Заявявал е намеренията си, както и това, че няма да ме остави заради нищо и никой, но това се е случвало в малкото пъти, в които баща ми му е дал думата. В останалите случаи му се обажда, псува го, заплашва го какво ще се случи и затваря телефона. И двамата се стремим да направим нещата по добрия начин. Все пак, каквито и да са, са ми родители и оценявам това, което са правили за мен. Вярно е, че негативите май са повече, но са ми родители.
Ужасно трудно и да не кажа невъзможно ми е да предприема такива драстични действия срещу тях, не одобрявам техните методи и не искам да стигам тяхното ниво на действия.
Ти сериозно ли?
Баща ти те е бил, а на теб ти е жал.
И аз съм била бита като дете. И в момента не изпитвам жал към тези хора.
Спряха да ме бият и тормозят, когато аз попораснах и почнах да удрям. Сега са по-ниски от тревата. Ще мируват я, къде ще ходят.
Да, заплашвали са ме, че ако не спра връзката си с този човек повече за нищо да не разчитам на тях. След като видяха, че не се разделяме се дръпнаха за 2-3 дни и после пак си беше същото. Детето ми е мног привързано към тях. Искам всичко да се случи по нормалния начин.
Относно апартамента той бил на цялото семейство, не съм го купила с мои пари, а притежание на семейството. Брат ми го даде с идеята да живеем аз и детето там, за да бъдем самостоятелни. Уви, не се получава.
И като почнат обвинения какво? Защо не почнеш и ти да ги обвиняваш?
Ти работиш ли?
Пак не разбрах за апартамента. Той е на брат ти. Родителите ти общо нямат.
След като физическата разправа продължава нали знаеш, че има една институция наречена полиция. Отиваш там и пускаш жалба. После и ги съдиш ако трябва за тормоз. Но ако ти е много жал, недей. Стой и си търпи някой друг да ти нарежда живота.