заварвам или да блее, или да си чете, или да си разглежда чекмеджето, или да си играе с кукли и пр. Съответно задачата даже не е преполовена. Моята реакция е взрив, близък до ядрения. И вследствие на съвкупността от фактори, в крайна сметка времето изтича, преди да са завършени домашните.

Дали ще прави така, когато на главата ѝ е възпитателката от занималнята (не и г-жата от нашата занималня, ъф корц)? Надали. Калина е на 10 г. и 1 м., не е вече малка и доста добре разбира нещата. Умна е, схваща бързо и може би това я стимулира още повече да вярва, че ще ѝ се разминава и че може да напредва, без да полага усилия.

В крайна сметка напоследък обсъдихме разни възможности за стегнатост при писането на домашни и подготовката за у-ще нещата леко дръпнаха. Надявам се да си вървим по-спокойно, без големи катаклизми от тук насетне.

У нас вечер и събота и неделя не може да се работи заради Никчо. В редки случаи, ако е много наложително, и с много нерви, работим с Никола на главата или на гърда. Но това е само за случаите, когато може да се отбие номера, ако трябва нещо сериозно да се свърши, няма да стане.

Много ми е интересно да чета за по-големите деца и тийновете...На нас ни предстои и все си мисля,че има време и че за да ми е по-леко трябва да ги науча да ми се доверяват и да споделят още от сега...
Обаче,като направя аналогия с моето тийнейджърство се сещам как в тоя период всичко ти прещраква и изобщо не желаеш да си близък с родителите си...Може би аз съм била така..Та се чудя възможноли е изобщо другото..

А по темата за таблетите..Имаше един период,когато децата много гледаха..Значи двамата на три и на четири са били и седят с таблет и тел в ръцете и зомбират така.Не съм следяла време,сигурно и час и повече е отивало понякога..Естествено с татко им си почиваме през това време,радваме се на тишината.

И винаги съм била против таблетите и прочие устройства,давани на малки деца,но в този момент(май третото беше съвсем мъничко или не се беше родили,не помня!) сме ги ползвали като спасение от лудницата.
Гледаха клипчета,песнички в тубата,за игри нямат понятие още...
Както и да е ,в един момент ми писна тая схема и да ги гледам коплко са зомбирани пред екрана, и просто им казах,че от сега нататък не може да гледат(или може евентуално някога за десет мин максимум,както се случи мин.вечер примерно) Та им отнех устройствата без грам да ми пука за тяхното мрънкане и много бързо свикнаха с положението.Сега ги укротявам с филмче пред тв и пак до час и нещо  максимум на ден.

Но те са още съвсем малки..Сърдеха се за едни клипчета,ако си имат фейсбуци и т.н. страници из нета кой знае каква война ще е..Не знам как ще се справям тогава..
Обаче факт е,че трябва да има ограничение и то поставяно от родителя.Детето самичко няма да се откаже от лаптопа/таблета и т.н. и най-вече безцелното блеене в тях(то на нас ни се случва,какво остава за малките)За училище всички сме наясно,че е нещо хубаво,спор няма.

Ето сега и аз, вместо да бърша прах ,седя да филосовствам пред пс...,а после на децата не давам,нали!Аман от двойни стандарти!:)

Много съм съгласна ,че трябва да има всякакви странични занимавки-спортове,изкуства,и т.н.,за да им отвличат вниманието от безсмислено киснене в нета и да им изразходва енергията...
Особено за момчетата-жизненоважно Спорт..И то редовен...Моят син сега кипи от енергия и обръща къщата(през зимата няма какво да спортува) и чакам да се стопли,за да сме навън възможно най-дълго.

При нас си мисля,че няма някаква остра ревност,но има борба за внимание все пак..
Открих един неприятен навик...на синчо да се държи ужасно пред чужди или немного познати хора..да повишава тон,да се тръшка,въобще да се опитва да привлича вниманието всячески към себе си на всички наоколо..Това дали е някакво проявлание на ревността?Как да се спразвя с такова поведение?Всъщност,той винаги се тръшка,да стане на неговото,но като сме насаме не му обръщам внимание и в крайна сметка разбира,че няма да мине номера.
Но като има други хора с нас сякаш нарочно си измисля нещо да е намусен,за да привлече вниманието ни...Мисля,че ме разбрахте...Ще се радвам да ми кажете ако имате идеи на какво се дължи това и как да му обясня да се държи като възпитан човек,а не инфантил(след всеки такъв случай си говорим,обяснявам му,че не можам когато имаме гости да му обръщаме вниманеие само на него и уж разбрал,но после пак същата песен...)..
Все пак не ее малък вече,почти на 6 е...или пък е малък и имам твърде големи очаквания?Не знам?

