След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -219ღღ

Йомер помогна на съпругата си, която трудно излезе от колата. Вече в деветия месец, Дефне се чувстваше огромна, а дебелото яке я дразнеше още повече. Благодарна, че бебето е само едно, тя не си представяше как щеше да изглежда, ако бяха така желаните от Йомер близнаци. Облягайки се на ръката му, тя се отправи към близкия магазин. Оставаха две седмици до раждането и макар лекарката да я беше предупредила да избягва многото движения, Дефне убеди Йомер да излязат за последни дреболии за бебето. Истината бе, че нямаха нужда от нищо, но ѝ бе писнало само вкъщи и използва идеята за повод да се измъкне.
Влизайки в детския магазин, тя се отправи към щанда с дрешки. Нова дреха никога нямаше да е излишна нито за бебето, нито за Джансу, която беше на гости на сем. Топал. Избирайки внимателно всяко нещо, не толкова, защото умуваше за размера, колкото да губи време, тя подаде на Йомер две роклички, едни дънки  няколко блузки за Джансу. След това избраха и няколко комплекта за бебето, както и две- три играчки, които да вържат на количката или леглото му. Дефне се сети, „случайно”, че щом така и така са тук, могат да накупуват и подаръци за децата на приятелите си. Другия месец Онур, синът на Исо, щеше да има рожден ден, както и малката Елиф- дъщерята на съседите им, а на нея щеше да ѝ  трудно да излиза след раждането. Повтаряйки целия тур из магазина, те най- после застанаха на касата. Дефне се държеше за кръста, който адски я болеше, но беше щастлива. Йомер плати с облекчение и натоварен с цяла камара торби, едновременно опитвайки се да подкрепя Дефне, най- после се отправи към колата.
Тъкмо бяха потеглили и Йомер поръчваше на Шукрю да побърза, защото Дефне трябва да си почива, когато тя извика.
-   Скъпа, добре ли си?!- Погледна я той изплашено.
-   Бебето! Бебето идва!- Успя да каже тя, преди да се разкрещи.
-   Но не може, рано е още!- Опитваше се да ѝ противоречи Йомер, докато не видя локвата в краката ѝ.- Боже, ти раждаш?!
-   Йомер, трябва бързо да стигнем до болницата!- Едва изрече Дефне, поемайки си въздух.
-   Шукрю!- Очите на Йомер бяха пълни със страх и паника.
-   Вече пътуваме натам, господине!- Отвърна му веднага шофьорът- беше сменил посоката още с първия вик на Дефне.
-   Ей сегичка ще стигнем, скъпа! Ей сега, любов моя!- Опитваше се да я успокои Йомер, докато тя стискаше ръката му, разстърсена от следващата контракция.
-   Много са на често, не издържам.- Прошепна Дефне, почти остана без сили.
-   Ще успееш, любима! Заради нашата дъщеря ще издържиш! Ти си силна, знаеш го! До теб съм, Дефне! Тук съм! Още малко остана.
Шукрю наби спирачки и хукна към входа на болницата, за да повика някого. В паниката никой не се беше сетил да звънне на лекарката на Дефне. Йомер помагаше на съпругата си да слезе от колата, докато тя се гърчеше от болка. Пристигналите сестри с количка я поеха веднага и тичешком се отправиха към родилната зала. Йомер и Шукрю останаха до колата, все още объркани колко бързо се е случило всичко.
-   Господине, да влезем вътре, хайде.- Поведе Шукрю работодателят си, който май беше изпаднал в шок
Настанявайки Йомер на един стол в чакалнята, шофьорът позвъни на Синан и му разказа за случилото се. Синан му обеща да пристигнат до половин час и му заръча да не се отделя от Йомер- представяше си в какво състояние е приятелят му, а и помнеше как самият той почти не бе припаднал от нерви, докато чакаше Ясемин да роди Берк.
Пристигайки в болницата за рекордните 20 мин., Синан завари Йомер крачещ напред назад. Виковете на Дефне ехтяха в коридора и точно те го бяха извадили от вцепенението. Шукрю с мъка го беше задържал, за да не нахълта в залата, и сега стоеше тихо на стола, наблюдавайки Йомер. Синан също се опита да го успокои, но напълно безуспешно. Изпращайки Шукрю до дома на Йомер, за да донесе чантата с нещата, която Дефне беше приготвила още щом влезе в деветия месец, Синан седна и зачака, заедно с изнервения си приятел. Да се опитва да го накара да седне просто нямаше смисъл.
Пънар проплака половин час по- късно. Чувайки плача на бебето, Йомер леко въздъхна. След минути излезе сестрата с малкото чудо в ръце. Веднага щом прие поздравленията ѝ, Йомер попита за Дефне. Сестрата го увери, че тя е добре и ще могат да я видят малко по- късно. Този път той не се дръпна, когато му подадоха бебето. Сгушена в сигурните му ръце, дъщеря му кокореше очички срещу него. Беше пълно копие не майка си- цвета на очите, на косата, малкото носле, всичко. Йомер се просълзи, докато държеше в ръце третата жена, която щеше да преобърне живота му. Синан стоеше до него и се радваше на малкото човече, което Йомет с нежелание подаде на сестрата, за да се погрижи за него.
