Проблеми с властни родители

  • 8 040
  • 70
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 41 753
Сърце не ми дава да говоря така със собствените си родители.
Скрит текст:
Още повече се въздържам, заради детето си, защото знам, че тя ги обича безкрайно, а и те нея. Гледат я чудесно, дават всичко за нея. Основната помощ, която получавам от тях е за детето. С пари не ги занимавам, справям се сама и приятелят ми ми помага.
Заявявал е намеренията си, както и това, че  няма да ме остави заради нищо и никой,  но това се е случвало в малкото пъти, в които баща ми му е дал думата. В останалите случаи му се обажда, псува го, заплашва го какво ще се случи и затваря телефона. И двамата се стремим да направим нещата по добрия начин. Все пак, каквито и да са, са ми родители и оценявам това, което са правили за мен. Вярно е, че негативите май са повече, но са ми родители.
Ужасно трудно и да не кажа невъзможно ми е да предприема такива драстични действия срещу тях, не одобрявам техните методи и не искам да стигам тяхното ниво на действия.

Ти сериозно ли?
Баща ти те е бил, а на теб ти е жал. Laughing
И аз съм била бита като дете. И в момента не изпитвам жал към тези хора.
Спряха да ме бият и тормозят, когато аз попораснах и почнах да удрям. Сега са по-ниски от тревата. Ще мируват я, къде ще ходят.

Не мога да им кажа да не идват, защото почват обвинения,
Скрит текст:
а и знам, че няма да го направят, просто това допълнително ще изостри проблемите.
Да, заплашвали са ме, че ако не спра връзката си с този човек повече за нищо да не разчитам на тях. След като видяха, че не се разделяме се дръпнаха за 2-3 дни и после пак си беше същото. Детето ми е мног привързано към тях. Искам всичко да се случи по нормалния начин.
Относно апартамента той бил на цялото семейство, не съм го купила с мои пари, а притежание на семейството. Брат ми го даде с идеята да живеем аз и детето там, за да бъдем самостоятелни. Уви, не се получава.

И като почнат обвинения какво? Защо не почнеш и ти да ги обвиняваш?

Ти работиш ли?
Пак не разбрах за апартамента. Той е на брат ти. Родителите ти общо нямат.
След като физическата разправа продължава нали знаеш, че има една институция наречена полиция. Отиваш там и пускаш жалба. После и ги съдиш ако трябва за тормоз. Но ако ти е много жал, недей. Стой и си търпи някой друг да ти нарежда живота.


# 16
  • Мнения: 1 610
Щом и двамата родителя не приемат приятеля ти, вероятно са прави, че не е за теб.
Мисля, че не искаш да ни споделиш какво точно мъчи родителите ти.
Мисля, че са прави да се безпокоят.
Много го криеш и май го виждаш с розови очила още....
-------------
Предполагам в случая приятеля не е българин?

# 17
  • Мнения: 41 753
Пропуснала съм да дочета единия ти пост. Явно работиш.
Всъщност ти въобще не си зависима от родителите си. Дефакто нямаш проблем. Просто си супер слабохарактерна.
Научи се да казваш не.
И научи родителите си къде им е мястото. Защото е срамота. На 30 години си.
А това дали сегашният ти приятел е за теб или не, също не е тяхна работа.

# 18
  • Мнения: X
Спира ме страха, че могат да предприемат действия както срещу мен, така и срещу него - физическа разправа например. А мен да опитат да спрат чрез детето, очаквам всичко и всякакви действия.
А какво точно могат да ти направят?

# 19
  • София
  • Мнения: 8 355
Няма как някой да помогне, проблемьт е в твоя телевизор. Ти си човекьт, който да постави границите и точката на глупостите.
Все пак, за да е толкова бурна реакцията, все си мисля, че нещата не опират само до властност. Помисли добре дали няма резон в доводите, които изтькват пред теб.

