И до къде се стига като си изпълняваш задълженията на 110%? Знам аз до къде стигнах - до бърнаут.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2024, 11:56 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Бърнаута го има, но пък не изневерявам на себе си. Което за мен е по-ценно и важно.
Kaкто отново съм писала, не твърдя, че всеки го прави или че се случва навсякъде.
За норма според мен се смята, защото често вината се прехвърля именно върху хората, върху които е упражняван физически или психически тормоз и ситуацията се омаловажава. Затова отговорих на мнението ти, защото далеч не е и толкова рядко срещано, че да се твърди, че се преекспонира и е само заради "пренебрегване".
Има толкова много случаи, които далеч не се дължат на това. Мога да изброя много ситуации и ако желаете за всяка една от тях може да изкажете мнение, но се сещам веднага за пример от форума - преди около седмица-две в една от темите майка търсеше съвет как да постъпи, тъй като детето й, което е със специални образователни потребности, било тормозено в училището, което посещава. Чудеше се да го мести ли, какво да прави. Простете, ако не помня правилно всички подробности, но е нещо, което ми се беше забило в главата.
Аз също познавам такъв човек, който заради състоянието си имаше адски тежък гимназиален период. И далеч не "преекспонирам", като казвам, че е адски, но нека не задълбаваме. Тези теми не са приятни. А към тези хора, за съжаление, не винаги се проявява толерантност, колкото и да се набива в главите на подрастващите.
За норма според мен се смята, защото често вината се прехвърля именно върху хората, върху които е упражняван физически или психически тормоз и ситуацията се омаловажава. Затова отговорих на мнението ти, защото далеч не е и толкова рядко срещано, че да се твърди, че се преекспонира и е само заради "пренебрегване".
Има толкова много случаи, които далеч не се дължат на това. Мога да изброя много ситуации и ако желаете за всяка една от тях може да изкажете мнение, но се сещам веднага за пример от форума - преди около седмица-две в една от темите майка търсеше съвет как да постъпи, тъй като детето й, което е със специални образователни потребности, било тормозено в училището, което посещава. Чудеше се да го мести ли, какво да прави. Простете, ако не помня правилно всички подробности, но е нещо, което ми се беше забило в главата.
Аз също познавам такъв човек, който заради състоянието си имаше адски тежък гимназиален период. И далеч не "преекспонирам", като казвам, че е адски, но нека не задълбаваме. Тези теми не са приятни. А към тези хора, за съжаление, не винаги се проявява толерантност, колкото и да се набива в главите на подрастващите.
И до къде се стига като си изпълняваш задълженията на 110%? Знам аз до къде стигнах - до бърнаут.
Аз не съм преживяла тормоз, но общо взето гимназиалните ми години бяха период на самота. Предполагам, че се случи така, защото в осми клас бяхме приети с моя съученичка и приятелка от детството ( и досега), но тя се премести в друга гимназия, а другите се бяха групирали вече и не можах някак да се присъединя (което на екстроверт като мен не се отрази много добре). Не бяхме много задружен клас, сигурно се дължеше на това, че в повечето време бяхме само момичета.
Личи си кой е бил тормозител в училище, след като прочетох всички мнения.
Тормозът в училище е много сериозен проблем и изобщо не бива да се омаловажа.
Сега вярно е че сития на гладния не вярва, но все пак повечето тук са майки на деца в училищна възраст, не е е ок да се вменява на тормозените деца, че сами са си виновни.
Тормозът в училище е много сериозен проблем и изобщо не бива да се омаловажа.
Сега вярно е че сития на гладния не вярва, но все пак повечето тук са майки на деца в училищна възраст, не е е ок да се вменява на тормозените деца, че сами са си виновни.
]Ай мерси съм. Смених си работата и работя на 50-60% от капацитета си и не се прибирам като парцал.
много ми е скучно на работа в момента, ама многооооо...
защото, не съм натоварена на 500% ,както беше до сега
и, защото съм се научила, да нося поне 3 дини...
години наред работих с постоянно включен телефон, 24/7 някой можеше да ме потърси
отдавна съм разбрала, че незаменими хора няма, и съм се отказала да правя революции
затова, реших да се пренасоча , и да си кютам...
vesela_veli , по какво личи?
мистик , един път е тормозена, втори път имала среда, трети- след училище вече нямала да се вписва...
Защо да са несъвместими трите неща?
И къде изобщо се коментира дали на някой му пука или не дали някой друг не го приемал?
На мен никога не ми е пукало, но когато имаш приятели и когато са обект на тормоз, е изключително неприятно и много често и ти ставаш обект на такъв, ако ги защитаваш или изобщо общуваш с тях.
