Четвърти клас - 2

Бисе, вие не бяхте ли в музикалното? Нещо напоследък много деца от там се местят при нас   А  уж за добро се водеше  
При нас проблема с телефоните се реши, откакто директора забрани да са включени докато са в училище, включително в междучасията. Излизат да играят навън и поне засега не е имало проблем с бой. Е, посбутват се, особено момчетата, но чак някакви сериозни неща не е имало. Учителите и охраната дежурят постоянно и няма такива ексцесии.
Такива неща като развиване на умения за общуване и подобни обаче само по филмите съм го чувала и от познати в белите  страни  
А за английския ще ми пишеш ли при кого ходите и колко пари е?
Нашите не ходят сега никъде, спрях ги от школата, защото не го приемат сериозно, тежи им и само си давам парите. Но странното ми е, че дъщеря ми се справя добре от това, което учат в училище, помни си думите, разбира граматиката и то без да се преучва. Само каквото им дава госпожата за домашно, а сина не е така. Не помни думите, в граматиката има доста грешки. Като цяло уж го знае на теория, но тестовете винаги са му за 4-ка   Чудех се какво помагало да му взема и да се учим вкъщи. Или някакви клипчета да гледа   Кое определя по-лесното научаване от един и по-трудното - от друг   При еднакви положени усилия  

Лекси, основната причина за гърча, ако има гърч, според мен, е в не особено, съжалявам, интелигентните в педагогическо и психологическо отношение... родители, които, непостигнали особени лични успехи и мечти, сами тормозят децата си.
Нито състезанията, нито "елитните" училища, нито математиката и чуждият език "до откат" са задължителни. Нещо повече - на тази възраст не е особено полезно подобна състезателност за всяко нещо. Дори напротив. Тя изнервя и товари съвсем излишно децата. Мисленето - абстрактно, логическо, с обобщения, се развива в периода на средното училище. Тогава има смисъл вече децата да се себедоказват /те, а не родителите им/ кой на какви нива е. И то в избраните от самите тях направления.
Родителят сам решава за децата си в начална степен дали и колко да ги юрка. И най- вече за какво да го прави.
Всяко нещо, което нарушава съществено крехкия баланс на неукрепналата детска психика, избива в не особено позитивна насока.
Разбирам ако едно дете има склонност към определен предмет или занимание, има талант  - да се занимава. Но, извинявам се, такива деца на тази възраст са в пъти по-малко от бъхтещите всяка седмица по поредното състезание.

А НВО е просто едно изходно ниво по четири предмета. Нищо повече.
Целта не е да се подготвят децата за отлични оценки на това поредно контролно, а да разберат и запомнят трайно съществените неща от учебния материал, за да могат да го надграждат по- късно и да го използват.

Моите деца ходят на училище основно, за да се виждат с другите деца - приятно им е. Социализацията далеч не навсякъде куца. Моите деца, и двете, досега са били в добри класове, с изключение на "елитния" от пети до седми на големия, с хубави съученици и нямам оплаквания.
В начална степен е И полезно ходенето на училище, поне при нас, откъм обучение. Нагоре по класовете - според каквото се случи. Лотария, братче!
Така е.
Това го потвърждават и всички учители, с които съм говорила. За чуждия език моите и двете деца предпочитат индивидуално обучение. Стига им груповото в училище. По шах, например, е хубава малката група, от 2-3 деца на сходно ниво.

И в нашия клас комуникацията е добра, благодарение в доста голяма степен на госпожата им, която ги сплоти и ги направи задружен клас.
Ние пък сме си амбициозни, не виждам нищо лошо в това и детето да се понапъва. Има потенциал. Стига да не се прекалява с напъването разбира се  .

Моят син потенциал има, ама да се напъва не обича.
В тази връзка, много ми харесва позицията на класния на малкия ми син, че успехът рано или късно спохожда тези, които се трудят упорито и системно всеки ден, и че е важно да се работи така, че децата да достигнат своя връх на 19-20 години, и че в дъгосрочен план успех постигат работливите, а не най-умните. Както се казва пилците се броят наесен. Разбира се идеалният вариант е умно и работливо дете.
Големият ми син е умен, но не точно мързелив, а по-скоро нетърпелив. Иска всичко да се получи веднага, без усилие. В училище засега му се получава, но ще дойде ден, в който ще трябва да започне да влага усилия и тогава ще му е трудно. Затова и с гимнастиката не му се получиха нещата.
Малкият е на другия полюс, по-малко схватлив, по-малко талантлив и въпреки това с повече успехи и в училище и спорта. Само защото е невероятно работлив и търпелив и вътрешно твърдо убеден, че може да научи всичко, ако положи достатъчно усилия.

