Ами тренирайте, момичета, по-здравословно е от гладуването и визуално е по-добре.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2024, 00:39 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Какво спортуваш?
Налегнали са ми такива отрицателни мисли, че се опитвам да ги избия от главата си. Гледам как някои мои познати, които нямат капка мозък в главата, успяват в живота си. Някои хора са големи късметлии. Успяват да си намерят добра работа, добър съпруг или съпруга, да се сватосат и да имат и деца. Просто животът им е прекрасен. Всичко, което се захванат тези късметлийски хора, всичко им върви по вода. А аз, цял живот си нямам късмет и като че ли съм прокълната.
Също мисля и се притеснявам за моята приятелка, която преживя катастрофа и загуби любимия си. Искам да й помогна, но не знам как. Търся онлайн безплатни психолози, за да разкажа историята й и да ме посъветват как да й помогна, за да излезе в тази черна дупка. Изпратих две писма по email на двама психолози преди един месец, а те дори не са ми отговорили и се съмнявам дали въобще ще ми отговорят.
Също мисля и се притеснявам за моята приятелка, която преживя катастрофа и загуби любимия си. Искам да й помогна, но не знам как. Търся онлайн безплатни психолози, за да разкажа историята й и да ме посъветват как да й помогна, за да излезе в тази черна дупка. Изпратих две писма по email на двама психолози преди един месец, а те дори не са ми отговорили и се съмнявам дали въобще ще ми отговорят.
Ами тренирайте, момичета, по-здравословно е от гладуването и визуално е по-добре.
Напоследък мисля толкова песимистично, че няма накъде. Съобразявам толкова много неща преди да взема едно решение, а допреди 2-3 години това не беше така. Не мисля, че промяната е към по-добро, тъй като с тези толкова големи на брой премисляния само си усложнявам живота на практика.
Напоследък мисля толкова песимистично, че няма накъде. Съобразявам толкова много неща преди да взема едно решение, а допреди 2-3 години това не беше така. Не мисля, че промяната е към по-добро, тъй като с тези толкова големи на брой премисляния само си усложнявам живота на практика.
Знаете ли какво ми повтаря един мой приятел, ако мога да го нарека изобщо такъв - да не мисля прекалено много, за да не си създавам проблеми и усложнения в живота си. Хахахха лесно е на думи, но има хора, които за всяко нещо премислят. А това наистина натоварва мозъка. Вчера говорихме по скайпа и аз започнах да го връщам назад във времето еди кога си, какво се е случило. И той ме попита как помня такива подробности изобщо. И ме посъветва да се опитам да не запомням такива подробности за различни ситуации, тъй като по този начин натоварвам прекалено много мозъка си.
Аз също съм от хората, които постоянно мислят, премислят някакви неща. Не мога да вземам решение за каквото и да е било просто ей така, трябва ми време за да помисля.
Напоследък си мисля за майка ми, какво е преживяла в живота, че ми липсва и искам скоро да се прибера, за да я видя. Искам да я зарадвам с нещо, да я направя щастлива, защото много неще преживя напоследък. Мъчно ми е за нея, искам да е истиснки щастива и усмихната. Рядко я виждам да се усмихва.Искам да го променя.
Напоследък си мисля за майка ми, какво е преживяла в живота, че ми липсва и искам скоро да се прибера, за да я видя. Искам да я зарадвам с нещо, да я направя щастлива, защото много неще преживя напоследък. Мъчно ми е за нея, искам да е истиснки щастива и усмихната. Рядко я виждам да се усмихва.Искам да го променя.
тинити, това май идва и с възрастта. Когато човек е на 20 не мисли какво, къде и как?
Когато обаче и съдбата те "чукне" започваш да си задаваш тези и подобни въпроси.
Аз също много често си задавам въпроса, а можеше ли да бъде по друг начин или проблемът да ме заобиколи?
Понякога осъмвам в мисли.
Неща с подробности помня май избирателно. По скоро тези, които са били неприятни за мен. Скоро имахме среща на класа/наборна/, та някои си спомниха, че учителят по физкултура ни е карал цял час да поздравяваме баскетболните табла, защото някой се оплакал, че не сме поздравявали. Ами аз не помня този случай, а почти не съм отсъствала от училище. Виж това, че учителката/идиотка в 4-ти клас ме би през ръцете с пръчка, че не съм пишела красиво, помня и до днес и никакви хубави спомени нямам от нея. Подминавам я с отвращение. Заедно с мен имаше още няколко ученика, които не съм се сещала да попитам дали си спомнят. Ръцете ми бяха като плондери надути и да не си мислите, че на другия ден пишех прекрасно?
Когато обаче и съдбата те "чукне" започваш да си задаваш тези и подобни въпроси.
Аз също много често си задавам въпроса, а можеше ли да бъде по друг начин или проблемът да ме заобиколи?
Понякога осъмвам в мисли.
Неща с подробности помня май избирателно. По скоро тези, които са били неприятни за мен. Скоро имахме среща на класа/наборна/, та някои си спомниха, че учителят по физкултура ни е карал цял час да поздравяваме баскетболните табла, защото някой се оплакал, че не сме поздравявали. Ами аз не помня този случай, а почти не съм отсъствала от училище. Виж това, че учителката/идиотка в 4-ти клас ме би през ръцете с пръчка, че не съм пишела красиво, помня и до днес и никакви хубави спомени нямам от нея. Подминавам я с отвращение. Заедно с мен имаше още няколко ученика, които не съм се сещала да попитам дали си спомнят. Ръцете ми бяха като плондери надути и да не си мислите, че на другия ден пишех прекрасно?
тинити, това май идва и с възрастта. Когато човек е на 20 не мисли какво, къде и как?
Не се сърди, човече, ти си изключение!
Донякъде си права като се замисли човек. Веднъж се живее, само ако можех да избягам от тези мисли.
Скрит текст:
Скрит текст:
Баща ми е на последната права! Искам, но не мога да помогна. Човек, който само се е трудил без никакви порочни навици и сега го гледаш безпомощен. Успокояват ме познати, че то тъй било, така се случвало накрая, ама ала бала. Иска ми се да ги застрелям, за да млъкнат.
Препоръчани теми