Докато преместят Дефне в самостоятелна стая, Йомер и Синан успяха да се обадят на всички. Развълнувани, те обещаха час по- скоро да пристигнат в болницата.
Йомер отново влезе пръв при Дефне. Тя почиваше в леглото, затворила очи и почти напълно отпусната. Той се приближи на пръсти и целувайки я леко по устните, прошепна:
-   Справи се страхотно! Тя е прекрасна!- Устните му се преместиха на носа, а след това на челото ѝ.- Благодаря ти за това щастие!
-   Обичам те!- Гласеше тихият ѝ отговор, докато отваряше бавно очи.
-   Как си? Явно раждането доста те измори.- Загрижено я погледна Йомер.
-   Голямо бебе е!- Засмя се тихо Дефне.
Пънар наистина беше доста по- голяма от сестра си, когато се роди. Джансу беше едва 3,200 кг., а Пънар- почти 4 кг. Дефне си мислеше, че вече е подготвена какво да очаква след първото раждане, но бебето успя да я изненада.
-   Ако искаш ще звънна и ще помоля всички да дойдат утре? Трябва да си почиваш.- Притесни се Йомер.
-   Не, не, няма проблем. Добре съм.- Помилва тя ръката му, която беше на бузата ѝ.- Не се притеснявай за мен. Видя ли я?
-   Да, сестрата ни я показа. Пълно твое копие е!- Погледна я той с любов.
Почукването на вратата спря Йомер, навеждащ се към устните ѝ. Синан се показа на вратата и попита дали може да влязат. Беше с Ясемин, пристигнала току що.
-   Елате!- Повика ги Дефне.
-   Миличка!- Наведе се да я прегърне и целуне Яса.- Как се чувстваш?!
-   Като прегазена от кола, но иначе прекрасно!- Засмя се Дефне.
-   Красавице, честито!- Целуна я и Синан.- Малката е като кукла.
-   А зет ни къде е?!- Заоглежда се Дефне, имайки предвид малкия Берк. Беше ѝ любимо да дразни Йомер, обещавайки от сега Джансу за снаха на приятелите им. Просто не можеше да се сдържи да не го подкачи.
-   Оставих го вкъщи с бавачката, нямах търпение да ви видя, а трябваше да го преобличам и глася. Ще го доведа утре.- Намигна тя на приятелката си, докато Йомер се мръщеше на съпругата си.
След малко сестрата влезе с бебето и мъжете излязоха, за да може Дефне да я накърми спокойно. Скоро дойдоха Тюркян с Есра и Джансу, а по- късно и Нихан със Сердар. Исо и Айшегюл бяха следващите. До вечерта почти всичките им познати бяха идвали,  открояваше се липсата на Нериман и Корай. Дефне и Йомер тъкмо започваха да се чудят дали не им се е случило нещо, когато двамата пристигнаха с огромни торби.
-   Лельо, какво е това?!- Прошепна ядосано Йомер, тъй като бебето спеше, без дори да ги изчака да ги поздравят.
-   Украса, скъпи!- Засмя се Нериман, докато целуваше първо него, а след това и Дефне.
-   Ще направим това място прекрасно! Ще е цветно, вечело, ще закачим балони! Страхотно!- Не млъкваше Корай, докато също целуваше въздуха до бузите им.
-   Няма нужда от толкова неща!- Възпротиви се Йомер, докато гледаше как леля му и Кориш започват да вадят всевъзможни гирлянди и панделки от чантите.
-   Йомер, моля те, спри ги!- Хвана го за ръка Дефне, гледайки почти уплашено камарата от тюл и дантела, която приятелите им трупаха по дивана.
-   Мммм това.. Лекарите не позволяват!- Извика изведнъж той. Стрестнато се от високия глас, бебето се разплака.
-   Миличка, няма нищо!- Извиняваше се той, докато я вземаше на ръце. Подаде я на майка ѝ, след което се обърна към гостите.- Дефне е изморена, честно казано, аз също. Оставете всичко това, нямаме нужда от него. Пожелаваме ви лека вечер, утре може да дойдете да видите малката отново.
-   Ти сега гониш ли ни?!- Попитаха едновременно те, учудени.
-   Не ви гоня, моля ви да си тръгнете, защото сме много изморени.- В противоречие с думите си, Йомер вече изтикваше Корай и леля си към вратата.
Щом тя се затвори зад тях, той въздъхна с облекчение. Приближи се до леглото, където малката спеше на гъдрите на Дефне, а тя самата я гледаше с обожание.
Приложиха същата тактика за храната, както когато се роди и Джансу. Шукрю им донесе всичко поръчано отвън, порадва се на малката и тръгвайки си, отнесе всички покупки, донесени от Нериман и Корай.
Йомер нахрани Дефне като малко дете, хранаейки се заедно с нея. Приготвяйки се за сън, той погледна към вече спящата си съпруга.
-   Моята Дефне. Жената, която ми подари всичко, за което съм мечтал. Ти и децата ни сте най- ценното, което имам.- Прошепна в косите ѝ той и я  целуна.