Джина,  да,  в  Музикалното  училище е Моника. Не иска и да чу да се мести. предложих и вариант с вашето училище, но паралелка с БЕ- каза, че само ако не я приемат сега на изпита в Мизикалното , ще мисли за местене. Ще се съобразя с нейно желание, засега...
 При Христова от школа ,,Бъчварови,, сме ние на Англ. ез.

 Judy, така е. Получава се и някаква масова психоза. Все по-често чувам от родители, че записват децата си на състезания и курсове, защото всички други така правели. И излиза, че ние, родителите, сами вдигаме летвата.
zazu1, наистина от класната най-вече зависи климата в клас. Нашата не е лоша, но така й личи не й се занимава и иска да я оставят на мира... не се намесва в конфликтите на децата, прави се, че не забелязва много неща, не ги организира за нищо, не провокира разговори...

Пък аз покрай едни математически курсове се наслушах на деца, на които хич не им се ходеше, но понеже са малки, в начална степен, и родителите с лекота ги манипулират или откровено ги тормозят.
Съвсем друго са големите ученици. Моят единадесетокласник никой не го кара да ходи, сам си избира в кои области да се доказва, пита, интересува се, чете си.

Така е, но е абсолютно нормално в тази възраст и особено в предстоящата пуберска, децата да позагубят интерес към училището. Този интерес се възвръща после обикновено в гимназията, след отминаването на пубертета, след около 14-15 годишна възраст. До тогава на преден план излиза като цел опазване на психическото равновесие и опознаването на собствената им личност и начина на общуване с връстиниците.
За училището е нужно да има един родителски контрол, но родителят трябва да е наясно с особеностите на възрастта, за да не се гафне ненужно с увреждане на децата.
Големият, като по учебник, се беше поразпищовил в периода пети - осми клас, после постепенно пак си влезе в релси. Сега кога ходи на олимпиади и състезания, какво прави - разбирам чак, когато са им казали резултати. Сам се интересува, сам се готви, ходи си. Споменава така, между другото понякога, че имало олимпиада по нещо еди кога си. Снощи ме изненада с резултат от областен кръг с второ място. А в предишния пуберски етап не щеше и да чуе за състезания поне 4-5 години. Въпреки, че в начална степен си ходеше сам, понеже госпожата в училище ги информираше кога какво има.
Периоди. Имат си специфика и е хубаво тя да се познава.

Аз малкия син от класа го не бутам. 
При нас може да слеят петте ни класа в четири от догодина, но каквото направят. Моят познава и деца от другите класове, футбол играят, народна, хандбал по двора - знаят се. Моят е общителен, най- неконфликтното създание, което познавам, заедно с големия си брат, спокоен, малко е срамежлив, което му е минус и е разсеян, пак минус. Но принципно до сега с контактите не е имал никога проблеми, независимо от средата. Приятелчета има. Точно защото не е конфликтен и има чувство за хумор. Е, сега ако се натъкне на нещо крайно негативно, ще му се отрази, но до момента нямаме такива ситуации. Съществени проблеми дори с големите деца до седми клас не е имал. Надявам се, ако останем в града още три години, да си изкара в същото училище спокойно, както до сега. За учителите от следващия училищен етап нямам негативни отзиви от познати, но не се знае, знае ли се. 

Лекси, това поведение на вашата класна е масово поведение на учителите , с които съм се сблъсквала. Не им се занимава. Има и изключения , разбира се.  Няма я връзката дете>учител>родител. Няма воля за решаване на проблемите. Има опити за замазване, неглижиране и откровено бездушие...Това ме плаши най- много...

Хей, Джуди! Поздравления за второто място! Това си е сериозно постижение! Само напред и нагоре!

Утре в Плевен има олимпиада / съзтезание по БЕ-" Аз съм българче" .  Хлапето ще участва , голямо желание има. За математика обаче не иска и да чуе... Голям зор настана с това деление с двуцифрено число.

