След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -219ღღ

Джансу и Пънар бяха тръгнали на градина, а Дефне се беше върнала на работа. Най- после. Колкото и да обичаше децата си и да бе щастлива, прекарвайки всеки ден с тях в игри и забавления, това си беше Дефне и тя нямаше търпение да се върне в Пасионис. Почти четири години тя не бе сядала на бюрото си, за да рисува. Толкова много време беше минало, че беше забравила какво е напрежението в компанията, когато трябваше да се подготвя нова колекция, или трябваше да се посрещнат важни гости, инвеститори и така нататък. Първата седмица ѝ се стори ад. Асистентката на Йомер- жена над 40 с приятна външност и добро сърце, която лично Дефне бе наела, преди да излезе по майчинство, беше болна. Тъй като нямаше време да търсят нова, Дефне пое тази функция. Едновременно рисувайки новите обувки, които щяха да представят след 4 месеца, тя организираше цялата програма на Йомер, уреждаше срещите и обажданията му. Вечер беше капнала, но трябваше да се погрижи и за децата. Минаваха да ги вземат от градината след работа, което им гарантираше излизане от Пасионис точно в 17 часа. Дефне беше искрено благодарна за това.
Прибирайки се вкъщи, първо бяха игрите. Всяка вечер уморените родители се надяваха, че след цял ден забавления в градината малките госпожици ще са достатъчно изморени и ще искат да си почиват, но не би. Часът с мама и татко беше просто задължителен. След това минаваха през банята, а после вечеряха. Дефне полека лека свикна с храната отвън, просто защото нямаше физическата възможност да прекарва часове в кухнята. Нахранени и най- после затварящи очички, Джансу и Пънар бяха отнасяни в леглата си, завивани и дори без приказка се пренасяха в света на сънищата.
Времето след това си беше само на Йомер и Дефне. Дали щяха да работят, да четат книга заедно, да гледат филм- нямаше никакво значение, те го прекарваха прегърнати в леглото, щастливи просто да са един до друг. Често дори заспиваха така, сгушени с книга или скица в ръка, събуждайки се схванати, но усмихвайки се.
Беше пролет, събота следобед. Дефне и Йомер, почивайки си на люлката в градината, наблюдаваха щастливи Джансу и Пънар. Тичащи и смеещи се, децата си играеха с Елиф и Берк. Синан и Ясемин бяха отишли на симпозиум и малкият принц беше останал за 2 дни при тях.
-   Гледай колко са бързи!- Смееше се Дефне.- Сякаш беше вчера, когато започнаха да щъкат насам натам.
Пред очите ѝ заплуваха образи от първите стъпки на Джансу. Тя беше почти на годинка и те очакваха всеки момент тя да ги направи. Тъй като се бяха отказали от модерните методи, те се стараеха да ѝ помагат сами, за да проходи. При всеки удобен случай Дефне се опитваше да я накара да остане права самичка, но в момента, в който пуснеше ръчичките ѝ, малката залитваше и тупваше в ръцете на майка си, бързо подхванали я, смеейки се. Ден след ден двете обикаляха из хола, докато Йомер се опитваше да подмами Джансу сама да иде при него.
Чудото се случи една сутрин, докато Дефне приготвяше закуската ѝ. Йомер водеше малката и застанали на прага на кухнята, той повика Дефне да се обърне. Тя държеше любимите на малката ягоди и преди да се усети, вече виждаше как Йомер пуска ръчичките на дъщеря им и тя се засилва срещу нея, поклащайки се неуверено, с протегнати напред ръце и вперени в плодовете очи. Дефне клекна и оставяйки купата до себе си, пое Джансу, залитнала и паднала в ръцете на майка си, която плачеше от щастие. Йомер се усмихваше дяволите от вратата, подпрял се на нея и скръстил доволно ръце.
-   Трябваше ѝ само малко подкуп.- Смееше се той, кимайки към ягодите.
-   От къде знаеше, че ще го направи?!- Попита учудено Дефне.- Ами ако беше паднала напред?! Как я пусна просто така?!
-   Спокойно, Дефне! Нищо нямаше да ѝ се случи.- Приближи се той, вземайки малката от ръцете на майка ѝ.- На татко принцесата беше готова, просто ѝ трябваше нещо, което да отвлече мислите ѝ от страха да не падне. Нали така, Джансу?! Кажи на мама колко си смела!
-   Много смела аз.- Повтори като папагалче с разваления си език тя.
-   Лудетини!- Засмя се и Дефне, щастлива от случилото се и забравила също страха.- Жалко, че не можахме да го заснемем.
-   Лъжеш се.- Намигна ѝ Йомер, кимвайки към шкафа зад нея. Обръщайки се, тя видя подпрян телефонът му, снимащ ги и в момента.
