Проблеми с властни родители

  • 8 037
  • 70
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 24
Темата е абсолютно реална, а аз достигам до извода, че може би сте прави. Страхувам се, а дори не знам от какво като се замисля.
Мислех, че не искам да лиша детето си от баба и дядо, които го обичат. Ако бях сама до сега милион пъти да съм се изнесла не само в друг град, но и в друга държава. Но се страхувам как би го понесло детето.

# 46
  • Мнения: 1 283
hlpm, я се отърси. Какви са тия физически саморазправи, какви са тия екшъни, в кой век живеете? Да не сте от турски произход и още да се гърмите за чест и достойнство?  Ти чии живот живееш и по чия свирка? И моят баща се правеше на властен, то всеки се прави, докато му позволяваш. На 30  години си, а имаш притесненията на пубертет. И новото ти гадже да вземе отношение, иначе се съмнявам да е далеч от муньо. Вярно ли някой търпи такива неща в 21 век, па макар и в България? newsm78 ooooh!

# 47
  • Мнения: 24
Не съм от турски произход, както и никой от историята. Или поне не по произход, по разбирания сме по-зле и от тях.
Явно провинцията си остава назад с мисленето, макар че е и до човек.
Трудно ми е, май е добре да се обърна към психотерапевт.

# 48
  • София
  • Мнения: 24 838

Мислех, че не искам да лиша детето си от баба и дядо, които го обичат. Ако бях сама до сега милион пъти да съм се изнесла не само в друг град, но и в друга държава. Но се страхувам как би го понесло детето.
Да, бе!
Досега ревеше, че щели да ти го вземат, та затова не смееш да им се опълчиш, сега пък- как щяло да понесе ако отидеш в друга държава.
Взимам пуканките и сядам да ти следя простотиите. #2gunfire

# 49
  • Мнения: 5 513
Добре де кажи на майка ти и баща ти да ти намерят мъж.Живейте си кротичко всички и толкова.
Мен вече взе да ме тревожи момента ,като умре баща ти.Че вий ще умрете след него.Като няма кой да ви каже кога да ядете .Не знам . Thinking

# 50
  • Мнения: 24

Мислех, че не искам да лиша детето си от баба и дядо, които го обичат. Ако бях сама до сега милион пъти да съм се изнесла не само в друг град, но и в друга държава. Но се страхувам как би го понесло детето.
Да, бе!
Досега ревеше, че щели да ти го вземат, та затова не смееш да им се опълчиш, сега пък- как щяло да понесе ако отидеш в друга държава.
Взимам пуканките и сядам да ти следя простотиите. #2gunfire
Не мисля, че различието в мисленето ни може да се определи като ,,простотия" и те моля да не хвърляш подобни обиди срещу мен. Не съм влязла във форума да търпя нападки и обиди, а да споделя проблем и да намеря сили и кураж да променя нещо в себе си! Ако няма какво да кажеш по темата изобщо не пиши, никой не се нуждае от квалификации!

# 51
  • Мнения: 5 513

Мислех, че не искам да лиша детето си от баба и дядо, които го обичат. Ако бях сама до сега милион пъти да съм се изнесла не само в друг град, но и в друга държава. Но се страхувам как би го понесло детето.
Да, бе!
Досега ревеше, че щели да ти го вземат, та затова не смееш да им се опълчиш, сега пък- как щяло да понесе ако отидеш в друга държава.
Взимам пуканките и сядам да ти следя простотиите. #2gunfire
Не мисля, че различието в мисленето ни може да се определи като ,,простотия" и те моля да не хвърляш подобни обиди срещу мен. Не съм влязла във форума да търпя нападки и обиди, а да споделя проблем и да намеря сили и кураж да променя нещо в себе си! Ако няма какво да кажеш по темата изобщо не пиши, никой не се нуждае от квалификации!
Ето това може да го кажеш на баща си и да му хлопнеш вратата.Като за начало.

# 52
  • Мнения: 41 747
absurT, ако са с масло тия пуканки, подай насам малко.  Mr. Green

Скрит текст:

Мислех, че не искам да лиша детето си от баба и дядо, които го обичат. Ако бях сама до сега милион пъти да съм се изнесла не само в друг град, но и в друга държава. Но се страхувам как би го понесло детето.
Да, бе!
Досега ревеше, че щели да ти го вземат, та затова не смееш да им се опълчиш, сега пък- как щяло да понесе ако отидеш в друга държава.
Взимам пуканките и сядам да ти следя простотиите. #2gunfire
Не мисля, че различието в мисленето ни може да се определи като ,,простотия" и те моля да не хвърляш подобни обиди срещу мен. Не съм влязла във форума да търпя нападки и обиди, а да споделя проблем и да намеря сили и кураж да променя нещо в себе си! Ако няма какво да кажеш по темата изобщо не пиши, никой не се нуждае от квалификации!

