Зила, ще ти дам друга гледна точка. Аз с годините разбрах, че всеки си има различна представа за подкрепа и емпатия. Ето ти например искаш някой да те изслуша и да ти наговори някакви клишета, за да се почувстваш по-добре. Друг пък би искал да чуе, че и на други се е случвало нещо подобно, но нещата са се наредили и това би му дало кураж. Някои искат да чуят нещо успокояващо и да се прояви състрадание към тях, други пък искат някой да ги мотивира да излязат от дупката без да ги съжалява и да им разправя клишета. Общо взето колкото и пъти да съм се опитвала да емпатизирам на някого, все накрая съм излизала крива, че не било по неговия начин. Затова спрях въобще да отразявам такива оплаквания, освен ако не са от най, най-близките ми хора. Още повече, че обикновено и аз самата си имам проблеми, които обикновено, оплакващият се не иска да слуша. Аз да не съм кошче за душевни отпадъци.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 31 май 2024, 12:31 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Зила, ти говориш за емпатия, а всъщност имаш нужда от състрадание. Не е същото.
Ти доколко и как реагираш на чуждите оплаквания? отговори на себе си, не тук.
Разбирам, че минаваш през някакъв труден етап, но само и единствено ти знаеш какво е в душата ти. Другите, дори майка ти не могат да го изпитат както ти, по друг начин боли. Имаш нужда от добър слушател и мила дума. Потърси такъв човек в обкръжението си.
Ти доколко и как реагираш на чуждите оплаквания? отговори на себе си, не тук.
Разбирам, че минаваш през някакъв труден етап, но само и единствено ти знаеш какво е в душата ти. Другите, дори майка ти не могат да го изпитат както ти, по друг начин боли. Имаш нужда от добър слушател и мила дума. Потърси такъв човек в обкръжението си.
Когато има европейско или световно първенство гледам и футбол, ако има интересен мач. Та се замислих по какво шесто чувство футболистите усещат, че ги дават в едър план, за да се изплюят точно тогава? Вариантът да плюят непрекъснато и безспирно и затова когато и да ги хване камерата да е все едно ми се струва невероятен. Почти съм сигурна, че през по-голямата част просто играят и си пазят слюнката за в случай, че ги дадат в едър план. Но как го разбират??? 
Здравейте всички. Надявам се всички да сте добре. Отдавна не бях влизала в тази тема. Този път имам нужда наистина да се оплача пред някого.
Защо хората толкова мразят да чуят истината за себе си? Като им кажеш истината, наричат те, че си негативен човек. И започва едно обиждане. Говоря за близки познати и от семейството ти. Не за случайни хора на улицата. Хората не станаха по-добри след Ковид-19. Напротив, станаха по-зли, себични, лицемерни и егоцентрични. Накъде върви този свят? Към самоунищожаване ли?
Прочетох последните постове - и аз желая, когато изливам нещо, което ми тежи, да получа от отсрещната страна подкрепа и състрадание. А не да започнат да се оплакват или просто да не кажат или пишат нещо. Къде се изгубиха тези чувства на съпричастност към другия? Тези елементарни чувства.
Оттук нататък си променям поведението към хората - никога няма да споделям своите тайни и да се доверям на някого. Достатъчно ме нараниха.
Защо хората толкова мразят да чуят истината за себе си? Като им кажеш истината, наричат те, че си негативен човек. И започва едно обиждане. Говоря за близки познати и от семейството ти. Не за случайни хора на улицата. Хората не станаха по-добри след Ковид-19. Напротив, станаха по-зли, себични, лицемерни и егоцентрични. Накъде върви този свят? Към самоунищожаване ли?
Прочетох последните постове - и аз желая, когато изливам нещо, което ми тежи, да получа от отсрещната страна подкрепа и състрадание. А не да започнат да се оплакват или просто да не кажат или пишат нещо. Къде се изгубиха тези чувства на съпричастност към другия? Тези елементарни чувства.
Оттук нататък си променям поведението към хората - никога няма да споделям своите тайни и да се доверям на някого. Достатъчно ме нараниха.
Аз пък се замислям колко е важно човек да не е сам.
По-добре човек да бъде сам, отколкото с хора, които мислят злото ти, не се интересуват от тебе, използват те и ти късат нервите.
Това е много близо до параноя. Не е възможно всички да му мислят злото и всички да са гадни. Има на този свят поне един човек който не е такъв.