Благодаря. Големият синковец винаги, като отиде на състезание, казва, че не се е справил. Току после донесе по нещо... Тази година олимпиадата по история беше по мой вкус - няма зачеркване на готови отговори, изцяло е собствен текст по въпросите. Това, вече, прилича на наука. Другото е бошлаф работа - а,б,в, лошо ми става от подобен начин на проверка на знания.

Малкият ми е доста разсеян, има много развинтено въображение. Задачите му никак не са проблемни. Всичко си решава, вкл. от сборника, по който тренираме у нас. Но няма желание да се състезава.  Та това са почивните му дни. А ние винаги ходим някъде тогава. Сега отлитаме за Панагюрище, например.
Скучно му е да дели и умножава. Текстовите задачи са поне интересни и разнообразни, на тях по- рядко се разсейва, но на голите примери умира от скука просто.
Веднъж си беше позволил на контролно да си дели и умножава на ум и имаше сгрешена по някоя цифра. Аз знам, че той такива грешки не прави и се сетих за причината. Питах го: "Абе ти къде ги разписва тези задачи?", пък той ме гледа и ми се чуди на акъла: "Че що да ги разписвам?!"!   Ами щото вече си на етап, който иска писане, затова бе, сине майчин! То аз не мога често на ум да разделя или умножа многоцифрени числа, той седнал да ми се прави на магьсник!
Той много обича да пише съчинения и да измисля приказки. Но се отплесва и забравя пълните членове, като пише.   Иначе ако му е специално упражнение на тема "пълен член", например, няма да сбърка, но когато пише, до такава степен е забил в сюжета, че не мисли ни за нов ред, ни за пълен член...  

Judy, ти, както всички тук изхождаш от собствен опит Много сладкодумно пишеш, но децата са различни, градовете, средата, училищата , родителите и т.н. са различни:)
Знам я породата пренавити родители, и аз я избягвам Не съм пренавита по кандидатстването, но и нарочните административни пречки около състезанията в 4 клас дразнят дори и такива темерути като мен, затова споделяме и се оплакваме

Та кой твърди, че децата са еднакви? 
Просто си има общи положения за всяка възраст и това не съм го установила аз, а учените, далеч не само български, на база дългогодишни изследвания и статистики. Мога да дам и литература, за който се вълнува и желае да прочете нещо наистина научвно, а не форумско.
НИКОГА не съм обсъждала тук деца на хора, които не познавам. Всеки си знае неговите деца. И най- често родителят е най- необективен при преценката за собственото си родителство. Затова е хубаво да се почете наистина научна литература, за да се запознае човек със спецификите на съответните периоди на развитие, с резултатите от определен тип отношение и поведение и да избегне, доколкото е възможно, изпадането в някои негативни крайности.
Когато говоря за училищна среда, изрично обсъждам тази, на моите деца. Ми хубава е, нищо лошо й няма до момента. Споделям го. Не твърдя, че е такава навсякъде. Къде съм писала такова нещо?
Тук не обсъждам и състезания. Ако желая, го правя в темите, посветени на тях. Има достатъчно такива. В този ред на мисли последното ти изречение най- вероятно няма нищо общо с мен и участието ми тук. Лично на мен не ми допада идеята за състезания в почивни дни, например. На децата ми - също. Съответно - не ходят. На малкия една олимпиада по математика /те, поне, са в учебен ден/ съвпадна със състезание по спорт и той си предпочете сорта. Негово решение. В това се не меся.

Не, просто имам чувството че те дразни когато се споменат проблемите около кандидатстването след 4 клас на някои от родителите в темата
А те в случая наистина са свързани с неуредици, а не с пренавиването ни

Училищните задачи по математаика в 4ти клас са наистина ужасно скучни. Не виждам никакъв смисъл от аритметични действия с огромни числа. Дали ще събираш трицифрени или шестцифрени числа няма разлика, само дето във втория случай вероятността да сбъркаш някъде е по-голяма.
Синът ми имаше 5 на едно от последните контролни. На всички чисто аритметични задачи имаше някъде по нещо сбъркано. Всички геометрични и текстови задачи му бяха верни. Проблемът е, че толкова безсмислено събиране/изваждане и умножение/деление, загуби желание да решава каквито и да е задачи.

То в тестовете за НВО на седмокласниците се допускат грешки в условията, вие за някакви състезания се дерзаете.
Иначе Джуди потвърждава думите на моя мъж, че момчетата се очовечвали към девети - десети клас. Все така ме успокоява той, като изпадна в тиха лудост