И за да може да ме разбереш този път, ще дам конкретен пример - имах съученичка, която не беше българка. Естествено, не можеше да говори съвършен български, макар и да се справяше много добре. Случваше се да не може да произнесе някоя дума правилно и следваха отвратителни подмятания и обиди. И ако си мислите, че тези подмятания са били шегички и кой ли пък знае как може да я обидят за такова нещо - повярвайте ми, някои деца могат да бъдат изключително креативни и вулгарни щом става въпрос за простотии. Аз и още едно момиче дружахме с нея, помагах й с българския, защото имаше желание да учи, да си подобри оценките и да разбере по-добре граматиката. За чужденци граматиката може да бъде доста трудна. Естествено, далеч не я обиждаха само заради това. Откакто се сприятелихме с нея, аз и другото момиче също станахме обект на подигравки. Как да се "впишем" в подобна ситуация - да спрем да сме приятели с нея, предполагам? Никога не ни е пукало дали някой ни приема, но да се отправят вулгарни обиди всеки ден към теб не е особено приятно. Още по-малкото, че често не се ограничаваха само до обиди.
Още примери мога да дам, надявам се, че няма да се налага и този ще е достатъчен.
Личи си кой е бил тормозител в училище, след като прочетох всички мнения.
Тормозът в училище е много сериозен проблем и изобщо не бива да се омаловажа.
Сега вярно е че сития на гладния не вярва, но все пак повечето тук са майки на деца в училищна възраст, не е е ок да се вменява на тормозените деца, че сами са си виновни.
Тормозът в училище е много сериозен проблем и изобщо не бива да се омаловажа.
Сега вярно е че сития на гладния не вярва, но все пак повечето тук са майки на деца в училищна възраст, не е е ок да се вменява на тормозените деца, че сами са си виновни.
Аз не съм преживяла тормоз, но общо взето гимназиалните ми години бяха период на самота. Предполагам, че се случи така, защото в осми клас бяхме приети с моя съученичка и приятелка от детството ( и досега), но тя се премести в друга гимназия, а другите се бяха групирали вече и не можах някак да се присъединя (което на екстроверт като мен не се отрази много добре). Не бяхме много задружен клас, сигурно се дължеше на това, че в повечето време бяхме само момичета.
Мисля, че изрично съм написала, че НЕ съм преживявала тормоз.
Няма какво да се правим на ударени, че златните ни яйца не са способни да са част от глутница, която да надушва слабите и да ги дъвче. Искат се усилия и възпитание, за да не се подадеш на животинския инстинкт да сдъвчеш по-слабия.
Личи си кой е бил тормозител в училище, след като прочетох всички мнения.
Тормозът в училище е много сериозен проблем и изобщо не бива да се омаловажа.
Сега вярно е че сития на гладния не вярва, но все пак повечето тук са майки на деца в училищна възраст, не е е ок да се вменява на тормозените деца, че сами са си виновни.
Тормозът в училище е много сериозен проблем и изобщо не бива да се омаловажа.
Сега вярно е че сития на гладния не вярва, но все пак повечето тук са майки на деца в училищна възраст, не е е ок да се вменява на тормозените деца, че сами са си виновни.
Сега аз не познавам тези деца и не съм наясно с обстоятелствата, затова не мога да се изказвам категорично.
Но имам близки срещи с деца тормозени в училище и не е никак приятно.
Между другото, тук отново тълкуваш нещата прекалено еднозначно
[/quote]
не аз - ти ги тълкуваш еднозначно
нека ти дам пример и аз- ако идеш да гледаш женски футбол, знаеш ли колко пъти ще чуеш мизогинистични подмятания!?
знаеш ли за закон, който ги забранява??
тряба ли да се чувстват ли момичета жертви, или напротив?
за лесните жертви със СОП е ясно, че трябва защита
въпросът е какво се прави в обществото по този въпрос
дългите години изолация са дали, и още ще дават отражение - от колко години тези деца са приети в училище, наред с другите?
[/quote]
не аз - ти ги тълкуваш еднозначно
нека ти дам пример и аз- ако идеш да гледаш женски футбол, знаеш ли колко пъти ще чуеш мизогинистични подмятания!?
знаеш ли за закон, който ги забранява??
тряба ли да се чувстват ли момичета жертви, или напротив?
за лесните жертви със СОП е ясно, че трябва защита
въпросът е какво се прави в обществото по този въпрос
дългите години изолация са дали, и още ще дават отражение - от колко години тези деца са приети в училище, наред с другите?
И до къде се стига като си изпълняваш задълженията на 110%? Знам аз до къде стигнах - до бърнаут.
Като стана дума за онлайн тормоз, унижения на съученици и пр., тук са дадени няколко примера от България - https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18015306