-   Значи всичко е било организирано?! Бил си сигурен, че тя ще проходи?!- Попита изненадано Дефне.
-   Естествено, познавам дъщеря си. Смелото момиче на татко- целуна Джансу по бузката той, нямаше как да съм се подлъгал!!!
-   Щях да те видя аз, ако беше паднала, ама както и да е. Обещай ми повече да не поемаш такива рискове!!!
-   Тук нямаше риск, щях да я хвана!- Запротестира Йомер, но видял погледа на съпругата си, продължи.- Добре, предавам се! Обещаваме, мамо, повече няма да правим така!- Вдигна той едната си ръка, все едно се предава, и Джансу последва примера му, което разсмя родителите ѝ.
-   Елиф, внимавай, ще паднеш!- Викът на Йомер я върна в настоящето.- Джансу, ела тук. Колко пъти ви предупредихме с майка ви да не тичате около басейна.
-   Добре, татко. Извинявай!- Навела глава, голямата им дъщеря стоеше пред тях.
-   Сега може да отидеш да си играеш с другите.- Целуна я по бузката Йомер, след което ухилен я шляпна по дупето, отправяйки я към приятелите ѝ.- А вие госпожо, на къде се бяхте отнесли, че подскочихте така, като извиках?!
-   В миналото.- Спокойно усмихвайки се и притискайки се към него, отговори Дефне.- Доброто старо минало.
-   Скъпа моя, каквото било, било. Важното е, че сега сме тук заедно.- Целуна я той.
-   Така е, но обичам да си спомням тези дивачки като милите и сладки дечица, които бяха в началото.- Смеейки се, отвърна му тя, на което и той се засмя.
 Уморени след войната в банята, децата заспаха рано. След като се пребори с тях и успя да ги изкъпе преди сън, а после събра всички играчки, разхвърляни в къщата и градината, Дефне влезе да се изкъпе. Беше не по- малко изморена от децата, а Йомер се беше затворил след вечеря в кабинета с обяснението, че има някаква работа. Изсушавайки косата си набързо, Дефне слезе да провери дали не е приключил. Почука и след като не получи отговор, тя тихо отвори вратата. Йомер спеше, излегнал се на дивана в единия край на кабинета.
-   Виж го ти хитреца, остави ме сама да се оправям с децата и се прибра да си поспи?! Сега ще ви науча аз, господин Йомер.- Закани се тя, излизайки от стаята.
Проверявайки отново дали децата спят, тя се скри бързо в спалнята им. Излезе от там облечена с къс халат, дори на завързан отпред, под който носеше тънка прозрачна нощница. Пазеше няколко такива комплекта за много специални случаи и този ѝ се стори подходящ. Гледката на стройното ѝ тяло, очертано под тези „дрехи”, беше меко казано вълнуваща за всеки мъж и тя лукаво се подсмихна, запътвайки се към кухнята.
Отваряйки тихо вратата на кабината, тя се промъкна на пръсти и плисна чашата ледена вода право в лицето на спящия си съпруг. Сядайки бързо в дивана, извиквайки от изненада, той се оказа точно срещу така облечената Дефне. Очите му се разшириха за секунди и Йомер застина, не знаейки дали не сънува. Тя се усмихваше насреща му изкушаващо, подмамвайки го с пръст да я последва. Като омагьосан той се изправи и посегна да я докосне, но тя се дръпна и излезе от стаята, отправяйки се по стълбите към спалнята им. Йомер я следваше като куче, надушило следа, неотделящ очи от полюшващите ѝ се съблазнително бедра. Дефне беше подпряна на вратата на спалнята им и точно, когато той застана пред нея, тя я хлопна под носа му. Йомер застина, все едно му бяха ударили шамар. Превъртането на ключа от вътрешната страна го извади от шока и той започна да се оглежда, чудейки се как този прекрасен сън се беше превърнал в кошмар. Отговорът дойде след мъничко:
-   Щом можеш да ме оставиш да се справям сама с три подивели деца, които трябва да се изкъпят преди сън, значи можеш да изкараш и цялата нощ без мен.- Изрецитира Дефне зад вратата със сериозен глас, след което затискайки с длан уста, за да не се изсмее, се отправи към леглото.
Планът ѝ беше да го поизмъчва малко, оставяйки го да ѝ се моли пред вратата известно време и да го пусне, защото самата тя нямаше да издържи толкова време далеч от него. За нейна изненада от там не се чу нито звук. Дефне се приближи отново на пръсти и залепила ухо на вратата, се опитваше да чуе нещо, някакъв шум, който да ѝ подскаже какво прави Йомер. Тишината обаче беше пълна. Тя не посмя да отвори вратата, защото си помисли, че той ѝ гласи капан. Реши да го потърси след час, очаквайки той да е долу, обмисляйки как да ѝ се извини. Голяма грешка!