Aila, с две ръце съм за електронните книги. Моите са още малки, но щом пораснат бих се радвала на всяко от децата да купим по едно такова устройство. Още им е рано. За сега сме записани в регионалната библиотека(на мое име) и от там взимаме книжки и за децата, и за мен. Аз си ползвам един електронен четец на книги също. За телефона смятам, че са ми малки още. Дори и на ученика не му е необходим. По цял ден е на училище, водим го, прибираме го. Ако има проблем, имат ми телефона, могат да ми се обадят. Телефон ще му трябва най-рано в четвърти клас и ще бъде обикновен телефон, а не скъп смартфон. Той си ми е разпилян и не бих пръснала средства за нещо скъпо, което може да изгуби или счупи(или друг да му счупи, че в класа има палави деца. Наскоро имаше сблъсък между две майки за скъсан несесер, та не ми се мисли какво ще става като почнат да носят телефони в училище...).
През февруари майка ми се опита да му обещава да му купи таблет, но тази работа не мисля да я позволявам... Ако се опаричим, може да стигнем до там да си закупим по-нов фотоапарат и тогава ще връча на сина стария ни такъв, че виждам, че има желание да прави снимки, но дали ще му дойде реда, не знам, че вкъщи толкова неща вече се събраха за оправяне, сменяне или подновяване, че  . Мечтая си да си вземем едно принтерче към компютъра, но момичетата са малки, пипат, чупят, блъскат(особено най-малката) и ще почакаме и за тази придобивка докато пораснат още малко и почнат да пазят.

Мяуче, разбирам какво пишеш. За мен е важно да им изградя навици на учене/свирене, да се стегнати, а не да ми правят домашни по цял ден и да се мотат.
Моите деца всъщност не са заети по цял ден. На училище са от 9 до 3.15 часа (3.30 докато  се приберем). След следобедна закуска и след това от 4 до 8 часа имат тенис (или на безплатния тенис корта в парка до нас, ако имам да доработвам; или са на клуба за тренировка с мъжа ми/трен^ра). Но за да се случи това, сутрин като станат (обикновено в 6 часа кукат!) имат да си направят математиката (зададена от мен) и да свирят докато стане време за тръгване на училище. Ако това не е свършено, детето остава (с мен) в къщи докато другите двама тренират. Естествено на принципа на стадото, никои не иска да си остава в къщи и да изпуска!  Най-големият, които има повече домашни (зададени от училището не от мен вече ) или ги прави в неделя за седмицата или в библиотеката в училище в обедна/междучасие заедно с другите спортисти от класа.

Двамата по-големи са ми много лесни, защото ходят на състезания и са много мотивирани да тренират. Шестгодишното доскоро ми беше дерт, че не се водеше лесно. НО отскоро и той по линият на партията започна.  Честно да си кажа домашните за училище хич не ме интересува дали са написани, не проверявам и незнам. Но децата ми са съвестни/страх ги е от учителите и ги пишат.

Честно си признавам, че ако не искаха да се занимават със спорт едва ли щяха да са така организирани и изпълнителни. Може би някое друго хоби, което поглъща много време да действа по същия начин? Твоите девойки какво харесват?

Калина си умира за плуване и в края на месеца ще имам възможност да ѝ купя карта за басейн (+треньор) тук наблизо, но няма да е всеки ден (просто чак толкова пари не мога да дам).

Люси засега е по цял ден на ДГ, догодина може би ще я оставя да е по цял ден в у-ще (у-ще + занималня), освен ако не се окаже, че могат да работят заедно с кака ѝ. На плуване тя не иска да ходи.

Като цяло обичат да рисуват и да си играят на разни фантастични игри. Обичайно използвам това, но не всеки път връзва дикиш.

Явно в България спорта за деца/младежи много се е оскъпил. Тук с карта за басейн за £15 (от средна заплата £1000-1200) на месец, може детето да ходи да плува всеки ден като е включено веднъж в седмицата урок с учител. Футболът е много достъпен също.
Иначе ако децата тренират различни спортове си е трудно и за екипировката и за това да ги водиш.


