На 59 е, здрава и активна до преди 1-2 месеца. Трудно ще е с убеждаването, не иска да излиза навън, хората да не я гледали, защото била страшна на вид, толкова била зле. Всъщност нищо подобно, само е отслабнала.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
В самолета на инструктажа ти казват при авария си поставете кислородната маска на себе си и тогава на човека до теб. Доста време осмислях това 😉 защото винаги пьрво помагам на близките си и после за себе си. Ако ти не се оправиш и не се погрижиш за себе си няма как да помогнеш и на близките си. Отскоро почнах да се грижа и за себе си и така и помагам и на близките си.
За 1-2 месеца да изпадне в това състояние има реален проблем. Може да е химически дисбаланс, травматичен епизод, тумор, хормони и много други.
Може да е ранна деменция. Можеш ли да и боядисан косата, да и купиш някоя дреха, да я гримираш и да излезете? После да поговориш за среща с психиатър?
Паник атаката всъщност ще е в помощ, защото ще има повод да влезе в болница, или поне спешно.
Може да е ранна деменция. Можеш ли да и боядисан косата, да и купиш някоя дреха, да я гримираш и да излезете? После да поговориш за среща с психиатър?
Паник атаката всъщност ще е в помощ, защото ще има повод да влезе в болница, или поне спешно.
Мисля си как искам да си отида на село за седмица-две с детето и да забравим за всякакви тревоги и да спрем с това вечно бързане. Там времето спира.
Вчера си мислех, че имам нужда да отида в гора. Нито хора да виждам, нито някой с нещо да ме занимава. Да гледам в една точка и да не мисля
Мисля си за провала ми в "Стани богат" и за това как ще ми се смеят хората, когато го излъчат. Колко ще са смаяни познатите ми, че изобщо съм се осмелила да участвам... За съжаление, смаяни не по позитивен начин от представянето ми. Представям си как участието ми и статиите за излагацията ми ще се появяват всеки път, когато някой напише името ми в търсачката. Може да звучи смешно, но имам чувството, че едва ли не животът ми е провален оттук насетне, ще изгубя репутацията си и не съм сигурна как ще ми се отразят всички коментари след това, изобщо ще успея ли да ги преживея. Страхувам се да не изпадна в депресия, аз не съм публична личност и не съм свикнала вниманието да е насочено към мен, нямам защитни механизми срещу масов хейт, критики и подигравки. Ако знаех, че до такава степен ще глътна бастуна и ще се притесня, изобщо не бих участвала, но кой да знае... Срам ме е да си призная дори и тук, но наистина не спирам да го мисля и имах нужда да споделя. Това трябваше да е един хубав спомен, а се превърна в някакъв ад за мен...
Я да не ти пука.
Препоръчани теми