От доста време периодично се дразня от някои неща и си мисля за профанизирането на професията. Не обясняването с прости думи, а профанизирането. Всеки си решава някакви неща и си ги прави, но не може да обясни защо ги прави, откъде тръгват и на всичко отгоре правят както им дойде.
От доста време периодично се дразня от някои неща и си мисля за профанизирането на професията. Не обясняването с прости думи, а профанизирането. Всеки си решава някакви неща и си ги прави, но не може да обясни защо ги прави, откъде тръгват и на всичко отгоре правят както им дойде.
Аз пък се замислям колко е важно човек да не е сам.
По-добре човек да бъде сам, отколкото с хора, които мислят злото ти, не се интересуват от тебе, използват те и ти късат нервите.
Всеки човек има различни обстоятелства и условия в живота си. И всеки има своите страдания и тежести. Вярно е, че са различни... както и хората сме различни.
Потърси, помисли кое би ти помогнало да се справиш с тегобите, пред които си изправена. Да излекуваш душевните си рани, да станеш по- балансирана дълбоко в теб. Да имаш мир с живота и със себе си.
Не е лесно, това е път.... Но има начини.
Аз пък се замислям колко е важно човек да не е сам.
По-добре човек да бъде сам, отколкото с хора, които мислят злото ти, не се интересуват от тебе, използват те и ти късат нервите.
Всеки човек има различни обстоятелства и условия в живота си. И всеки има своите страдания и тежести. Вярно е, че са различни... както и хората сме различни.
Потърси, помисли кое би ти помогнало да се справиш с тегобите, пред които си изправена. Да излекуваш душевните си рани, да станеш по- балансирана дълбоко в теб. Да имаш мир с живота и със себе си.
Не е лесно, това е път.... Но има начини.
И аз искам да намеря спокойствие и мир в живота си. Не искам да бъда такъв чувствителен човек. Не знам как да постигна всичко това. Вредят ми всички тези негативни чувства, които са причина другите хора. Но благодаря за съчувствието.
Скрит текст:
По-добре човек да бъде сам, отколкото с хора, които мислят злото ти, не се интересуват от тебе, използват те и ти късат нервите.Аз пък се замислям колко е важно човек да не е сам.
Ако обаче, нямаш около себе си хора /близки, приятели, колеги .../, с които да ти е приятно, интересно, имате общи теми, занимания .... това вече е проблем.
Защо хората толкова мразят да чуят истината за себе си? Като им кажеш истината, наричат те, че си негативен човек. И започва едно обиждане. Говоря за близки познати и от семейството ти. Не за случайни хора на улицата. Хората не станаха по-добри след Ковид-19. Напротив, станаха по-зли, себични, лицемерни и егоцентрични. Накъде върви този свят? Към самоунищожаване ли?
Извинявай, но за коя истина говориш? Твоята ли? Че твоята истина и мнение за тях да не би да е тяхната или всеобща, че да се съгласяват и да не се обиждат?
От инстанцията на какви се имате, че да определяте хората като себични, зли, лицемерни и егоцентрични (цитирам от поста), без значение близки или не, само защото не виждат света и ситуациите като теб и не са съгласни с твоето мнение за тях!
Аз в този пост само обиди прочетох, от човек, който се жалва, че други го обиждат, я малко се поогледайте в себе си и си намерете огледало собственото си АЗ да видите първо, че с този мироглед широк, колкото шпионка е смешно да съдим кой е станал по-добър и по-зъл.
Цитат
Вредят ми всички тези негативни чувства, които са причина другите хора.
Като те чета, се радвам, че не съм ти в обкръжението, скъпа Дженифър. Това в допълнение към предишния ти пост. На човек, който все нещо друго му е криво и все са другите виновни, аз не мога да съчувствам.
Да ти обяснявам, че ние лично преценяваме как да приемаме и реагираме на ситуации и хора, и само и единствени ние носим отговорност както за решенията, изборите и постъпките си, така и за това как се чувстваме, е излишно.
Мисля си колко много доброта има все още на този свят. През последните няколко седмици всеки ден се убеждавам в това.
Не губете вяра в доброто хора! Дори понякога да ви се струва, че то вече не се среща у хората.
Не губете вяра в доброто хора! Дори понякога да ви се струва, че то вече не се среща у хората.
Препоръчани теми