Спорта и за момичета и за момчета е много полезен. За ревността естествено всички искат внимание и се мерят. На 6г тук в Англия си е голям в трети клас вече, за България може да е малък не знам.
Моят е на 6г и 5м, голям е чете, пише в училище; решава задачи умножение, делене и по-лесни дроби. Освен това свири на цигулка и тенис играе. Очакванията са в училище да слуша, следва и изпълнява. В къщи също. Не винаги ми се получава, но като очаквания за него са същите каквито са за 9г му брат. А и той самия изисква това. Миналата година на 4.5-5г ме питаше: защо те тренират всеки ден, а аз не? Аз кога ще свиря на инструмент? Кога ще имам телефон като Ф (най-големия)?

Може би ако го включваш повече, питаш го за мнението му и се държиш с него като с голямо момче това ще отмине. Той може да не иска да го месят с "бебетата" в къщи?

Да,така е за спорта и за двата пола.
Ами той е в Дг..Не може да чете,пише печатно някои букви,по свое желание ги учи,никога не съм се занимавала с него педагогически,за да ги научи,в Дг не учат азбуката и пр,това е чак в училище след 7г.Мисля,че учат някаква проста математика,но пак не е кой знае какво..Леле,явно в Бг сме бая назад щом от 6г могат да пишат и смятат в Англия..

Всъщност ,поправям се,учат азбуката в ДГ,но не и да четат и пишат

Според мен той пада сам на нивото на бебетата(като не мога да го нося и кърмя,поне да ми привлече вниманието с кофти поведение,че нещо не е доволен от мен) Принципно много се опитвам да общуваме всички,да говорим,всеки ден подробно ги разпитвам след градина как е било,готвим заедно,сега като се стопли отново ще ходи на тенис и той..За някои неща е доста пораснал,много добре се държи със сестрите си,много е грижовен и знае,че го третираме като батко,определено не е в кюпа с бебебтата
Но определено му куца търпението,когато говорим с други хора..Много е специфично това и няколко пъти вече същото се повтаря.Няма търпение в някои ситуации,може би се притеснява от чуждото присъствие?

А не, просто е различна системата на обучение. Тук започват на 4г и обикновено с училището се приключва на 16г. Същите години активно учене, но по-различно разпределени. Затова казвам, че за тук 6г дете си е голям ученик  с три години опит в училище.

Може би просто е по-нетърпеливо дете и аз имам едно такова в къщи. Много е сладко, но си е изморително..

Аз мога да кажа за плуването в гр. Добрич, за други видове спорт нямам информация. 50лв на месец искат тук като се ходи 2 дена в седмицата. Скъпо си е спрямо вашите 15 паунда и ходенето всеки ден. А като добавим и разликите в заплатите, още по-скъпо излиза.

Колкото до умножението и делението на 6г, направо ми се струва невероятно, че децата в Англия могат да го правят на такава възраст. Нашите деца на тази възраст са по детските градини и се запознават с буквите. Все се оплакваме, че в нашата образователна система натоварват прекалено много децата, но май ще се окаже, че времената са такива, че изискват все повече натрупани знания и умения от децата на тази възраст.

Моника е на училище сутрин от 8,20ч., вечер - до 18,00ч. Извън училище ходи на танци два пъти седмично и на английски два пъти седмично. Има с какво да се занимава, но вечер прибере ли се, гледа всяка свободна минута да е на телефона. Мисля да реша /  / вечер с влизането телефонът да се оставя до вратата и край. Иначе няма оправия.

Малката не е така, тя играе малко на таблета, но й писва и се занимава с игри, рисуване и т.н. Тя ходи на пеене и на плуване. Плуването е скъпо - 96 лева на месец. На танци ходи в детската градина. Като започне училище наесен спираме с плуването, защото освен, че тръгва на английски, заради пеенето трябва да я запишем и на пиано.

Благодаря за гледните точки!

При моите деца само голямата има смартфон. Рядко се налага да ограничавам достъпа, понякога вечер ѝ напомням, но рядко. Въвели сме някои правила, които се спазват - домашни се пишат без телефон в стаята, вечер телефона се изнася от стаята и т.н. Синът ми понякога играе на телефона на баща си, но не повече от 30 минути. Лаптоп и таблет могат да ползват без ограничение, ако е свързано с училището - има много хубави сайтове с тестове, видео уроци и подобни. Иначе като цяло големите спортуват много активно и често през уикенда са по състезания или имат да учат за поредната класна или контролна. Та и тогава не им остава много време за губене пред екрана. Малката най - много да изгледа някоя серия на Маша и мечока от време на време и това е. А, и обича много да си прави селфита.  Научи се от голямата и се налага от време на време да трия снимки.

