За какво си мислите постоянно напоследък?

Мисля си дали да не направя една година почивка и как да я оползотворя максимално, за не е просто "загубена" година. Имам нужда да обърна малко внимание на другите ми интереси и на личния живот, който напоследък много страда от липсата на всякакво време, заради това с което се занимавам.

Върнах се да прочета дали това не съм го написала аз. 😳
Сънувам един познат, помня сънищата с него до най - малката подробност. По принцип не поддържаме никаква връзка, преди ми беше близък до някаква степен, тогава не съм го сънувала нито веднъж ама сега ...

Не споделям.
Негативи не съм видяла. Напротив.
Предпочитам да заложа на опита на учителите в начална степен, които видях, че постигат резултати не с 1-2 деца, а с целите си класове. Те на това научиха децата - може да е по малко, но човек трябва редовно да полага усилия. И няма невъзнаграден труд. Четенето е труд в началото. И няма как да ти хареса, ако не го правиш.
Нива, книга - подобни са резултатите.
И точно за четящите са най-големите ползи. Изрично посочих, че няма да се спирам на тях, защото за образованите/нямам предвид просто дипломираните/ хора те са ясни. Тези учителки, с опит и високи резултати, разбира се не искат четене за себе си.   Те да четат могат и го правят.


Важно е. Така е. Но аз предпочитам да не са вестници все пак. Особено нашенски. 
Вкус се възпитава. Навици също.

Отличният успех в училище не е критерия за знания и житейски успех.
Не го обсъждам в светлината на тази тема. Не го мисля - нито напоследък, нито въобще.  

И аз съм го мислила това.
Но цяла година точно няма да бъде.
Затова вече споделих моята мечта и мисъл по-напред в тази тема. За Камино ми трябват 1-2 месеца. Не е уж толкова много, но на този етап наистина не мога.  

Мисля си за сестра ми, не приема съвет за нещо, през което съм минала и съм си извадила някакъв  извод. Виждам че греши и бих могла да съм и от помощ, но понеже е огорчена и не иска да отстъпи. И преди време пак ми случи, и в последствие ми каза "трябваше да те послушам". Напоследък се замислям, има ли смисъл изобщо от даването на съвети или  споделянето на различна гледна точка, така или иначе опита май идва от "счупването на главата".

Сподели, ако мислиш, че има някаква надежда някой да ти помогне по какъвто и да е начин/даде друга идея.

На мен например горните постове за четенето са ми полезни като мнения, че имам бъдещ четвъртокласник, а не съм се задълбавала по въпроса с четенето. Та всяко мнение ми е полезно.

Не се обвинявай за това.Наистина има моменти,в които човек трябва да си мине сам през трудностите за да си направи собствен извод.Моята сестра е по-малка и по-буйна от мен.Изпадали сме не веднъж в подобна ситуация.Естествена не винаги тя ме слуша,както и аз нея.Но се чувствам длъжна да си изкажа мнението и я оставям тя да си реши какво да прави.Оставам до нея и след " счупването на главата".За мен това е по-важно,чувствам го като отговорност към нея.И до ден днешен и двете знаем,че винаги има на кого да се опрем.

Благодаря  , няма начин някой да ми помогне. Чувствам се така, сякаш правя аборт и ме дерат жива. Но и това ще мине, някой ден.
Иначе мисля за предстоящо посещение на Седемте рилски езера след две седмици, нямам търпение да ги видя.

Хм, гадно звучи. Освен да се съсретоточиш доколкото можеш върху хубавите неща - като екскурзията например.

    Когато един човек има брат или сестра, тези хора не слушат своите най-близки хора - говоря за неговия брат или сестра. Аз имам брат и когато му говоря нещо, той въобще ме отрязва. Дори се ядосва. Да, вярно е, че аз съм по-малка от него, но и аз имам вече своя опит и съм се сблъсквала с трудностите. Изобщо не му давам вече съвети. Да прави какво иска. Искам между мене и него да е мирно и кротко и да няма скандали и обиди.

