За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 382 125
  • 25 039
  •   1
Отговори
# 17 145
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 559
Моята дъщеря замина. Само седмица е минала, а ужасно много ми липсва. Работи детето, хвана се с трудна работа, изморена е, но стиска зъби. Говорим всеки ден. Докато ме търси, ще съм щастлива и на това.

Аз от няколко дни си мисля за разхищението на храна. Започнах работа в ресторанта на хотел, страшно е.  Купища храна се хвърля от чиниите, невероятно. Остави това, но след затварянето на ресторанта се хвърля и готовата неконсумирана храна! Плаче ми се, хора, не е нормално.

# 17 146
  • Мнения: 1 827
Няма ли някаква система да се дарява за благотворителност?

# 17 147
  • Мнения: 13 131
Тъпо е да се хвърля и неконсумираната. В крайна сметка тя е годна, при толкова гладуващи хора подобно разхищение е неуместно.

# 17 148
  • Мнения: X
Мисля си, че съм бая проста да съм любезна и да подкрепям хора, които явно нямат нужда. Смятам се за внимателна и не навлизам в ничие лично пространство непоканена, но наближава раждането на детето на моя много близка приятелка, та попитах избраха ли име, тя ми сподели каква е дилемата и зададох още един въпрос около имената. Отговори ми троснато, че "детето без име няма да остане".
Сега се чувствам като на*кана, защото не съм целяла да се меся, да давам акъл и не го и направих. Просто чисто приятелски проявих интерес към нещо важно за нея. Явно засегнах болна тема и го отнесох.

# 17 149
  • Мнения: 4 883
Точно това се е получило. Тази жена има проблем с някого, с когото не е съгласна, но не може да се противопостави.
А ти явно си от най-близките ѝ хора, за които приема, че и да им се тросне, ще и простят.
Така постъпват децата ни, когато имат драма са най-зли към нас.
Най-лесно е да удариш този, който е най-близо до теб. И знаеш,че ще ти прости.
Не приемай толкова лично отражението на нейния казус.

# 17 150
  • Мнения: 6 917
Проксима е много права, така че всъщност си й помогнала. Макар и за твоя сметка.

# 17 151
  • Мнения: 13 131
Всъщност нали затова са приятелите и близките хора…

# 17 152
  • София
  • Мнения: 3 086
Бременният мозък функционира по друг начин. На мои бременни приятелки не съм задавала почти никакви въпроси, свързани с бебето, защото за някои е много чувствителна тема. Само за термин питам. Мълча си там и каквото ми споделят. Кимам с одобрение и това е.

# 17 153
  • Мнения: 7 741
то ,въобще мозъка е много „тъмна индия“...

днес имах открит конфликт с една неприятна за мен личност
принципно не се меся на никой за нищо и се опитвам да не давам съвети...но, макар да не я харесвам, детето й беше много зле, та споделих мой опит..,случка.., дадох имена на лекари..
ходиха, решиха острата фаза, работят по проблема.../това беше преди около месец/
още тогава си знаех,че е от категория „непоискано добро“, но не очаквах да платя днешната цена  Angry

ето на!- урок!

# 17 154
  • Мнения: 5 412
В тази ситуация не ти , а тя не си е научила урока,

# 17 155
  • Мнения: 7 741
В тази ситуация не ти , а тя не си е научила урока,

а,тя тая особа си е ненаучена, и така ще си остане
но,аз-аз уж си знам,че не трябва да се откривам, и все пак...
Скрит текст:
който търси намира,казват
в случая-нямаше да търсят

дожаля ми за пътя,който трябва да извърви детето, че е със специфичен проблем-а и не се знаеше дали изобщо ще му обърнат необходимото внимание

от чиста злоба,че аз съм й показала нещо като решение, си е поставила за цел да ме злепоставя систематично

# 17 156
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 3 068
Осъзнах колко тъжен филм е всъщност "Куче в чекмедже".
Колко лесно друг път преминава в никога и колко късно -  ако въобще -  разбираме, че сега е това, което имаме.

# 17 157
  • Мнения: 6 917
...
дожаля ми за пътя,който трябва да извърви детето, че е със специфичен проблем-а и не се знаеше дали изобщо ще му обърнат необходимото внимание
...
от чиста злоба,че аз съм й показала нещо като решение, си е поставила за цел да ме злепоставя систематично
Ти си постъпила прекрасно, благородно, помогнала си на детето. Поздравления! Гордей се с това /но вътрешно/, бъди удовлетворена. А майката игнорирай - колкото можеш.

# 17 158
  • Мнения: 9 968
Мисля постоянно какво да правя със сестра ми. Нещо й е станало, вероятно е в депресия от около месец. Отслабнала е, страда от нередовен стомах, но това е най-малкото. Постоянно си измисля ужасни диагнози и ги сервира на мъжа си. Два пъти лежа в болница за 1 месец, всички изследвания показват ,че няма нищо страшно  при нея. Дребни болежки.
Сега продължава да настоява, че е много зле, не става от леглото, не излиза, не яде. Искала да умре. Казахме на мъжа й да я води на психиатър. Още не я е завел. Предложихме същото на сина й, но той живее в София ,не се е заел. Непрекъснато мисля дали няма да получи паник атака или нещо друго и да настане ада. Не смея обаче да настоявам и да се меся грубо. Не мисля също, че психолог ли ще помогне, май е изтърван момента и трябва вече по-хард. Страх ме е от внезапна лоша промяна ,защото тия неща са непредсказуеми.
Заради това, че вечно обирам проблемите на другите съм зарязала себе си, а трябва да ходя да лекувам остеопороза, че е много напреднала вече. Записах се за лекар в четвъртък, а ми е направо съвестно, че гледам себе си, не е чак толкова спешно моето....охххх............

# 17 159
  • Мнения: 13 131
Ън, не се страхувай от паник атаките. Идват и отминават, след тях човек е смазан. Не е приятно, но не е страшно. Опитайте се да я лекувате. На колко години е?

Общи условия

Активация на акаунт