Това и аз сериозно го обмислям, включително и за баща им 
При нас положението, мисля, не е много зле, особено на фона на цялата налична техника вкъщи, но за съжаление ни е нужна за работа и няма как. Според мен избързахме с телефоните на децата(и на двамата им взехме, когато тръгнаха в първи клас), но ММ смята, че трябва да имат и се опитва да ги учи да ги ползват по предназначение. Каката(на почти 9год) общо взето го ползва за слушане на музика и Вайбър със съучениците, както и за гледане на клипчета в ЮТ от сорта "Направи си сам". Като цяло е сръчна и й се занимава и постоянно реже, лепи и "твори" разни неща. При баткото обаче се ползва основно за игри. Винаги сме им налагали ограничения за времето за игра, но на него много често му се случва да "забрави" да си засече. Иначе ТВ почти не гледат вкъщи, но и ние почти не гледаме.
И двамата ходят на занималня, от 8 до 17.30 са на у-ще и съм ги оставила изцяло там да се подготвят. Добре се справят за сега, но случихме и на учителки. Опитвам се да им уплътнявам времето с допънителни занимания, но в момента със спорта удрям на дърво и не мога да им намеря подходящо занимание, по скоро проблема ми е, че времето, в което се провеждат не ми е ОК. Иначе ходят на шах 2 пъти седмично, свеки ги води на пиано, и от 2 седмици ги водя в една детска театрална група, към Сдружение за валфдорфска ДГ и училище, но ми се иска да имат и занимания, в които физически да се изморяват
Mama Barba, много ме заинтригува с това Super Nanny, ще потърся клипчетата. Улавям се, че това ми е голям проблем и то не само по отношение на децата, че на теория знам уж много неща, но прилагането им на практика не ми се получава.

Pum_pall при нас го имаше същия проблем със синковеца. Гледам , че децата са ни на сходна възраст/ Моите са на 6г2м, 3г4м, 2г2м. Пред външни хора представяше репертоара от лиготии и невъзможно поведение. Когато си с друг възрастен в такава ситуация, единият от двамата  трябва да се занимава с него и да му обръща внимание. Когато си сама, може да включиш някакъв вид награда за добро поведение, за да бъде стимулиран. Мислила съм си на какво се държи това поведение. Една причина може да бъде, че другите хора винаги се радват на малките деца (1-2-3г), но не чак толкова на вече 5-6годишни. Това е предпоставка за търсене на внимание. В момента е доста по-уравновесен в държанието си спрямо лятото. Дължа го на комплексни фактори - тръгване в предучилищна в  училище с предния набор, воденето на спорт, много говорене от наша страна. Време прекарано само с него - с баща му, мен или друг близък роднина.

Относно обучението, при нас го има много затвърдено мисленето, че на детето не му е работа да учи, да чете и да пише преди да стане на 7г. Сакън, ако научи нещо такова. То би било в негов ущърб, а не в  негова полза. Много родители бягат като дявол от тамян като чуят за букви и цифри.
Ще дам и един пример - трябваше да приготвим подаръци за училище от Дядо Коледа. Ами госпожите бяха много впечатлени, че на детето ми съм му избрала книга (в частност енциклопедия). На мен това ми говори, че масово се подаряват друг вид подаръци и книгата по-рядко се подарява.

Писах,писах и всичко изчезна.Сега по-сбито-моите деца ползват компютър 1 път месечно,таблета го загубиха,тел има голямата(11г) и там при най-малкото провинение и се взема.Много внимава какви ги върши,защото си знае,че наказвам -1 седмица без телефон.
Откакто и телевизия не се гледа сме още по-добре.Иначе,уж за фон пусната,но все някой се зазяпал,малкото знаеше рекламите наизус.Таткото също все гледа.Та пробвахме месец безТВ,ми то било хубава работа.Продължихме.само уикенда едно филмче за по20 мин се гледа и до там.Аз съм против да де метне по един таблет на всеки,за да е мирно и тихо вкъщи.Гледам и максимално да са навън,ако не спортуват,в парка.Само да не вали.Понякога сме сами,хората чакат слънце,20гр.,ние сме си вечно там.И кал ,и вятър и студ.По-добре отколкото пред телевизора.Малко е натоварващо,защото намалява и моето време за дом.дейности,но ...