Брех, каква си оперена  Laughing
Някак си е странно предвид поведението ти виждащо се в този пост

Иначе не съм чупила никога никакви окови, още докато бях женена баща ми контролираше всичко - от това как ще се казва детето до това дали да му се бие ваксина.
Ако аз кажа на детето ,,не" той му казва ,,да".


Ха сега таз опереност от виртуалния я пренеси в реалния свят.
Ако темата е истинска де.
Или иди кажи на тати, че те тормозим виртуално.  hahaha

Абе кой мъж ще си продава апартамента и ще ги дава на чуждо дете  Thinking

# 53
  • София
  • Мнения: 24 838
А, не си познала!
Когато влизаш във форум с измислените си ситуации, трябва да си готова да получиш ритник отзад, защото винаги можеш да налетиш на хора, които това са го преживели и им е коствало много.
И когато чистосърдечно се опитат да ти помогнат, а ти се забавляваш, надграждайки историята с небивалици, не си в позицията да се обиждаш.

# 54
  • Мнения: 24
Историята ми е напълно реална и не карам насила никой да ми вярва. Влязох, за да получа съвет, защото тази ограниченост ми тежи и не мога да продължа да живея, ръководена от някой. Не държа никой да ми вярва, а тези, които могат да помогнат със съвет или критика, са добре дошли. Приемам и двете. Но от обидни квалификации нямам нужда!

# 55
  • Мнения: 1 499
Майка ти също ли слуша баща ти? Както разбирам, баща ти е инициаторът на тези разправии.
Може би, родителите ти се страхуват за тебе, загрижени са за тебе и те мислят за човек незрял, който не може да взема правилните решения в живота.
Това действа много обезокуражаващо на детето, което има такива родители, т.е. на тебе.
Смятат, че си допуснала много голяма грешка в живота си, след като си се омъжила, а след това си се развела.
Дори и да грешка твоят брак, какво толкова? Човек се учи от грешките си!
Не си първата и последната, която се развежда и е с дете.
Не мисля, че решението на проблема е да скъсаш с родителите си тотално.
Тези, които смятат, че е така, просто не са се замисляли, че с родители е трудно да се скъса. Това не са чужди хора.
Ти сама трябва да си повярваш, независимо от тяхното мнение за тебе.
Това е твоята задача.
Не мисля, че си малодушна и безхарактерна.
Ситуацията, в която си поставена, не е от лесните. Но ще се справиш.
Още повече, че си намерила свестен човек до себе си.
Смятам, че ще се противопоставят още и известно време, и най-после ще се примирят.
Трябва да ги изтърпиш през този период, колкото и да е трудно.

# 56
  • Мнения: 41 747
Историята ми е напълно реална и не карам насила никой да ми вярва. Влязох, за да получа съвет, защото тази ограниченост ми тежи и не мога да продължа да живея, ръководена от някой. Не държа никой да ми вярва, а тези, които могат да помогнат със съвет или критика, са добре дошли. Приемам и двете. Но от обидни квалификации нямам нужда!

Обидни квалификации в поста на Абсурд не видях. Ти си мелиш едно и също.
Съвети се дадоха и въпроси ти се поставиха, но ти някак ги подмина, което прави впечатление. Да не споменавам пак 40-те хилки, че ме напушва на смях.

Spring again, естествено, че е малодушна. Разбирам да е финансово зависима, но не е. Тя за бавачки ги ползва само. Баща и я е тормозил физически, сега продължава психически, а тя нищо не прави.

# 57
  • Мнения: 24
Майка ти също ли слуша баща ти? Както разбирам, баща ти е инициаторът на тези разправии.
Може би, родителите ти се страхуват за тебе, загрижени са за тебе и те мислят за човек незрял, който не може да взема правилните решения в живота.
Това действа много обезокуражаващо на детето, което има такива родители, т.е. на тебе.
Смятат, че си допуснала много голяма грешка в живота си, след като си се омъжила, а след това си се развела.
Дори и да грешка твоят брак, какво толкова? Човек се учи от грешките си!
Не си първата и последната, която се развежда и е с дете.
Не мисля, че решението на проблема е да скъсаш с родителите си тотално.
Тези, които смятат, че е така, просто не са се замисляли, че с родители е трудно да се скъса. Това не са чужди хора.
Ти сама трябва да си повярваш, независимо от тяхното мнение за тебе.
Това е твоята задача.
Не мисля, че си малодушна и безхарактерна.
Ситуацията, в която си поставена, не е от лесните. Но ще се справиш.
Още повече, че си намерила свестен човек до себе си.
Смятам, че ще се противопоставят още и известно време, и най-после ще се примирят.
Трябва да ги изтърпиш през този период, колкото и да е трудно.
Благодаря за мнението Simple Smile Аз също не мисля, че е лесно, още по-малко правилно да скъсам тотално с родителите си. Просто баща ми е с такъв характер и това на почти 60 години няма как да го промени. Винаги ме е контролирал, когато започнах да излизам с бившия си мъж той пак не беше подходящ за мен, бил смотан и не знам си какво друго. Определено има недостатъци, но причината да се разделим не беше изцяло в него, а в родителите му и в това, че слушаше тях+ никакъв интерес към детето. Както и да е, не е това темата.
Майка ми изцяло се влия от него, под пълен негов контрол е. Когато я попитах защо ми отговори, че няма как да предаде мъжа си и да застане зад детето си. На мен тази позиция ми е безумна, защото каквато и ситуация да е, никога, ама никога не бих оставила детето си, ако ще не заради мъж, ами заради брат ми, майка ми или който там се сетите.

