А какъв е проблемът да си направиш баница в Канада? Аз не бих чакала 15 години, за да си хапна. Възхищавам се на търпението ти.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Сирените вият, стоя права у дома, мисля за безумната смелост на загиналите и изведнъж подсъзнанието ми извиква цитат: Бедни ми, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин!
Късмет са имали, че не доживяха свободна България. Тогава, та и до днес...
Късмет са имали, че не доживяха свободна България. Тогава, та и до днес...
А какъв е проблемът да си направиш баница в Канада? Аз не бих чакала 15 години, за да си хапна. Възхищавам се на търпението ти.
Може би не съм се изразила правилно - мечтая си за мазна, жилава баница. Иначе баници правя редовно. Мъжът ми обича. Даже може да му направя за закуска утре (има рд).
Гледайки новини на този ден, в който почитаме паметта на Ботев, ми стана тъжно и гнусно.
Бой в парламента, размяна на всякакви гнусни реплики.
Жалки, долнопробни изцепки.
А са първи по трибуните, когато има чествания. И държат толкова прочувствени слова.
Гнус ме е от тия хора.
Бой в парламента, размяна на всякакви гнусни реплики.
Жалки, долнопробни изцепки.
А са първи по трибуните, когато има чествания. И държат толкова прочувствени слова.
Гнус ме е от тия хора.
Мисля си, че трябва малко да отслабна, преди да съм изтървала съвсем нещата...
Вие с тази баница сега... Лоши жени!
Вие с тази баница сега... Лоши жени!
Днес за първи път на тази дата от моя прозорец ( на работното място) , животът не спря със сирената.
За жалост сме като овце. Един ако спре, втори го последва и всички се сещат.
Замислих се, че никога за 17г не съм имала клиент в този ден и в този час, което не важи за всички други дни в годината. Явно все пак хората го мислят.
Мисля си, че съседите ни подготвят поредната чудна нощ. Петъчна. Надграждат от през седмицата.. все някой ще ми донесе банани в лудницата..
112
Днес си мисля как два пъти в младостта си казах " никога няма да.." , а животът ми поднесе обратното. Радвам се, че ме опроверга с едното, дано някога и с другото.
мисля си за това как растат децата
и ,колко бързо минава времето
и, как не ми се иска...не...
но,няма как да се спре,нали?!
тъжно ми е.. ,весело...,мило..., сълзливо...,притеснено малко...
ще пътуваме с ММ,а те ще правят първи купон вкъщи
и ,колко бързо минава времето
и, как не ми се иска...не...
но,няма как да се спре,нали?!
тъжно ми е.. ,весело...,мило..., сълзливо...,притеснено малко...
ще пътуваме с ММ,а те ще правят първи купон вкъщи
Ох, това с децата го мисля и аз... от няколко години. 
Най- хубавото и най- естественото нещо е в един момент да поемат по своя път като изградени самостоятелни личности. Но дотогава се радвам истински на всеки споделен миг, на всяка секунда заедно, на всяко тяхно "Мамооооооооо..." или забелване на очи.
Преди 16 години се подготвях за това, че дъщеря ни тръгва на ясла/ градина, един вид първото ни по- сериозно откъсване една от друга.
Сега, от няколко месеца вече, се подготвям, че след година (живот и здраве) завършва училищното си образование и поема към света на възрастните- университет, живот на стотици километри от нас, виждане по- рядко.
Все нормални и реално- хубави неща, но даже като го пиша очите ми се насълзяват. Работя над себе си след година по това време тези мисли да предизвикват в мен единствено радост и усмивки, без сълзи (пък били те и от радост).
Най- хубавото и най- естественото нещо е в един момент да поемат по своя път като изградени самостоятелни личности. Но дотогава се радвам истински на всеки споделен миг, на всяка секунда заедно, на всяко тяхно "Мамооооооооо..." или забелване на очи. Преди 16 години се подготвях за това, че дъщеря ни тръгва на ясла/ градина, един вид първото ни по- сериозно откъсване една от друга.
Сега, от няколко месеца вече, се подготвям, че след година (живот и здраве) завършва училищното си образование и поема към света на възрастните- университет, живот на стотици километри от нас, виждане по- рядко.
Все нормални и реално- хубави неща, но даже като го пиша очите ми се насълзяват. Работя над себе си след година по това време тези мисли да предизвикват в мен единствено радост и усмивки, без сълзи (пък били те и от радост).
Много е гот като се изнесат децата. Мислиш ги, но не ги чакаш до 2-3 да се приберат. Най-хубавото е, когато и те открият, че имате и живот без тях 🤣. Физион8миите са незабравими като им кажеш, че всъщност имате планове и не сте сготвили.