Джуди, всеки човек, в качеството си на индивид или родител има право да се довери на когото и каквото намери за добре. Но тук има някои неща, които отдавна са известни, аз писах за част от тях, но които страшно много учители не ги знаят, а и не ги интересува. Те се опират на опита си, защото правят това, на което са ги учили - учат ги на методики, тези методики са залегнали в учебниците и учебния план, и учителите щат-нещат, трябва да ходят по тях. Щом в буквара е организирано така ограмотяването - значи така го правят. "Аз съм ограмотила толкова много деца, поколения деца, и моят опит казва, че такаа трябва да се ограмотят, и трябва задължително да четат по двайсет страници през лятото, и читателски дневник да пишат..." А ако съвсем сериозно ги питаш защо трябва да е така, как ще го обосноват като специалисти, сигурно са съвсем малък процентът учители, които могат да го направят, а и тези, които знаят нещата, не казват нищо за задължително четене през лятото.  Все едно да те карат всеки ден задължително да минаваш по Х километри шофирайки, защото трябва да се трудиш, да полагаш усилия и защото... защото така са ти казали. Полагането на усилия е в процеса на усвояване на новото умение, докато се автоматизира. Сигурна съм, че ужасно много учители не знаят какво означава "автоатизиране" наедно умение, какво стои зад това и как се осъществява. Отдавна, а и сега, продължават да се изучават, моделират и т.н. автоматизирането, усвояването не само на четенето, а и на всяккакви умения, но за четенето има страшно много данни натрупани. Това, което споменах за очните движения е само една хилядна от установеното и измереното при четенето. Обаче колко учители го знаят? Аз затова не искам да ставам учител, макар да ми предлагат вече няколко пъти, защото ще съм в принципен конфликт между това, което съм учила и продължавам да изучавам, и това, което ще ме карат да правя по програма.  Целта наа четенето е добиване на информация, а не да се пише читателски дневник или да се мине норма страници. А децата точно това правят - изпълняват формално изискванията и после главите им празни. тогава за какво е бил целият напън? Четенето е средство, а не цел. По същия начин шофирането е средство, а не цел.

Как бързо лети времето..

То и яденето е пренципно средство, и много други неща. Но човек без подходящите средства до никакви цели често не достига. Това няма общо с обсъжданата тема.
Иначе не се налага да питам учителките защо - те сами още в началото на първи клас подробно ни разясниха по какви причини в начална степен децата трябва да придобия определени полезни /за тях, самите/ навици, как е добре да се случва това, какви методи да ползваме вкъщи и сами помагаха.
Толкоз по този върпрос, че не обичам да ставам причина за отклонения от темата, да повтарям едно и също и да досаждам чак толкова много.
...

Сега, на тоз днешен последък, си мисля за лятната почивка - за организацията, за пътуването, което ще е доста, за финансите /снощи смятахме/, за обектите, за плановете за дните... И ми е много приятно това планиране и обсъждане, и ми е същевременно изморително /или пък съм просто изморена от ежедневието в момента, че бая работа имам последните месеци/.
Мой много близък онзи ден ми беше на гости с малкото си дете и ми сподели: "Ох, как искам да изляза в отпуска /адвокат е  /, обаче като знам, че трябва по цял ден да съм с малкия и да тичам подире му и от сега се измарям..." 

Ти си длъжна да й кажеш, пък дали ще те послуша е друг въпрос. Но пък ако не й кажеш утре ще каже "Защо не ме предупреди?".

Какво означава "толкоз по този въпрос"? Изобщо, в такъв императивен тон можеш да говориш на подчинените си, но не и на мен. Не е твоя работа да определяш кога и колко е това "толкоз по въпроса". ПИшеш някакви неща, какво ви обяснили учителите, и така ти е по-лесно, защото вече си го възприела за правилно, и ако трябва да се усъмниш в него, няма да е много приятно, все едно са те излъгали. И това с придобиването на полезни навици е пак от типа "Трябва да не научи да копа всеки ден, за да знае какво е труд". Полезен навик е да си мият ръцете, а не задължително да четат по двайсет страници. Казали са ви и вие сте повярвали, защото би трябвало учителите да знаят. Е, да, ама не! Това, че учителят е казал не означава, че учителят непременно знае защо го прави. А най-често го прави, защото такава е традицията. А тази традиция не е направила от нечетящите четящи, а дори е превърнала четенето в нещо отблъскващо. Затова, ако ги питаш децата, също както и беше по наше време, има си един малък процент, които четат, а останалите имитират четене и така и не похващат книга почти до края на живота си. Така е, когато се бърка средството с целта и се превръща средството в цел сама по себе си.

Казваш си мнението - все пак сте близки, и толкова. Може и ти да не си права, може и тя да греши. Решението си е нейно. Няма смисъл да се убеждавате взаимно. Всеки си има глава и право да си взема решенията.