# 58
  • Мнения: 41 747
Майка ти също ли слуша баща ти? Както разбирам, баща ти е инициаторът на тези разправии.
Може би, родителите ти се страхуват за тебе, загрижени са за тебе и те мислят за човек незрял, който не може да взема правилните решения в живота.
Това действа много обезокуражаващо на детето, което има такива родители, т.е. на тебе.
Смятат, че си допуснала много голяма грешка в живота си, след като си се омъжила, а след това си се развела.
Дори и да грешка твоят брак, какво толкова? Човек се учи от грешките си!
Не си първата и последната, която се развежда и е с дете.
Не мисля, че решението на проблема е да скъсаш с родителите си тотално.
Тези, които смятат, че е така, просто не са се замисляли, че с родители е трудно да се скъса. Това не са чужди хора.
Ти сама трябва да си повярваш, независимо от тяхното мнение за тебе.
Това е твоята задача.
Не мисля, че си малодушна и безхарактерна.
Ситуацията, в която си поставена, не е от лесните. Но ще се справиш.
Още повече, че си намерила свестен човек до себе си.
Смятам, че ще се противопоставят още и известно време, и най-после ще се примирят.
Трябва да ги изтърпиш през този период, колкото и да е трудно.
Благодаря за мнението Simple Smile Аз също не мисля, че е лесно, още по-малко правилно да скъсам тотално с родителите си. Просто баща ми е с такъв характер и това на почти 60 години няма как да го промени. Винаги ме е контролирал, когато започнах да излизам с бившия си мъж той пак не беше подходящ за мен, бил смотан и не знам си какво друго. Определено има недостатъци, но причината да се разделим не беше изцяло в него, а в родителите му и в това, че слушаше тях+ никакъв интерес към детето. Както и да е, не е това темата.
Майка ми изцяло се влия от него, под пълен негов контрол е. Когато я попитах защо ми отговори, че няма как да предаде мъжа си и да застане зад детето си. На мен тази позиция ми е безумна, защото каквато и ситуация да е, никога, ама никога не бих оставила детето си, ако ще не заради мъж, ами заради брат ми, майка ми или който там се сетите.

И кой те кара да късаш с родителите си? Нещо пак не си стоплила.
Поставяш граници. Прекъсваш им вмешателството в личния ти живот и го заявяваш твърдо. Ако си позволява да ти забранява нещо му казваш да си гледа работата и тряскаш телефона или вратата. Ако имат ключ от апартамента, сменяш ключа и не им даваш друг. Ако проявяват физическо насилие отиваш в полицията и подаваш жалба.
Не позволяваш на дядото да те унижава пред детето. Ти си майката, ти решаваш. Не може ти да казваш не, а той да или обратното.
Ако не им харесва ситуацията им спри свижданията с детето за известно време.
Нали искаше съветче. Ето ти  Mr. Green Хайде да те видим сега.
А той те контролира, защото ти го позволяваш.
Извинявай, но и аз съм била малтретирана като дете. И контрол от тези хора да търпя! Моля ти се.
Така че не мога да си обясня твоето поведение. Някой ще ме бие, а аз ще слушкам. Ти да не си на 10?
Абе я пак обясни за 40-те хилки. Как така приятелят ти ги дава на детето? Thinking

# 59
  • Мнения: 1 740
Както много от писалите тук, и аз се изумявам от пораснали (на години) хора, които са емоционално зависими от родителите си (а това е най-страшната зависимост). Но ако трябва да бъда честна, досега не ми се е случвало да видя как такива хора променят това си положение заради съвет от някого. Обикновено това е много по-силно от тях. Трябва да се случи нещо много силно разтърсващо (катарзис ли му казваха Mr. Green ), което да ги полее с вряла, а може и с ледена вода, и да ги запрати извън филма. Тогава те действат лично и след собственото си осъзнаване, без да се интересуват от разни там манипулации, обвинения и тръшкания. Не се знае на авторката кога ще ѝ дойде моментът за това. То отдавна е време де, ама на - или са ѝ големи капаците на очите, или има волско търпение.. Хубаво е тръгнала да търси съвети (и аз да кажа - ако темата е реална), което значи, че прави някакви първи опити да търси решение, но няма да събере смелост дори и след съветите. Нещо трябва да се случи там, което (а дано) да ѝ премине прага на търпение.
Не става въпрос да скъсаш връзката с родителите си, а със зависимостта си от тях. Разлика правиш ли или смяташ своята независимост за предателство и "скъсване" с тях?
Елора точно ти го е казала, докато съм писала.

Общи условия

Активация на акаунт