# 20
  • Мнения: 24
Да ми вземат детето, да го манипулират...не знам и аз, просто се страхувам.
Приятелят ми си е българин. Нямат друг довод, освен ,,не е за теб", а човека прави много за мен и детето. Само да поискам нещо или да ми трябва нещо за вкъщи го имам още на другия ден. Било някаква глезотия, било нужда от майстор или каквото и да било. Прехвърли 40 000 лева на името на детето ми, което на практика е чуждо за него. Има и редица положителни качества. Е, има и недостатъци, но кой  няма. Не мисля, че са такива, които не могат да се изтърпят.
И аз не съм китка, инат съм, капризна съм, но двамата си пасваме като характери и начин на мислене

# 21
  • Мнения: 5 513
Представям си нещо такова:Вземаш детето и отиваш да живееш при приятеля си.Гледате си го.Ограничаваш контактите с родителите си.Ползвай гледачка,комшийка,пенсионирана учителка,когато имаш нужда.Не им давай и детето.Изтъквай заплахите ,като причина да не им го даваш.
И така бой и мазни борби....Трябват желание,действия и усилие.

Чакай ,че ме светна нещо да питам.Проблема ти е отношението им и без да имаш приятел.Или сега ти дотежа ,защото не искат приятеля ти? Иначе нямаш против да те командват и движат живота ти.

# 22
  • Мнения: 5 259
Да, заплашвали са ме, че ако не спра връзката си с този човек повече за нищо да не разчитам на тях.
Изпревари ги и спри да разчиташ за нещо на тях. Стани напълно самостятелна.
Да виждат внучето си е привилегия, а не услуга, която ти вършат на теб. Приеми, че ще трябва да направиш някои жертви и да ти е малко по-трудно известно време, докато свикнеш, но на това му се казва порастване и без него човек не може да стане възрастен.
Какъв пример даваш на детето си? Конформизъм, малодушие, отстъпчивост. Виждала ли си някога положителен герой, олицетворение на точно тези качества? Не, защото не са никак вдъхновяващи. Детето ти обаче това вижда от теб и го учиш да потъпква собственото си достойнство и мечти и да бъде послушно.

Самостоятелността има една солена цена. Ако човек се провали в нещо, знае, че само той си е отговорен. Зависимостта дава утехата, че друг ти е виновен и много хора се примиряват да бъдат зависими, за да не се изправят пред потенциалния провал и чувството на вина.
От тук трябва да започнеш.

# 23
  • Мнения: 1 610

 Нямат друг довод, освен ,,не е за теб", а човека прави много за мен и детето.


Много -по възрастен ли  е от теб?
Има нещо, което ни спестяваш, вероятно така се държиш с родителите си и слагаш бариерата несъзнателно.
Ако им споделяш повече, май ще се стопят ледовете, които са ви сковали.
 

# 24
  • София
  • Мнения: 5 147
Значи приятелят ти може да нечистоплътен мазен циганин, който не работи и краде. Обаче решението да си с него  си е твое и родителите единственото, което могат да направят е да ти кажат своето мнение. Точка. Останалото е вмешателство в личния ти живот.
Обаче самостоятелността и уважението трябва да си ги извоюваш. Няма как да ти паднат даром. Аз воювах с майка ми да спре да ми купува дрехи на 30г, а за такива заплахи, обиди, псувни. Знаеш ли как точно няма да видят детето известно време, докато не им дойде умът в главата.


Да, заплашвали са ме, че ако не спра връзката си с този човек повече за нищо да не разчитам на тях.
Изпревари ги и спри да разчиташ за нещо на тях. Стани напълно самостятелна.
Да виждат внучето си е привилегия, а не услуга, която ти вършат на теб. Приеми, че ще трябва да направиш някои жертви и да ти е малко по-трудно известно време, докато свикнеш, но на това му се казва порастване и без него човек не може да стане възрастен.
Какъв пример даваш на детето си? Конформизъм, малодушие, отстъпчивост. Виждала ли си някога положителен герой, олицетворение на точно тези качества? Не, защото не са никак вдъхновяващи. Детето ти обаче това вижда от теб и го учиш да потъпква собственото си достойнство и мечти и да бъде послушно.

Самостоятелността има една солена цена. Ако човек се провали в нещо, знае, че само той си е отговорен. Зависимостта дава утехата, че друг ти е виновен и много хора се примиряват да бъдат зависими, за да не се изправят пред потенциалния провал и чувството на вина.
От тук трябва да започнеш.


Много съм съгласна с това мнение

# 25
  • София
  • Мнения: 5 147
Да ми вземат детето, да го манипулират...не знам и аз, просто се страхувам.
Приятелят ми си е българин. Нямат друг довод, освен ,,не е за теб", а човека прави много за мен и детето. Само да поискам нещо или да ми трябва нещо за вкъщи го имам още на другия ден. Било някаква глезотия, било нужда от майстор или каквото и да било. Прехвърли 40 000 лева на името на детето ми, което на практика е чуждо за него. Има и редица положителни качества. Е, има и недостатъци, но кой  няма. Не мисля, че са такива, които не могат да се изтърпят.
И аз не съм китка, инат съм, капризна съм, но двамата си пасваме като характери и начин на мислене



А защо, по дяволите, или за Бога ти още не си сменила ключа на апартамента (ако те имат такъв) и им даваш достъп до него, след като и финансово си независима. Даже и детегледачка можеш да си позволиш, при нужда за гледане на детето. Дори и да се изнесеш мжеш, щом имате такива възможности
И как по-точно ще ти вземат детето? Ти какво, наркоманка, алкохоличка ли си?

# 26
  • Мнения: 673
Съчувствам ти, защото към израснала с властен и избухлив баща. Опитът ми показва, че докато не станеш независима от родителите си няма да си решиш проблема. Дистанция и пестелива информация от твоя страна могат да направят чудеса!  Ако можеш да се справиш без  помощта им, няма да могат да те шантажират.  Не се извинявай с детето - ще откажат да го гледат, но едва ли ще престанат да контактуват с него. Въпреки че ми е трудно да си представя заплашващия и псуващия ти баща  в ролята на спокоен и всеотдаен дядо.

Родителите ти не са длъжни да подкрепят решенията ти. Едва ли го правят от проклетия - вероятно имат  основания да не одобряват избора ти. Обмисли доводите им, но решението трябва да бъде само твое, защото  САМО ти ще си отговорна за него /както и за първия ти брак - мрънкането, че баща ти е виновен за "станалото" бебе е инфантилно/. Гледай да вземеш обмислено и самостоятелно решение, за да не виниш след време приятеля си за положението си!

На мен лично би ми светнала червена лампичка ако някой прехвърли голяма сума на дъщеря ми или детето й - ще се чудя какви са му мотивите и най-малкото ще го приема като неправомерно "притискане".

# 27
  • София
  • Мнения: 5 147
Съчувствам ти, защото към израснала с властен и избухлив баща. Опитът ми показва, че докато не станеш независима от родителите си няма да си решиш проблема. Дистанция и пестелива информация от твоя страна могат да направят чудеса!  Ако можеш да се справиш без  помощта им, няма да могат да те шантажират.  Не се извинявай с детето - ще откажат да го гледат, но едва ли ще престанат да контактуват с него. Въпреки че ми е трудно да си представя заплашващия и псуващия ти баща  в ролята на спокоен и всеотдаен дядо.

Родителите ти не са длъжни да подкрепят решенията ти. Едва ли го правят от проклетия - вероятно имат  основания да не одобряват избора ти. Обмисли доводите им, но решението трябва да бъде само твое, защото  САМО ти ще си отговорна за него /както и за първия ти брак - мрънкането, че баща ти е виновен за "станалото" бебе е инфантилно/. Гледай да вземеш обмислено и самостоятелно решение, за да не виниш след време приятеля си за положението си!

На мен лично би ми светнала червена лампичка ако някой прехвърли голяма сума на дъщеря ми или детето й - ще се чудя какви са му мотивите и най-малкото ще го приема като неправомерно "притискане".

И това е вярно и не е никак за пренебрегване

# 28
  • Мнения: 4 292
Аз не бих я нападнала. 30 години в подтискана, не е лесно за ден да счупи оковите. Трябва й специализирана помощ от читав терапевт. Тук само можем да я объркаме повече. Това е психическо насилие, с което е живяла цял живот, вменено й е, че не може да се справя, че ще греши и едва ли не няма да може да живее без тях. Това са отровни родители, познавам такива. Съчувствам и й пожелавам да успее да се отърси.

# 29
  • Мнения: 3 619
От твои предни постове виждам, че през 2015 година си била на 21 години в началото на годината, и на 27 години в края. Печатна грешка или се гъбаркаш тук? Ако твоят приятел може да си позволи да прехвърля толкова пари на чуждо дете, защо не си купите жилище двамата някъде по-далече? Или от тези прехвърлени пари да плащаш на детегледачка?

Общи условия

Активация на акаунт